Свещеномъченик Януарий е живял през онова страшно за Църквата време,

Свещеномъченик Януарий е живял през това ужасно за Църквата време, когато земята била осеяна с гробове на християнски мъченици. Жестокото гонение, подхванато от императорите Диоклетиан и Максимиан, лишило живота на десетки хиляди християни.
През това време Януарий бил свещеник в италианската област Кампания. Раздразнен от бързото увеличение на християните, шефът на региона, Тимотей, повикал при себе си епископа и му предложил да се отхвърли от вярата си в Христа и да се поклони на идолите. Януарий останал корав и хладнокръвен в християнските си убеждения. Не помогнали нито обещанията, нито заканите. Разгневен от това, Тимотей заповядал да го хвърлят в нагорещена пещ, само че Януарий излязъл от нея незасегнат.
На другия ден епископът–мъченик дружно с дякона Фавст и четеца Дезидерий били закарани в град Путеол и там били затворени в тюрма. В същата тюрма били затворени и други християни: дяконите Прокул и Сосий и миряните Евтихий и Окутион – всички наказани да бъдат раздрани от зверове. Това било необикновен тип смъртно наказване, при което изкарвали наказаните на арената в цирковете, а по-късно пускали диви зверове да ги раздерат. През това време безбройни тълпи народ се наслаждавали от това представление.
Изкарали наказаните християни на арената и пуснали зверовете. Но станало знамение! Зверовете добродушно легнали пред краката на епископа, а феновете онемели от удивление. Управителят Тимотей обаче не бил изумен от чудото. В своето помрачение той го приписал на някакви вълшебства. Като наказване за неговата духовна слепота той ослепял и с телесните си очи.
Но и това злощастие не пробудило у него възприятие на съчувствие и благосклонност към почтените жертви. За да разсъни неговата съвест, Бог показал към него особена благосклонност. Той дал мощ на незлобливия Януарий да изцери ослепения шеф. Около пет хиляди езичници били очевидци на тези чудеса. Те почувствали силата на същинския Бог и повярвали в Него.
Само закоравялото сърце на шефа не се трогнало. Телесното му зрение било възвърнато, само че духовната слепота останала. Като не могъл да търпи просветените с истината, той заповядал да изведат наказаните християни отпред с свещеник Януарий вън от града и да ги обезглавят с меч. Заповедта била изпълнена.
Благочестиви люде от покрайнините на Путеол прибрали телата на светите мъченици и ги погребали на разнообразни места. Тялото на св. Януарий било пренесено в Неапол, където и до в този момент благоговейно се уважава неговата памет. Жителите на Неапол го почитат като собствен бранител и настойник.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).