Знаете ли, че комунистите променят с една буква името на Сливен?
Свързаният с хайдушкото придвижване и останал в историческата памет като „ Градът на стоте войводи “ – Сливен е осмият по величина у нас.
Историята и развиването му са свързани и със Сините камъни, текстила и сливенската ракия. Полегнал в подножието на Сливенската планина (началото на Стара планина), той се слави с удобен климат с четири изразени сезона и условия за туризъм, забележителности, богата история и редица благоприятни условия за развиване.
Историята и остарялото име на Сливен Историята на Сливен ни води към шести век преди Христа. Земите на днешния град са били обитаеми още през новокаменната ера. Тракийските племена също са живели по тези земи, като от техните селища са открити при археологически разкопки монети и керамика. По-късната история на земите, в които през днешния ден е ситуиран Сливен, е обвързвана с Римската империя, от която стават част през 72 – 71 година пр.н.е.
Най-старото име, достигнало до нас, с което е известно землището на Сливен, е Туида, като се смята, че това наименование е с тракийски генезис. Днес в североизточната част на Сливен, на хълма Хисарлъка стоят останките на ранновизантийската и средновековна цитадела Туида, трансформирала се в историческа забележителност, привличаща туристи и посетители на Сливен.
През 3 век има смяна в името на селището, само че новото остава незнайно за нас, като е ясно само, че е наричано „ пазарище “, като съгласно историческите данни най-вероятно по това време е било част от територията на днешна Стара Загора, наричана в тези времена Августа Траяна.
Счита се, че краят на селището Туида е настъпил към 599 година, като същият е обвързван с разрушаването му от славяните, с цел да стане част от Първата Българска страна единствено век по-късно.
Първото име, което градът носи като част от Първата Българска страна, за жал остава незнайно за нас. Не е ясно и по кое време тъкмо Сливен получава своето модерно име, само че евентуално е преди 1153 година, когато за първи път го намираме наименуван по този начин в исторически извори. До 1945 година името е изписвано в края му с „ ъ “ – Сливенъ, само че е променено от комунистите.
През епохата на Възраждането Сливен е прочут като Градът на стоте войводи, само че това не е публично название, а по-скоро название, сочещо, че градът е люлка на хайдушкото придвижване, отечество за десетки смели борци за истина и независимост, сложили началото на хайдутлука по нашите земи, измежду които се открояват имената на Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Не е инцидентно, че точно там се развива и производството на пищови и пушки, като подемът на тази активност е обвързван точно с хайдушкото придвижване по тези земи.
Други остарели имена на Сливен Когато обсъждаме историята и остарялото име на Сливен, няма по какъв начин да подминем обстоятелството, че градът е носел голям брой разнообразни имена сред тракийското Туида и актуалното, с което е прочут през днешния ден. По време на Османското господство Сливен носи името Ислимие, като доказателства за това се откриват в Турския указател от 1668 година. Около 1916 година среща града и като Сливно на етноложка карта за разпространяването на елинизма, чиито създател е проф. Георгиос Сотериадис от Атинския университет. В средновековната византийска литература също срещаме Сливен като Сливно, само че като Силимно, Стилвнос. Други остарели имена на Сливен, за които откриваме писмени извори, са Савулен, Цоида, Истлифанос, Сливне.
Името Сливен, с което е прочут през днешния ден, градът е носел от епохи. Васил Минков – създател на книга за произхода на названията на български градове, показва мнението си, че наименованието Сливен идва от обстоятелството, че на това място, че сливат 3 реки. Според друго съмнение произходът на името Сливен е обвързван с думата „ проход “ или по-скоро с метода, по който е звучала на език, непосредствен до старославянския. За произхода на другите – старите имена на Сливен се знае още по-малко, като нито един генезис не е изрично потвърден и няма единодушие то тематиката. Ясно е обаче, че Сливен е град, който си заслужава да посетите, в случай че още не сте го създали.
Историята и развиването му са свързани и със Сините камъни, текстила и сливенската ракия. Полегнал в подножието на Сливенската планина (началото на Стара планина), той се слави с удобен климат с четири изразени сезона и условия за туризъм, забележителности, богата история и редица благоприятни условия за развиване.
Историята и остарялото име на Сливен Историята на Сливен ни води към шести век преди Христа. Земите на днешния град са били обитаеми още през новокаменната ера. Тракийските племена също са живели по тези земи, като от техните селища са открити при археологически разкопки монети и керамика. По-късната история на земите, в които през днешния ден е ситуиран Сливен, е обвързвана с Римската империя, от която стават част през 72 – 71 година пр.н.е.
Най-старото име, достигнало до нас, с което е известно землището на Сливен, е Туида, като се смята, че това наименование е с тракийски генезис. Днес в североизточната част на Сливен, на хълма Хисарлъка стоят останките на ранновизантийската и средновековна цитадела Туида, трансформирала се в историческа забележителност, привличаща туристи и посетители на Сливен.
През 3 век има смяна в името на селището, само че новото остава незнайно за нас, като е ясно само, че е наричано „ пазарище “, като съгласно историческите данни най-вероятно по това време е било част от територията на днешна Стара Загора, наричана в тези времена Августа Траяна.
Счита се, че краят на селището Туида е настъпил към 599 година, като същият е обвързван с разрушаването му от славяните, с цел да стане част от Първата Българска страна единствено век по-късно.
Първото име, което градът носи като част от Първата Българска страна, за жал остава незнайно за нас. Не е ясно и по кое време тъкмо Сливен получава своето модерно име, само че евентуално е преди 1153 година, когато за първи път го намираме наименуван по този начин в исторически извори. До 1945 година името е изписвано в края му с „ ъ “ – Сливенъ, само че е променено от комунистите.
През епохата на Възраждането Сливен е прочут като Градът на стоте войводи, само че това не е публично название, а по-скоро название, сочещо, че градът е люлка на хайдушкото придвижване, отечество за десетки смели борци за истина и независимост, сложили началото на хайдутлука по нашите земи, измежду които се открояват имената на Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Не е инцидентно, че точно там се развива и производството на пищови и пушки, като подемът на тази активност е обвързван точно с хайдушкото придвижване по тези земи.
Други остарели имена на Сливен Когато обсъждаме историята и остарялото име на Сливен, няма по какъв начин да подминем обстоятелството, че градът е носел голям брой разнообразни имена сред тракийското Туида и актуалното, с което е прочут през днешния ден. По време на Османското господство Сливен носи името Ислимие, като доказателства за това се откриват в Турския указател от 1668 година. Около 1916 година среща града и като Сливно на етноложка карта за разпространяването на елинизма, чиито създател е проф. Георгиос Сотериадис от Атинския университет. В средновековната византийска литература също срещаме Сливен като Сливно, само че като Силимно, Стилвнос. Други остарели имена на Сливен, за които откриваме писмени извори, са Савулен, Цоида, Истлифанос, Сливне.
Името Сливен, с което е прочут през днешния ден, градът е носел от епохи. Васил Минков – създател на книга за произхода на названията на български градове, показва мнението си, че наименованието Сливен идва от обстоятелството, че на това място, че сливат 3 реки. Според друго съмнение произходът на името Сливен е обвързван с думата „ проход “ или по-скоро с метода, по който е звучала на език, непосредствен до старославянския. За произхода на другите – старите имена на Сливен се знае още по-малко, като нито един генезис не е изрично потвърден и няма единодушие то тематиката. Ясно е обаче, че Сливен е град, който си заслужава да посетите, в случай че още не сте го създали.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ