Свещарската гробница се намира в Североизточна България, община Исперих, само

...
Свещарската гробница се намира в Североизточна България, община Исперих, само
Коментари Харесай

В гробницата в Свещари вероятно е погребан гетският владетел Дромихет

Свещарската гробница се намира в Североизточна България, община Исперих, единствено на 2.5 км югозападно от село Свещари и на 42 км североизточно от Разград. Тя е обект от листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО и е измежду Стоте национални туристически обекта.

Разкрита е през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която евентуално е заровен гетският държател Дромихет.

Дромихет е държател на гетите от двете страни на Долния Дунав (днешните България и Румъния) към 300 година прочие Христа. Столицата му носи името Хелис, която съгласно някои румънски историци е ситуирана на север от река Дунав (във Влашко). Но откритата през 1982 година Свещарска гробница в Западното Лудогорие в България допуска, че Хелис може би се е намирала някъде в покрайнината, където са открити останките на огромен античен град и голям брой други тракийски гробници.

Древни източници (Страбон, Диодор Сицилийски, Полибий, Плутарх, Павзаний) разказват успеха му над Лизимах, цар на Тракия, някогашен пълководец на Александър Македонски, който владеел крепостта Тиризис (днешна Калиакра). Забележителното при ръководството на Дромихет е неговата дипломация.

Гробницата при Свещари е построена от безпрепятствено обработени каменни блокове от мек варовик.

Свещарската гробница се състои от кулоар и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е декориран с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с изпъкнал фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. Стените на гробната камера са завършени като колонада с колони, долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1.20 метра. Облечени са в дълги, ситно надиплени облекла без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на облеклата е мощно подгънат и завършен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат самобитна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и облеклата са били оцветени, непокътната е тъмнокафява багра по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се схваща, че нито скулпторите, нито художниците са съумели да завършат работата си. Тези елементи демонстрират, че владетелят, за който е била предопределена гробницата, е умрял ненадейно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани жестоко, а рисунката е обрисувана единствено с черна креда.

Встрани от входа на помещението евентуално са били сложени блага и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За благосъстоянията, затворени в гробницата, приказват откритите кости на пет коня, посечени тук, с цел да съпровождат господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни кревати, човешки кости и гробни блага. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на смален храм. Всичко това демонстрира, че е предстояло обожествяване (хероизация) на починалия държател. Ритуалът по обожествяването е показан горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а против него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири дами с разнообразни блага в ръцете. В погребението е открита и латенски вид келтска фибула, макар че всички останали детайли на погребалния ритуал са присъщи за Тракия - стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, заровеното по присъщия за гетите бит, лежащо върху камък куче с отрязана глава.

Фибулата е железен предмет, тип тока, за закопчаване и декорация на облеклото, използван навсякъде от бронзовата ера до ранното Средновековие. Състои се от игла, дъга и иглодържател - по устройство и функционалности наподобява на актуалната безвредна игла. Придържа дрехата или две облекла една към друга. Среща се в доста разновидности. Видовете фибули имат значимо значение за датиране на археологическите монументи. Често се намират при погребения като част от облеклото и украсата на умрелия. Най-честият метал е бронз, както и желязо, срещат се и комбинации с разнообразни покрития от злато и сребро и комбинации от двете, само че има и произведения напълно от сребро, сребро с позлата, злато с декорация и инкрустирани камъни. Вероятно фибулата е предходник на брошките, обвързвана е с нагръдните украшения, медали и значки в нашето съвремие.

Разкопаната гробница при Свещари не е изолирано събитие. На продължение от 2 км са непокътнати 26 могили с друга величина. Целият регион е разгласен за археологически резерват. Посещението на гробницата се заплаща. През 1985 година, на сесията на Комитета за международно културно и естествено завещание, състояла се в Париж, Свещарската гробница е включена в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР