Света Анна е сочена от традицията за майка на Дева

Света Анна е посочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Иисус Христос. Тя е потомка на прочут жанр – Аароновия. Култът към светицата се популяризира необятно през VI век, когато в Константинопол е издигната първата църква, носеща нейното име. Тя е считана за настойник на полуостровите Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на фамилията, на бременните, девиците и вдовиците. Народът назовава празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино встъпление, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят стартира да пораства (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов шанс. Нощта против празника се счита за най-дългата в годината (по остарял жанр празникът се е чествал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония описват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „ завъртат към пролет “, а на св. Вартоломей (11 юни) – „ го завъртат към зимата “. На други места имат вяра, че противоположното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният брачен партньор Йоаким са посетени от ангел, който им оповестява, че ще имат дете. Анна дава обещание да посвети детето си на работа на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е сходна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се назовава Ханна.
Източноправославната черква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е признат от Римокатолическата черква едвам през ХIII век, като Анна е публично канонизирана през 1854 година
Българската православна черква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната гибел – на 25 юли.