Честваме Св. равноапостолна Олга
Света благоверна Олга била брачна половинка на киевския княз Игор. След ранната гибел на брачна половинка си тя поела ръководството на княжеството до пълнолетието на своя наследник Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява страната. Обикаляла всички области на страната и на всички места оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в ръководството ред и правораздаване. С това тя спечелила любовта на народа и се популяризирала като мъдра шефка.
Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. измежду тях почнало да прониква християнството. На някои места били издигнати църкви и християните свободно извъшвали свещенодействие. Такава черква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга следила живота на християните, могла да узнае за тяхната религия и да направи съпоставяне със славянското езичество. Със своя ярък и остроумен разум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й разкрили небесната непорочност и висота на християнското обучение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да одобри кръщение в Киев, тъй като се страхувала от безредици сред старейшините и народа, които, като езичници, не били ситуирани към християнската религия. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни директиви във вярата в самата столица на християнството, с цел да не допусне някаква неточност. Княгиня Олга желала персонално да види всичко най-хубаво в най-хубавата религия, с цел да я схване с цялостно разбиране на мозъка и сърцето. За тая цел в 955 година тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с огромни почести. Патриарх Полиевкт я наставил във религия и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена. " Благословена си ти измежду твоя народ - споделил й патриархът, - тъй като обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят съветските синове! "
Благоверна Олга се върнала в Киев надълбоко уверена в превъзходството на християнската религия. Тя към този момент не могла да не желае да се извърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази религия: " Аз опознах истинния Бог, сине - споделила му тя - и се веселя. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската религия е светлина и наслада за душата. Чрез животворното си деяние върху душата тя сама приказва за своя възвишен генезис, за своето божествено достолепие. Приеми тая религия и освен не ще съжаляваш, само че ще се считаш най-щастлив, както аз смятам себе си най-щастлива! " Светослав обаче обичал доста славата, мислел единствено за борби и дал отговор на майка си: " Как аз едничък да приема различен закон? Цялата ми тайфа ще се смее на това. " Макар и да не желал да слуша за светата религия, той не пречел на другите да я одобряват. Мнозина, като слушали безапелационната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В античните съветски монументи се приказва, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат религия в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата религия надалеч зад рамките на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 година
Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите вести за благоверна Олга, написа: " Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред цялостната светлина, както месечината нощем; така тя светела измежду неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след гибелта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи не престават да правят чудеса. "
Според мнението на някои историци света Олга - Елена била българска княгиня и затова отишла в Русия към този момент християнка.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. измежду тях почнало да прониква християнството. На някои места били издигнати църкви и християните свободно извъшвали свещенодействие. Такава черква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга следила живота на християните, могла да узнае за тяхната религия и да направи съпоставяне със славянското езичество. Със своя ярък и остроумен разум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й разкрили небесната непорочност и висота на християнското обучение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да одобри кръщение в Киев, тъй като се страхувала от безредици сред старейшините и народа, които, като езичници, не били ситуирани към християнската религия. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни директиви във вярата в самата столица на християнството, с цел да не допусне някаква неточност. Княгиня Олга желала персонално да види всичко най-хубаво в най-хубавата религия, с цел да я схване с цялостно разбиране на мозъка и сърцето. За тая цел в 955 година тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с огромни почести. Патриарх Полиевкт я наставил във религия и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена. " Благословена си ти измежду твоя народ - споделил й патриархът, - тъй като обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят съветските синове! "
Благоверна Олга се върнала в Киев надълбоко уверена в превъзходството на християнската религия. Тя към този момент не могла да не желае да се извърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази религия: " Аз опознах истинния Бог, сине - споделила му тя - и се веселя. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската религия е светлина и наслада за душата. Чрез животворното си деяние върху душата тя сама приказва за своя възвишен генезис, за своето божествено достолепие. Приеми тая религия и освен не ще съжаляваш, само че ще се считаш най-щастлив, както аз смятам себе си най-щастлива! " Светослав обаче обичал доста славата, мислел единствено за борби и дал отговор на майка си: " Как аз едничък да приема различен закон? Цялата ми тайфа ще се смее на това. " Макар и да не желал да слуша за светата религия, той не пречел на другите да я одобряват. Мнозина, като слушали безапелационната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В античните съветски монументи се приказва, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат религия в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата религия надалеч зад рамките на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 година
Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите вести за благоверна Олга, написа: " Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред цялостната светлина, както месечината нощем; така тя светела измежду неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след гибелта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи не престават да правят чудеса. "
Според мнението на някои историци света Олга - Елена била българска княгиня и затова отишла в Русия към този момент християнка.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ