Св. апостол Акила от Седемдесетте апостоли
Свети деятел Акила, един от седемдесетте, бил възпитаник на свети деятел Павел, който го направил свещеник. Той бил понтийски евреин и до обръщането си в християнската религия живял с жена си Прискила в Италия. Когато император Клавдий заповядал на евреите да изоставен Рим, Акила отпътувал със брачната половинка си за Коринт.
Причината за изселването на евреите от Рим била следната: когато в Рим почнало Христовото благовестие и пристигнал първовърховният деятел Петър, мнозина от живеещите в Рим иудеи приели светата религия в Христа, само че доста били и неповярвалите. Поради това сред иудеите почнал огромен спор: едни признавали Христа за същинския Месия, други Го отхвърляли и хулили. Неповярвалите иудеи, както в Йерусалим и другаде, по този начин и в Рим, злобно нападали вярващите. Те не можели да понасят дори името на Иисуса Христа, настройвали елините срещу вярващите в Него и на всички места повдигали гонения против тях. Елините, които се били обърнали към Христа, защитавали вярващите евреи от невярващите. Между тях зародили огромни разногласия и омраза, което било доведено до знанието на цезаря Клавдий. Понеже вярващите наричали Господ Иисус Христос Син Божий и Цар Израилев, цезарят се страхувал да не стартира ужас измежду народа и да се появи някой нов цар, който да претендира за неговата власт. Ето за какво било заповядано всички евреи, и вярващи в Христа, и невярващи, да бъдат изгонени от Рим и от цяла Италия.
Имало и друга причина за изгонването им: невярващите иудеи обърнали към иудаизъм кралица Агрипина, дамата на Клавдий.
Заедно с останалите евреи бил изпъден и Акила. Заселил се в Коринт и се издържал от труда на ръцете си, тъй като бил занаятчия на шатри. По това време свети деятел Павел, който проповядвал Христа измежду езичниците, дошъл от Атина в Коринт, основния град на Ахаия, намерил тук Акила и Прискила и се открил у тях. Понеже имали един и същи поминък, се трудили дружно. След като просветил Акила и Прискила с вярата в Христа, Павел ги кръстил. Останал година и шест месеца в Коринт, проповядвайки Божието слово и побеждавал със силата Христова иудеи и езичници. После отплавал за Сирия. Акила и Прискила последвали своя преподавател и провинен за спасението си, с който ги свързвала духовна обич. С тях и с останалите си почитатели Павел дошъл в Ефес. Понеже желал на приближаващия се празник Пасха да бъде в Йерусалим, оставил Акила и Прискила да наставят ефесяните в светата Христова религия, а самичък потеглил на път, като заречен да се върне още веднъж в Ефес.
След заминаването му тук дошъл евреинът Аполос, родом от Александрия, мъж сладкодумен и доста академик. Бил оглашен в Господния път, проповядвал енергично и поучавал за Господа, само че знаел единствено за Иоановото кръщение, още не бил кръстен в Светата Троица. Като чули смелата проповед на Аполос пред събранието, Акила и Прискила го поканили в къщи и му разяснили по-точно пътя Господен. Свети Павел се завърнал от Йерусалим и написал тук своето първо Послание до вярващите в Христа коринтяни, което завършвало по този начин: " доста ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си черква ", т.е. със прислужниците си.
След гибелта на Клавдий, когато евреите още веднъж получили правото да живеят в Рим и почнали да се завръщат по домовете си в Италия, Акила и Прискила също се върнали в Рим. И когато свети Павел пристигнал още веднъж в Коринт и написал тук Послание до римляните, не пропуснал да изпрати в него поздрави на своите скъпи възпитаници. Ето какво написа в последната глава: " Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа (които за душата ми поставиха главата си; на тях освен аз благодаря, само че и всички църкви из езичниците) и домашната им черква.
Свети Акила не останал в Рим дълго. Заедно с жена си се върнал още веднъж в Азия, където го изпратил неговият преподавател, деятел Павел, с цел да проповядва към този момент като свещеник Божието слово. Като пристигнал в Ефес, почнал да оказва помощ на свети деятел Тимотей, възпитаник на деятел Павел, който го сложил за свещеник на ефесяните, както написа от Лаодикия в своето първо Послание до него: " на потегляне за Македония те молих да останеш в Ефес ".
Гонен от иерусалимските иудеи, окован във вериги, свети деятел Павел бил докаран в Рим. Тук написал второто си обръщение до Тимотей в Ефес и още веднъж напомнил в него за обичните си възпитаници: " поздрави Прискила и Акила ".
Свети Акила проповядвал Христа в Азия, Ахея и Ираклия и оказал помощ за спасението на доста човешки души, като обръщал езичниците и ги кръщавал. Той обикалял и по други земи и на всички места проповядвал Царството Божие. Просвещавал със светата религия, разрушавал идолите, издигал църкви, ръкополагал свещеници. Претърпял доста премеждия и бил погубен от неверниците. Душата му се упокоила на небето дружно с останалите свети апостоли по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото популярност во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Причината за изселването на евреите от Рим била следната: когато в Рим почнало Христовото благовестие и пристигнал първовърховният деятел Петър, мнозина от живеещите в Рим иудеи приели светата религия в Христа, само че доста били и неповярвалите. Поради това сред иудеите почнал огромен спор: едни признавали Христа за същинския Месия, други Го отхвърляли и хулили. Неповярвалите иудеи, както в Йерусалим и другаде, по този начин и в Рим, злобно нападали вярващите. Те не можели да понасят дори името на Иисуса Христа, настройвали елините срещу вярващите в Него и на всички места повдигали гонения против тях. Елините, които се били обърнали към Христа, защитавали вярващите евреи от невярващите. Между тях зародили огромни разногласия и омраза, което било доведено до знанието на цезаря Клавдий. Понеже вярващите наричали Господ Иисус Христос Син Божий и Цар Израилев, цезарят се страхувал да не стартира ужас измежду народа и да се появи някой нов цар, който да претендира за неговата власт. Ето за какво било заповядано всички евреи, и вярващи в Христа, и невярващи, да бъдат изгонени от Рим и от цяла Италия.
Имало и друга причина за изгонването им: невярващите иудеи обърнали към иудаизъм кралица Агрипина, дамата на Клавдий.
Заедно с останалите евреи бил изпъден и Акила. Заселил се в Коринт и се издържал от труда на ръцете си, тъй като бил занаятчия на шатри. По това време свети деятел Павел, който проповядвал Христа измежду езичниците, дошъл от Атина в Коринт, основния град на Ахаия, намерил тук Акила и Прискила и се открил у тях. Понеже имали един и същи поминък, се трудили дружно. След като просветил Акила и Прискила с вярата в Христа, Павел ги кръстил. Останал година и шест месеца в Коринт, проповядвайки Божието слово и побеждавал със силата Христова иудеи и езичници. После отплавал за Сирия. Акила и Прискила последвали своя преподавател и провинен за спасението си, с който ги свързвала духовна обич. С тях и с останалите си почитатели Павел дошъл в Ефес. Понеже желал на приближаващия се празник Пасха да бъде в Йерусалим, оставил Акила и Прискила да наставят ефесяните в светата Христова религия, а самичък потеглил на път, като заречен да се върне още веднъж в Ефес.
След заминаването му тук дошъл евреинът Аполос, родом от Александрия, мъж сладкодумен и доста академик. Бил оглашен в Господния път, проповядвал енергично и поучавал за Господа, само че знаел единствено за Иоановото кръщение, още не бил кръстен в Светата Троица. Като чули смелата проповед на Аполос пред събранието, Акила и Прискила го поканили в къщи и му разяснили по-точно пътя Господен. Свети Павел се завърнал от Йерусалим и написал тук своето първо Послание до вярващите в Христа коринтяни, което завършвало по този начин: " доста ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си черква ", т.е. със прислужниците си.
След гибелта на Клавдий, когато евреите още веднъж получили правото да живеят в Рим и почнали да се завръщат по домовете си в Италия, Акила и Прискила също се върнали в Рим. И когато свети Павел пристигнал още веднъж в Коринт и написал тук Послание до римляните, не пропуснал да изпрати в него поздрави на своите скъпи възпитаници. Ето какво написа в последната глава: " Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа (които за душата ми поставиха главата си; на тях освен аз благодаря, само че и всички църкви из езичниците) и домашната им черква.
Свети Акила не останал в Рим дълго. Заедно с жена си се върнал още веднъж в Азия, където го изпратил неговият преподавател, деятел Павел, с цел да проповядва към този момент като свещеник Божието слово. Като пристигнал в Ефес, почнал да оказва помощ на свети деятел Тимотей, възпитаник на деятел Павел, който го сложил за свещеник на ефесяните, както написа от Лаодикия в своето първо Послание до него: " на потегляне за Македония те молих да останеш в Ефес ".
Гонен от иерусалимските иудеи, окован във вериги, свети деятел Павел бил докаран в Рим. Тук написал второто си обръщение до Тимотей в Ефес и още веднъж напомнил в него за обичните си възпитаници: " поздрави Прискила и Акила ".
Свети Акила проповядвал Христа в Азия, Ахея и Ираклия и оказал помощ за спасението на доста човешки души, като обръщал езичниците и ги кръщавал. Той обикалял и по други земи и на всички места проповядвал Царството Божие. Просвещавал със светата религия, разрушавал идолите, издигал църкви, ръкополагал свещеници. Претърпял доста премеждия и бил погубен от неверниците. Душата му се упокоила на небето дружно с останалите свети апостоли по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото популярност во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ