Длъжни ли са бабите да гледат внуците
Свързваме бабата с топлота, уют, добрина... На нея можем да кажем това, което не смеем да споделим с родителите си. Баба и дядо постоянно ще прегърнат, нахранят и заведат внучето си на море. Ролята на баба е огромна и значима, само че въпреки всичко тя не е доброволна. Много постоянно бабите просто не са подготвени да я „ изиграят ”.
У нас традицията повелява когато се роди внучето, баба му да захвърли всичко останало и да му се посвети, отменяйки майката, защото „ няма нищо по-важно от детето ”. Много хора споделят това мнение, само че... не всички. Така и би трябвало да бъде! Защото кои са днешните баби?
Много постоянно те са дами сред 40 и 60 години, към момента цялостни със здраве и сили, наподобяват добре, някои имат личен бизнес или са от дълго време одобрени в специалността си.
Те са учили, раждали, отгледали личните си деца и в този житейски интервал желаят да отделят повече време и внимание на себе си. Много от тях към момента работят, някои – даже на няколко места, или преди малко са се пенсионирали. Но, при всички положения, са в златната си възраст, в която кроят проекти за пътувания, занимания, работа, обич.
Това е в действителност най-хубавото време в живота на дамата, когато е здрава, към момента хубостта ѝ не е повяхнала, само че към този момент е по-мъдра, осъзнала своята независимост, самостоятелност, страст. Душевните терзания и обрати, типични за младостта, са зад тила й, тя се е потопила в търсене на насладата от живота и се пробва да реализира нещо персонално за себе си, за личното си рационализиране.
И внезапно – внуче. „ Внуците се обичат повече от личните деца ” – това е може би правилно, само че...
Ако има други проекти
Ако тази жена има други проекти за своето бъдеще, може ли да откаже на децата си да оказва помощ в развъждането на внучето? Трябва ли да го направи, лишавайки се от дребното удоволствия, които вероятно би могла да изпита?
И в случай че откаже, би трябвало ли да се усеща отговорна, тъй като нейните връстнички са залепени за бебешките колички на своите внучета, а тя – не?
Какво би станало, в случай че бабите и дядовците можеха да разполагат със своето време? Прекалено ли е егоистично те да се ангажират не с памперси и разходки в пясъчника, както е по изискване в този момент у нас, а да вземем за пример на дълга екскурзия, на нови познания и умения...
Копнеж по внуче
Разбира се, има случаи, в които бабите просто не желаят да вършат нищо друго, с изключение на да гледат внучето си, виждайки в него светлина в тунела на възрастта и усещайки прилив на младост и сила, когато са дружно. Те просто копнеят за това дете!
Или пък младата майка е самотна и не може да се оправи без помощта на своята майка, е, тогава просто няма метод – постанова се бабата да не помни за персонални удоволствия, а да се отдаде на идеята детенцето да порасне, отгледано грижовно.
Има и завладяващи баби, които не дават на майката да припари до детето си и даже пораждат ревнивост от страна на младите родители. Всякакви случаи, които потвърждават едно – бабата е доста значима фигура в живота на всяка фамилия.
Отглеждането на внуците от техните баби обаче не трябва да се приема за даденост.
