Светият синод с позиция за трансплантацията на органи у нас
Светата черква приема трансплантациите, както и всичко останало, обвързвано със здравето на индивида и битката му със гибелта, с необикновен интерес, схващане и нужната съвестност. Напълно схваща измерението на казуса, както и опциите, които трансплантациите откриват и надлежно големия дълг на Църквата пред обществото, пред здравната процедура, пред реципиентите и пред възможните донори. В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, само че да не се не помни и за уважението към донора и той да не бъде подценяван. Това се показва в публична позиция на Българската православна черква.
Желанието на индивида да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната Църква, виждаща в това опция за смирение, положителни каузи и духовно развиване, осъществяване на божествения апел “бъдете свети, тъй като Аз (Господ, Бог ваш) съм свет” (Лев. 11:44). Мъдростта на Свещеното Писание ни учи, че индивидът е “венецът на творението” – “образ и подобие” на божествената Личност, - и в осъществяване на своето намерение той е връзката сред Твореца и творението.
Човекът е отражение на божественото, тъй като създанието приказва за своя Създател. Най-съвършеният подарък, даден в владеене на индивида от безначалното и безгранично Битие, е неговата независимост. Свободата е самостоятелен акт на волеизявление, дарена на индивида като духовно създание. Човешката персона има от самия Бог правото самостойно да насочва своята воля към приемане или отменяне на решения. Всичко, което визира живота, гибелта и духовния облик на индивида, допуска доброволно изложение на самостоятелна позиция. Без независимост любовта не съществува, а “Бог е любов” (1 Иоан. 4:8).
Българската православна черква възприема донорството, и в проекция – трансплантациите, като изява на обич, като тип алтруизъм. Да обичаш значи безкористно и безусловно себеотдаване, по този начин както Всемогъщия по неизмеримата Си благосклонност е извършил света с благà за всички - „ Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела” (Пс. 144:9).
Донор значи “дарител”, другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие. В човешката обич приказва Всевишния. Извън свободната воля решението в никакъв случай не е достоверно. Съгласието е ненарушим акт на личността, израз на нейния самостоятелен избор. Ето за какво налагане господството на непозната воля, която “подразбира” персоналната, е неприемливо. В този случай “подразбиране” декларира интерес и Църквата го отхвърля като морално недопустимо, тъй като то опорочава единодушието. Извън съзнателното единодушие няма акт на даряване.
Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е причина на себе си, неговото битие е подарък от Бога. И макар че животът е даден на индивида по този начин, че той да има правото даже да го подари на своя близък като всеотдайност пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат само на самия човек и на Бога.
Специалисти от ВМА трансплантираха черен дроб на 46-годишен мъж
Българската православна черква не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение. За приемането на трансплантациите от Църквата, са налице три съществени положения:
1. Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или мотив няма да пожертва дължимото почитание към донора поради потребност от оцеляване на реципиента. Защото тук задачата следва да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно. Реципиентът приема единствено тлеещ орган от смъртно тяло, до момента в който донорът подарява, движен от своята душа, която е безсмъртна. С колкото душата е по-висшестояща от тялото, с толкоз духовната изгода на донора е по-голяма от тази на биологичната полза на реципиента, тъй като “по-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. ап. 20:35);
2. При даряването на орган наложително би трябвало да се взима “съзнателното съгласие” на донора, т. е. донорът би трябвало да осъзнава действието си или, в случай че по някаква причина е изпаднал в мозъчна гибел, свободно и не по насила да е изявил единодушие за взимането на органите му. Донорът би трябвало постоянно да е дарител;
3. Църквата може да одобри трансплантациите само като изява на любов, реципрочност, или на саможертвен ентусиазъм, на освобождение от мрежите на егоизма. Но Тя няма в никакъв случай да ги одобри, в случай че те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи донора от самото му подаяние.
1153 българи чакат своя късмет за трансплантация
По отношение на мозъчната гибел се изисква да се подсигурява точното съблюдаване на интернационално признатите критерии за диагностициране на мозъчната гибел. Затова е належащо:
1. Достоверно и ясно констатиране на аргументите за мозъчната смърт;
2. Потвърждаването на мозъчната гибел да се прави на основата на съществуващи клинични, инструментални и лабораторни критерии от експертна комисия, която да не е в никаква взаимозависимост от екипите за трансплантации
Като се има поради всичко гореизложено, следва, че даряването на органи от донори в мозъчна гибел, както и трезвото и умишлено единодушие на здрав човек да подари собствен орган на измъчен собствен другар, като акт на алтруизъм и любов е съгласно учението и мнението на нашата Църква.
Резервираността на Църквата Църквата е длъжна да пази донорската институция, нейната процедура и обвързваните с нея лица, от всяко вероятно опозоряване, насилствена диагноза или припряност в спазването на критериите за мозъчна гибел, комерсиализация или договорка, от какъвто и да било тип по повод даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушение реда за очакване на подобаващ донор и т. н.
Българската православна черква - Българска патриаршия дава благословение за осъществяване на трансплантациите при осъществяване на следните условия:
1. Строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични принципи;
2. Установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме;
3. Писмено осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството;
4. Необходимо е целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да подсигуряват по допустимо най-хубав метод осъществяването на процедурата по определяне на мозъчна гибел и цялостните права на донора, както и да подсигуряват постигането на най-високи равнища на успеваемост на процедурата по трансплантация, в полза на реципиента;
5. Българската православна черква - Българска патриаршия си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите.
46 българи чакат за трансплантация на черен дроб
Желанието на индивида да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната Църква, виждаща в това опция за смирение, положителни каузи и духовно развиване, осъществяване на божествения апел “бъдете свети, тъй като Аз (Господ, Бог ваш) съм свет” (Лев. 11:44). Мъдростта на Свещеното Писание ни учи, че индивидът е “венецът на творението” – “образ и подобие” на божествената Личност, - и в осъществяване на своето намерение той е връзката сред Твореца и творението.
Човекът е отражение на божественото, тъй като създанието приказва за своя Създател. Най-съвършеният подарък, даден в владеене на индивида от безначалното и безгранично Битие, е неговата независимост. Свободата е самостоятелен акт на волеизявление, дарена на индивида като духовно създание. Човешката персона има от самия Бог правото самостойно да насочва своята воля към приемане или отменяне на решения. Всичко, което визира живота, гибелта и духовния облик на индивида, допуска доброволно изложение на самостоятелна позиция. Без независимост любовта не съществува, а “Бог е любов” (1 Иоан. 4:8).
Българската православна черква възприема донорството, и в проекция – трансплантациите, като изява на обич, като тип алтруизъм. Да обичаш значи безкористно и безусловно себеотдаване, по този начин както Всемогъщия по неизмеримата Си благосклонност е извършил света с благà за всички - „ Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела” (Пс. 144:9).
Донор значи “дарител”, другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие. В човешката обич приказва Всевишния. Извън свободната воля решението в никакъв случай не е достоверно. Съгласието е ненарушим акт на личността, израз на нейния самостоятелен избор. Ето за какво налагане господството на непозната воля, която “подразбира” персоналната, е неприемливо. В този случай “подразбиране” декларира интерес и Църквата го отхвърля като морално недопустимо, тъй като то опорочава единодушието. Извън съзнателното единодушие няма акт на даряване.
Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е причина на себе си, неговото битие е подарък от Бога. И макар че животът е даден на индивида по този начин, че той да има правото даже да го подари на своя близък като всеотдайност пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат само на самия човек и на Бога.
Специалисти от ВМА трансплантираха черен дроб на 46-годишен мъж Българската православна черква не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение. За приемането на трансплантациите от Църквата, са налице три съществени положения:
1. Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или мотив няма да пожертва дължимото почитание към донора поради потребност от оцеляване на реципиента. Защото тук задачата следва да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно. Реципиентът приема единствено тлеещ орган от смъртно тяло, до момента в който донорът подарява, движен от своята душа, която е безсмъртна. С колкото душата е по-висшестояща от тялото, с толкоз духовната изгода на донора е по-голяма от тази на биологичната полза на реципиента, тъй като “по-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. ап. 20:35);
2. При даряването на орган наложително би трябвало да се взима “съзнателното съгласие” на донора, т. е. донорът би трябвало да осъзнава действието си или, в случай че по някаква причина е изпаднал в мозъчна гибел, свободно и не по насила да е изявил единодушие за взимането на органите му. Донорът би трябвало постоянно да е дарител;
3. Църквата може да одобри трансплантациите само като изява на любов, реципрочност, или на саможертвен ентусиазъм, на освобождение от мрежите на егоизма. Но Тя няма в никакъв случай да ги одобри, в случай че те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи донора от самото му подаяние.
1153 българи чакат своя късмет за трансплантация По отношение на мозъчната гибел се изисква да се подсигурява точното съблюдаване на интернационално признатите критерии за диагностициране на мозъчната гибел. Затова е належащо:
1. Достоверно и ясно констатиране на аргументите за мозъчната смърт;
2. Потвърждаването на мозъчната гибел да се прави на основата на съществуващи клинични, инструментални и лабораторни критерии от експертна комисия, която да не е в никаква взаимозависимост от екипите за трансплантации
Като се има поради всичко гореизложено, следва, че даряването на органи от донори в мозъчна гибел, както и трезвото и умишлено единодушие на здрав човек да подари собствен орган на измъчен собствен другар, като акт на алтруизъм и любов е съгласно учението и мнението на нашата Църква.
Резервираността на Църквата Църквата е длъжна да пази донорската институция, нейната процедура и обвързваните с нея лица, от всяко вероятно опозоряване, насилствена диагноза или припряност в спазването на критериите за мозъчна гибел, комерсиализация или договорка, от какъвто и да било тип по повод даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушение реда за очакване на подобаващ донор и т. н.
Българската православна черква - Българска патриаршия дава благословение за осъществяване на трансплантациите при осъществяване на следните условия:
1. Строго и регламентирано съблюдаване на фундаменталните биоетични принципи;
2. Установяването на мозъчната гибел да се прави по строго избрани клинични критерии, посредством високоспециализирани инструментални проучвания /ангиография, ЯМР и други методи/ от безусловно самостоятелна /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България позволяват диагностицирането на мозъчна гибел и без реализирането на инструментални доказателствени проучвания, което църквата не би могла да приеме;
3. Писмено осведомено единодушие /волеизявление/ от донора и околните му /кои органи, кафези и тъкани да бъдат взети при възможна мозъчна смърт/, а не хипотеза за навсякъде единодушие с донорството;
4. Необходимо е целият клиничен развой на трансплантацията да се координира и реализира от одобрени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да подсигуряват по допустимо най-хубав метод осъществяването на процедурата по определяне на мозъчна гибел и цялостните права на донора, както и да подсигуряват постигането на най-високи равнища на успеваемост на процедурата по трансплантация, в полза на реципиента;
5. Българската православна черква - Българска патриаршия си резервира правото да промени своята позиция, при смяна в законодателството и закона за трансплантациите.
46 българи чакат за трансплантация на черен дроб Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ