Светият синод: Приемаме трансплантациите, да уважаваме и донора
Светата черква приема трансплантациите, както и всичко останало, обвързвано със здравето на индивида и битката му със гибелта, с необикновен интерес, схващане и нужната съвестност. Напълно схваща измерението на казуса, както и опциите, които трансплантациите откриват и надлежно големия дълг на Църквата пред обществото, пред здравната процедура, пред реципиентите и пред възможните донори. В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, само че да не се не помни и за уважението към донора и той да не бъде подценяван, се споделя в позиция на Светия синод на Българската православна черква - Българска патриаршия по Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези.
Българската православна черква възприема донорството, и в проекция - трансплантациите, като изява на обич, като тип алтруизъм. Донор значи " донор ", другар, който подарява - не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие.
Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е причина на себе си, неговото битие е подарък от Бога. И макар че животът е даден на индивида по този начин, че той да има правото даже да го подари на своя близък, като всеотдайност пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат само на самия човек и на Бога.
Българската православна черква не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
За приемането на трансплантациите от Църквата са налице три съществени положения, се показва в позицията. В нея се споделя, че Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или мотив няма да пожертва дължимото почитание към донора поради потребност от оцеляване на реципиента. Защото тук задачата следва да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно. Реципиентът приема единствено тлеещ орган от смъртно тяло, до момента в който донорът подарява, движен от своята душа, която е безсмъртна.
При даряването на орган наложително би трябвало да се взима " съзнателното единодушие " на донора, т. е. донорът би трябвало да осъзнава действието си или, в случай че по някаква причина е изпаднал в мозъчна гибел, свободно и не по насила да е изявил единодушие за взимането на органите му. Донорът би трябвало постоянно да е донор.
Църквата може да одобри трансплантациите само като изява на любов, реципрочност, или на саможертвен ентусиазъм, на освобождение от мрежите на егоизма. Но Тя няма в никакъв случай да ги одобри, в случай че те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи донора от самото му подаяние.
По отношение на мозъчната гибел се изисква да се подсигурява точното съблюдаване на интернационално признатите критерии за диагностициране на мозъчната гибел. Затова е належащо да има правдиво и ясно констатиране на аргументите за мозъчната гибел. В умозаключение от БПЦ дават благословение за осъществяване на трансплантациите при осъществяване на следните условия: строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични принципи; установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме; документално осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството. Необходимо е целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални трансплантационни болнични центрове.
БПЦ - Българска патриаршия си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите. /24chasa.bg
Българската православна черква възприема донорството, и в проекция - трансплантациите, като изява на обич, като тип алтруизъм. Донор значи " донор ", другар, който подарява - не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие.
Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е причина на себе си, неговото битие е подарък от Бога. И макар че животът е даден на индивида по този начин, че той да има правото даже да го подари на своя близък, като всеотдайност пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат само на самия човек и на Бога.
Българската православна черква не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
За приемането на трансплантациите от Църквата са налице три съществени положения, се показва в позицията. В нея се споделя, че Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или мотив няма да пожертва дължимото почитание към донора поради потребност от оцеляване на реципиента. Защото тук задачата следва да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно. Реципиентът приема единствено тлеещ орган от смъртно тяло, до момента в който донорът подарява, движен от своята душа, която е безсмъртна.
При даряването на орган наложително би трябвало да се взима " съзнателното единодушие " на донора, т. е. донорът би трябвало да осъзнава действието си или, в случай че по някаква причина е изпаднал в мозъчна гибел, свободно и не по насила да е изявил единодушие за взимането на органите му. Донорът би трябвало постоянно да е донор.
Църквата може да одобри трансплантациите само като изява на любов, реципрочност, или на саможертвен ентусиазъм, на освобождение от мрежите на егоизма. Но Тя няма в никакъв случай да ги одобри, в случай че те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи донора от самото му подаяние.
По отношение на мозъчната гибел се изисква да се подсигурява точното съблюдаване на интернационално признатите критерии за диагностициране на мозъчната гибел. Затова е належащо да има правдиво и ясно констатиране на аргументите за мозъчната гибел. В умозаключение от БПЦ дават благословение за осъществяване на трансплантациите при осъществяване на следните условия: строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични принципи; установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме; документално осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството. Необходимо е целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални трансплантационни болнични центрове.
БПЦ - Българска патриаршия си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ