Света литургия за Рождество Христово в храма Св. Стефан в Истанбул
Света литургия за Рождество Христово се отслужва в българската черква " Св. Стефан ", известна още като Желязната черква в Истанбул.
Службата се води от Старозагорския митрополит Киприян и представител на Вселенската патриаршия. Това е първата такава работа след началото на пандемията.
Литургията за следващ път стана мотив общността на Цариградските българи да се събере за празника. Храмът " Свети Стефан " беше реставриран и отвори порти през 2018 година
„ Свети Стефан “ е единствената желязна черква в света и е един от най-значимите български монументи на архитектурата и културата. Преди нейното изграждане в края на XIX век, на нейно място е съществувал дървен храм.
В началото
През 1849 година османският общественик от български генезис княз Стефан Богориди подарява за българските църковни потребности 3 постройки на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия, против чийто нравствен терор се борят нашите сънародници. Малко по-късно е публикуван формален султански ферман, който разрешава на българите да имат личен молитвен дом.
В началото той е единствено един дребен параклис, който прераства в Дървената черква, отдадена на първомъченик и архидякон Стефан в чест на донора Стефан Богориди. На 25 октомври княз Никола Богориди слага главния камък на бъдещата Желязна черква. Този акт носи чисто алегорично значение, тъй като същинското строителство ще стартира цели 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф Първи още веднъж ще постави главен камък. Това ще стане на 27 април 1892 година
От Дървена към Желязна черква
През този интервал от цели три десетилетия ще се случат значими събития в историята на българския народ. Българите ще извоюват своята църковна независимост. Те ще основат през 1870 година Екзархия, която ще обгръща епархии освен в днешните територии на България, само че и в Македония. След църковната независимост ще пристигна и националната. Третата българска страна ще възкръсне през 1878 година вследствие на Руско-турската освободителна война и единствено 7 години по-късно ще се разшири след Съединението през 1885, с цел да стане водеща мощ измежду младите християнски страни на Балканите.
На 25 юни 1890 година със султански ферман се позволява на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената черква. Автор на плана е османският проектант от арменски генезис Ховсеп Азнавур. Храмът е осветлен на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава постройката, дружно с обзавеждането й, костват на Българската страна към 1 млн. златни лв.. Издигането й, с помощта на попечителския фонд на Българска национална банка, има значимо политическо значение. Запазването на идентичността на българската националност в нейните етнически граници след Освобождението на България е съществена функционалност на Българската екзархия, чието седалище, основано в Истанбул през 1870 година, остава там до 1916 година
Строежът
Тъй като теренът е неустойчив архитектът предлага структурата на църквата да бъде от авансово направени сглобяеми стоманени плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за разработване на чугунените детайли на църквата е извоюван от виенската компания Рудолф Филип Ваагнер, въпреки тя да не е строила до тогава стоманени църкви. Но Ваагнер към този момент има постоянен престиж в региона на стоманените изработки – на виенското ревю през 1873 година компанията излага продуктите си в голям павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са направени във Виена сред 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттова с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички детайли са захванати в основите с болтове, гайки и нитове – общо към 4 милиона. Сглобяването на Желязната черква завършва на 14 юли 1896 година
В архитектурно отношение извън църквата съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Интериорът също е направен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални претекстове са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво въздействие – първият образец за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически пример и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, с цел да договарят с съветска компания за направа на православен иконостас. Иконостасът е изработен от московската компания на Николай Ахапкин, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до през днешния ден.
Българската общественост
Понастоящем българската православна общественост в Истанбул наброява към 500 души. През годините, българската общественост е основала разнообразни сдружения, които са развивали действия от нейно име и в нейна изгода. Пример в това отношение е учреденото през 1910 година благотворително сдружение „ Радост ”.
През 2015 година бе основано българско неделно учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий ” по самодейност на генералното консулство. То се трансформира в главен мотор и сборен център за активността на общността.
Службата се води от Старозагорския митрополит Киприян и представител на Вселенската патриаршия. Това е първата такава работа след началото на пандемията.
Литургията за следващ път стана мотив общността на Цариградските българи да се събере за празника. Храмът " Свети Стефан " беше реставриран и отвори порти през 2018 година
„ Свети Стефан “ е единствената желязна черква в света и е един от най-значимите български монументи на архитектурата и културата. Преди нейното изграждане в края на XIX век, на нейно място е съществувал дървен храм.
В началото
През 1849 година османският общественик от български генезис княз Стефан Богориди подарява за българските църковни потребности 3 постройки на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия, против чийто нравствен терор се борят нашите сънародници. Малко по-късно е публикуван формален султански ферман, който разрешава на българите да имат личен молитвен дом.
В началото той е единствено един дребен параклис, който прераства в Дървената черква, отдадена на първомъченик и архидякон Стефан в чест на донора Стефан Богориди. На 25 октомври княз Никола Богориди слага главния камък на бъдещата Желязна черква. Този акт носи чисто алегорично значение, тъй като същинското строителство ще стартира цели 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф Първи още веднъж ще постави главен камък. Това ще стане на 27 април 1892 година
От Дървена към Желязна черква
През този интервал от цели три десетилетия ще се случат значими събития в историята на българския народ. Българите ще извоюват своята църковна независимост. Те ще основат през 1870 година Екзархия, която ще обгръща епархии освен в днешните територии на България, само че и в Македония. След църковната независимост ще пристигна и националната. Третата българска страна ще възкръсне през 1878 година вследствие на Руско-турската освободителна война и единствено 7 години по-късно ще се разшири след Съединението през 1885, с цел да стане водеща мощ измежду младите християнски страни на Балканите.
На 25 юни 1890 година със султански ферман се позволява на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената черква. Автор на плана е османският проектант от арменски генезис Ховсеп Азнавур. Храмът е осветлен на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава постройката, дружно с обзавеждането й, костват на Българската страна към 1 млн. златни лв.. Издигането й, с помощта на попечителския фонд на Българска национална банка, има значимо политическо значение. Запазването на идентичността на българската националност в нейните етнически граници след Освобождението на България е съществена функционалност на Българската екзархия, чието седалище, основано в Истанбул през 1870 година, остава там до 1916 година
Строежът
Тъй като теренът е неустойчив архитектът предлага структурата на църквата да бъде от авансово направени сглобяеми стоманени плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за разработване на чугунените детайли на църквата е извоюван от виенската компания Рудолф Филип Ваагнер, въпреки тя да не е строила до тогава стоманени църкви. Но Ваагнер към този момент има постоянен престиж в региона на стоманените изработки – на виенското ревю през 1873 година компанията излага продуктите си в голям павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са направени във Виена сред 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттова с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички детайли са захванати в основите с болтове, гайки и нитове – общо към 4 милиона. Сглобяването на Желязната черква завършва на 14 юли 1896 година
В архитектурно отношение извън църквата съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Интериорът също е направен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални претекстове са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво въздействие – първият образец за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически пример и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, с цел да договарят с съветска компания за направа на православен иконостас. Иконостасът е изработен от московската компания на Николай Ахапкин, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до през днешния ден.
Българската общественост
Понастоящем българската православна общественост в Истанбул наброява към 500 души. През годините, българската общественост е основала разнообразни сдружения, които са развивали действия от нейно име и в нейна изгода. Пример в това отношение е учреденото през 1910 година благотворително сдружение „ Радост ”.
През 2015 година бе основано българско неделно учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий ” по самодейност на генералното консулство. То се трансформира в главен мотор и сборен център за активността на общността.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ