Почитаме Св. Марина
Света Великомъченица Марина се уважава от Православната черква на 17 юли. Тя е известна измежду католиците като Света Маргарита Антиохийска и се чества на 20 юли, когато православните християни честват деня на Свети Илия. Житието на Света Марина е писано от свещеник Теотимий и е употребено за основа на голям брой преписи и преработки.
Марина е живяла през III век и е била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина прегръща христовата религия на дванадесет годишна възраст, заради което татко ѝ стартира да се отнася грубо с нея, поради вярата, която тя намерено изповядва. Когато навършила шестнадесет години, била срещната от шефът на източните страни Олибрий, който покорен от хубостта ѝ, я харесва за своя жена. Тя не скрила от него че изповядва христовата религия, а той заповядал да я арестуват и на идващия ден я изправил на съд.
Марина не била съблазнена от обещанията за разточителен живот и прекършена от мъченията, с цел да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована още веднъж към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ заречен, че скоро ще се показа в чертога на своя небесен младоженец. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да почине.
На идващия ден, когато още веднъж била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущия си тип. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.
Марина удостоверила непоколебимостта на вярата си в Христа. Тя била подложена още веднъж на мъчения, тялото ѝ било разранено, а раните опалени с огън, само че Марина непрестанно молила Бога да я подари със свето кръщение. Това предиздвикало Олибрий да подреди да я удавят. Марина била добре вързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути от Христа и оковите по знамение паднали, а тя изправена във водата запяла хвалебствени песни към него. Управителят Олибрий заповядал да я изведат отвън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.
В житиетата на Света Марина след това се появява и епизод, който споделя, че по време на мъченията, в тъмницата ѝ се появил дявола под формата на голям змей обгърнат със змии, който заплашил да я раздра и погълне. Девицата Марина го прогонила с кръстен знак. По-късните версии на този епизод стават даже още по-драматични – дяволът погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В други версии пресонификацията на дявола се задавил и се пръснал, а Марина остава жива и здрава; Марина разпаря корема на дракона с кръст, който държи в ръката си. Трета версия, в която дяволът, един път надвит като змей, се появява като муден окосмен мъж, който заплашва още веднъж Марина, само че тя го прогонва с кръстен знак.
В по-късни версии на житието на светицата се споделя, че тя от дребна останала сираче и за нейна дойка била наета селянка от покрайнината на Антиохия, която била християнка и въвела Марина в християнството. Други текстове, употребявани от Православната черква, загатват че дванадесет годишната Марина приема християнската религия от скитащ бедняк – християнин.
Икона на Света Марина от едноименната ранносредновековна черква с аязмо, ситуирана в Защитена околност Света Марина на рида Алабак, Западни Родопи.
Марина е живяла през III век и е била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина прегръща христовата религия на дванадесет годишна възраст, заради което татко ѝ стартира да се отнася грубо с нея, поради вярата, която тя намерено изповядва. Когато навършила шестнадесет години, била срещната от шефът на източните страни Олибрий, който покорен от хубостта ѝ, я харесва за своя жена. Тя не скрила от него че изповядва христовата религия, а той заповядал да я арестуват и на идващия ден я изправил на съд.
Марина не била съблазнена от обещанията за разточителен живот и прекършена от мъченията, с цел да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована още веднъж към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ заречен, че скоро ще се показа в чертога на своя небесен младоженец. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да почине.
На идващия ден, когато още веднъж била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущия си тип. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.
Марина удостоверила непоколебимостта на вярата си в Христа. Тя била подложена още веднъж на мъчения, тялото ѝ било разранено, а раните опалени с огън, само че Марина непрестанно молила Бога да я подари със свето кръщение. Това предиздвикало Олибрий да подреди да я удавят. Марина била добре вързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути от Христа и оковите по знамение паднали, а тя изправена във водата запяла хвалебствени песни към него. Управителят Олибрий заповядал да я изведат отвън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.
В житиетата на Света Марина след това се появява и епизод, който споделя, че по време на мъченията, в тъмницата ѝ се появил дявола под формата на голям змей обгърнат със змии, който заплашил да я раздра и погълне. Девицата Марина го прогонила с кръстен знак. По-късните версии на този епизод стават даже още по-драматични – дяволът погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В други версии пресонификацията на дявола се задавил и се пръснал, а Марина остава жива и здрава; Марина разпаря корема на дракона с кръст, който държи в ръката си. Трета версия, в която дяволът, един път надвит като змей, се появява като муден окосмен мъж, който заплашва още веднъж Марина, само че тя го прогонва с кръстен знак.
В по-късни версии на житието на светицата се споделя, че тя от дребна останала сираче и за нейна дойка била наета селянка от покрайнината на Антиохия, която била християнка и въвела Марина в християнството. Други текстове, употребявани от Православната черква, загатват че дванадесет годишната Марина приема християнската религия от скитащ бедняк – християнин.
Икона на Света Марина от едноименната ранносредновековна черква с аязмо, ситуирана в Защитена околност Света Марина на рида Алабак, Западни Родопи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ