Свети апостол Юда, брат Господен по плът Св. ап. Юда,

Свети деятел Юда, брат Господен по плът

Св. ап. Юда, който наричали още Тадей и Левий, един от дванадесетте апостоли, бил наследник на Иосиф, обручника на Пресвета Дева, и по тази причина се назовава - както и брат му Яков - " брат Господен ".

Ние малко знаем за неговия живот преди апостолството. Преданието приказва, че той се занимавал със земеделие.

Името му се загатва няколко пъти в Евангелието. Когато Господ за финален път беседвал с учениците си и апропо споделил: " Който има заповедите Ми и ги съблюдава, той е, който Ме люби; а който Ме люби, любим ще бъде от Моя Отец: и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам ", тогава деятел Юда, изпълнен с енергично предпочитание, щото целия свят да познае Господа, запитал Христа: " Господи, що е това, гдето искаш да се явиш нам, а не на света? " - " Ако някой Ме люби - траял Иисус, - ще съблюдава словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще създадем " (Иоан. 14:23).

След слизане на Светия Дух над апостолите, Юда обходил доста страни на Азия, като проповядвал словото Божие. Заедно с деятел Сила той бил пратен в Антиохия да оказва помощ на Павел и Варнава; " Юда и Сила, бидейки сами пророци - приказва се в Деяния апостолски - с дълга тирада увещаваха братята си и ги утвърдиха ".

Юда се върнал краткотрайно в Йерусалим и по-късно подхванал нови проповеднически пътешествия. Той проповядвал в Персия и приел мъченическа гибел в Армения, на планината Арарат, както приказва преданието. Той бил разпнат на кръст и пронизан със стрела към 80-та година след рождението на Христа. Арменците изключително почитат паметта на св. ап. Юда и го назовават собствен деятел.

В Новия завет се намира едно съборно обръщение от св. ап. Юда, с което той се стреми да защищити християните от лъжеученията и припомня, че Господ, Който не пощадил и ангелите, ще накаже всеки виновник, който не се старае да поправи живота си.,
Св. преподобни Паисий Велики

Животът на великия подвижник преп. Паисий Велики е разказан от различен пустинножител, също по този начин прочут с добродетелния си и непоколебим живот, преподобни Йоан Колов. Разказвайки за чудесата, посредством които Господ популяризирал преподобни Паисий, Йоан прибавя:

" Никой да не се усъмни, като чува за него славни и свръхестествени неща, никой да не намерения, че аз съм прибавил нещо от себе си за по-голяма чест на обичния ми отец. Той е нагоре от всякаква човешка чест и не желае от по-долните хваление, тъй като е похваляван горе от светите ангели. Но описвам за изгода на слушащите и искащите да му подражават на добродетелите и предавам това, което видях с очите си и чух с ушите си ".

Преподобни Паисий се родил в Египет през ІV век. Родителите му били благочестиви люде, които възпитавали в закона Господен многочислената си челяд. Но огромна тъга постигнала фамилията. Бащата на Паисий починал, когато още не всички деца били пораснали и многочисленото семейство останало на грижите на майката. Тя доста се безпокояла за бъдещето на децата си, изключително била загрижена за най-малкия Паисий. Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й споделил: " Бог, татко на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безгранична тъга и безпокойствие за децата? Нима единствено ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И така, остави твоята тъга и посвети на Бога един от синовете си и посредством него ще се популяризира името Господне! "

- Всички мои деца принадлежат на Бога - дала отговор майката, - дано вземе Той, което му е угодно!

Ангелът хванал за ръка дребния Паисий и споделил: " Ето тоя е сгоден на Бога ".

- Вземи едно от ония, които са по-големи и по-добри от него! - споделила майката.

- Не! - дал отговор ангелът, - Нима не знаеш, че Божията мощ се демонстрира в немощните. Тоя, най-малкият от всички, е определен от Господ и той му е сгоден.

С тия думи ангелът станал незабележим, а майката, като се събудила, почнала да се моли, казвайки: " Да бъде Твоята благосклонност, Господи, върху нас и върху твоя раб Паисий! "

Оттогава майката изключително се грижела за духовното обучение на най-малкия си наследник и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с обич към Бога. Когато пораснал, той поискал наблюдателен нравствен живот и бил признат от преподобни Памво в цифрата на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Цял предаден на Бога, той водел най-строг живот, спазвал непоколебим пост, безмълвие и желал от учениците си примирение и съвършена смиреност на волята на по-големия поради Господа. Под управлението на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата гибел на преподобни Памво. Тук също живял и преподобни Йоан, който по-късно е написал житието му.

След известно време Паисий поискал напълно уединение в пустинята. Йоан му споделил:

- " Брате Паисий, виждам, че желаеш безгласен живот. Аз имам същото предпочитание, само че не зная, угодно ли е това на Бога. Нека се помолим, щото Господ по Своята воля да устрои живота ни и да ни уточни, какво да вършим!

Те старателно се молили цяла нощ и към сутринта им се явил ангел, който им споделил: " Ти, Йоане, остани тук и за мнозина ще бъдеш избавителен ментор! Ати, Паисий, иди към западната пустиня и ще се съберат при тебе голям брой иноци, и ще бъде издигнат манастир, където ще славят името Божие. "

След като се отдалечил ангелът, светите подвижници още дълго се молили и благодарили на Господа. Йоан останал в манастира и по-късно станал свещеник, а Паисий отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял напълно самичък, цялостен предаден на молитва. След това почнали да го посещават люде, които желали да получат от него напътствие. Сред ограничения и писания Господ го подкрепял посредством чудесни феномени и му дарувал свръхестествена мощ да прави чудеса и да узнава скрити намерения. Чрез това той оказвал огромна помощ на всички, които желали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението. След известно верме към преподобни Паисий се събрали доста подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, тъй като прозорливо знаел, какво е нужно и потребно за всекиго.

Смиреният подвижник се отегчавал от многолюдство и популярност, по тази причина отишъл още по-далече в пустинята и прекарал три години в пещера, непосещаван от никого. Но по-късно благочестиви люде го намерили и почнали още веднъж да идват и да се заселват към него. Той приемал всички с обич, въпреки и да се отегчавал от оказваната му респект. Той не обичал положителните му каузи да стават известни. Когато някой негов героизъм ставал прочут, той незабавно го оставял и започвал нещо друго. Запитан от учениците си, за какво по този начин постъпва, Паисий дал отговор: " За да не повредя на делото посредством хвалба, а да го запазя недокоснато и чисто, тъй като огромна щета нанася човешката хвалба. Този, който се труди поради нея, няма да се избави, тъй като се труди поради суетна популярност, която му донася щета. А Господ е споделил: " Да не знае лявата ти ръка, какво прави дясната ". На братята, които го питали коя е висшата добродетел той дал отговор: " Добродетелта, която се прави скрито ".

Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влезнал с него в диалог, почнал да ругатни Христа и да приказва, че Иисус Христос бил елементарен човек, а Месия занапред щял да пристигна. Ученикът, като изслушал евреина, дал отговор равнодушно: " Може би и да е по този начин! " Когато се върнал при преподобни Паисий, той забелязал, че преподобният се отнася към него не напълно по този начин, както преди, а се отвръща и не приказва с него. Това го огорочило и той запитал: " Защо, отче светий, презираш своя възпитаник? " - " А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам " - " Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят възпитаник? "

- Оня бе християнин - дал отговор Паисий - и имаше на себе си плодородното кръщение. Ако пък ти не си оня същият, за какво благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти облик е лишен? Какво се е случило с тебе? Разкажи!

- Нищо не съм сторил - споделил огорченият възпитаник. - Прости ми, отче светий!

Но преподобният не смукчил гнева си и споделил на ученика:

- Махни се надалеч дружно с отреклите се от Бога!

Ученикът заплакал и почнал още веднъж да твърди, че той нищо не е направил.

- А с кого ти приказва по пътя? - запитал го преподобни Паисий.

- С един евреин.

- Какво ти сподели той и какво му отговори ти?

- Той ми сподели: " Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос занапред ще пристигна ". Аз пък му отговорих: " Може би и да е по този начин! "

Тогава старецът извикал: " А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за прегрешението си, тъй като занапред Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него ".

Ученикът в този момент схванал, какъв брой тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му елементарни и да измоли за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е откровено, затворил се в пещерата си и дълго се молил за своя възпитаник и Господ във привидение му разкрил, че той рощава на отреклия се заради лековерие.

Преподобни Паисий доживял до дълбока напреднала възраст. Той доста дружал с един свят подвижник, който наричали Павел, и починал малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител покрай Пилусия и над гробниците им построил превъзходна черква.

Св. Паисий Хилендарски

Печат на св. Паисий ХилендарскиКогато българският народ изпадна в най-тежко положение под двойното петвековно гръко-турско иго, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна " История славянобългарска " и посредством нея вдъхна народностно схващане и сили у българския народ, изтръгна го от неговото обезсърчение и сложи начало на българското възобновление.

Той е роден в гр. Банско, в самите поли на именитата Пирин планина, през 1722 година. Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил свещеник в Хилендарския мнастир, а другият Вълчо бил великодушен донор на църкви и манастири - той постъпил за послушник на първо време в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за личния народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.

Малко по-късно, в 1745 година, към този момент на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал опция да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски делегат (таксидиот) той обикалял села и градове, с цел да събира помощи и да притегля поклонници за манастира. При този непосреден допир с народа Паисий най-добре видял тежкото състояние на българския народ под гръцко-турското иго. В атонските манастири пък той видял и самичък претърпял надменното и пренебрежително отношение на другородци към българите - че те били елементарни и груби, че нямали история. Паисий с болежка виждал разслабващото обезсърчение на народа, надълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на доста българи, които се влачели след непознати традиции и след непознат език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревнивост, плод на която се явява неговата въодушевена " История славянобългарска " (1762 г.) " за в интерес на българския народ, а за популярност и хвалба на Господа Иисуса Христа ".

Получил благочестиво домашно образование и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с голям брой просияли в берекет подвижници на благочестието и изключително преподобномъченици - монаси, които умирали страдалчески за Христа от агарянска ръка. И самият той със скромни думи на монашеското примирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от корем - което значи прекалявал с поста, и от главоболие - което значи, че съкращавал съня си до прекаленост.

След като написал историята си с доста труд, той като истински равноапостол тръгнал да я разнася на всички места по българската земя, с цел да я четат и преписват. По този метод преподобни Паисий запалил пожара на българското национално съвземане и възобновление. И в тази усърдна активност на равноапостол и национален будител той умира незнайно где, може би страдалчески - в случай че не погубен от вражеска ръка, то грохнал от изтощеност. Денят и годината на гибелта му са незнайни, заради което паметта му се чества на неговия имен ден - 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики.

Свети Зосим Созополски е православен светец-мъченик.

През І век, по време царуването на римския император Траян, в гр. Аполония (днешен Созопол) живеели доста християни, които се укривали от управниците, тъй като Траян издал декрет, по силата на който те трябвало да бъдат предадени на изтезания и гибел.

В Аполония живеел един боец на име Зосим. Бил млад и красив; стегнат във войнско облекло, приличал на земен ангел, тъй като пленявал и с вътрешната си хубост. Чистият му християнски живот, молитвата и положителното го правели духовно извисен. Всички го уважавали. Не останало обаче неусетно, че той е непознат на греховните веселби и на идолослужението.

Зосим, като чул, че шефът Дометиан подхваща гонения на християните в града, се възпламенил от чиста религия в Христос и се подготвял с пост и молитва за героизъм. Снел войнските си оценки. Това било мотив да донесат на шефа, че той не почита императора, който му дал войнския чин. Зосима бил извикан на разпит. Управителят се възхитил от светлото му лице и умния взор, и след малко безмълвие го запитал:

- Ти ли си воина Зосим?

- Аз съм Зосима, боец на самия Господ Иисус Христос.

- Какъв чин имаш?

- По чин бях първия боец на земния цар, само че когато се отхвърлих от вашите нечисти богове, станах боец на същинския Бог.

- Виновен си пред великия император Траян, когот всички почитат като господ.

- Това е безумно - самоуверено дал отговор Зосима. Нима металният кумир на Аполон, на който се кланяте, или самият император Траян, който е смъртен човек, могат да заменят единния Бог, сътворил забележимия и незабележим свят! Tе са единствено създание, а Бог е създател. Него уважавам аз.

Сляп за духовната светлина, императорът наредил да го мъчат грубо. Били го безпощадно и земята под него се обагрила в кръв. Зосима търпял мъжествено и се молел горещо Бог да го укрепява.

Събрали се доста фенове, сред които имало и деца. Едно милостиво дете се втурнало да отбрани мъченика, само че бойците, които изпълнявали поръченията по поръка на жестокия шеф, го блъснали мощно. То паднало и дълго останало в безсъзнание.

Удивени от подвига на Зосим, доста хора станали християни. Най-силно се възпламенила вярата в чистите сърца на децата. Това още повече ожесточило шефа и той траял да измисля нечувани изтезания, за които е ужасно даже да се мисли. Но Бог невидимо подкрепял мъченика и той по знамение оставал жив. Смутен от това, мъчителят почнал да го увещава да принесе жертва на Боговете, само че на вятъра.

Зосима нарекъл боговете бесове и тогава, мощно разгневен, той го осъдил на гибел. Посекли го с меч в 19 ден на месец юни. В същия ден просторът ухаел от разцъфналите цветя, само че друго духовно благоухание усещали новите християни. Въодушевени от подвига на мъченика, те отворили необятно вратите на сърцата си за сладко благоухание на чистата религия в единния същински Бог.

Днес паметта на светия страдалец Зосим се уважава от целия християнски свят. На 19 юни всяка година в Созопол християните си спомнят за духовния героизъм на смелия боец Зосим.

Според нови проучвания обаче св. Зосим е живял в различен град с наименование Созопол в Мала Азия, а не на Балканите.