Света литургия за 145 години от гибелта на Апостола В

...
Света литургия за 145 години от гибелта на Апостола В
Коментари Харесай

Историци твърдят: Апостола е обесен на 6 февруари!

Света литургия за 145 години от гибелта на Апостола

В свирепата зима на  1873 година на бесило край София увисва  Васил Левски. Последните дни от живота на Апостола - от залавянето му  в Къкринското ханче край Ловеч до погребението му,  са освен най-мрачните, но и най-дискусионните. Какво тъкмо се е случило в този интервал, спорят историци, краеведи и проучватели непрофесионалисти. Има  ли изменничество и  в случай че има кой е предателят,  къде е заровен Апостола? Един въпрос обаче привидно напълно фиктивен,  напоследък  разбуни нови разногласия:  На коя дата е обесен Апостола? 

Възприемането на 19 февруари като дата за гибелта на Апостола е подбудено от техническа неточност при прекосяването от Юлианския към Григорианския календар. Левски е обесен на 6 февруари 1873 година, когато работи остарелият жанр на календара. Това твърди един от един от  най-хубавите откриватели на живота и делото на Апостола - професор Иван Стоянов, който ни напусна единствено преди девет месеца. Тезата му се поддържа от редица историци.

Левски не е обесен нито на 18 февруари, нито на 19-и, а на 6-и, 1873 година.  Този факт бе припомнян с решителност и упоритост от от него.  Неотдавна  в  изявление пред  „ Марица ” проф. Иван Стоянов напомни, че през 1916 година българите, въпреки и със забавяне, одобряват Григорианския календар. Така  автоматично денят след 31 март 1916 година идва с датата  14 април.

Има  три дни, които са се натрупали като разлика сред Юлианския и Григорианския календар и те са отстранени от календара. На процедура всички дати си идват на мястото, т.е. те са същите тези, в които са се случило съответното събитие, и в същото време не са същите, тъй като към тях са прибавени тези 13 дни, твърди проф. Иван Стоянов. Така че съгласно него през днешния ден, когато прибавяме 12 или 13 дни, ние в действителност закъсняваме с 12 или 13 дни да отбележим своето поклонение пред Апостола.

Същото комплициране има и при отбелязване на други исторически събития. Сред тях са Съединеното, Независимостта на България, приемането на Търновската конституция и Откриването на Учредителното заседание. Според професора, честването на тези дати би трябвало да е в деня, в който са се случили съответните събития.  

По мнението на историка в това време към датите, на които означаваме рождението и гибелта на Левски и Ботев, се прибавят 12 или 13 дни. „ Ботев бил роден на 6 януари!  Как ще е роден на 6 януари, като се споделя Христо. Той се споделя Христо, тъй като е роден на 25 декември. Ако беше роден на 6 януари, щеше да се споделя Йордан, тъй като тогава е Йордановден. Априлското въстание било избухнало през май месец.

Ако беше по този начин, щеше да се споделя Майско въстание, а не Априлско. Такъв е казусът и с Октомврийската гражданска война, която отбелязахме на 7 ноември “, разяснява проф. Стоянов. Според него, макар че към този момент е минал един век и един ден от приемането на Григорианския календар, българите не съумяват да схванат същността на календарната промяна.

„ Датата 19 февруари е въведена през 1923 година, когато се отбелязва 50-годишнината от гибелта на Апостола. Ала защото 18 февруари съответствува с някакъв църковен празник, Петър Попов, който е ръководител на Комитета „ Васил Левски “, предлага да се означи този ден на 19 февруари. От 1923 година стартира тази инерция, която не стопира и до през днешния ден.

Ако ние сме същински българи, би трябвало един път вечно да разберем, че към този момент няма остарял и нов жанр, а има един същински жанр и това е стилът, въведен с Григорианския календар и календарната промяна в България през 1916 година “, бе тезата на проф. Стоянов. Според него Народното събрание би трябвало да промени закона,приемайки единствено едно изречение: „ Всички събития в българската история се означават на датата, на която са се случили “.

Дора Чаушева: По някаква причина датата 6-и е станала 19-и, а не 18-и

Дора Чаушева, шеф на националния музей „ Васил Левски ” в Карлово:

" Факт е, че датата на гибелта на Апостола е 6 февруари 1873 година. А датата на неговото рождение е 6 юли 1837 година. При прекосяването от Юлианския към Григорианския календар честването на тези събития се е отместило. По някаква причина обаче датата 6 февруари е станала не 18, а 19 февруари. Едва ли е належащо да абсолютизираме това, само че съгласно мен естественото е, с цел да няма разминавания, да честваме датите, на които са се случили събитията, т.е. 6 февруари, датата на гибелта на Апостола и 6 юли - датата, на която е роден ". /Марица.бг

 
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР