Мани Медрано – студентът, който разчете скрити послания на инките
Сведенията за историята на инките идват единствено от техните завоеватели от Испания. Те в никакъв случай не са оставяли писмени източници, от които можем да черпим информация. Но са ни завещали един необикновен и затулен в тайнственост тип книжовност, наречена кипу. На пръв взор даже не бихте предположили, че кипу е книжовност.
Но Мани Медрано съумява да разгадае освен това от това и да хвърли мост сред нашето съвремие и културата на този народ в предишното. Едва на 21 години и към момента студент, Мани прекарва пролетната си почивка друго от връстниците си.
Въпреки че е студент по стопанска система в Харвард, у него още от дете се крие пристрастеността да търси и разгадава загадки. Това е повода да запише курс, отдаден на цивилизацията на инките и да научи повече за тяхната недобре позната история.
View this post on Instagram A post shared by Harvard University (@harvard) on Aug 28, 2017 at 11:31am PDT
Курсът се води от проф. Гари Ъртън, който в края на последната лекция споделя със студентите си, че е разкрил цялостно съвпадане сред кипу записи от даден район и инцидентно открити от него документи от преброяването на популацията на испански език. До този миг кипу давали мъглява информация на учените - някои наподобява се употребявали за календари, други за водене на доклад на стоките.
Но какво тъкмо е кипу? Това е система от въженца с друг цвят и дължина и с разнообразни конфигурации от възелчета по тях.
Когато Мани чул за това, той не съумял да устои на любознанието си и предложил на професора да огледа данните от проучването. Въпреки че не вярвал от това да излезе кой знае какво, Ъртън се съгласил и му ги дал.
Медрано нямал физически достъп до кипу, защото те били в частна сбирка в Перу и разполагал само със записките на професора. С помощта на Ексел и голям брой графики, Мани скоро открил, че завързаните въженца отговаряли на обществения статус на 132 души, записани в испанския документ. Цветовете на въженцата отговаряли на първите имена на хората и съвпадението било толкоз огромно, че нямало по какъв начин да се пренебрегне.
Няколко месеца по-късно Мани и професорът написали публикация, която по-късно е оповестена в научно списание.
Благодарение на младия мъж възлите на историята на инките стартират да се разплитат и това ще послужи на останалите експерти, които работят по тематиката, да сглобят пъзела и да придобият по-реалистична визия за този невероятен народ.
Но Мани Медрано съумява да разгадае освен това от това и да хвърли мост сред нашето съвремие и културата на този народ в предишното. Едва на 21 години и към момента студент, Мани прекарва пролетната си почивка друго от връстниците си.
Въпреки че е студент по стопанска система в Харвард, у него още от дете се крие пристрастеността да търси и разгадава загадки. Това е повода да запише курс, отдаден на цивилизацията на инките и да научи повече за тяхната недобре позната история.
View this post on Instagram A post shared by Harvard University (@harvard) on Aug 28, 2017 at 11:31am PDT
Курсът се води от проф. Гари Ъртън, който в края на последната лекция споделя със студентите си, че е разкрил цялостно съвпадане сред кипу записи от даден район и инцидентно открити от него документи от преброяването на популацията на испански език. До този миг кипу давали мъглява информация на учените - някои наподобява се употребявали за календари, други за водене на доклад на стоките.
Но какво тъкмо е кипу? Това е система от въженца с друг цвят и дължина и с разнообразни конфигурации от възелчета по тях.
Когато Мани чул за това, той не съумял да устои на любознанието си и предложил на професора да огледа данните от проучването. Въпреки че не вярвал от това да излезе кой знае какво, Ъртън се съгласил и му ги дал.
Медрано нямал физически достъп до кипу, защото те били в частна сбирка в Перу и разполагал само със записките на професора. С помощта на Ексел и голям брой графики, Мани скоро открил, че завързаните въженца отговаряли на обществения статус на 132 души, записани в испанския документ. Цветовете на въженцата отговаряли на първите имена на хората и съвпадението било толкоз огромно, че нямало по какъв начин да се пренебрегне.
Няколко месеца по-късно Мани и професорът написали публикация, която по-късно е оповестена в научно списание.
Благодарение на младия мъж възлите на историята на инките стартират да се разплитат и това ще послужи на останалите експерти, които работят по тематиката, да сглобят пъзела и да придобият по-реалистична визия за този невероятен народ.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ