Светът винаги ме е учудвал със своята неочакваност!В моята ранна

Светът постоянно ме е учудвал със своята неочакваност!

В моята ранна младост се оформиха куп показа, които залегнаха в основите на мирогледа ми, на моята персонална космогония. Разни неща, които знаеш, че са по този начин и точка.

Примерно едно от тях беше, че светът е разграничен на Запад, който е неосъществим, идеален, богат и цивилизован, и Изток, който все го догонва, все влачи някакви вериги от робства и социализми, и какво ли не. И че Изтока и Запада в никакъв случай няма да станат едно, а в противен случай – ще бъдат враждебно настроени и разграничени с стоманени пердета. В моята най-ранна младост дори се предвиждаше социалистическият лагер да съществува в случай че не постоянно, то най-малко до някакво далечно и ярко бъдеще, когато ще настъпи прелестният комунизъм, когато всички ще бъдат снабдени с перки на гърба и ще летят като херувимчета.

В ранната ми младост светът беше построен сякаш от стоманени дадености. Вероятно социалистическата агитация умееше да основава такива. Но странното е, че малко по-късно социализмът свърши, а някак си ние (или най-малко – аз) продължихме да мислим, че има неща, които постоянно ще си бъдат по този начин.

Когато наскоро бях в Цюрих, на едно литературно мероприятие (как единствено звучат тия думи!- и по кое време ли ще се очистят от неприятния мирис на соцпропаганда?) видях най-неочаквано в една приятна градска градинка по какъв начин някакви мургави хора трошат дъски (може би - пейка) и си кладат огромен огън. Голям колкото най-големия огън за варене на буркани в квартал Дианабад от времето, в което беше Червена звезда – само че и по-голям.

И си споделих: Това ли е Запада?

Та аз и в България в никакъв случай не съм виждал, най-малко не и в центъра на София, да се кладе подобен огън! Нямаше оповестено бедствено състояние, нито пък на някой му правеше изключително усещане, с изключение на може би на мен. Мургавите хора евентуално бяха афганци, бяха пришълци от другия свят, от Изтока, и просто желаеха да се сгреят в хладния мартенски ден.

Казах си: Запада скоро ще стане Изток. Тая работа ми намирисва на хунското настъпление. Дали не е изглеждала по този начин Европа и малко преди да дойдат племената от Изтока при започване на V век, когато към момента единствено са се прокрадвали и са чукали на вратата?

Представата ми, че Запада е изтънчено и цивилизовано място, където можеш да гледаш изложения на Брьогел и да пиеш кафе в кафенето на Хемингуей, в компанията на руси, цивилизовани и деликатни хора, беше мощно подкопана.

Някой би споделил: В кой свят живееш? Но съм уверен, че за множеството от нас – източните хора - даже и в този момент Запада, Западна Европа, се свързва точно с това – благосъстояние, разкош и цивилизованост, които в никакъв случай няма да отминат.

А те някак от ден на ден, сходно на натрошената скамейка, отиват в пепелта на огромното огнище.

Една от най-упоритите и корави показа, непроменими и съществени в моята обща визия за света постоянно е била, че Северна Корея постоянно ще бъде комунистическа тирания, че постоянно ще бъде разграничена с бодлива тел от Южна Корея и че двете страни най-сетне ще преминат от студена към гореща война.

И също по този начин, че Северна Корея не е нищо повече от един проводник на руските ползи, а това ще рече – на съветските имперски ползи, тъй като Съветският съюз и опитът със социализма се оказаха не друго, а просто една странна и зле ъпгрейдвана версия на нападателния съветски империализъм.

И заради тая причина – Северна Корея ще бъде непокътната постоянно, за безконечни времена, като инструмент на съветските ползи в региона, зложелател на Америка и нужното огнище на напрежение и точка на опълчване (желано и търсено) сред двете огромни нуклеарни страни.

А ето в този момент – севернокорейци нападат съветски транспортен съд. И какво вършат? Пленяват целия екипаж. А в екипажа се оказва, че има двама южнокорейци.
Корабът е рибарски и изцяло безвреден за диктатурата. Но диктатурите са присъщи с това, че извънредно мощно се нуждаят от непрекъсната външна заплаха, тъй че от време на време и врабчетата (както е известно от времето на Мао в Китай) се трансформират в най-опасен зложелател и биват атакувани. И бива мобилизиран целия уред за отбрана на диктатурата, тъй като по този метод тя в действителност сама си дава учредения да съществува. Тя има за какво да съществува, до момента в който може да споделя: Искат да ни атакуван, ние, нашата партия и войска, бдят и пазят народа от външния зложелател, който дебне, изпълнен с най-зли планове.

Така че и риболовният транспортен съд е бил признат с най-голяма подготвеност – както постоянно се е случвало – за зложелател. За добър мотив да се вдигне военна шумотевица и да се покажат бодлите на таралежа. Но изключително странното е в тоя случай е, че корабът е съветски!

А в действителност странното и смехотворното в него е, че съветските моряци били арестувани на кораба, а южнокорейските били закарани и настанени в хотел!

Половината от визиите ми за света се сринаха!

Та кой от нас, хората на моя възраст, изобщо си е представял, че в Северна Корея има хотели?

В най-ранната ни младост беше ясно, че Северна Корея е един стоманен комунистически парадайс, в който е по-добре да не вървиш, тъй като ангелите са все майори от тайните служби.

Спомням си роман на мой другар, в който той, настанен в севернокорейско общежитие (и въпреки всичко – може би хотел!) се опитал да се обади по телефона. И звънял в рецепцията и му казвали – в този момент ще ви дадем връзка с външната линия – и затваряли. Оказало се, че тия стоящи на телефона „ телефонистки ” са от службите за сигурност, и че никакви външни линии няма.

Та по този начин – визията, че в Северна Корея няма хотели, а единствено паметници на фамилията диктатори Ким и противоядрени бункери – тотално и ненадейно се разруши. Там имало и хотели!

А също така в хотела пращат не руските, пардон, съветските приятели, а изпращат враговете от Южна Корея! А съветските приятели ги държат като някакви идеологически врагове под арест на кораба им!

Накъде отива тоя свят?! – споделям си.

И потривам ръце, апропо.

Защото какъвто и глупак да е Тръмп, каквито и странни прически да постанова в стилното пространство на англоговорящите страни (и ето към този момент втори рус перчем се вее на запад от Гринуич) – точно по време на неговото ръководство започнаха тия странни и безусловно разрушаващи моите бетонни показа за света промени.

И в случай че един ден, в обозримото бъдеще, внезапно се окаже, че Северна и Южна Корея се сплотяват и в Пхенян се строи цех на хюндай или нещо сходно – аз към този момент ще се опитам да не се удивлявам.

За страдание може би пък тогава еврокомисията ще заседава в някоя пагода и ще бъде формирана най-вече от етнически пакистанци. Но пък – дали за жалост?

Може би просто е най-смислено да оставим света да прави това, което умее най-добре – да бъде безусловно непредвидим и непредвиден?

И да го одобряваме подобен, какъвто е?