Свекървата се меси в живота ни. А аз не я

Свекървата се меси в живота ни. А аз не я желая към щерка си.

С бъдещия ми брачен партньор Иван имахме спор. Майка му схванала за тази свада.

Тя незабавно ме предложения на посетители, като в началото не знаех каква е повода за поканата. Купих торта и прекрачих прага на жилището с щастливо лице. Бъдещата ми свекърва ме поздрави с каменна физиономия, а разговорът стартира с думите: „ С кого вървиш в командировки? “ Бях доста сюрпризирана, а тя продължи: „ Не мами сина ми. Забавляваш се с някого, а той те чака вкъщи. ”

Тъжно е, че той незабавно е изтичал при майка си, с цел да опише за нашата свада. Отговорих й, че това е въпрос, който визира единствено нас двамата и си потеглих. Тя ме помоли да не споделям нищо на сина й.

Исках да сложа завършек на връзката ни, макар че се виждаме от 2 години. Той пристигна с букет цветя да се извини, само че не знаеше за дейностите на майка си. Казах, че желая да го напусна, тъй като не съм подготвена да чувам обвиняванията на майка му.

Той незабавно й се обади, а тя му сподели, че не коствам, че ще му откри по-добра жена и че ще опише на родителите ми що за щерка са отгледали.

Все отново се оженихме и тя се преструваше, че нищо не се е случило и се държеше добре с мен. Преглътнах тази засегнатост. В първия триместър от бременността, тя ме докара до нервност. Каза ми, че е трябвало да се омъжа не за сина й а за някой богат мъж, в случай че желая да пребивавам като в приказка. В осмия месец тя се появи вкъщи, без предизвестие. Сестра ми беше у дома и я пусна. Намекнах, че тя няма право да нахлува по този начин в персоналното ни пространство. Тя се обиди и си потегли, макар че не споделих нищо неприятно. Мъжът ми хукна след нея. След това ме укори за държанието ми.

Бебето към този момент е на два месеца. Свекървата се меси в живота ни и желае да идва всеки ден, само че незабавно й дадох да се разбере, че това няма по какъв начин да стане. Много желаех това дете и в този момент съм безумно щастлива. Каквото и да става не желая тя да стои при нея и даже да допира щерка ми. Първите няколко дни идваше да я къпем и тя непрестанно плачеше.

Вижте още: Да станеш баба на 34 години

Мъжът ми е боледувал непрестанно като дете. Докато къпехме щерка ми пъпчето й падна. Не желая такива съвпадения.

Когато щерка ми порасне задоволително и може да бъде независима, тогава ще разреша на свекърва ми да остава с нея.

Тя желае аз да я почитам, само че тя също би трябвало да ме почита. Правих доста взаимни отстъпки, преструвайки се, че нищо не се е случило. Може би някой ще каже, че съм афектирана, само че просто желая обикновено почтително отношение. Не съм ли права?