Св. Козма и Дамян, Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец
Свети чудотворци и безсребреници Козма и Дамян
Св. Козма и Дамян били родни братя. Те се родили в провинцията Асия, Мала Азия. Баща им бил богохулник, а майка им Теодотия изповядвала християнската религия. Мъжът й умрял рано, и младата вдовица заживяла благоверен живот, като изпълнявала съвета на св. Ап. Павел: " Истинската вдовица се надява на Бога и пребъдва в моления и молебствия през деня и нощем ". Теодотия поучавала децата си да водят богоугоден живот, учила ги на боязън Божи, съветвала ги да се утвърждават в християнските добродетели.
Козма и Дамян от ранна възраст залягали да извършват Божия закон. Когато порастнали, те просияли със своите положителни каузи като две светила. За да бъдат потребни на близък, те се заели да учат лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на другите билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна мощ. Братята били доста скромни. Те не търсели земна популярност и великолепие, нито пък благосъстояния. Не взимали от излекуваните заболели ни пари, ни блага, изпълнявайки строго препоръките на Спасителя към апостолите: " Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, безплатно давайте " (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги посочва " безсребреници ".
Една християнка на име Паладия, която боледувала доста години и похарчила огромна част от парцела си по лекари, като разбрала за тези лекари, изпратила хора да ги повикат, с цел да я излекуват. Св. Козма и Дамян изпълнили молбата й. Те посетили дома й, помолили се над нея и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да одобри най-малко три яйца в чест на св. Троица. По-малкият брат, св. Дамян, тъй като тя го заклела в името на св. Троица, приел скромния подарък - трите яйца. Когато по-късно огромният брат разбрал, че св. Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не одобряват никакви блага за лечението, поръчал на християните след гибелта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като извършител на обета, да бъде заровен настрана.
Пръв умрял св. Козма. Когато умрял и св. Дамян, християните решили, че поръчката на св. Козма е прекомерно строга и не я изпълнили. Като родни братя, които направили един героизъм и постигнали равна светост, те били заровени в един гроб. По-късно над този гроб бил издигнат храм, в който се правили доста чудес
Съдбата на св. Йоановата десница
Руско национално поверие приказва, че в съдбоносни за България дни десницата на св. Иван Рилски била отнесена в Русия. В това ни твърди и с най-новия си огромен труд от 385 страници актуалният съветски историк Николай Николаевич Чалих под заглавие " Рыльск. История с древнейших времен до конца ХХ века ", Курск, 2006.
Според неговите проучвания, измежду огромната българска емигрантска вълна по време на византийското господство (972-1014) имало и неколцина монаси от Рилския манастир. Те носели със себе си десницата на Рилския светец и български книги. Заселили се по десния бряг на река Сейм в Черниговската земя на Киевска Русия, където обитавало славянското езическо племе северяни. Двете племена заживели заедно. Българите построили храм " Свети Иван Рилски " и станали първите тукашни християнски просветители-мисионери.
Ето някои забавни извадки от книгата на Чалих:
"... Риляне отделили правую руку святого Ивана и отнесли ее в Русь... " (с. 49) (Рилчани отделили дясната ръка на св. Иван и я отнесли в Русия);
" Название города Рыльска и возникновение христианства в Рыльском крае и в других наших краях связани с пребиванием болгарских монахов из Рыльского монастыря... " (с. 38, 47) (Името на град Рилск и възникването на християнството в Рилския край и в други наши краища са свързани с пребиваването на български монаси от Рилския манастир);
" Церковь Иоанна Рыльского самый первый русский храм в честь Иоанна Рыльскаго был издигнат в древнорусском граде Рыльске в конце Х или в начале ХI века " (с. 51) (Църквата на Йоан Рилски първият съветски храм в чест на Йоан Рилски е бил издигнат в древноруския град Рилск в края на Х или началото на ХI в.)
По време на Октомврийската гражданска война (1917-1918), когато болшевиките всеобщо разрушавали църкви и манастири, десницата на св. Иван Рилски мистериозно изчезнала от едноименната му черква в Рилск. Според някои, с цел да бъде избавена от вероятно болшевишко оскърбление, тя била заровена някъде в земята. Това споделя и Чалих. В духа на писаното от него и аз преди години писах, че може някой ден в Рилск да се открие изчезналата дясна ръка на св. Иван Рилски. (Вж. Среща с древноруския град Рилск, Църковен вестник, 1976, бр. 26, с. 6).
Според други, благочестиви съветски емигранти изнесли десницата отвън рамките на Русия. Това удостоверява и следното поверие. През есента на 2003 година ме посети тогавашният основен секретар на Св. Синод митрополит Геласий. С него сме рилски постриженици и някогашни игумени на Рилския манастир, и всеки път живо ни е интересувало всичко за св. Иван и за св. Рилска обител. В диалог, апропо, митрополитът напомни с какво съмнение преди години се отнесохме към известието на гръцкия архимандрит Пантелеймон Пулос, че дясната ръка на св. Иван Рилски в този момент се намирала в гръцкия девически манастир " Св. Богородица " на остров Тинос, без да разяснява по какъв начин е попаднала там. С такова съмнение се отнесъл и неговият нравствен дъртак, благочестивият духовник Евлогий, който държеше ключовете от ковчега на св. Иван Рилски и го отваряше за поклонение пред св. мощи на светеца. Митрополит Геласий ме помоли да запиша следното.
Веднъж пристигнала гръцка поклонническа група. Изненадващо една стара жена от групата му споделила на съветски език, че десницата на св. Иван е донесена в Гърция. В удивление отец Евлогий й възразил, че както знаят рилските монаси, десницата му е отнесена още в незапомнени времена в съветска земя. Възрастната рускиня обаче настоятелно продължавала да споделя:
" Моята бабушка Маруся, на която нося името, и моят дедушка Андрей Фьодорович били от Курска област. По време на революцията бабушка и дедушка Андрей решили да избягат от Русия. Тръгнали с пътнически транспортен съд, който правил курс Одеса -Истанбул - Солун - Атина. В препълнения транспортен съд имало и двама моряци от Курск и Рилск. Върху своя багаж те държали една движимост, обгърната в тъмнокафяв копринен плат, и молели пасажерите да не се блъскат, с цел да не бутнат на земята грижливо обгърнатата и защитавана движимост. Любопитството на пасажерите надделяло и моряците разкрили, че носят десницата на св. Иван Рилски, с цел да я спасят от оскърбление или от изгубване. Те имали желание да оставят десницата в българския манастир на Св. гора Атонска с молба тамошните монаси да я върнат в Рилския манастир.
Привечер в Егейско море се разразила мощна стихия с гръмотевици и мълнии. Насрещният вятър бил толкоз гневен, че вълните обливали и блъскали кораба, та имало заплаха той да се разбие в някои от скалистите острови. " Всички се прегръщахме и целувахме, а някои със сълзи оросяваха обгърнатата десница на св. Иван. Капитанът на кораба, разказваше ни бабушка, по едно време угрижен рече, че ни грози корабокрушение. Единият от моряците се провикна: " Това няма да стане, защото нас ни пази крепката десница на св. Иван Рилски, която е измежду нас! " Всички топло се молехме на светеца да ни резервира, с цел да стъпим на земята. Сред вилнеещото море нашият транспортен съд тогава приличаше на един пътуващ храм измежду гневните морски талази.
Чак на разсъмване морската стихия утихна. Спряхме в някакъв дребен залив край гръцко селце. След преживения смут всеки от нас гледаше да стъпи по-скоро на земята, признателни на Бога, на св. Богородица и на св. Иван за чудесното освобождение от страшната морска стихия.
Пръснахме се накъдето очите ни видят. След доста дни на страннически скитания с Андрей Фьодорович се добрахме до Солун. Един доблестен грък на име Костаки ни одобри за миячи на съдове и маси в своя ресторант. Когато чувахме да се приказва съветска тирада от влезнали в ресторанта, бързахме да ги разпитаме дали не знаят нещо за двамата съветски моряци, за св. Ивановата десница. За страдание нищо не узнахме, само че вярвахме, че тя е някъде съхранена из благословената гръцка земя... "
Дядо Геласий дори сподели, че още пази дребното бяло листче, на което отец Евлогий записал единствено следното: " Маруся и Андрей Фьодорович. Курска област ".
Този забавен и достоверен роман, че св. Ивановата десница в този момент е в Гърция, липсва в нашата публикация " Защо целуваме лявата, а не дясната ръка на свети Иван Рилски? ", защото същата беше към този момент оповестена няколко месеца по-рано в сп. " Духовна просвета ", 2003 година, кн. 3, с. 13-17. Може би е прав архимандрит Пантелеймон Пулос.
Дано един ден узнаем по какъв начин е попаднала св. Ивановата десница в манастира " Св. Богородица " на остров Тинос. Дай Боже, да узнаем още детайлности за ориста на св. Ивановата десница.
Св. Козма и Дамян били родни братя. Те се родили в провинцията Асия, Мала Азия. Баща им бил богохулник, а майка им Теодотия изповядвала християнската религия. Мъжът й умрял рано, и младата вдовица заживяла благоверен живот, като изпълнявала съвета на св. Ап. Павел: " Истинската вдовица се надява на Бога и пребъдва в моления и молебствия през деня и нощем ". Теодотия поучавала децата си да водят богоугоден живот, учила ги на боязън Божи, съветвала ги да се утвърждават в християнските добродетели.
Козма и Дамян от ранна възраст залягали да извършват Божия закон. Когато порастнали, те просияли със своите положителни каузи като две светила. За да бъдат потребни на близък, те се заели да учат лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на другите билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна мощ. Братята били доста скромни. Те не търсели земна популярност и великолепие, нито пък благосъстояния. Не взимали от излекуваните заболели ни пари, ни блага, изпълнявайки строго препоръките на Спасителя към апостолите: " Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, безплатно давайте " (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги посочва " безсребреници ".
Една християнка на име Паладия, която боледувала доста години и похарчила огромна част от парцела си по лекари, като разбрала за тези лекари, изпратила хора да ги повикат, с цел да я излекуват. Св. Козма и Дамян изпълнили молбата й. Те посетили дома й, помолили се над нея и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да одобри най-малко три яйца в чест на св. Троица. По-малкият брат, св. Дамян, тъй като тя го заклела в името на св. Троица, приел скромния подарък - трите яйца. Когато по-късно огромният брат разбрал, че св. Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не одобряват никакви блага за лечението, поръчал на християните след гибелта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като извършител на обета, да бъде заровен настрана.
Пръв умрял св. Козма. Когато умрял и св. Дамян, християните решили, че поръчката на св. Козма е прекомерно строга и не я изпълнили. Като родни братя, които направили един героизъм и постигнали равна светост, те били заровени в един гроб. По-късно над този гроб бил издигнат храм, в който се правили доста чудес
Съдбата на св. Йоановата десница
Руско национално поверие приказва, че в съдбоносни за България дни десницата на св. Иван Рилски била отнесена в Русия. В това ни твърди и с най-новия си огромен труд от 385 страници актуалният съветски историк Николай Николаевич Чалих под заглавие " Рыльск. История с древнейших времен до конца ХХ века ", Курск, 2006.
Според неговите проучвания, измежду огромната българска емигрантска вълна по време на византийското господство (972-1014) имало и неколцина монаси от Рилския манастир. Те носели със себе си десницата на Рилския светец и български книги. Заселили се по десния бряг на река Сейм в Черниговската земя на Киевска Русия, където обитавало славянското езическо племе северяни. Двете племена заживели заедно. Българите построили храм " Свети Иван Рилски " и станали първите тукашни християнски просветители-мисионери.
Ето някои забавни извадки от книгата на Чалих:
"... Риляне отделили правую руку святого Ивана и отнесли ее в Русь... " (с. 49) (Рилчани отделили дясната ръка на св. Иван и я отнесли в Русия);
" Название города Рыльска и возникновение христианства в Рыльском крае и в других наших краях связани с пребиванием болгарских монахов из Рыльского монастыря... " (с. 38, 47) (Името на град Рилск и възникването на християнството в Рилския край и в други наши краища са свързани с пребиваването на български монаси от Рилския манастир);
" Церковь Иоанна Рыльского самый первый русский храм в честь Иоанна Рыльскаго был издигнат в древнорусском граде Рыльске в конце Х или в начале ХI века " (с. 51) (Църквата на Йоан Рилски първият съветски храм в чест на Йоан Рилски е бил издигнат в древноруския град Рилск в края на Х или началото на ХI в.)
По време на Октомврийската гражданска война (1917-1918), когато болшевиките всеобщо разрушавали църкви и манастири, десницата на св. Иван Рилски мистериозно изчезнала от едноименната му черква в Рилск. Според някои, с цел да бъде избавена от вероятно болшевишко оскърбление, тя била заровена някъде в земята. Това споделя и Чалих. В духа на писаното от него и аз преди години писах, че може някой ден в Рилск да се открие изчезналата дясна ръка на св. Иван Рилски. (Вж. Среща с древноруския град Рилск, Църковен вестник, 1976, бр. 26, с. 6).
Според други, благочестиви съветски емигранти изнесли десницата отвън рамките на Русия. Това удостоверява и следното поверие. През есента на 2003 година ме посети тогавашният основен секретар на Св. Синод митрополит Геласий. С него сме рилски постриженици и някогашни игумени на Рилския манастир, и всеки път живо ни е интересувало всичко за св. Иван и за св. Рилска обител. В диалог, апропо, митрополитът напомни с какво съмнение преди години се отнесохме към известието на гръцкия архимандрит Пантелеймон Пулос, че дясната ръка на св. Иван Рилски в този момент се намирала в гръцкия девически манастир " Св. Богородица " на остров Тинос, без да разяснява по какъв начин е попаднала там. С такова съмнение се отнесъл и неговият нравствен дъртак, благочестивият духовник Евлогий, който държеше ключовете от ковчега на св. Иван Рилски и го отваряше за поклонение пред св. мощи на светеца. Митрополит Геласий ме помоли да запиша следното.
Веднъж пристигнала гръцка поклонническа група. Изненадващо една стара жена от групата му споделила на съветски език, че десницата на св. Иван е донесена в Гърция. В удивление отец Евлогий й възразил, че както знаят рилските монаси, десницата му е отнесена още в незапомнени времена в съветска земя. Възрастната рускиня обаче настоятелно продължавала да споделя:
" Моята бабушка Маруся, на която нося името, и моят дедушка Андрей Фьодорович били от Курска област. По време на революцията бабушка и дедушка Андрей решили да избягат от Русия. Тръгнали с пътнически транспортен съд, който правил курс Одеса -Истанбул - Солун - Атина. В препълнения транспортен съд имало и двама моряци от Курск и Рилск. Върху своя багаж те държали една движимост, обгърната в тъмнокафяв копринен плат, и молели пасажерите да не се блъскат, с цел да не бутнат на земята грижливо обгърнатата и защитавана движимост. Любопитството на пасажерите надделяло и моряците разкрили, че носят десницата на св. Иван Рилски, с цел да я спасят от оскърбление или от изгубване. Те имали желание да оставят десницата в българския манастир на Св. гора Атонска с молба тамошните монаси да я върнат в Рилския манастир.
Привечер в Егейско море се разразила мощна стихия с гръмотевици и мълнии. Насрещният вятър бил толкоз гневен, че вълните обливали и блъскали кораба, та имало заплаха той да се разбие в някои от скалистите острови. " Всички се прегръщахме и целувахме, а някои със сълзи оросяваха обгърнатата десница на св. Иван. Капитанът на кораба, разказваше ни бабушка, по едно време угрижен рече, че ни грози корабокрушение. Единият от моряците се провикна: " Това няма да стане, защото нас ни пази крепката десница на св. Иван Рилски, която е измежду нас! " Всички топло се молехме на светеца да ни резервира, с цел да стъпим на земята. Сред вилнеещото море нашият транспортен съд тогава приличаше на един пътуващ храм измежду гневните морски талази.
Чак на разсъмване морската стихия утихна. Спряхме в някакъв дребен залив край гръцко селце. След преживения смут всеки от нас гледаше да стъпи по-скоро на земята, признателни на Бога, на св. Богородица и на св. Иван за чудесното освобождение от страшната морска стихия.
Пръснахме се накъдето очите ни видят. След доста дни на страннически скитания с Андрей Фьодорович се добрахме до Солун. Един доблестен грък на име Костаки ни одобри за миячи на съдове и маси в своя ресторант. Когато чувахме да се приказва съветска тирада от влезнали в ресторанта, бързахме да ги разпитаме дали не знаят нещо за двамата съветски моряци, за св. Ивановата десница. За страдание нищо не узнахме, само че вярвахме, че тя е някъде съхранена из благословената гръцка земя... "
Дядо Геласий дори сподели, че още пази дребното бяло листче, на което отец Евлогий записал единствено следното: " Маруся и Андрей Фьодорович. Курска област ".
Този забавен и достоверен роман, че св. Ивановата десница в този момент е в Гърция, липсва в нашата публикация " Защо целуваме лявата, а не дясната ръка на свети Иван Рилски? ", защото същата беше към този момент оповестена няколко месеца по-рано в сп. " Духовна просвета ", 2003 година, кн. 3, с. 13-17. Може би е прав архимандрит Пантелеймон Пулос.
Дано един ден узнаем по какъв начин е попаднала св. Ивановата десница в манастира " Св. Богородица " на остров Тинос. Дай Боже, да узнаем още детайлности за ориста на св. Ивановата десница.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ