Светът чества Фелини
Светът на киното празнува 100 години от рождението на великия режисьор Федерико Фелини. „ Неговият гений повлия необикновено и остави голяма диря в изкуството “, споделя италианският министър на културата. Годишнината се отбелязва с изложения, ретроспективи и конференции в редица страни.
В Италия юбилеят стартира още в края на 2019-а с галерия в родния град на режисьора Римини – „ Фелини 100: Безсмъртният талант “, а тамошното Министерство на културата сътвори специфичен комитет, който да координира самодейностите – експозиции, панорами, срещи, майсторски класове, преиздаването на книги на Фелини, основаването на комикси по негови творби. Предвижда се и цялостна цифрова реституция на всичките му 20 кино лентата и разпространяването им на Ботуша и по света.
У нас маестрото ще бъде почетен с две прожекции във филмотечното кино „ Одеон “ – на един от последните му филми „ И корабът пътува “ (1983) и на един български принос към тематиката „ Фелини “ – „ Преводачката на черно-бели филми “, отдаден от Теди Москов на умрялата през 2019-а Нели Червенушева.
На идния през март „ София филм фест “ на огромен екран ще бъде прожектиран шедьовъра на Фелини „ Сладък живот “, в който Марчело Мастрояни и Анита Екберг се отдават на насладите и упадъка на римския бомонд.
Фелини е роден на 20 януари 1920-а в фамилията на римлянка от буржоазията и селски пекар от Гамбетола.
През 1929-а постъпва в гимназията „ Юлий Цезар “, където се сприятелява с Луиджи Бендзи, първообраз на Тита от кино лентата „ Амаркорд “, който по-късно е прочут юрист в Римини. През 1933-а с родителите си за пръв път посещава Рим.
През 1937-а Фелини отваря дружно с художника Демос Бонини ателие за портрети в Римини. По това време в локалния вестник „ Доменика дел Кориере “ е оповестена първата му хумористична публикация. Той стартира да се занимава с подигравка и писане на скечове и през 1938-а отпътува за Флоренция, където разгласява първата си подигравка в седмичника „ 420 “. През юли същата година приключва междинното си обучение след изправителен изпит по военно образование.
През септември 1939-а Фелини се записва да учи право в Римския университет, само че не е несъмнено дали въобще е посещавал занятията. Той живее в фамилен интернат, където се среща с различен собствен другар, художника Риналдо Геленг. Непрекъснато нуждаещи се от пари, двамата дружно рисуват портрети на клиентите в заведения за хранене и кафета. За известно време Фелини работи и като кореспондент в ежедневниците „ Пиколо “ и „ Пополо ди Рома “, само че бързо напуща, отегчен от правосъдните репортажи.
Четири месеца откакто разгласява първата си публикация в „ Марк`Аурелио “, авторитетно двуседмично хумористично списание, Фелини става член на публицистичния му съвет, постигайки триумф с непрекъсната графа, озаглавена „ Ще слушате ли каквото имам да ви кажа? “. Това събитие е определяно като „ решителен миг в живота на Фелини “. От 1939-а до 1942-а той има непрекъсната работа в списанието и поддържа връзка интензивно с писатели, създатели на скечове и сценаристи, което му дава достъп до шоу бизнеса и киното. Сред неговите сътрудници в публицистичния съвет на списанието са бъдещият режисьор Еторе Скола, сценаристът и теоретик на марксизма Чезаре Дзаватини и сценариста Бернардино Дзапони, с който Фелини по-късно ще си сътрудничи постоянно в своите филми.
През този интервал Фелини прави и изявленията за списанието „ ЧинеМагадзино “, които също се оказват потребни за него. Дебютира в киното във филмите на Роберто Роселини – „ Рим – открит град “ (като съсценарист със скечове и диалози) и „ Пайза “ (като асистент-режисьор), които му носят първите две от многочислени номинации „ Оскар “.
Четири от лентите му печелят академичната премия за най-хубав чуждоезичен филм – „ Пътят “, „ Нощите на Кабирия “, „ 8 ½ ” и „ Амаркорд “; 12 пъти е номиниран като сценарист, 4 – като режисьор, невиждан лист с триумфи за европейски създател. Но не стига до премията нито един път - чак през 1992-а, година и половина преди гибелта си, е почетен с „ Оскар “ за изцяло творчество. Към оценките в сбирката му следва и прибавим и „ Златна палма “ от Кан (за „ Сладък живот “) и „ Златен лъв “ от Венеция (за повсеместен принос).
В Италия юбилеят стартира още в края на 2019-а с галерия в родния град на режисьора Римини – „ Фелини 100: Безсмъртният талант “, а тамошното Министерство на културата сътвори специфичен комитет, който да координира самодейностите – експозиции, панорами, срещи, майсторски класове, преиздаването на книги на Фелини, основаването на комикси по негови творби. Предвижда се и цялостна цифрова реституция на всичките му 20 кино лентата и разпространяването им на Ботуша и по света.
У нас маестрото ще бъде почетен с две прожекции във филмотечното кино „ Одеон “ – на един от последните му филми „ И корабът пътува “ (1983) и на един български принос към тематиката „ Фелини “ – „ Преводачката на черно-бели филми “, отдаден от Теди Москов на умрялата през 2019-а Нели Червенушева.
На идния през март „ София филм фест “ на огромен екран ще бъде прожектиран шедьовъра на Фелини „ Сладък живот “, в който Марчело Мастрояни и Анита Екберг се отдават на насладите и упадъка на римския бомонд.
Фелини е роден на 20 януари 1920-а в фамилията на римлянка от буржоазията и селски пекар от Гамбетола.
През 1929-а постъпва в гимназията „ Юлий Цезар “, където се сприятелява с Луиджи Бендзи, първообраз на Тита от кино лентата „ Амаркорд “, който по-късно е прочут юрист в Римини. През 1933-а с родителите си за пръв път посещава Рим.
През 1937-а Фелини отваря дружно с художника Демос Бонини ателие за портрети в Римини. По това време в локалния вестник „ Доменика дел Кориере “ е оповестена първата му хумористична публикация. Той стартира да се занимава с подигравка и писане на скечове и през 1938-а отпътува за Флоренция, където разгласява първата си подигравка в седмичника „ 420 “. През юли същата година приключва междинното си обучение след изправителен изпит по военно образование.
През септември 1939-а Фелини се записва да учи право в Римския университет, само че не е несъмнено дали въобще е посещавал занятията. Той живее в фамилен интернат, където се среща с различен собствен другар, художника Риналдо Геленг. Непрекъснато нуждаещи се от пари, двамата дружно рисуват портрети на клиентите в заведения за хранене и кафета. За известно време Фелини работи и като кореспондент в ежедневниците „ Пиколо “ и „ Пополо ди Рома “, само че бързо напуща, отегчен от правосъдните репортажи.
Четири месеца откакто разгласява първата си публикация в „ Марк`Аурелио “, авторитетно двуседмично хумористично списание, Фелини става член на публицистичния му съвет, постигайки триумф с непрекъсната графа, озаглавена „ Ще слушате ли каквото имам да ви кажа? “. Това събитие е определяно като „ решителен миг в живота на Фелини “. От 1939-а до 1942-а той има непрекъсната работа в списанието и поддържа връзка интензивно с писатели, създатели на скечове и сценаристи, което му дава достъп до шоу бизнеса и киното. Сред неговите сътрудници в публицистичния съвет на списанието са бъдещият режисьор Еторе Скола, сценаристът и теоретик на марксизма Чезаре Дзаватини и сценариста Бернардино Дзапони, с който Фелини по-късно ще си сътрудничи постоянно в своите филми.
През този интервал Фелини прави и изявленията за списанието „ ЧинеМагадзино “, които също се оказват потребни за него. Дебютира в киното във филмите на Роберто Роселини – „ Рим – открит град “ (като съсценарист със скечове и диалози) и „ Пайза “ (като асистент-режисьор), които му носят първите две от многочислени номинации „ Оскар “.
Четири от лентите му печелят академичната премия за най-хубав чуждоезичен филм – „ Пътят “, „ Нощите на Кабирия “, „ 8 ½ ” и „ Амаркорд “; 12 пъти е номиниран като сценарист, 4 – като режисьор, невиждан лист с триумфи за европейски създател. Но не стига до премията нито един път - чак през 1992-а, година и половина преди гибелта си, е почетен с „ Оскар “ за изцяло творчество. Към оценките в сбирката му следва и прибавим и „ Златна палма “ от Кан (за „ Сладък живот “) и „ Златен лъв “ от Венеция (за повсеместен принос).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ