Доклад на ООН алармира за ефекта от климатичните промени върху водата и леда на планетата
Светът гледа към Монте Карло, където се организира 50-ата сесия на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC). Утре (25.09.) там ще бъде показан дълго чакания отчет на Организация на обединените нации, който демонстрира рисковете, пред които са изправени хората и природата в следствие от трагично изменящото се положение на океаните, полярните региони и ледниците.
Разработен от над 100 специалисти от 30 страни, Специалният отчет на Междуправителствения панел за климатичните промени, озаглавен „ Океаните и криосферата на фона на изменящия се климат “, има за цел да насочи държавните управления към по-активни дейности в региона на климата съвсем четири години след Парижкото съглашение. Екипът от учени е изследвал резултата от климатичната рецесия върху океанските, крайбрежните, полярните и планинските екосистеми, както и върху локалните общности, които зависят от техните запаси. Документът се чака да сигнализира и за възходящите закани за природата и човечеството въз основата на следените към този момент екстремални проявения на климата. Той ще разкрие най-новите научни пояснения за тясната връзка сред климата, хората, океаните, полюсите и ледниците в затоплящия се свят.
„ Този отчет би трябвало да заличи всевъзможни подозрения по отношение на заплахата, която климатичните промени съставляват за здравето на океана, живота в тях и благополучието на хората “, споделя Джон Танзър, началник на международната стратегия за океаните на WWF. „ Вече не можем да приказваме за стабилно развиване без забележителното подсилване защитните сили на океаните против климатичната рецесия. От кораловите рифове и мангровите гори до рибните популации и крайбрежните местообитания, човешкият напън бързо унищожава естествените запаси, които поддържат живота и поминъка на стотици милиони хора. “
Докладът, който е главният компас на политиците за човешкото влияние върху климата, ще покаже сериозната нужда от предприемането на незабавни ограничения и ще предложи все по-стеснен набор от благоприятни условия за реакция на евентуалните опасности. Учените предизвестяват, че неглижирането на казуса може да ни изтласка до граници, при които акомодацията към новите условия към този момент ще бъде невъзможна.
„ Докладът ясно ще покаже, че климатичната рецесия предизвиква необратими промени на полюсите “, предизвестява Питър Уинсор, шеф на Арктическата стратегия на WWF. „ Морският лед е дъждовната гора на полярните региони. Много типове разчитат на това местообитание, а то изчезва. Бързите темпове на изменение на климата заплашват също препитанието и културата на общностите, живеещи в Арктика. “
Над 600 милиона души живеят във високопланински региони и зависят от реките, захранвани от ледници. Тяхното последователно размразяване обаче, резултат от климатичните промени, в дълготраен проект ще лиши тези места от достъп до прясна вода. Това ще засегне производството на храна и сила и ще се отрази отрицателно върху стопанските системи на най-уязвимите общности. Ще се усили и световният напън върху популациите от сладководни типове, които към този момент са в пагубно положение. Според отчета на WWF „ Жива планета “ те са намалели с 83 % от 1970 година насам.
„ Учените би трябвало да хвърлят светлина върху отрицателното влияние, което климатичните промени оказват върху водните кули на планетата. Във високите планини ледниците се топят, а снежната завивка понижава, допринасяйки за повишаване на морското ниво “, разяснява Стюарт Ор, началник на международната стратегия за сладководните екосистеми на WWF. „ Това заплашва живота и поминъка на локалните хора, както и оцеляването на скъпи типове, обитаващи регионите от планините чак до морето. “
Според учените задържане на стоплянето до 1.5°C е осъществимо и човечеството разполага с технологиите и финансовите средства да го реализира. Във връзка с това WWF България приканва политиците да се ангажират по-сериозно с проблемите на климата и да разработят тактика за акомодация към изменящите се условия, приканва бизнеса да влага повече в нисковъглеродни технологии, а всички жители – да използваме допустимо най-често сила, добивана от възобновими източници.
Разработен от над 100 специалисти от 30 страни, Специалният отчет на Междуправителствения панел за климатичните промени, озаглавен „ Океаните и криосферата на фона на изменящия се климат “, има за цел да насочи държавните управления към по-активни дейности в региона на климата съвсем четири години след Парижкото съглашение. Екипът от учени е изследвал резултата от климатичната рецесия върху океанските, крайбрежните, полярните и планинските екосистеми, както и върху локалните общности, които зависят от техните запаси. Документът се чака да сигнализира и за възходящите закани за природата и човечеството въз основата на следените към този момент екстремални проявения на климата. Той ще разкрие най-новите научни пояснения за тясната връзка сред климата, хората, океаните, полюсите и ледниците в затоплящия се свят.
„ Този отчет би трябвало да заличи всевъзможни подозрения по отношение на заплахата, която климатичните промени съставляват за здравето на океана, живота в тях и благополучието на хората “, споделя Джон Танзър, началник на международната стратегия за океаните на WWF. „ Вече не можем да приказваме за стабилно развиване без забележителното подсилване защитните сили на океаните против климатичната рецесия. От кораловите рифове и мангровите гори до рибните популации и крайбрежните местообитания, човешкият напън бързо унищожава естествените запаси, които поддържат живота и поминъка на стотици милиони хора. “
Докладът, който е главният компас на политиците за човешкото влияние върху климата, ще покаже сериозната нужда от предприемането на незабавни ограничения и ще предложи все по-стеснен набор от благоприятни условия за реакция на евентуалните опасности. Учените предизвестяват, че неглижирането на казуса може да ни изтласка до граници, при които акомодацията към новите условия към този момент ще бъде невъзможна.
„ Докладът ясно ще покаже, че климатичната рецесия предизвиква необратими промени на полюсите “, предизвестява Питър Уинсор, шеф на Арктическата стратегия на WWF. „ Морският лед е дъждовната гора на полярните региони. Много типове разчитат на това местообитание, а то изчезва. Бързите темпове на изменение на климата заплашват също препитанието и културата на общностите, живеещи в Арктика. “
Над 600 милиона души живеят във високопланински региони и зависят от реките, захранвани от ледници. Тяхното последователно размразяване обаче, резултат от климатичните промени, в дълготраен проект ще лиши тези места от достъп до прясна вода. Това ще засегне производството на храна и сила и ще се отрази отрицателно върху стопанските системи на най-уязвимите общности. Ще се усили и световният напън върху популациите от сладководни типове, които към този момент са в пагубно положение. Според отчета на WWF „ Жива планета “ те са намалели с 83 % от 1970 година насам.
„ Учените би трябвало да хвърлят светлина върху отрицателното влияние, което климатичните промени оказват върху водните кули на планетата. Във високите планини ледниците се топят, а снежната завивка понижава, допринасяйки за повишаване на морското ниво “, разяснява Стюарт Ор, началник на международната стратегия за сладководните екосистеми на WWF. „ Това заплашва живота и поминъка на локалните хора, както и оцеляването на скъпи типове, обитаващи регионите от планините чак до морето. “
Според учените задържане на стоплянето до 1.5°C е осъществимо и човечеството разполага с технологиите и финансовите средства да го реализира. Във връзка с това WWF България приканва политиците да се ангажират по-сериозно с проблемите на климата и да разработят тактика за акомодация към изменящите се условия, приканва бизнеса да влага повече в нисковъглеродни технологии, а всички жители – да използваме допустимо най-често сила, добивана от възобновими източници.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ