Светът е футбол, България – и тя. Но покрай футбола

Светът е футбол, България – и тя. Но около футбола отвред се въртят финтове, които, без да са изключително ефектни, в действителност са ужасно ефикасни.
През тази седмица минаха и отпътуваха вести по две тематики, които са същински метастази за развиването на българската страна и за българското общество. Първата – ромската интеграция. Едва ли доста хора схванаха, само че беше гласуван мониторинговия отчет на държавното управление за въпросната интеграция. И отчетът беше отритнат – по този начин, както и на равнище комисия. При това беше отритнат от всички присъстващи, без... ГЕРБ. Разбира се, в пленарна зала не бяха всички депутати, та 76 от ГЕРБ не стигнаха за утвърждение на документа, откакто присъстващото болшинство от " Обединени патриоти " пасува и в борбата надвиха Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Воля ".
В естествена страна такова гласоподаване води до рухване на държавно управление. У нас не е даже вест. Не е вест това, че депутатите признаха, че една значима част от обществото ни на хартия в действителност не е в това общество на процедура. Защото парите ги вземали едни хора с бели якички. А КОЙ им ги дава - тези, които ронят крокодилски сълзи! Ромите са извънредно комфортен актив по избори – за пазаруване на гласове. И откакто българите от дълго време всеобщо не гласоподават, то ромският избор е решителен и за това кой ръководи. А тези, които са в Народното събрание, с гласуването си го признаха – само че, нищо, естествено.
Втората тематика беше еманацията на ръководството в България – Делян Пеевски. Нищо неправилно нямало в това по какъв начин от 2014 до 2017 година в сметките му по формалната имотна декларация пред Сметната палата се появиха милиони – от дарения, дивиденти и заплати. Нищо неправилно и в това по какъв начин в същите заявления Пеевски към този момент е притежател и акционери във компании – това не съставлява друга служба или активност, която според Конституцията или специфичен закон е несъвместима с неговото състояние. Ех, единствено в случай че можеше всеки да откри от кое място да му подаряват като на господин Пеевски...
Точно по тази причина – тъй като формалните държавни органи ни вършат на маймуни, ситуацията е такова. Защото измамата може да бъде маскирана по милион, милиард или безспир закони и закончета, само че не и стигнем ли до съвестта. А съвестта е кофти събитие – не умира, колкото и да го тъпчат. И постоянно ще я има, колкото и да няма правдивост. Точно тя не разрешава на боклука да превземе всичко окончателно.