COVID-19 и енергетиката: Какви мерки са нужни на Европа?
Светът е изправен през сериозен риск от настъпване на финансово-икономическа рецесия. Спирането на цели браншове в стопанската система за неустановен интервал от време неизбежно ще докара до последствия във всички сфери на публичния живот. В момента най-важното е преодоляването на разпространяването на вируса.
Това разяснява икономистът Борислав Боев в специфичен разбор за , отдаден на пандемията към COVID-19 и вероятните решения, пред които са изправени държавните управления.
Ако успеем да изгладим кривата, последствията от рецесията ще бъдат по-леки. Безотговорното отношение и неглижирането сериозността на обстановката не правят никаква работа. Но ръководителите на Европейски Съюз не би трябвало да не помнят, че икономическата обстановка след отшумяването на пандемията ще бъде тежка. Нужно е да се подхващат съответни ограничения и да бъде възприето самодейно държание, тъй като в противоположен случай последствията за стопанската система ще бъдат още по-лоши.
Един от засегнатите браншове безспорно ще бъде енергетиката. В актуалната стопанска система енергийните браншове заемат стратегическо място и са от основно значение за действието на всички останали браншове. През последните години политиките на Европейски Съюз в енергийния бранш бяха ориентирани към неговото преструктуриране, обвързвано с подготовката за енергийната промяна, която трябваше да се случи в границите на амбициозните климатични проекти.
Кризата с ковид обаче ще забави осъществяването на тези проекти, а нищо чудно даже да анулира някои от тях. Все отново, ръководителите на Европа би трябвало да подхващат съответни ограничения, и то в действен порядък, тъй като рано или късно енергийните предприятия ще стартират да изпитват компликации. Само наливането на ликвидност в страдащите браншове няма да реши дълбоките структурни проблеми, които сходна рецесия единствено ще катализира. В отговор на тези събития, Европейски Съюз навреме би трябвало да пристъпи освен към съществени данъчни облекчения, само че и към регулаторни такива. В енергийния бранш антикризисните ограничения могат да бъдат систематизирани в две огромни групи:
Първо . Временно прекъсване на търговията с въглеродни излъчвания. Това единствено по себе си е голямо данъчно облекчение за въглеродно-интензивните промишлености, които не се лимитират единствено с производството на ток от въглища. През последната седмица се следи сериозен спад в цените на въглеродните излъчвания в ETS схемата в Европа. Спадът в цената е с близо 30%, което е добър знак за въглеродно интензивните промишлености, изключително тези в енергетиката. При състояние че емисионния фактор на въглищата в България е 1,2/Мвт.ч, а плануванаъа чиста електрическа сила, създадена от Топлоелектрическа централа „ Марица Изток-2 “ за регулаторния интервал 01.07.2019 – 30.06.2020 година е 7 478 231 мвт.ч, това значи, че при цена от 24 евро би трябвало да се закупят квоти на приблизителна стойност 215 млн. евро, а при цена 15 евро, тази сума към този момент ще бъде много по-ниска – почти 134 млн. евро. Разбира се, тези данни могат да бъдат употребявани единствено и само за ориентир какво ще се случи за идващия регулаторен интервал при подобен спад на цените на квотите, въпреки че към момента не знаем каква ще бъде междинната цена на излъчванията тогава.
Разбира се, това е към момента е надалеч от нужното, тъй като в тази изключителна обстановка се повдига въпросът за какво изобщо има такава търговия с излъчвания? В момента този квазиданък е наподобява безусловно непотребен и несъответствуващ на новите действителности в енергетиката.
Второ . Отлагане на всевъзможни крупни капиталови планове, свързани с EUGreenDeal (Европейската зелена сделка) и сродните ѝ начинания. В момента е необходим пресен финансов запас за доста по-важни и смислени инициативи. Наливането на ликвидност, там където е належащо изисква мобилизацията на забележителен по мащаби финансов запас. Преосмислянето на европейските политики във връзка с климата и енергетиката в тази обстановка е необходимо, тъй като проекти като Европейската зелена договорка ангажираха съществени финансови потоци в избрани инициативи, които в миг на икономическа рецесия неизбежно ще изгубят предпочитаните си позиции.
Да, рецесия най-вероятно ще има. Ще има спад в индустриалните показатели, в промишленото произвеждане. Ще има загуби. Сега ще се разбере дали Европейски Съюз е кадърен чисто организационно да реагира на такава рецесия.
Ако рецесията с ковид прерасне в световна криза, неизбежно ще се задейства каскада от неподходящи процеси, които ще ударят по редица капиталови планове в енергийния бранш. Възможните отрицателни моменти могат да бъдат систематизирани в няколко групи:
Първо . Стопиране на всевъзможни огромни вложения (или капиталови намерения) в енергийния бранш. Това значи, че страната ни ще би трябвало да отсрочи напред във времето идейни и капиталоемки планове като строителството на нови нуклеарни мощности. Добре е да знаем, че развиването на нуклеарната енергетика в България въобще не значи единствено и само строителството на нови нуклеарни мощности на площадка Белене. Проектът за създаване на нови мощности на площадката в Козлодуй също е в дейна фаза, а не би трябвало да забравяме, че в бранша са нужни непрекъснати вложения за подобряването на съществуващите към този момент мощности. Хубавото сега е, че АЕЦ „ Козлодуй “ се намира в чудесно финансово положение и осъществя редица модернизационни стратегии като удължаването на 5 и 6 блок с напълно лични средства, без да натовари бюджета и със стотинка.
Но възможна икономическа криза не би подминала нито едно крупно дружество в енергийния бранш. Свиването на облагата съществено ще ограничи опциите на предприятията за нейното реинвестиране. За плановете в газовия бранш към момента не може да се направи безапелационна прогноза, само че във връзка с " Балкански поток " индикациите са, че ще бъде приключен в период, тъй като по този начин или другояче българския сектор е в напреднала фаза на създаване. Проекти, които към този момент са във ход, като този за увеличение потенциала на хранилището в „ Чирен “ (230 млн. лв. със съфинансиране от ЕК), и построяването на нови трасета, хъбове и интерконекторни връзки със прилежащите страни, могат да претърпят отсрочване.
Второ . Влошаване вероятностите за осъществяването на капиталовите проекти в възстановяване действието на електропреносната система. По проекта на ЕСО за развиване на преносната електрическа мрежа, признат през предходната година, България би трябвало да построи нови 400kV електропроводи, свързващи електропреносната система с Гърция (Марица Изток - Неа Санта), Сърбия (София Запад - Ниш), както и да реализира капиталови стратегии по подобряването на вътрешната съгласуваност. Според проекта на ЕСО за интервала 2019 - 2028 година нужните вложения се правят оценка на 1,3 милиарда лв.. Те са значими от позиция обезпечаването стабилността на системата, по-добрата ѝ надеждност, разширение на преносния ѝ потенциал и не на последно място - енергийната успеваемост. С идването на икономическа криза обаче е прекомерно евентуално тези проекти да бъдат отсрочени напред във времето, а някои от тях изобщо да не се осъществят.
Трето . Влошаване финансово положение на огромните енергийни компании, стесняване на индустриалните потенциали, и оттова вероятно повишаване цената на електрическата енергия на свободния пазар. А щом стана въпрос за него, той към момента се намира в началните стадии на своето действие и създаване, и идната криза ще отсрочи напред във времето значими процеси като интеграцията и пазарните обединявания.
В резюме, може да се твърди, че възможна икономическа криза ще се отрази извънредно отрицателно върху всички огромни капиталови инициативи в енергийния бранш. При тези форсмажорни условия управлението на Европейски Съюз би трябвало да реагира оптимално бързо и да предприеме нужните антикризисни ограничения. Те обаче никога не би трябвало да бъдат безредни, в противен случай – би трябвало да бъдат добре премислени и прецизирани преди да се пристъпи към тяхната реализация. На първо време Европейски Съюз може да премисли стратегическата си политика във връзка с огромните капиталови проекти, обвързани със Зелената договорка, както и изцяло преосмисляне на потребността от търговия с въглеродни излъчвания. За енергийния бранш пък сега е значимо да обезпечи стабилността на енергийната система, сигурността на доставките и нужната ликвидност на електроенергийните пазари.
Темата за ковид у нас и по света продължава в нашия Live блог.
Това разяснява икономистът Борислав Боев в специфичен разбор за , отдаден на пандемията към COVID-19 и вероятните решения, пред които са изправени държавните управления.
Ако успеем да изгладим кривата, последствията от рецесията ще бъдат по-леки. Безотговорното отношение и неглижирането сериозността на обстановката не правят никаква работа. Но ръководителите на Европейски Съюз не би трябвало да не помнят, че икономическата обстановка след отшумяването на пандемията ще бъде тежка. Нужно е да се подхващат съответни ограничения и да бъде възприето самодейно държание, тъй като в противоположен случай последствията за стопанската система ще бъдат още по-лоши.
Един от засегнатите браншове безспорно ще бъде енергетиката. В актуалната стопанска система енергийните браншове заемат стратегическо място и са от основно значение за действието на всички останали браншове. През последните години политиките на Европейски Съюз в енергийния бранш бяха ориентирани към неговото преструктуриране, обвързвано с подготовката за енергийната промяна, която трябваше да се случи в границите на амбициозните климатични проекти.
Кризата с ковид обаче ще забави осъществяването на тези проекти, а нищо чудно даже да анулира някои от тях. Все отново, ръководителите на Европа би трябвало да подхващат съответни ограничения, и то в действен порядък, тъй като рано или късно енергийните предприятия ще стартират да изпитват компликации. Само наливането на ликвидност в страдащите браншове няма да реши дълбоките структурни проблеми, които сходна рецесия единствено ще катализира. В отговор на тези събития, Европейски Съюз навреме би трябвало да пристъпи освен към съществени данъчни облекчения, само че и към регулаторни такива. В енергийния бранш антикризисните ограничения могат да бъдат систематизирани в две огромни групи:
Първо . Временно прекъсване на търговията с въглеродни излъчвания. Това единствено по себе си е голямо данъчно облекчение за въглеродно-интензивните промишлености, които не се лимитират единствено с производството на ток от въглища. През последната седмица се следи сериозен спад в цените на въглеродните излъчвания в ETS схемата в Европа. Спадът в цената е с близо 30%, което е добър знак за въглеродно интензивните промишлености, изключително тези в енергетиката. При състояние че емисионния фактор на въглищата в България е 1,2/Мвт.ч, а плануванаъа чиста електрическа сила, създадена от Топлоелектрическа централа „ Марица Изток-2 “ за регулаторния интервал 01.07.2019 – 30.06.2020 година е 7 478 231 мвт.ч, това значи, че при цена от 24 евро би трябвало да се закупят квоти на приблизителна стойност 215 млн. евро, а при цена 15 евро, тази сума към този момент ще бъде много по-ниска – почти 134 млн. евро. Разбира се, тези данни могат да бъдат употребявани единствено и само за ориентир какво ще се случи за идващия регулаторен интервал при подобен спад на цените на квотите, въпреки че към момента не знаем каква ще бъде междинната цена на излъчванията тогава.
Разбира се, това е към момента е надалеч от нужното, тъй като в тази изключителна обстановка се повдига въпросът за какво изобщо има такава търговия с излъчвания? В момента този квазиданък е наподобява безусловно непотребен и несъответствуващ на новите действителности в енергетиката.
Второ . Отлагане на всевъзможни крупни капиталови планове, свързани с EUGreenDeal (Европейската зелена сделка) и сродните ѝ начинания. В момента е необходим пресен финансов запас за доста по-важни и смислени инициативи. Наливането на ликвидност, там където е належащо изисква мобилизацията на забележителен по мащаби финансов запас. Преосмислянето на европейските политики във връзка с климата и енергетиката в тази обстановка е необходимо, тъй като проекти като Европейската зелена договорка ангажираха съществени финансови потоци в избрани инициативи, които в миг на икономическа рецесия неизбежно ще изгубят предпочитаните си позиции.
Да, рецесия най-вероятно ще има. Ще има спад в индустриалните показатели, в промишленото произвеждане. Ще има загуби. Сега ще се разбере дали Европейски Съюз е кадърен чисто организационно да реагира на такава рецесия.
Ако рецесията с ковид прерасне в световна криза, неизбежно ще се задейства каскада от неподходящи процеси, които ще ударят по редица капиталови планове в енергийния бранш. Възможните отрицателни моменти могат да бъдат систематизирани в няколко групи:
Първо . Стопиране на всевъзможни огромни вложения (или капиталови намерения) в енергийния бранш. Това значи, че страната ни ще би трябвало да отсрочи напред във времето идейни и капиталоемки планове като строителството на нови нуклеарни мощности. Добре е да знаем, че развиването на нуклеарната енергетика в България въобще не значи единствено и само строителството на нови нуклеарни мощности на площадка Белене. Проектът за създаване на нови мощности на площадката в Козлодуй също е в дейна фаза, а не би трябвало да забравяме, че в бранша са нужни непрекъснати вложения за подобряването на съществуващите към този момент мощности. Хубавото сега е, че АЕЦ „ Козлодуй “ се намира в чудесно финансово положение и осъществя редица модернизационни стратегии като удължаването на 5 и 6 блок с напълно лични средства, без да натовари бюджета и със стотинка.
Но възможна икономическа криза не би подминала нито едно крупно дружество в енергийния бранш. Свиването на облагата съществено ще ограничи опциите на предприятията за нейното реинвестиране. За плановете в газовия бранш към момента не може да се направи безапелационна прогноза, само че във връзка с " Балкански поток " индикациите са, че ще бъде приключен в период, тъй като по този начин или другояче българския сектор е в напреднала фаза на създаване. Проекти, които към този момент са във ход, като този за увеличение потенциала на хранилището в „ Чирен “ (230 млн. лв. със съфинансиране от ЕК), и построяването на нови трасета, хъбове и интерконекторни връзки със прилежащите страни, могат да претърпят отсрочване.
Второ . Влошаване вероятностите за осъществяването на капиталовите проекти в възстановяване действието на електропреносната система. По проекта на ЕСО за развиване на преносната електрическа мрежа, признат през предходната година, България би трябвало да построи нови 400kV електропроводи, свързващи електропреносната система с Гърция (Марица Изток - Неа Санта), Сърбия (София Запад - Ниш), както и да реализира капиталови стратегии по подобряването на вътрешната съгласуваност. Според проекта на ЕСО за интервала 2019 - 2028 година нужните вложения се правят оценка на 1,3 милиарда лв.. Те са значими от позиция обезпечаването стабилността на системата, по-добрата ѝ надеждност, разширение на преносния ѝ потенциал и не на последно място - енергийната успеваемост. С идването на икономическа криза обаче е прекомерно евентуално тези проекти да бъдат отсрочени напред във времето, а някои от тях изобщо да не се осъществят.
Трето . Влошаване финансово положение на огромните енергийни компании, стесняване на индустриалните потенциали, и оттова вероятно повишаване цената на електрическата енергия на свободния пазар. А щом стана въпрос за него, той към момента се намира в началните стадии на своето действие и създаване, и идната криза ще отсрочи напред във времето значими процеси като интеграцията и пазарните обединявания.
В резюме, може да се твърди, че възможна икономическа криза ще се отрази извънредно отрицателно върху всички огромни капиталови инициативи в енергийния бранш. При тези форсмажорни условия управлението на Европейски Съюз би трябвало да реагира оптимално бързо и да предприеме нужните антикризисни ограничения. Те обаче никога не би трябвало да бъдат безредни, в противен случай – би трябвало да бъдат добре премислени и прецизирани преди да се пристъпи към тяхната реализация. На първо време Европейски Съюз може да премисли стратегическата си политика във връзка с огромните капиталови проекти, обвързани със Зелената договорка, както и изцяло преосмисляне на потребността от търговия с въглеродни излъчвания. За енергийния бранш пък сега е значимо да обезпечи стабилността на енергийната система, сигурността на доставките и нужната ликвидност на електроенергийните пазари.
Темата за ковид у нас и по света продължава в нашия Live блог.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ