Свети Евсевий бил епископ на град Самосат, който се намирал

Свети Евсевий бил свещеник на град Самосат, който се намирал под ръководството на антиохийския патриарх. Той бил ортодоксален мъж, благоверен, изпълнен с ревнивост по Бога, непрекъснат и хладнокръвен в православното вероизповедание във времето, когато ереста на Арии се усилвала, нанасяла огромна щета и мощно смущавала Божията Църква, която се разклащала като транспортен съд измежду морето по време на стихия. След гибелта на светия популярен цар Константин в източната половина на царството се възкачил на престола неговият наследник Констанций, който бил арианин и почнал да оказва помощ във всичко на арианите. Затова, по време на неговото царуване, православните претърпели огромно гонение и терзание от арианите, от които и свети Евсевий понесъл не малко премеждия поради своята ревнивост по православието.След няколко години злочестивият цар Констанций починал, а след него се възкачил Юлиан Отстъпник.Този цар изначало върнал свети Мелетий от изгнание на антиохийския трон, само че след това още веднъж го изгонил. По време на царуването на Юлиан Христовата Църква претърпяла още по-големи несгоди, в сравнение с при Констанций. Към арианската разкол, която смущавала всички православни по света, се включило гонение от идолопоклонниците. Самият цар се отрекъл от Христа и почнал намерено да принася жертви на идолите. Срещу Христовата Църква било повигнато гонение, което било ориентирано основно против духовенството. Тези гонения довели до това, че доста православни църкви по това време останали без чиновниците си, а светителските престоли - без архиереи. Едни от тях били умъртвени, а други - прогонени или от арианите, по времето на Констанций, или от идолослужителите - през царуването на Юлиан. Било толкоз тежко, че в случай че Господ не бил прекратил живота и царуването на Юлиан, надали би останала някоя черква със чиновниците й. В такова ужасно време свети Евсевий, скрил епископския си ранг, облякъл се във войнишки облекла и почнал да обхожда Сирия, Финикия и Палестина, като утвърждавал християните в православната религия. Където намирал черква без чиновници, ръкополагал свещеници и дякони и други клирици и на всички места поставял за епископи единствено тези, които отхвърляли ереста на Арии и вярвали православно. Ето каква ревнивост по Христа, какъв труд, усърдие и грижа имал великият Божий архиерей Евсевий за Христовата Църква в тези времена. След позорната гибел на Юлиан, почнал да цари благочестивият и христолюбив цар Иовиан, при който свети Мелетий още веднъж бил върнат на своя трон. В това време Евсевий и останалите православни архиереи, без да се боят от езичниците, почнали с безстрашие да ръководят своето паство. По съвета на свети Евсевий, Мелетий направил поместен събор в Антиохия, на който пристигнали 27 епикопи. Сред тях пръв след Мелетий бил Евсевий. На този събор бил Пелагий, Лаодикийски свещеник, за чиито непокварен и свят живот описват следното: В своята младост Пелагий бил уверен от родителите си да встъпи в брак, само че когато го въвели в брачният чертог, той убедил годеницата си да запазят девството си в непорочност. Така под тип на съпружество той обитавал с жена си в непорочно девство - като брат и сестра. Освен това той се отличавал с доста други добродетели, поради които бил почетен от Бога и хората със светителски ранг. Пелагий хранел огромна обич към Мелетий и Евсевий, бил техен единомислен другар и дружно с това поборник на благочестието. На упоменатия поместен антиохийски събор светите отци заповядали на всички да изповядват и православно да се придържат към единосъщието на Сина с Отца, а също и това вероучение, което било одобрено на първия Вселенски събор. Към това определение се включили арианите и положили подписите си, въпреки да създали това лицемерно, единствено за известно време - с цел да угодят на православния цар, а най-много, тъй като се бояли от православните архиереи - светите Мелетий, Евсевий и Пелагий, които се употребили с огромното почитание на царя. Благочестивият цар доста обичал тези църковни стълпове поради тяхното правоверие и свят живот и ги слушал за всичко, по тази причина те били страшни за еретиците, които заради боязън от тях се присъединявали към църквата. След гибелта на недълго царувалия Иовиан, на престола се възкачил Валент и еретиците още веднъж се върнали към своето зловерие, като псета на бълвотината си, на първо място като примамили царя към арианството посредством жена му арианката Домника. Православната Църква още веднъж почнала да търпи терзания и епископите й били прогонвани. Свети Мелетий бил изпъден в Армения, Пелагий в Арабия, а свети Евсевий бил наказан на изгнание в Тракия. Несправедливата заповед на неправедния цар за изгонването на Евсевий била донесена в Самосат вечерта. Свети Евсевий, като разбрал за това, извикал царския делегат и му споделил: Сега мълчи и на никого не казвай повода за твоето идване, тъй като народът ще узнае и като се възмути, може да се разпалва и да те убие, и тогава аз ще бъда провинен за гибелта ти. Свети Евсевий направил вечерната молитва и през нощта съобщил известието на един от своите правилни прислужници. Щом всички заспали, светителят дружно със прислужникът излезли от архиерейския дом. Слугата взел постелка и книга за епископа. Когато пристигнали до река Ефрат, която течала край градските стени, те се качили на лодка, с цел да отплуват до град Зевгма, където пристигнали на другия ден. Жителите на Самосат, като разбрали, че светият архиерей ги е оставил, се натъжили доста и почнали да разпитват дали някой не знае къде е отишъл светителят. Един от тях видял по какъв начин светителят се качва в лодката и чул, че подрежда да го откарат в град Зевгма, за което разказал на народа. Веднага мнозина от жителите се качили на лодки, бързо заплували след светителя и го настигнали в Зевгма. Те застанали със сълзи пред светителя, и се опитвали да го убедят да се върне в техния град. Светителят отказал. Молели го всячески, увещавали го, падали в нозете му, единствено и единствено да се върне на своя трон. Свети Евсевий им напомнил следните апостолски думи:„ Всяка душа да се подчинява на висшите управляващи, тъй като няма власт, която да не е от Бога; и каквито управляващи има, те са от Бога подредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията разпоредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си наказание ".Привеждайки тези апостолски думи, светителят казвал:За мен е невероятно да бъда съперник на царската заповед, а и за вас не е безвредно да се противите на царската воля. След тези думи те разбрали, че няма да съумеят да убедят светителя да се върне назад и тогава почнали да му дават за пътуването един - злато, различен - сребро и облекла, като на човек, заминаващ за далечна страна. От предлаганото свети Евсевий взел напълно малко. Когато се прощавал с тях, светителят ги поучавал да държат православната религия и апостолските догмати, помолил се на Бога на всички, и като ги благословил, се отправил на път за Тракия, където бил наказан на заточение. Докато свети Евсевий се намирал в Истра, достигнал слух, че в Тракия са нахлули готи и мощно я опустошават. Затова светителят не отишъл по-нататък, само че останал в Истра, където живял до гибелта на злочестивия цар Валент. На мястото на Евсевий в Самосат бил назначен епископът арианин Евномий. Когато Евномий дошъл в град Самосат, с цел да ръководи паството, никой от жителите на града не излязъл да го посрещне. Целият град, който бил православен, не желаел да уважи еретическия свещеник, нито да одобри неговото благословение, нито даже да го види. Евномий приел ръководството на епископията чрез царската власт и почнал да служи в съборната черква. Народът не ходел в тази черква, нито в архиерейския дом, тъй като не обичал епископа разколник. Така Евномий непрекъснато бил самичък, като се изключат тези, с които бил пристигнал. За него описват, че въпреки и да бил разколник по религия, по своя манталитет бил добър, мирен, спокоен, преклонен и към всички деликатен. За неговото добронравие описват следното: Ведъж той влезнал да се мие в общата баня и прислужниците съгласно обичая на тази страна затворили вратите, с цел да не влизат други там, където се мие епископът. Евномий, като разбрал, че мнозина чакат пред вратата и желаят да се измият, заповядал на прислужниците да отворят и да пуснат искащите да се мият дружно с него. Тези, които влезнали в банята, като видели епископа, който седял в топлия купел, не поискали да седнат, като му оказвали с това почит. Епископът им предложил да влязат в същия купел, където бил той, само че пристигналите отказвали. Тогава епископът схванал, че те стоят поради него и не желаят да се мият. От това той мощно се опечалил, излязъл от купела и напуснал банята, тъй като не желал да му оказват такава респект. Останалите в банята незабавно излели водата от купела, тъй като била осквернена от измиването на разколник, а самия купел почистили добре, тъй като се гнусели от еретика, и към този момент по-късно сгрели нова вода и напълнали купела. Като схванал за това, Евномий дефинитивно се убедил, че не може да притегли към себе си самосатския народ, оставил епископията и напуснал града. След отдръпването на Евномий арианите сложили в Самосат свещеник Лукий, очевиден вълк и зложелател на Христовите овци. Гражданите не оказвали почести и на този свещеник - както и на първия (Евномий), и той общувал единствено с тези, които пристигнали с него, тъй като никой от православните не ходел при епископа. Христовите овци, въпреки да били и без своя овчар Евсевий, добре помнели неговото обучение и пазели непорочна светата религия. Доколко православните се гнусели от еретическия свещеник, се вижда от следния случай: Веднъж няколко момченца играели на топка на улицата, като си я подавали едно на друго. В този миг оттова трябвало да мине епископът. Случайно топката попаднала под конете и колесницата на епископа. Децата, като видели това, почнали да викат: „ топката се оскверни от еретичеството, топката се оскверни от еретичеството... " Като чул виковете, епископът предиздвикал един от прислужниците си да узнае какво става и за какво по този начин мощно викат. Децата запалили огън и почнали да търкалят топката през пламъка, като мислели, че по този начин ще я очистят от еретичеството. Ето по какъв начин освен възрастните хора, само че и дребните деца се гнусели от еретичеството на епископа, който бил като низост на запустението на свято място. Като разбрал за това, Лукий не последвал кротостта на Евномий, само че се разгневил и изпратил на изгнание доста свещени лица в отдалечени места. Племенника на Евсевий - блажения Антиох, най-достоен духовник, богоугоден и боговдъхновен, умел в книжната премъдрост, изпратил в Армения. Известния църковен чиновник дякон Еволкий, прогонил в Оасимската пустиня. Самосат бил реализиран от тъга и тъга. След страшната кончина на злия цар Валент, почнал да цари благоверният цар Грациан. Той освободил всички архиереи и другите свещени лица, изгонени поради православната религия, и заповядал да им бъдат върнати предходните престоли. Тогава се върнали: свети Мелетий - в Антиохия, свети Пелагий - в Лаодикия, свети Евсевий - в Самосат. Заедно с Евсевий в Самосат се върнали и всички изгонени от арианина Лукий, в тяхното число и свещеникът Антиох от Армения и дякон Еволкий от Оасим. За православните това била огромна наслада, а за нечестивите - огромен позор. След завръщането на предходното му място свети Евсевий дружно с останалите епископи, и изключително дружно със свети Мелетий, почнал да се грижи за църковното благоустрояване. Преди всичко той се постарал да избере на архиерейските престоли, освободени след низвергването на епископите ариани, мъже почтени и твърди в православието. Светецът посветил в архиерейски ранг и сложил следните епископи: честния Акакий - във Вирея, добродетелния Теодот - в Иерапол, едноименника си Евсевий - в Халкида, Исидор - в Кир, в Едеса, след преставянето на светия архиерей Варса, възвел на престола изповедника Евлогий. Самият свети Евсевий отишъл в град Долихина с богоугодния Марин, който бил определен за свещеник на този ариански град. Светителят желал да очисти и там църквата от ереси и да сложи на престола този отначало определен православен архиерей. Когато свети Евсевий влезнал в града, една жена - арианка, хвърлила върху него от покрива глинен съд и разсекла главата на светеца. От тази рана свети Евсевий се разболял и се преставил в Господа. Умирайки, той заклинал всички, които били при него, да не отмъщават на дамата, която го наранила. В този случай той подражавал на своя Владика, Който се молил за тези, които Го разпъвали, като казвал: „ Отче! елементарни им, тъй като не знаят, що вършат ", и на свети Стефан, който се молел за тези, които го убивали с камъни. Така страдалчески умрял великият Божий ласкател Евсевий от арианска ръка, като потърпевш за Сина Божий, вечносъществуващ с Отца и единосъщен с Него. Светото му тяло било върнато в град Самосат, където било заровено с чест, със сълзите и риданието на целия християнски народ. На мястото на Евсевий бил възведен упоменатият благословен Антиох, наследник на сестрата на свети Евсевий. Самосатската черква процъфтявала в православието, като славела благочестно Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, на Когото и от нас да бъде популярност, чест, посредством и поклонение, в този момент и в безкрайните епохи. Амин.