Ядрената мощ на Русия - има ли основания за тревога?
Светът следи със спотаен мирис събитията в Украйна и с спокоен смут разяснява размахването на нуклеарната опасност. Неотдавна руският президент Владимир Путин се похвали, че „ днешна Русия остава една от най-мощните нуклеарни страни “ с „ известно преимущество в няколко авангардни оръжия “. Той акцентира, че „ в този подтекст не би трябвало да има подозрение за никого, че всеки евентуален агресор ще бъде изправен пред проваляне и злокобни последствия, в случай че непосредствено нападна страната ни “.
Тази опасност е извънредно провокативна и тревожна, считат Самюъл М. Хики и Моника Монтгомъри от Центъра за надзор над въоръженията и неразпространението. Тя е диаметрално противоположна на руските изказвания от времето на Студената война и тези от януари 2022 година, че „ нуклеарна война не може да бъде извоювана и в никакъв случай не би трябвало да се води “. Освен това, напомнят двамата анализатори, Путин постоянно е твърдял, че нуклеарното въздържане е инструмент на мира и стабилността и страните с нуклеарно оръжие би трябвало да употребяват своите арсенали като щит за осъществяване на стандартна експанзия или прокси войни.
Три дни по-късно изявление Путин сложи нуклеарните си сили в „ специфичен режим на бойно дежурство “, което породи безпокойствие по целия свят. Според анализатори обаче, дейностите му би трябвало да се поясняват по-скоро като предизвестие към други страни да се въздържат от присъединяване в спора, а не като сигнал за планове за потребление на нуклеарни оръжия. „ Това изявление не допуска, че Русия се готви да нанесе удар първа ”, счита съветският академик по нуклеарни оръжия Павел Подвиг.
Ядрените оръжия съществуват от съвсем 80 години и доста страни ги преглеждат като възпиращ фактор, който продължава да подсигурява тяхната национална сигурност. Това написа за Военновъздушни сили News анализаторът на интернационалните сигурност Гордън Корера.
Има ли учредения за паника
Рискът от нуклеарна война остава невисок към този момент. Преките боеве са лимитирани до съветски и украински сили. Украйна няма нуклеарен потенциал, нито е съдружник на НАТО или част от американския „ нуклеарен чадър “. Това показват Самюъл М. Хики и Моника Монтгомъри от Центъра за надзор над въоръженията и неразпространението. Двамата анализатори смятат, че въпреки и да има голям нуклеарен боеприпас, е малко евентуално Русия да употребява нуклеарни оръжия против Украйна.
Владимир Путин обаче насочи недвусмислена опасност да употребява нуклеарната мощност на страната в опита си да спре помощта за Украйна. Не бива да се подценява и събитието, че спорът се разиграва до границата на съдружници на Пакта, които биха се възползвали от нуклеарния чадър на НАТО.
Рискът от ескалация, която може да докара до нуклеарна война в Европа, е напълно действителен и не трябва да бъде подценяван, безапелационни са анализаторите на Центъра за надзор на въоръженията.
Дори опасността на Путин да е по-скоро предизвестие, в сравнение с сигнал за желание за потребление на оръжията, постоянно съществува риск от неверни калкулации, в случай че едната страна изтълкува неправилно дейностите на другата или събитията излязат отвън надзор. Това разяснява анализаторът на BBC News Гордън Корера.
„ Няма смяна в позицията на Русия по въпросите за нуклеарните оръжия ”, съобщи пред медията Бен Уолъс, министърът на защитата на Обединеното кралство. Всяко деяние обаче ще се следи деликатно, допълват източници от разузнаването.
С какво разполага Русия
Всички данни за нуклеарните оръжия са приблизителни. Русия разполага с 5977 нуклеарни бойни глави - устройствата, които провокират нуклеарна детонация. В това число са и 1500 бр., които са излезли от приложимост и следва да бъдат демонтирани, по данни на Федерацията на американските учени.
Останалите към 4500 се смятат за стратегически нуклеарни оръжия - балистични ракети или ракети с дълъг обхват. Това са оръжията, които нормално се свързват с една нуклеарна война.
Русия разполага с по-малки, по-малко разрушителни нуклеарни оръжия с дребен обхват на деяние за приложимост на бойни полета или в морето.
Експертите считат, че към 1500 съветски бойни глави са „ разгърнати “ в този момент, което значи, че са ситуирани в ракетни и бомбардировъчни бази или на подводници в морето.
Държавите с нуклеарен боеприпас
Девет страни разполагат с нуклеарни оръжия, по данни на Центъра за надзор над въоръженията и неразпространението. Това са Китай, Франция, Индия, Израел, Северна Корея, Пакистан, Русия, Съединени американски щати и Обединеното кралство. От тях единствено Китай, Франция, Русия, Съединени американски щати и Обединеното кралство са измежду 191 страни, подписали Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия. Съгласно съглашението те би трябвало да понижат запасите си от нуклеарни бойни глави и се ангажират с цялостното им заличаване, само че единствено на доктрина.
На другия полюс са Индия, Израел и Пакистан, който отхвърлиха Договора, а Северна Корея се отхвърли от него през 2003 година Израел е единствената страна от деветте, която в никакъв случай не е признавала публично своята нуклеарна стратегия - само че е необятно известно, че има нуклеарни бойни глави.
Украйна не е измежду тях
Противно на изказванията на Путин Украйна в никакъв случай не е разполагала с нуклеарен боеприпас. След разпадането на Съветския съюз през 1991 година руските стратегически бомбардировачи и обвързваните с тях бомби и тактическите нуклеарни оръжия, които към момента са под командването и контрола на Москва, са оставени на територията на Украйна. Тя обаче не може да употребява оръжията, нито оборудванията за съхранението и поддръжката им. Самюъл М. Хики и Моника Монтгомъри позволяват, че с цената на големи разноски и време Украйна би могла да ги да преработи и рециклира.
Вместо това обаче страната употребява руските нуклеарни оръжия като разменна монета в договарянията за икономическа помощ и гаранции за сигурност, които в последна сметка водят до Будапещенския меморандум от 1994 година с Русия, Съединените щати и Обединеното кралство. В това съглашение трите страни се ангажират „ да зачитат независимостта и суверенитета и съществуващите граници на Украйна “, които Русия наруши през 2014 година и в този момент отново.
Превод и редакция: Светлана Тодорова-Ваташка
Тази опасност е извънредно провокативна и тревожна, считат Самюъл М. Хики и Моника Монтгомъри от Центъра за надзор над въоръженията и неразпространението. Тя е диаметрално противоположна на руските изказвания от времето на Студената война и тези от януари 2022 година, че „ нуклеарна война не може да бъде извоювана и в никакъв случай не би трябвало да се води “. Освен това, напомнят двамата анализатори, Путин постоянно е твърдял, че нуклеарното въздържане е инструмент на мира и стабилността и страните с нуклеарно оръжие би трябвало да употребяват своите арсенали като щит за осъществяване на стандартна експанзия или прокси войни.
Три дни по-късно изявление Путин сложи нуклеарните си сили в „ специфичен режим на бойно дежурство “, което породи безпокойствие по целия свят. Според анализатори обаче, дейностите му би трябвало да се поясняват по-скоро като предизвестие към други страни да се въздържат от присъединяване в спора, а не като сигнал за планове за потребление на нуклеарни оръжия. „ Това изявление не допуска, че Русия се готви да нанесе удар първа ”, счита съветският академик по нуклеарни оръжия Павел Подвиг.
Ядрените оръжия съществуват от съвсем 80 години и доста страни ги преглеждат като възпиращ фактор, който продължава да подсигурява тяхната национална сигурност. Това написа за Военновъздушни сили News анализаторът на интернационалните сигурност Гордън Корера.
Има ли учредения за паника
Рискът от нуклеарна война остава невисок към този момент. Преките боеве са лимитирани до съветски и украински сили. Украйна няма нуклеарен потенциал, нито е съдружник на НАТО или част от американския „ нуклеарен чадър “. Това показват Самюъл М. Хики и Моника Монтгомъри от Центъра за надзор над въоръженията и неразпространението. Двамата анализатори смятат, че въпреки и да има голям нуклеарен боеприпас, е малко евентуално Русия да употребява нуклеарни оръжия против Украйна.
Владимир Путин обаче насочи недвусмислена опасност да употребява нуклеарната мощност на страната в опита си да спре помощта за Украйна. Не бива да се подценява и събитието, че спорът се разиграва до границата на съдружници на Пакта, които биха се възползвали от нуклеарния чадър на НАТО.
Рискът от ескалация, която може да докара до нуклеарна война в Европа, е напълно действителен и не трябва да бъде подценяван, безапелационни са анализаторите на Центъра за надзор на въоръженията.
Дори опасността на Путин да е по-скоро предизвестие, в сравнение с сигнал за желание за потребление на оръжията, постоянно съществува риск от неверни калкулации, в случай че едната страна изтълкува неправилно дейностите на другата или събитията излязат отвън надзор. Това разяснява анализаторът на BBC News Гордън Корера.
„ Няма смяна в позицията на Русия по въпросите за нуклеарните оръжия ”, съобщи пред медията Бен Уолъс, министърът на защитата на Обединеното кралство. Всяко деяние обаче ще се следи деликатно, допълват източници от разузнаването.
С какво разполага Русия
Всички данни за нуклеарните оръжия са приблизителни. Русия разполага с 5977 нуклеарни бойни глави - устройствата, които провокират нуклеарна детонация. В това число са и 1500 бр., които са излезли от приложимост и следва да бъдат демонтирани, по данни на Федерацията на американските учени.
Останалите към 4500 се смятат за стратегически нуклеарни оръжия - балистични ракети или ракети с дълъг обхват. Това са оръжията, които нормално се свързват с една нуклеарна война.
Русия разполага с по-малки, по-малко разрушителни нуклеарни оръжия с дребен обхват на деяние за приложимост на бойни полета или в морето.
Експертите считат, че към 1500 съветски бойни глави са „ разгърнати “ в този момент, което значи, че са ситуирани в ракетни и бомбардировъчни бази или на подводници в морето.
Държавите с нуклеарен боеприпас
Девет страни разполагат с нуклеарни оръжия, по данни на Центъра за надзор над въоръженията и неразпространението. Това са Китай, Франция, Индия, Израел, Северна Корея, Пакистан, Русия, Съединени американски щати и Обединеното кралство. От тях единствено Китай, Франция, Русия, Съединени американски щати и Обединеното кралство са измежду 191 страни, подписали Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия. Съгласно съглашението те би трябвало да понижат запасите си от нуклеарни бойни глави и се ангажират с цялостното им заличаване, само че единствено на доктрина.
На другия полюс са Индия, Израел и Пакистан, който отхвърлиха Договора, а Северна Корея се отхвърли от него през 2003 година Израел е единствената страна от деветте, която в никакъв случай не е признавала публично своята нуклеарна стратегия - само че е необятно известно, че има нуклеарни бойни глави.
Украйна не е измежду тях
Противно на изказванията на Путин Украйна в никакъв случай не е разполагала с нуклеарен боеприпас. След разпадането на Съветския съюз през 1991 година руските стратегически бомбардировачи и обвързваните с тях бомби и тактическите нуклеарни оръжия, които към момента са под командването и контрола на Москва, са оставени на територията на Украйна. Тя обаче не може да употребява оръжията, нито оборудванията за съхранението и поддръжката им. Самюъл М. Хики и Моника Монтгомъри позволяват, че с цената на големи разноски и време Украйна би могла да ги да преработи и рециклира.
Вместо това обаче страната употребява руските нуклеарни оръжия като разменна монета в договарянията за икономическа помощ и гаранции за сигурност, които в последна сметка водят до Будапещенския меморандум от 1994 година с Русия, Съединените щати и Обединеното кралство. В това съглашение трите страни се ангажират „ да зачитат независимостта и суверенитета и съществуващите граници на Украйна “, които Русия наруши през 2014 година и в този момент отново.
Превод и редакция: Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ