Икономистът проф. д-р Боян Дуранкев пред „Труд“: Най-лошото е неграмотност, корумпираност и високомерие
Светът става все по-несигурно място за живот. Какви са днешните провокации пред световните водачи. Независимо от скромните благоприятни условия, по какъв начин стои България на международната карта. И какво още би трябвало да се направи, с цел да наваксаме изгубените години от прехода. За всичко това беседваме с проф. Боян Дуранкев .
– Проф. Дуранкев, нещо се мъти в световен мащаб. Плашат ни с нова международна война, върви пренареждане измежду огромните стопански и финансови играчи. Смущава ли ви това?
– „ Мътенето “ не е единствено на едно, а на няколко „ взривоопасни “ яйца. От една страна, все по-остро се слага въпросът „ Да гръмна или не? “, който е много по-опасен от хамлетовското му звучене. И Съединени американски щати, и Русия, нямат извоювана война след Втората световна; това е тежка екзистенциална рецесия, изключително в случай че се регистрира, че те изгубиха и позициите си на водачи, на пионери на социално-икономическото развиване. Конкретно за България: Дамаск наподобява доста, доста надалеч, само че той в действителност е по-близо, да вземем за пример, от Амстердам. Ако сирийската рецесия прерасне в световна война, успокоителното за нас е, че няма да усетим скоростта на удара върху главите ни. Именно по тези аргументи България и Европейският съюз нямат друга опция, с изключение на да спрягат трибуквеното „ мир “.
От друга страна, след многогодишни старания бе подписано знаменателното Парижко съглашение за климата. Това добре, само че неприятното е, че Съединени американски щати нямат обичаи за последователност на интернационалните сделки и новият президент побърза да се отдръпна подписа на страната си. Съединени американски щати остават в ерата на нефта и въглищата – в действителност ли не осъзнават провокациите на климатичните промени и в действителност ли нямат новаторски решения? Когато Гренландските ледове се топят, наводненията са в Индонезия, само че и в Маями. Прекратяването на антропогенните промени в климата също няма опция.
От трета страна, позатихналите търговски войни също припламват с нова мощ. Съединени американски щати против Китай; Съединени американски щати и Европейски Съюз против Русия посредством санкции; и така нататък
– Какви са другите възможности пред света?
– С други думи, светът има три непосредствени други възможности: (1) самоубийство посредством нуклеарна война – за 24 часа; (2) самоубийство посредством необратими антропогенни климатични промени – за 24 години; (3) безконечни интернационалните търговски войни – за 240 години. И идва четвъртата опция – координирани интернационалните дейности за мир, хармонично икономическо развиване и обществен разцвет. Ще се съгласите, че по-лесното решение е да се натисне едно алено копче, в сравнение с да се приготви солидарно решение за световно развиване. Неговата подготовка ще е по-сложна, в сравнение с да се приглася за „ свободен световен пазар “.
– Да, светът през днешния ден е по-различен, в сравнение с преди десетилетие или повече? Къде е тук ролята на Китай?
– Моето потомство сме динозаври, които си спомнят доста по-различни светове. След Втората международна война провокациите бяха пред двата лагера: капитализъм и социализъм. „ Чистите “ им форми през днешния ден са скъпи покойници. След „ окончателната победа “ на демократичната народна власт изглеждаше, че се образува еднополюсен свят. И този „ завършек на историята “ маркира своя край. Днес имаме многополюсен свят в който няма „ пръв “, само че има доста „ последни “, които все по-упорито ще пазят правата си.
„ Западът “ (Северна Америка, Европа и Централна Азия), доколкото може да го разграничим условно, е с население 1,3 милиарда души; останалият свят – с 6,2 милиарда души. Китай и Индия – двата международни демографски колоси, скоро ще бъдат с 3,0 милиарда население, а към този момент имат общо над два пъти повече, в сравнение с съвкупният „ Запад “. „ Размерът има значение “, колкото и да не ни се иска; кажете на някой, че сте от значима „ демократична “ западна страна с 0,01% от международното население, с цел да ви се смеят от сърце!
– Отстъпва ли към този момент Западът на Изтока?
– По Брутният вътрешен продукт на човек от популацията Северна Америка е водач с над 56 000 $, Европа и централна Азия я следват с над 22 200 $, само че Източна Азия и Тихоокеанският район към този момент са с към 10 000 $, а Южна Азия – с над 1 600 $. Обратно казано, в икономическо отношение Западът стартира да отстъпва на Изтока – пресметнато като население по Брутният вътрешен продукт на човек. Проблемът е, че Западът е бегач на къси дистанции и е податлив на бързи решения, до момента в който Изтокът е маратонец с възходяща сила и предпочитание за въздействие в по-големи мащаби. Нека не се вършим на слепци: в случай че Индия не беше подписала Парижкото съглашение за климата, от него нямаше да има смисъл; в случай че Китай в този момент демонстрира толерантност някой отдалече да паркира военните си кораби в близки до неговите води, това няма да е постоянно. Западният „ империализъм “ (на нас не ни харесва тази дума, само че на другите хора по света – още повече) би трябвало да склони глава пред по-добри проекти за световно развиване.
– В тези смутни времена в България царува някакво релативно успокоение. Публикуват се прогнози за икономическото развиване, парират се митинги с решения на парче. Не смятате ли, че главният ни проблем сега не са Западните Балкани, а политиката на приходите, на нереформираните системи на опазване на здравето, обучение, защита и сигурност?
– Спокойствието не постоянно е позитивен признак; най-голямо успокоение царува в гробищата. Под повърхността на спокойствието се вихрят голям брой нерешени проблеми: сякаш сме европредседатели, а сме отвън Шенген и Еврозоната; сякаш имаме ведри „ нови “ политици, а те пращат Пекин във Виетнам; сякаш сме добре, а популацията се стопява или бяга от страната; сякаш сме с хубави темпове на напредък, само че оставаме трайно последни в ЕС; сякаш сме с възходящи приходи, само че сме с двадесетгодишни автомобили; сякаш имаме коли и нови автомагистрали, само че нямаме пътища без голям брой ококорени дупки; и така нататък Всичко в България стартира с „ Булгар, булгар! “, само че продължава с огромно „ Уж “. Сега сякаш вкарваме Западните Балкани в Европейския съюз (светла вероятност за тях!), а ще ги добутаме до НАТО (светла вероятност за атлантиците). Хайде на бас! Има и една много подличка детайлност. Даже да влязат в миналото в Европейски Съюз, страните от Западните Балкани ще прескачат България като авторитетен сътрудник. Затова, в действителност, най-добре е да огледаме личните си проблеми – те са големи.
– Въпреки релативно високия растеж на стопанската система, към момента сме на последните места в Европейски Съюз по приходи, заплати, пенсии. Защо толкоз години не съумяваме да дръпнем напред?
– „ Все още “ е равно на плюс безконечност. През януари 2018 година 22 от 28-те държави-членки на Европейски Съюз (Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция бяха изключенията) имат минимална работна заплата, „ административно “ избрана на национално ниво, както и всички страни-кандидатки за участие в Европейски Съюз (Черна гора, Бивша югославска република Македония, Албания, Сърбия и Турция). Тя варира доста в държавите-членки, като е от 261 евро в България, 400 евро в Литва, 407,30 евро в Румъния… до 1999 евро в Люксембург. Минималната заплата в България ще продължи да се усилва „ административно “ (едрият капитал не желае и стотинка увеличение!) – от 510 лева в този момент, на 560 лева от 1 януари 2019 година, на 610 лева от 2020 година и на 650 лева от 2021 година – колкото е била в Румъния през 2017 година На 1.01.2021 година работещият българин с най-ниска заплата ще получава 650 лева бруто, обаче нето ще е 504.39 лева (след приспадане на налози и осигуровки) – едно „ почтено европейско заплащане “?! А пенсиите под 321 лева са, оправдавам се за точната дефиниция, „ геноцидно “ ниски – под линията на бедността, избрана публично от Министерския съвет за 2018 година Казано тъкмо, над 2 млн. души имат проблеми с ежедневното си оцеляване – доста повече, в сравнение с преди „ измененията “! Това „ вярно “ развиване ли е? Но не може да сее обобщава че „ българите са зле “. Имаме евентуално десетина милиардери, тъкмо 100 904 милионери (по данни на БНБ) и евентуално още толкоз незнайни зад граница. Това са към 3% от популацията. Срещаме и щастливи синоптици!
– Какви са аргументите за нещастието на българите?
– Причините за нещастието на 97% от българите са две. Външната причина е че на централата на Европейски Съюз и през разум не й минава концепцията за нуждата от догонващо развиване на най-слабите членове на съюза. Вътрешната причина е по-ниският интелектуален потенциал на ръководещите – които и да са те, както и зависимостта им от „ огромния бизнес “ и, евентуално, тлъстите пачки. Най-лошото комбиниране е неначетеност, корумпираност и надменност. Има ги в остатък, въпреки и в разнообразни комбинации при всички. Затова и „ Българското знамение “ към този момент се отсрочва. България не е стопански, политически или обществен „ тигър “ (като азиатските), с цел да се хвали с триумфи. Дръглив осоговски кон по време на европейска зима.
– Смятате ли, че за фурия ни са отговорни и бизнесмените. Не експлоатират ли прекомерно наемните служащи и чиновници, или просто те са мързеливи? 80 % ли са дебилите в България?
– На бизнесмените все страната им е крива – пребогато „ административна тежест “, пребогато налози, пребогато регулации… Страданията и воплите на българския „ частник “ се чуват и оттатък Слънчевата система. Но когато им предоставиш точни сметки, че в други страни при същата продуктивност на труда заплатите са сензитивно по-високи, те мълчат или отхвърлят. Не е неприятно по случай 200 годишнината на „ мислителя на хилядолетието “ да се проучат новите български разновидности на употреба, само че освен на служащите. Да спестяваш за две пенсии, а да получаваш по-малко от една; да плащаш за кашкавал, а да купуваш палмово масло; да мислиш, че си спечелил на лотария 100 000, а да ти ги заплащат 10 години и така нататък – това също са форми на употреба. В доста сходни връзки българският бизнесмен е в действителност модернист! Така че, когато живееш в такава страна, когато те експлоатират безобразно и разнообразно, когато съвсем 30% не приключват учебно заведение, когато те ръководят доста необразовани и корумпирани, не може да не се чувстваш „ интелектуален “ дебил. Въпреки че процентът, който споменавате, може да се окаже недооценен за българските благоприятни условия.
– Вие сте академични учител от дълги години. Каква е преценката ви за вашите студенти – вчерашни, днешни, бъдещи?
– До към 2000 година имаше нещо като религия в изгодата от положителното обучение. Почти две десетилетия какофонията е цялостна: доста специалности с привлекателни заглавия за лапнишарани; доста „ бързи “ професори и доценти; доста „ елементарно “ довеждане докрай (все отново, 4-5 години е нужна таксата на всеки студент – за какво той да бъде късан?). И въпреки всичко, за едни 5-10-20% от студентите си заслужава да се работи – водачите на една нация не са войска, а единици, само че стойностни единици. А става дума за нашите деца и внуци!
Нашият посетител
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 година Икономист, експерт по маркетинг и стратегическо обмисляне. През 1980 година приключва социално-икономическо обмисляне в Университета за национално и международно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в Съединени американски щати и Германия. През 1989 година придобива степента лекар по стопанска система, през 1994 година става доцент, а през 2010 година – професор. Дуранкев е създател на повече от 70 публикации, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови връзки в УНСС и във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси.
– Проф. Дуранкев, нещо се мъти в световен мащаб. Плашат ни с нова международна война, върви пренареждане измежду огромните стопански и финансови играчи. Смущава ли ви това?
– „ Мътенето “ не е единствено на едно, а на няколко „ взривоопасни “ яйца. От една страна, все по-остро се слага въпросът „ Да гръмна или не? “, който е много по-опасен от хамлетовското му звучене. И Съединени американски щати, и Русия, нямат извоювана война след Втората световна; това е тежка екзистенциална рецесия, изключително в случай че се регистрира, че те изгубиха и позициите си на водачи, на пионери на социално-икономическото развиване. Конкретно за България: Дамаск наподобява доста, доста надалеч, само че той в действителност е по-близо, да вземем за пример, от Амстердам. Ако сирийската рецесия прерасне в световна война, успокоителното за нас е, че няма да усетим скоростта на удара върху главите ни. Именно по тези аргументи България и Европейският съюз нямат друга опция, с изключение на да спрягат трибуквеното „ мир “.
От друга страна, след многогодишни старания бе подписано знаменателното Парижко съглашение за климата. Това добре, само че неприятното е, че Съединени американски щати нямат обичаи за последователност на интернационалните сделки и новият президент побърза да се отдръпна подписа на страната си. Съединени американски щати остават в ерата на нефта и въглищата – в действителност ли не осъзнават провокациите на климатичните промени и в действителност ли нямат новаторски решения? Когато Гренландските ледове се топят, наводненията са в Индонезия, само че и в Маями. Прекратяването на антропогенните промени в климата също няма опция.
От трета страна, позатихналите търговски войни също припламват с нова мощ. Съединени американски щати против Китай; Съединени американски щати и Европейски Съюз против Русия посредством санкции; и така нататък
– Какви са другите възможности пред света?
– С други думи, светът има три непосредствени други възможности: (1) самоубийство посредством нуклеарна война – за 24 часа; (2) самоубийство посредством необратими антропогенни климатични промени – за 24 години; (3) безконечни интернационалните търговски войни – за 240 години. И идва четвъртата опция – координирани интернационалните дейности за мир, хармонично икономическо развиване и обществен разцвет. Ще се съгласите, че по-лесното решение е да се натисне едно алено копче, в сравнение с да се приготви солидарно решение за световно развиване. Неговата подготовка ще е по-сложна, в сравнение с да се приглася за „ свободен световен пазар “.
– Да, светът през днешния ден е по-различен, в сравнение с преди десетилетие или повече? Къде е тук ролята на Китай?
– Моето потомство сме динозаври, които си спомнят доста по-различни светове. След Втората международна война провокациите бяха пред двата лагера: капитализъм и социализъм. „ Чистите “ им форми през днешния ден са скъпи покойници. След „ окончателната победа “ на демократичната народна власт изглеждаше, че се образува еднополюсен свят. И този „ завършек на историята “ маркира своя край. Днес имаме многополюсен свят в който няма „ пръв “, само че има доста „ последни “, които все по-упорито ще пазят правата си.
„ Западът “ (Северна Америка, Европа и Централна Азия), доколкото може да го разграничим условно, е с население 1,3 милиарда души; останалият свят – с 6,2 милиарда души. Китай и Индия – двата международни демографски колоси, скоро ще бъдат с 3,0 милиарда население, а към този момент имат общо над два пъти повече, в сравнение с съвкупният „ Запад “. „ Размерът има значение “, колкото и да не ни се иска; кажете на някой, че сте от значима „ демократична “ западна страна с 0,01% от международното население, с цел да ви се смеят от сърце!
– Отстъпва ли към този момент Западът на Изтока?
– По Брутният вътрешен продукт на човек от популацията Северна Америка е водач с над 56 000 $, Европа и централна Азия я следват с над 22 200 $, само че Източна Азия и Тихоокеанският район към този момент са с към 10 000 $, а Южна Азия – с над 1 600 $. Обратно казано, в икономическо отношение Западът стартира да отстъпва на Изтока – пресметнато като население по Брутният вътрешен продукт на човек. Проблемът е, че Западът е бегач на къси дистанции и е податлив на бързи решения, до момента в който Изтокът е маратонец с възходяща сила и предпочитание за въздействие в по-големи мащаби. Нека не се вършим на слепци: в случай че Индия не беше подписала Парижкото съглашение за климата, от него нямаше да има смисъл; в случай че Китай в този момент демонстрира толерантност някой отдалече да паркира военните си кораби в близки до неговите води, това няма да е постоянно. Западният „ империализъм “ (на нас не ни харесва тази дума, само че на другите хора по света – още повече) би трябвало да склони глава пред по-добри проекти за световно развиване.
– В тези смутни времена в България царува някакво релативно успокоение. Публикуват се прогнози за икономическото развиване, парират се митинги с решения на парче. Не смятате ли, че главният ни проблем сега не са Западните Балкани, а политиката на приходите, на нереформираните системи на опазване на здравето, обучение, защита и сигурност?
– Спокойствието не постоянно е позитивен признак; най-голямо успокоение царува в гробищата. Под повърхността на спокойствието се вихрят голям брой нерешени проблеми: сякаш сме европредседатели, а сме отвън Шенген и Еврозоната; сякаш имаме ведри „ нови “ политици, а те пращат Пекин във Виетнам; сякаш сме добре, а популацията се стопява или бяга от страната; сякаш сме с хубави темпове на напредък, само че оставаме трайно последни в ЕС; сякаш сме с възходящи приходи, само че сме с двадесетгодишни автомобили; сякаш имаме коли и нови автомагистрали, само че нямаме пътища без голям брой ококорени дупки; и така нататък Всичко в България стартира с „ Булгар, булгар! “, само че продължава с огромно „ Уж “. Сега сякаш вкарваме Западните Балкани в Европейския съюз (светла вероятност за тях!), а ще ги добутаме до НАТО (светла вероятност за атлантиците). Хайде на бас! Има и една много подличка детайлност. Даже да влязат в миналото в Европейски Съюз, страните от Западните Балкани ще прескачат България като авторитетен сътрудник. Затова, в действителност, най-добре е да огледаме личните си проблеми – те са големи.
– Въпреки релативно високия растеж на стопанската система, към момента сме на последните места в Европейски Съюз по приходи, заплати, пенсии. Защо толкоз години не съумяваме да дръпнем напред?
– „ Все още “ е равно на плюс безконечност. През януари 2018 година 22 от 28-те държави-членки на Европейски Съюз (Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция бяха изключенията) имат минимална работна заплата, „ административно “ избрана на национално ниво, както и всички страни-кандидатки за участие в Европейски Съюз (Черна гора, Бивша югославска република Македония, Албания, Сърбия и Турция). Тя варира доста в държавите-членки, като е от 261 евро в България, 400 евро в Литва, 407,30 евро в Румъния… до 1999 евро в Люксембург. Минималната заплата в България ще продължи да се усилва „ административно “ (едрият капитал не желае и стотинка увеличение!) – от 510 лева в този момент, на 560 лева от 1 януари 2019 година, на 610 лева от 2020 година и на 650 лева от 2021 година – колкото е била в Румъния през 2017 година На 1.01.2021 година работещият българин с най-ниска заплата ще получава 650 лева бруто, обаче нето ще е 504.39 лева (след приспадане на налози и осигуровки) – едно „ почтено европейско заплащане “?! А пенсиите под 321 лева са, оправдавам се за точната дефиниция, „ геноцидно “ ниски – под линията на бедността, избрана публично от Министерския съвет за 2018 година Казано тъкмо, над 2 млн. души имат проблеми с ежедневното си оцеляване – доста повече, в сравнение с преди „ измененията “! Това „ вярно “ развиване ли е? Но не може да сее обобщава че „ българите са зле “. Имаме евентуално десетина милиардери, тъкмо 100 904 милионери (по данни на БНБ) и евентуално още толкоз незнайни зад граница. Това са към 3% от популацията. Срещаме и щастливи синоптици!
– Какви са аргументите за нещастието на българите?
– Причините за нещастието на 97% от българите са две. Външната причина е че на централата на Европейски Съюз и през разум не й минава концепцията за нуждата от догонващо развиване на най-слабите членове на съюза. Вътрешната причина е по-ниският интелектуален потенциал на ръководещите – които и да са те, както и зависимостта им от „ огромния бизнес “ и, евентуално, тлъстите пачки. Най-лошото комбиниране е неначетеност, корумпираност и надменност. Има ги в остатък, въпреки и в разнообразни комбинации при всички. Затова и „ Българското знамение “ към този момент се отсрочва. България не е стопански, политически или обществен „ тигър “ (като азиатските), с цел да се хвали с триумфи. Дръглив осоговски кон по време на европейска зима.
– Смятате ли, че за фурия ни са отговорни и бизнесмените. Не експлоатират ли прекомерно наемните служащи и чиновници, или просто те са мързеливи? 80 % ли са дебилите в България?
– На бизнесмените все страната им е крива – пребогато „ административна тежест “, пребогато налози, пребогато регулации… Страданията и воплите на българския „ частник “ се чуват и оттатък Слънчевата система. Но когато им предоставиш точни сметки, че в други страни при същата продуктивност на труда заплатите са сензитивно по-високи, те мълчат или отхвърлят. Не е неприятно по случай 200 годишнината на „ мислителя на хилядолетието “ да се проучат новите български разновидности на употреба, само че освен на служащите. Да спестяваш за две пенсии, а да получаваш по-малко от една; да плащаш за кашкавал, а да купуваш палмово масло; да мислиш, че си спечелил на лотария 100 000, а да ти ги заплащат 10 години и така нататък – това също са форми на употреба. В доста сходни връзки българският бизнесмен е в действителност модернист! Така че, когато живееш в такава страна, когато те експлоатират безобразно и разнообразно, когато съвсем 30% не приключват учебно заведение, когато те ръководят доста необразовани и корумпирани, не може да не се чувстваш „ интелектуален “ дебил. Въпреки че процентът, който споменавате, може да се окаже недооценен за българските благоприятни условия.
– Вие сте академични учител от дълги години. Каква е преценката ви за вашите студенти – вчерашни, днешни, бъдещи?
– До към 2000 година имаше нещо като религия в изгодата от положителното обучение. Почти две десетилетия какофонията е цялостна: доста специалности с привлекателни заглавия за лапнишарани; доста „ бързи “ професори и доценти; доста „ елементарно “ довеждане докрай (все отново, 4-5 години е нужна таксата на всеки студент – за какво той да бъде късан?). И въпреки всичко, за едни 5-10-20% от студентите си заслужава да се работи – водачите на една нация не са войска, а единици, само че стойностни единици. А става дума за нашите деца и внуци!
Нашият посетител
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 година Икономист, експерт по маркетинг и стратегическо обмисляне. През 1980 година приключва социално-икономическо обмисляне в Университета за национално и международно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в Съединени американски щати и Германия. През 1989 година придобива степента лекар по стопанска система, през 1994 година става доцент, а през 2010 година – професор. Дуранкев е създател на повече от 70 публикации, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови връзки в УНСС и във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ