Светът на киното чества 100 години от рождението на великия

...
Светът на киното чества 100 години от рождението на великия
Коментари Харесай

Светът чества Фелини

Светът на киното празнува 100 години от рождението на великия режисьор Федерико Фелини. „ Неговият гений повлия необикновено и остави голяма диря в изкуството “, споделя италианският министър на културата. Годишнината се отбелязва с изложения, ретроспективи и конференции в редица страни.

В Италия юбилеят стартира още в края на 2019-а с галерия в родния град на режисьора Римини – „ Фелини 100: Безсмъртният талант “, а тамошното Министерство на културата сътвори специфичен комитет, който да координира самодейностите – експозиции, панорами, срещи, майсторски класове, преиздаването на книги на Фелини, основаването на комикси по негови творби. Предвижда се и цялостна цифрова реституция на всичките му 20 кино лентата и разпространяването им на Ботуша и по света.

У нас маестрото ще бъде почетен с две прожекции във филмотечното кино „ Одеон “ – на един от последните му филми „ И корабът пътува “ (1983) и на един български принос към тематиката „ Фелини “ – „ Преводачката на черно-бели филми “, отдаден от Теди Москов на умрялата през 2019-а Нели Червенушева.

На идния през март „ София филм фест “ на огромен екран ще бъде прожектиран шедьовъра на Фелини „ Сладък живот “, в който Марчело Мастрояни и Анита Екберг се отдават на насладите и упадъка на римския бомонд.

Фелини е роден на 20 януари 1920-а в фамилията на римлянка от буржоазията и селски пекар от Гамбетола.

През 1929-а постъпва в гимназията „ Юлий Цезар “, където се сприятелява с Луиджи Бендзи, първообраз на Тита от кино лентата „ Амаркорд “, който по-късно е прочут юрист в Римини. През 1933-а с родителите си за пръв път посещава Рим.

През 1937-а Фелини отваря дружно с художника Демос Бонини ателие за портрети в Римини. По това време в локалния вестник „ Доменика дел Кориере “ е оповестена първата му хумористична публикация. Той стартира да се занимава с подигравка и писане на скечове и през 1938-а отпътува за Флоренция, където разгласява първата си подигравка в седмичника „ 420 “. През юли същата година приключва междинното си обучение след изправителен изпит по военно образование.

През септември 1939-а Фелини се записва да учи право в Римския университет, само че не е несъмнено дали въобще е посещавал занятията. Той живее в фамилен интернат, където се среща с различен собствен другар, художника Риналдо Геленг. Непрекъснато нуждаещи се от пари, двамата дружно рисуват портрети на клиентите в заведения за хранене и кафета. За известно време Фелини работи и като кореспондент в ежедневниците „ Пиколо “ и „ Пополо ди Рома “, само че бързо напуща, отегчен от правосъдните репортажи.

Четири месеца откакто разгласява първата си публикация в „ Марк`Аурелио “, авторитетно двуседмично хумористично списание, Фелини става член на публицистичния му съвет, постигайки триумф с непрекъсната графа, озаглавена „ Ще слушате ли каквото имам да ви кажа? “. Това събитие е определяно като „ решителен миг в живота на Фелини “. От 1939-а до 1942-а той има непрекъсната работа в списанието и поддържа връзка интензивно с писатели, създатели на скечове и сценаристи, което му дава достъп до шоу бизнеса и киното. Сред неговите сътрудници в публицистичния съвет на списанието са бъдещият режисьор Еторе Скола, сценаристът и теоретик на марксизма Чезаре Дзаватини и сценариста Бернардино Дзапони, с който Фелини по-късно ще си сътрудничи постоянно в своите филми.

През този интервал Фелини прави и изявленията за списанието „ ЧинеМагадзино “, които също се оказват потребни за него. Дебютира в киното във филмите на Роберто Роселини – „ Рим – открит град “ (като съсценарист със скечове и диалози) и „ Пайза “ (като асистент-режисьор), които му носят първите две от многочислени номинации „ Оскар “.

Четири от лентите му печелят академичната премия за най-хубав чуждоезичен филм – „ Пътят “, „ Нощите на Кабирия “, „ 8 ½ ” и „ Амаркорд “; 12 пъти е номиниран като сценарист, 4 – като режисьор, невиждан лист с триумфи за европейски създател. Но не стига до премията нито един път - чак през 1992-а, година и половина преди гибелта си, е почетен с „ Оскар “ за изцяло творчество. Към оценките в сбирката му следва и прибавим и „ Златна палма “ от Кан (за „ Сладък живот “) и „ Златен лъв “ от Венеция (за повсеместен принос).
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР