Св. свещеномъченик Фавий, папа Римски
Свети Фавий произхождал от Рим и бил презвитер в дните на нечестивите римски царе, изключително привързани към езичеството и заради това ревностни гонители на Божията черква.
Отначало свети Фавий живеел в едно село покрай Рим, а след това се преселил в самия град и тук с старание се заел с погребването на телата на мъчениците. По това време доста християни били измъчвани и убивани за вярата, при което телата им били хвърляни отвън градските порти, с цел да бъдат изядени от кучетата, зверовете и птиците. Свети Фавий през нощта скрито взимал телата на мъчениците и с чест ги предавал на земята.
След убийството при царуването на Максимин (Максимин I - император 235-238 година, бел.ред.) на светейшия папа Антир (в 236 година, бел.ред.) за изповядването на Христа, вярващите, укриващи се от преследвания и пазещи в загадка вярата си, се събрали, с цел да изберат нов папа, с епископите и презвитерите в един храм, незнаен на гонителите: в това обезпокоително за християните време за храм им служела една най-обикновена къща. На събранието участвал и свети Фавий.
Когато почнали разискванията кого да изберат по достолепие за заемането на толкоз високо състояние, каквото било ситуацията на римския свещеник, мнозина си припомняли честните и изтъкнати мъже, които биха могли по Христовия закон да пасат Неговото стадо, само че за свети Фавий никой дори и не мислел: той, като наскоро пристигнал от село, бил един от незначителните по своето състояние презвитери. При избора се явили различия и внезапно над главите на присъстващите се явил бял като сняг гълъб; спуснал се и се спрял над главата на презвитер Фавий, след което още веднъж се издигнал нагоре и станал незабележим. Тогава всички разбрали, че Господ посредством Светия Свой Дух избрал Фавий за предстоятел и овчар на Своята черква и с огромна наслада го сложили на патриаршеския трон.
Така свети Фавий станал римски папа; и в Христовата черква настъпило успокоение. Мъчителят Максимин бил погубен от своите бойци, след него на престола се възкачил Гордиан (император от 238 година, бел.ред.), при който гонението се прекратило. Този цар, въпреки и да бил богохулник, се отличавал с мирен, добър темперамент, той забранил да гонят християните. Наслаждавайки се на мир при неговото царуване, те на всички места строели църкви.
Свети Фотий устроил в погребалните пещери над гробовете на мъчениците доста просторни храмове, където правилните се събирали за молитва, а над самите пещери, служещи за убежища по време на гоненията, построил параклиси.
Църквата се разраствала, с помощта на всекидневното превръщане на езичниците от нечестието към християнството; тя достигнала необикновен подем след гибелта на Гордиан, когато мястото му заел Филип (Филип Аравитянин - император 244-249 година, бел.ред.), който управлявал дружно със своя наследник, също Филип, те и двамата приели християнството, бидейки просветени от един благоверен и благороден мъж Понтий (житието му е поместено под същата дата, бел.ред.); и свети папа Фавий ги кръстил.
По това време цифрата на правилните се нараснало прекалено много. Следвайки образеца на царя и неговия наследник, мнозина се кръстили и било допустимо Христовата религия да се изповядва свободно и без боязън. Свети папа Фавий, благодарение на истинния Христов раб, сенатора Понтий, издигал храмове, като в това време разрушавали езическите капища дружно с идолите.
Но Църквата се наслаждавала на подобен покой и независимост не задълго - единствено към четири години; нейният Глава Христос, желаейки Неговата булка, за която Той пролял Своята Кръв, да бъде тук на земята като злато, изпитано в горнило, и като цвете измежду тръни, още веднъж позволил да преживее беди и премеждия, и почнало гонение, подигнато от адския дракон, който, както разкрил Господ на Иоан Богослов във привидение, преследвал блестящата с небесно великолепие Жена, изпускайки от устата си вода като река, с цел да Я потопи (Откр. гл. 12).
Този античен ненавистник на положителното, не понасяйки умножаването на Христовата популярност, недоволен против приелите християнство благочестиви царе. Ненавиждащите Христа и християните езичници, събрали се под предводителството на нечестивия Деций (император 249-251 година, бел.ред.), умъртвили цар Филип и сина му за това, че са повярвали в Христа и разрешили свободното изповядване на християнската вяра. След убийството на царете те се надигнали против християните: по това време християнската кръв се леела като река.
Преди всички бил заловен свети папа Фавий: като представител и преподавател на християните, езичниците го ненавиждали изключително мощно. Търсели и благочестивия сенатор Понтий, само че не го намерили: той, сходно на доста правилни, се скрил, а по-късно напуснал Рим.
Свети папа Фавий бил обезглавен (в 250 година, бел.ред.) и дружно с многото убити по същото време негови духовни рожби минал от воинстващата в тържествуващата черква. А свети Понтий бил заловен по-късно и също претърпял мъченическа гибел за нашия Господ Иисус Христос, на Когото популярност с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
По молитвите на светия свещеномъченик Фавий, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Отначало свети Фавий живеел в едно село покрай Рим, а след това се преселил в самия град и тук с старание се заел с погребването на телата на мъчениците. По това време доста християни били измъчвани и убивани за вярата, при което телата им били хвърляни отвън градските порти, с цел да бъдат изядени от кучетата, зверовете и птиците. Свети Фавий през нощта скрито взимал телата на мъчениците и с чест ги предавал на земята.
След убийството при царуването на Максимин (Максимин I - император 235-238 година, бел.ред.) на светейшия папа Антир (в 236 година, бел.ред.) за изповядването на Христа, вярващите, укриващи се от преследвания и пазещи в загадка вярата си, се събрали, с цел да изберат нов папа, с епископите и презвитерите в един храм, незнаен на гонителите: в това обезпокоително за християните време за храм им служела една най-обикновена къща. На събранието участвал и свети Фавий.
Когато почнали разискванията кого да изберат по достолепие за заемането на толкоз високо състояние, каквото било ситуацията на римския свещеник, мнозина си припомняли честните и изтъкнати мъже, които биха могли по Христовия закон да пасат Неговото стадо, само че за свети Фавий никой дори и не мислел: той, като наскоро пристигнал от село, бил един от незначителните по своето състояние презвитери. При избора се явили различия и внезапно над главите на присъстващите се явил бял като сняг гълъб; спуснал се и се спрял над главата на презвитер Фавий, след което още веднъж се издигнал нагоре и станал незабележим. Тогава всички разбрали, че Господ посредством Светия Свой Дух избрал Фавий за предстоятел и овчар на Своята черква и с огромна наслада го сложили на патриаршеския трон.
Така свети Фавий станал римски папа; и в Христовата черква настъпило успокоение. Мъчителят Максимин бил погубен от своите бойци, след него на престола се възкачил Гордиан (император от 238 година, бел.ред.), при който гонението се прекратило. Този цар, въпреки и да бил богохулник, се отличавал с мирен, добър темперамент, той забранил да гонят християните. Наслаждавайки се на мир при неговото царуване, те на всички места строели църкви.
Свети Фотий устроил в погребалните пещери над гробовете на мъчениците доста просторни храмове, където правилните се събирали за молитва, а над самите пещери, служещи за убежища по време на гоненията, построил параклиси.
Църквата се разраствала, с помощта на всекидневното превръщане на езичниците от нечестието към християнството; тя достигнала необикновен подем след гибелта на Гордиан, когато мястото му заел Филип (Филип Аравитянин - император 244-249 година, бел.ред.), който управлявал дружно със своя наследник, също Филип, те и двамата приели християнството, бидейки просветени от един благоверен и благороден мъж Понтий (житието му е поместено под същата дата, бел.ред.); и свети папа Фавий ги кръстил.
По това време цифрата на правилните се нараснало прекалено много. Следвайки образеца на царя и неговия наследник, мнозина се кръстили и било допустимо Христовата религия да се изповядва свободно и без боязън. Свети папа Фавий, благодарение на истинния Христов раб, сенатора Понтий, издигал храмове, като в това време разрушавали езическите капища дружно с идолите.
Но Църквата се наслаждавала на подобен покой и независимост не задълго - единствено към четири години; нейният Глава Христос, желаейки Неговата булка, за която Той пролял Своята Кръв, да бъде тук на земята като злато, изпитано в горнило, и като цвете измежду тръни, още веднъж позволил да преживее беди и премеждия, и почнало гонение, подигнато от адския дракон, който, както разкрил Господ на Иоан Богослов във привидение, преследвал блестящата с небесно великолепие Жена, изпускайки от устата си вода като река, с цел да Я потопи (Откр. гл. 12).
Този античен ненавистник на положителното, не понасяйки умножаването на Христовата популярност, недоволен против приелите християнство благочестиви царе. Ненавиждащите Христа и християните езичници, събрали се под предводителството на нечестивия Деций (император 249-251 година, бел.ред.), умъртвили цар Филип и сина му за това, че са повярвали в Христа и разрешили свободното изповядване на християнската вяра. След убийството на царете те се надигнали против християните: по това време християнската кръв се леела като река.
Преди всички бил заловен свети папа Фавий: като представител и преподавател на християните, езичниците го ненавиждали изключително мощно. Търсели и благочестивия сенатор Понтий, само че не го намерили: той, сходно на доста правилни, се скрил, а по-късно напуснал Рим.
Свети папа Фавий бил обезглавен (в 250 година, бел.ред.) и дружно с многото убити по същото време негови духовни рожби минал от воинстващата в тържествуващата черква. А свети Понтий бил заловен по-късно и също претърпял мъченическа гибел за нашия Господ Иисус Христос, на Когото популярност с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
По молитвите на светия свещеномъченик Фавий, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ