Св. Кирил, патриарх Йерусалимски. Мчк Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия
Свети Кирил Иерусалимски произхождал от благочестиви родители, които дали на своя наследник строго православно образование. Той приел монашество при царуването на Константин Велики, а при неговия наследник Констанций, след гибелта на архиепископ Максим, бил определен за архиепископ на Иерусалимската катедра. Като имал мощна ревнивост за съхраняването на чистотата на християнското обучение, свети Кирил, бидейки архиепископ, ефективно и неуморно се борел и проповядвал против ересите на Арии и Македоний. С това той провокирал против себе си мощната омраза на падналите в арианската разкол епископи, сред които бил митрополитът на Кесария Палестинска Акакий, който станал основен провинен за първото заточение на свети Кирил.
Веднъж, на празник Петдесетница в 351 година, в три часа денем, в Йерусалим било следено следното отлично събитие: на небето се явил знакът на честния Кръст, който сияел с ослепителна светлина; започващ от Голгота, той се простирал чак до Елеонската планина. Тъй като император Констанций бил последовател на арианите и тормозил православните, като по всевъзможен метод покровителствал и оказвал подпомагане на еретиците, свети Кирил му изпратил писмо, в което описвал това отлично събитие и го увещавал да остави пътя на заблудата и да се обърне към православието.
Междувременно митрополит Акакий, със съдействието на императора, комуто той бил доближен, се надигнал против свети Кирил поради това, че го изобличавал в разкол и не му се подчинявал, макар че Йерусалим в същото време бил зависещ в църковно отношение на Кесарийския митрополит; това станало в резултат на западането на Йерусалим след разрушаването му от римляните. А свети Кирил, от своя страна, освен че не желал да се подчинява на митрополита разколник, който от горната страна на това бил отлъчен от поместния Сардикийски събор, само че и го изобличавал за злоупотребите му с църковната власт и за надвишаване на правата, които му давали каноните. Поради посочените аргументи свети Кирил не смятал за допустимо да се подчинява на митрополит Акакий. Освен това, светителят твърдял противоположното - че Кесария Палестинска би трябвало да е подчинена на Йерусалим, тъй като Иерусалимската черква е майка на всички църкви; още повече, че и Сардикийският събор, който низвергнал Акакий, предал неговата област под духовната власт на предшественика на свети Кирил - Иерусалимския архиепископ Максим.
Проникнат от враждебно възприятие към свети Кирил, Акакий намерил мотив да го в профил с помощта на следното събитие. В Йерусалим настанал заплашителен апетит. Народът, като не намирал към този момент средства да поддържа живота си, се обърнал за помощ към своя архиепископ. Свети Кирил, изпълнен от съчувствие, взел драговолно молбата на своите рожби, обилно им помагал и раздал по подобен метод всичкото си имущество. Но защото гладът продължавал, а помощ нямало към този момент отникъде, св. Кирил почнал да продава църковните скъпоценности - скъпите златни и сребърни утвари и златотъкани одежди, с цел да може с получените от продажбата пари да купува жито за гладуващите. В това време се появил слух, че сякаш в града видели някаква си жена да танцува на улицата, облечена в свещеническа дреха. Когато я попитали от кое място е получила тази свещена одежда, дамата отвърнала, че я е купила от един търговец, който посочила по име. Попитан на собствен ред, търговецът споделил, че одеждата му била дадена за продажба от самия архиепископ. Не е известно дали това в действителност се е случило, само че слухът стигнал до митрополит Акакий, който го приел като задоволителен мотив, с цел да упрекна свети Кирил. На свикания от него събор той предложил свети Кирил да бъде отлъчен, защото е направил светотатство, като продал свещения предмет. Съборът изявил единодушието си с това. По този метод, при съдействието на епископите еретици, низвергнатият митрополит разколник свалил от Иерусалимската катедра православния архиепископ и със мощ го заставил да се в профил от рамките на Йерусалим. Свети Кирил изначало отишъл в Tape при свещеник Силван. Като видял, че последният не напълно вярно схваща някои догмати на вярата, свети Кирил му показал неговите отклонения и го утвърдил в православието. Като чул за това, Акакий написал писмо на Силван, в което го известявал за низвержението на свети Кирил и го съветвал или да приключи всякакво общение с него, или в краен случай да му забрани да прави свещенодействие в намиращата се под неговото ръководство църковна област. Но Силван не послушал Акакий, той почитал свети Кирил като благоверен човек, който със своето обучение наставлявал и утвърдявал мнозина в православието; а за самото заточение Силван знаел, че то е провокирано не от някаква виновност на свети Кирил, а само от завистта и ненавистта на Акакий.
След известно време в Селевкия се състоял поместен събор, на който пристигнали 150 епископи. Между тях бил и свети Кирил. Преди да стартират съвещанията на събора, Акакий изискал да бъде отхвърлен от тях отлъченият от него свети Кирил. Мнозина от епископите не се съгласявали с това. Тогава Акакий, като оставил събора, отпътувал за Цариград. Тук той оклеветил пред императора и пред патриарх Евдоксий напуснатия от него събор, нарекъл го сборище на зли хора, които са се събрали не за изгода, а с цел да донесат щета на Църквата. Акакий съумял да провокира у императора изключително мощно възмущение против свети Кирил. Той му разказал, че свети Кирил продал драгоценната свещена одежда, която била подарена от Константин Велики на Иерусалимския архиепископ Макарий, с цел да я облича, когато прави тайнството Кръщение; а също че след това тази одежда била забелязана върху един човек, който танцувал на едно от местата, където ставали националните увеселения. Императорът толкоз мощно се разгневил, че изпратил свети Кирил на изгнание. След гибелта на Констанций на престола се възкачил Юлиан Отстъпник. В първите години на своето царуване той, с цел да се покаже благоверен, отменил всички постановления на Констанций, ориентирани против православните. По заповед на Юлиан били освободени от изгнание всички православни епископи, които по-рано били изпратени в заточение от Констанций. Тогава бил възвърнат на неговата катедра и свети Кирил. Като се затвърдил на престола, Юлиан намерено се отрекъл от Христа. Той облагодетелствал евреите единствено тъй като били врагове на християните. Между другото, той освен им разрешил да си построят нов храм на мястото на опустошения от римляните, само че и обилно им помагал с част от парите, които страната събирала от налози. Още щом се поставило началото на това богохулно по своите планове дело, свети Кирил предричал пред своите доближени, че думите на Христа за цялостното опустошение па храма и за неговата по-нататъшна орис - „ няма да остане камък на камък, който да не бъде срутен " (Лук. 21:6) - безспорно ще се изпълнят. Свети Кирил молил Владиката Христа да не допусне почналото нечестиво дело да стигне до край, само че да го унищожи дружно с кроежите на неговите строители. Господ чул молитвата на Своя раб и извършил Своето предсказване за това, че всички Негови думи безусловно ще се изпълнят. Една нощ мощно земетресение раздрусало всичко, тъй че разрушило даже и оживелите основи на издигнатия от Соломон храм, както и камъните, които преди малко били надградени от евреите; и всичко това било разнесено като прахуляк от невидима Божия мощ. Когато настъпил денят, всички се удивлявали на осъщественото знамение. А когато евреите се пробвали още веднъж да се заемат с работа, от небето паднал огън и унищожил приготвените материали и принадлежности. Голям смут обхванал всички. На идната нощ върху облеклата на евреите се появил знакът на кръста, който те с нищо не могли да отстранен.
След това свети Кирил, чието предсказване за осъществяването на Христовите думи по този начин неоспоримо се сбъднало, още веднъж бил изпратен в заточение. Негов заместител по всяка възможност бил свети Кириак. Той бил иудеин по генезис и преди този момент носил името Иуда. По времето, когато кралица Елена търсила Господния Кръст, той и посочил мястото, където бил прикрит Кръстът. След това той се кръстил и получил името Кириак.
Прочее, след изгонването на свети Кирил свети Кириак не за дълго време заемал неговото място. Той скоро претърпял мъченическа гибел от Юлиан, поради изповядването си на Христа. След загиването на Юлиан свети Кирил още веднъж се върнал на Иерусалимската катедра, само че още веднъж бил изпъден поради благочестието си и непримиримата си битка против еретиците от император Валент, ревнив последовател на Ариевото лъжеучение. Накрая, при Теодосий Велики, свети Кирил бил върнат с чест в Йерусалим. В продължение на осем години той с същинска пастирска ревнивост управлявал Църквата и умрял в Господа, оставяйки ни като завещание своите многополезни трудове.
Кондак на свети Кирил, архиепископ Иерусалимски:
С твоя език умно си просветил посредством божествени музи твоите люде да почитат единната Троица, неразделна по естество, а по лица разделяема, по тази причина радостно честваме всесвятата твоя памет и те имаме за молитвеник пред Бога.
Веднъж, на празник Петдесетница в 351 година, в три часа денем, в Йерусалим било следено следното отлично събитие: на небето се явил знакът на честния Кръст, който сияел с ослепителна светлина; започващ от Голгота, той се простирал чак до Елеонската планина. Тъй като император Констанций бил последовател на арианите и тормозил православните, като по всевъзможен метод покровителствал и оказвал подпомагане на еретиците, свети Кирил му изпратил писмо, в което описвал това отлично събитие и го увещавал да остави пътя на заблудата и да се обърне към православието.
Междувременно митрополит Акакий, със съдействието на императора, комуто той бил доближен, се надигнал против свети Кирил поради това, че го изобличавал в разкол и не му се подчинявал, макар че Йерусалим в същото време бил зависещ в църковно отношение на Кесарийския митрополит; това станало в резултат на западането на Йерусалим след разрушаването му от римляните. А свети Кирил, от своя страна, освен че не желал да се подчинява на митрополита разколник, който от горната страна на това бил отлъчен от поместния Сардикийски събор, само че и го изобличавал за злоупотребите му с църковната власт и за надвишаване на правата, които му давали каноните. Поради посочените аргументи свети Кирил не смятал за допустимо да се подчинява на митрополит Акакий. Освен това, светителят твърдял противоположното - че Кесария Палестинска би трябвало да е подчинена на Йерусалим, тъй като Иерусалимската черква е майка на всички църкви; още повече, че и Сардикийският събор, който низвергнал Акакий, предал неговата област под духовната власт на предшественика на свети Кирил - Иерусалимския архиепископ Максим.
Проникнат от враждебно възприятие към свети Кирил, Акакий намерил мотив да го в профил с помощта на следното събитие. В Йерусалим настанал заплашителен апетит. Народът, като не намирал към този момент средства да поддържа живота си, се обърнал за помощ към своя архиепископ. Свети Кирил, изпълнен от съчувствие, взел драговолно молбата на своите рожби, обилно им помагал и раздал по подобен метод всичкото си имущество. Но защото гладът продължавал, а помощ нямало към този момент отникъде, св. Кирил почнал да продава църковните скъпоценности - скъпите златни и сребърни утвари и златотъкани одежди, с цел да може с получените от продажбата пари да купува жито за гладуващите. В това време се появил слух, че сякаш в града видели някаква си жена да танцува на улицата, облечена в свещеническа дреха. Когато я попитали от кое място е получила тази свещена одежда, дамата отвърнала, че я е купила от един търговец, който посочила по име. Попитан на собствен ред, търговецът споделил, че одеждата му била дадена за продажба от самия архиепископ. Не е известно дали това в действителност се е случило, само че слухът стигнал до митрополит Акакий, който го приел като задоволителен мотив, с цел да упрекна свети Кирил. На свикания от него събор той предложил свети Кирил да бъде отлъчен, защото е направил светотатство, като продал свещения предмет. Съборът изявил единодушието си с това. По този метод, при съдействието на епископите еретици, низвергнатият митрополит разколник свалил от Иерусалимската катедра православния архиепископ и със мощ го заставил да се в профил от рамките на Йерусалим. Свети Кирил изначало отишъл в Tape при свещеник Силван. Като видял, че последният не напълно вярно схваща някои догмати на вярата, свети Кирил му показал неговите отклонения и го утвърдил в православието. Като чул за това, Акакий написал писмо на Силван, в което го известявал за низвержението на свети Кирил и го съветвал или да приключи всякакво общение с него, или в краен случай да му забрани да прави свещенодействие в намиращата се под неговото ръководство църковна област. Но Силван не послушал Акакий, той почитал свети Кирил като благоверен човек, който със своето обучение наставлявал и утвърдявал мнозина в православието; а за самото заточение Силван знаел, че то е провокирано не от някаква виновност на свети Кирил, а само от завистта и ненавистта на Акакий.
След известно време в Селевкия се състоял поместен събор, на който пристигнали 150 епископи. Между тях бил и свети Кирил. Преди да стартират съвещанията на събора, Акакий изискал да бъде отхвърлен от тях отлъченият от него свети Кирил. Мнозина от епископите не се съгласявали с това. Тогава Акакий, като оставил събора, отпътувал за Цариград. Тук той оклеветил пред императора и пред патриарх Евдоксий напуснатия от него събор, нарекъл го сборище на зли хора, които са се събрали не за изгода, а с цел да донесат щета на Църквата. Акакий съумял да провокира у императора изключително мощно възмущение против свети Кирил. Той му разказал, че свети Кирил продал драгоценната свещена одежда, която била подарена от Константин Велики на Иерусалимския архиепископ Макарий, с цел да я облича, когато прави тайнството Кръщение; а също че след това тази одежда била забелязана върху един човек, който танцувал на едно от местата, където ставали националните увеселения. Императорът толкоз мощно се разгневил, че изпратил свети Кирил на изгнание. След гибелта на Констанций на престола се възкачил Юлиан Отстъпник. В първите години на своето царуване той, с цел да се покаже благоверен, отменил всички постановления на Констанций, ориентирани против православните. По заповед на Юлиан били освободени от изгнание всички православни епископи, които по-рано били изпратени в заточение от Констанций. Тогава бил възвърнат на неговата катедра и свети Кирил. Като се затвърдил на престола, Юлиан намерено се отрекъл от Христа. Той облагодетелствал евреите единствено тъй като били врагове на християните. Между другото, той освен им разрешил да си построят нов храм на мястото на опустошения от римляните, само че и обилно им помагал с част от парите, които страната събирала от налози. Още щом се поставило началото на това богохулно по своите планове дело, свети Кирил предричал пред своите доближени, че думите на Христа за цялостното опустошение па храма и за неговата по-нататъшна орис - „ няма да остане камък на камък, който да не бъде срутен " (Лук. 21:6) - безспорно ще се изпълнят. Свети Кирил молил Владиката Христа да не допусне почналото нечестиво дело да стигне до край, само че да го унищожи дружно с кроежите на неговите строители. Господ чул молитвата на Своя раб и извършил Своето предсказване за това, че всички Негови думи безусловно ще се изпълнят. Една нощ мощно земетресение раздрусало всичко, тъй че разрушило даже и оживелите основи на издигнатия от Соломон храм, както и камъните, които преди малко били надградени от евреите; и всичко това било разнесено като прахуляк от невидима Божия мощ. Когато настъпил денят, всички се удивлявали на осъщественото знамение. А когато евреите се пробвали още веднъж да се заемат с работа, от небето паднал огън и унищожил приготвените материали и принадлежности. Голям смут обхванал всички. На идната нощ върху облеклата на евреите се появил знакът на кръста, който те с нищо не могли да отстранен.
След това свети Кирил, чието предсказване за осъществяването на Христовите думи по този начин неоспоримо се сбъднало, още веднъж бил изпратен в заточение. Негов заместител по всяка възможност бил свети Кириак. Той бил иудеин по генезис и преди този момент носил името Иуда. По времето, когато кралица Елена търсила Господния Кръст, той и посочил мястото, където бил прикрит Кръстът. След това той се кръстил и получил името Кириак.
Прочее, след изгонването на свети Кирил свети Кириак не за дълго време заемал неговото място. Той скоро претърпял мъченическа гибел от Юлиан, поради изповядването си на Христа. След загиването на Юлиан свети Кирил още веднъж се върнал на Иерусалимската катедра, само че още веднъж бил изпъден поради благочестието си и непримиримата си битка против еретиците от император Валент, ревнив последовател на Ариевото лъжеучение. Накрая, при Теодосий Велики, свети Кирил бил върнат с чест в Йерусалим. В продължение на осем години той с същинска пастирска ревнивост управлявал Църквата и умрял в Господа, оставяйки ни като завещание своите многополезни трудове.
Кондак на свети Кирил, архиепископ Иерусалимски:
С твоя език умно си просветил посредством божествени музи твоите люде да почитат единната Троица, неразделна по естество, а по лица разделяема, по тази причина радостно честваме всесвятата твоя памет и те имаме за молитвеник пред Бога.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ