Св. мъченица Татяна Римска
Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската религия, въпреки нейният татко да бил три пъти прeфект на гр. Рим. Изцяло проникната от тази религия, Татяна била отдадена за дякониса и всецяло се отдала на състрадание и непрестанна молитва. Тя се отказала от всемирски наслади и се обрекла на непорочие и по този метод още повече засияла като почтена за страдалчески венец.
Скорошната насилствена гибел на жестокия император Хелиогабал (203-212 г.) освободила християните от опасността на едно, може би чудовищно гонение и всички били подготвени да си отдъхнат, когато на престола го заменил 16-годишния му братовчед Александър Север (205-238 г.), майката на който, Юлия Мамея, уверено покровителствала християните и била почитателка на популярния християнски преподавател Ориген.
Самият Александър имал еклектически убеждения: безучастен към вярванията на другите, той не се придържал към един избран мироглед, заради което измежду идолите на другите езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос. Но таман при Александър Север пристигнал страшния час за мъченица Татяна.
Поради малолетство на императора държавните работи били ръководени от административни сановници и пълномощници на сената, които по своя преценка ползвали неотменените закони за сигурността на страната. Още били меродавни противохристиянските разпоредби на императорите Траян, Марк Аврелий и Септимий Север. Анонимният житиеписец на св. Татяна оповестява за жестоките разпореждания и преследвания на християнтие от шефове и сановници като Улпиан, Виталий и Кай, които " проливали християнската кръв като вода ".
Без да гледат на знатното състояние на Татяна и на нейния безупречен живот, тя била заведена в храма на Аполон, с цел да принесе жертва. Девойката освен отказала да стори това, само че по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разрушил на части. След напразните увещания на градоначалника да се отхвърли от Христа младата Татяна била неведнъж подлагана на най-свирепи изтезания, като даже изболи очите й и рязали линии от нейната снага. След всяко изтезание Бог правил знамение със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в огромно разстройване обърканите мъчители.
Тези прислужници на шефа били разколебани в правотата на своите господари, а молитвата на неустрашимата госпожица била единствено една – Бог да допре сърцата им и да ги обърне към Себе Си.
И молитвата на светата мъченица била чута. Самите мъчители молили господаря си да спре мъченията над почтената римлянка. А когато ги осияла светлина от небето и те видели ангели да поддържат страдащата девственица, не могли да устоят повече. И осмината управителеви прислужници коленичили пред Татяна и възкликнали: " Прости ни служителко на същинския Бог! " Разбира се, всички те незабавно били предадени на гибел, като новоявени християни.
Когато след целодневно изтезание отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това знамение не трогнало мъчителя.
На другия ден той още веднъж я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната издръжливост, безсилният шеф наредил да я предадат на изгладнелите зверове, само че пуснатият лъв се заумилквал към светата мъченица и ближел добродушно нозете й. Изпълнен със боязън да не би сходна панорама да обърне и други езичници към омразната религия на " галилеяните ", шефът наредил неотложно да я обезглавят. Същата орис постигнала и бащата на мъченица Татяна.
Скорошната насилствена гибел на жестокия император Хелиогабал (203-212 г.) освободила християните от опасността на едно, може би чудовищно гонение и всички били подготвени да си отдъхнат, когато на престола го заменил 16-годишния му братовчед Александър Север (205-238 г.), майката на който, Юлия Мамея, уверено покровителствала християните и била почитателка на популярния християнски преподавател Ориген.
Самият Александър имал еклектически убеждения: безучастен към вярванията на другите, той не се придържал към един избран мироглед, заради което измежду идолите на другите езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос. Но таман при Александър Север пристигнал страшния час за мъченица Татяна.
Поради малолетство на императора държавните работи били ръководени от административни сановници и пълномощници на сената, които по своя преценка ползвали неотменените закони за сигурността на страната. Още били меродавни противохристиянските разпоредби на императорите Траян, Марк Аврелий и Септимий Север. Анонимният житиеписец на св. Татяна оповестява за жестоките разпореждания и преследвания на християнтие от шефове и сановници като Улпиан, Виталий и Кай, които " проливали християнската кръв като вода ".
Без да гледат на знатното състояние на Татяна и на нейния безупречен живот, тя била заведена в храма на Аполон, с цел да принесе жертва. Девойката освен отказала да стори това, само че по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разрушил на части. След напразните увещания на градоначалника да се отхвърли от Христа младата Татяна била неведнъж подлагана на най-свирепи изтезания, като даже изболи очите й и рязали линии от нейната снага. След всяко изтезание Бог правил знамение със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в огромно разстройване обърканите мъчители.
Тези прислужници на шефа били разколебани в правотата на своите господари, а молитвата на неустрашимата госпожица била единствено една – Бог да допре сърцата им и да ги обърне към Себе Си.
И молитвата на светата мъченица била чута. Самите мъчители молили господаря си да спре мъченията над почтената римлянка. А когато ги осияла светлина от небето и те видели ангели да поддържат страдащата девственица, не могли да устоят повече. И осмината управителеви прислужници коленичили пред Татяна и възкликнали: " Прости ни служителко на същинския Бог! " Разбира се, всички те незабавно били предадени на гибел, като новоявени християни.
Когато след целодневно изтезание отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това знамение не трогнало мъчителя.
На другия ден той още веднъж я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната издръжливост, безсилният шеф наредил да я предадат на изгладнелите зверове, само че пуснатият лъв се заумилквал към светата мъченица и ближел добродушно нозете й. Изпълнен със боязън да не би сходна панорама да обърне и други езичници към омразната религия на " галилеяните ", шефът наредил неотложно да я обезглавят. Същата орис постигнала и бащата на мъченица Татяна.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ