Светът от седмици живее в условията на тотална карантина, която

Светът от седмици живее в изискванията на тотална карантина, която сковава целия ни обществен живот. Притихнали сме в очакване на положителни вести, само че не знаем докога ще продъжи всичко това. Колко ще издържим?

Отговорът дава професорът по психоневроимунология Йоаким Бауер:

„ Повечето хора не могат да се оправят с това състояние, в случай че то продължи повече от четири седмици “.

Бауер работи в полето на изследователска дисциплинираност, която се занимава с взаимоотношението сред душeвност, нервна и имунна система. Той проучва резултатите от насилствената изолираност, разяснявайки, че ограниченията против разпространяването на ковид са верни, само че че блокирането на контактите и цялостната изолираност на хората под карантина са „ разрушителни в социално-психологическо отношение “.

Доколко са разрушителни? Очаква се да разберем напълно скоро. „ В момента следим един добър инстикт: хората се сближават заради надвисналата заплаха “, споделя Бауер. Според него обаче това скоро ще завърши. „ На третата до четвърта седмица, най-вече, хората ще си кажат: стига толкоз “. Именно тогава привидното успокоение ще изчезне и ще отстъпи място на суматохата. Обществото съществено ще усети разклащането (подкопаването) на устоите си.

Йоаким Бауер е изключително обезпокоен за резултата от четирите механизма, с които доста хора реагират на обществената изолираност и самотност. А те са:

Загуба на мотивация

Най-общо казано, в случай че мозъкът не отделя допамин – поради минорните настроения и самотата – доста хора ще изпаднат в меланхолия. „ Социалните контакти задействат мотивационните системи в мозъка. Когато хората са изолирани у дома, тези системи не работят. Отделя се по-малко допамин и по-малко ендорфини. Това са тези субстанции, които ни държат витални и се грижат за това да се радваме на живота “, споделя Бауер.

Повишена сензитивност към болката

„ Ако преди не сте изпитвали болежка, изолацията внезапно може да отключи такава “, счита професорът. Причината е, че мозъкът ни създава повече стресови хормони, които провокират меланхолия. Това въздейства на кръвното налягане, нарушава качеството на съня. Редица проучвания са посочили, че самотата покачва риска от психологични болести и е фактор за пораждане на инсулти и коронарна болест на сърцето. Като цяло самотата срутва имунитета. 

Усилване на възприятието за боязън

Все повече хора се оплакват, че не спят добре, усилва се чувството им за боязън. Това е по този начин, тъй като в условия на карантина стресовите системи в мозъка се задействат и се освобождава хормонът кортизол.

Нисък допамин, висок кортизол

Четвъртият проблем е разследване точно на третия – нарасналото равнище на кортизол, наред с ниското равнище на допамин, водят до намаляване на отбраните на имунната система. Това бе доказано в проучване на известния академик Джон Качопо, оповестено през 2015 година в научния вестник Proceedings of the National Academy of Sciences.

Заключението: „ Останали без обществени контакти, хората се разболяват, изпадат в меланхолия или стават нападателни “ . И до момента в който задачата на вирусолози и имунолози сега е „ да изправят кривата на разпространяване на вируса “, не би трябвало да оставяме на назад във времето психическите, обществените и културните потребности на хората. " Ние подценяваме тези аспекти, а не трябва ", предизвестява професорът по психоневроимунология Йоаким Бауер.

 
Актрисата Симона Халачева: Изкуството постоянно оцелява!