Света Параскева живяла в края на втория и началото на

Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била щерка на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца.

Те с огромна обич възпитавали щерка си. Разкривали й истините на християнската религия. Просвещавали я в Христовия закон.

Параскева била още малко момиче, когато родителите й умряли. Получила в завещание много огромно богаство.

Тя помнела наставленията на положителните си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в злочестина или болежка. Параскева използвала богаството не за лукс, не за обилни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за облекла на голите, храна на гладните, за заслон на странниците.

Тя също по този начин усърдно разпространявала словото Божие. Разказвала навсякъде за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила мощна завист у езичниците.

Параскева решила да не се омъжва. Посветила напълно себе си на Бога и на положителните каузи.

При Диоклетиановото гонение на християните тя била хваната и изправена на съд. Това станало в 303 година.

Очарован от пленителната й хубост, съдията запитал бойците:

- В какво е наклеветена тая хубава госпожица? Бива ли да се погубва такава блестяща хубост?

След това се обърнал към света Параскева:

- Кажи ми по какъв начин се казваш, девойко!

- Аз съм християнка, Христова служителка – дала отговор твърдо тя.

- Не желая да слушам такива думи – споделил съдията. – Твоята красота ме прави мирен, само че думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.

- Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към безконечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във краткотрайния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, тъй като съм серодила в ден " параскева " /т.е. петък/. Параскева е ден на доброволните и животворни премеждия на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молебствия и положителни каузи. А аз, тяхната щерка, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От млади години мислите ми са ориентирани към Христовите премеждия.

- Това са празни приказки – рекъл съдията. – Съгласи се по-добре да станеш моя брачна половинка. Ще имаш огромно благосъстояние. Ще те почитат всички.

- Не искам да се бракосъчетавам – дала отговор девойката. – Искам да числя се единствено на Господа Иисуса. Негова булка желая да стана...

- Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.

Девойката възразила на съдията:

- Не мисли за краткотрайната хубост, която цъфти и прецъфтява. А намерения за своята душа, тъй като те чака постоянно изтезание!

Съдията се ядосал и заповядал да бият грубо, безмилостно девойката. Изранена, едвам дишаща, тя била хвърлена в тюрма.

На другия ден я видял напълно здрава и се почудил. Нямало по нея ни диря от ужасните рани. Лицето й сияело.

През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цялостен в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били породени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й споделил:

- Ето какво ти донесох за разтуха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри закононарушението на Адам. Стани, изцелява те Христос!

Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, мощна, Параскева изявила предпочитание да отиде в езическия храм.

Езичниците в близост са зарадвали, като помислили, че тя най-сетне се е склонила да са поклони на идолите.

Всички тръгнали към капището, отпред със съдията. Като влезнала вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.

Разгневеният арбитър заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я измежду колосален, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се пробвали да ги усилват.

- Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто към грамадната клада.

Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.

На другия ден след блажената й кончина той ненадейно умрял. Всички изтълкували ненадейната му гибел като Божие наказване поради светата девственица.

Тленните остатъци на светата великомъченица Параскева били с чест заровени от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всевъзможни заболявания.