Сваленият самолет бе само поводът за сблъсъка между Русия и

Сваленият аероплан бе единствено мотивът за конфликта сред Русия и Турция. Причината е доста по-дълбока и се корени в желанието на Москва да играе водеща роля в Близкия Изток. В изявление за Дъждовни води Иван Кръстев разяснява спора.

Дъждовни води: Ще промени ли сегашният спор сред Русия и Турция ролята на Москва в интернационалната политика?

Кръстев: Не спорът с Турция, а „ триумфите “ на така наречен " Ислямска страна " и растящият боязън от тероризъм трансформират ролята на Москва в интернационалната политика. Руската военна интервенция в Сирия разреши на Москва постепенно да стартира да излиза от изолацията. Атентатите в Париж принудиха мнозина в Европа да гледат на Кремъл по-скоро като на вероятен съдружник, в сравнение с като на главен съперник. Конфликтът с Турция не просто не оказва помощ, а мощно пречи на Русия да се възползва оптимално от новата си позиция на евентуален съдружник на Запада. Нещо повече: ескалацията на този спор може да се окаже сериозен проблем за преследваната от Москва тактика за излизане от изолацията. И казусът е не, че Турция е член на НАТО, а че играе централна роля в европейската тактика за справяне с бежанския напън.

Дъждовни води: Русия и Турция исторически са върли врагове. В същото време двамата им сегашни водачи много си наподобяват по нрав, а двете общества имат доста допирни точки. Каква е Вашата прогноза за бъдещето на двустранните връзки?

Как другарството се обърна в злост

Кръстев: Русия и Турция си наподобяват като наследници на две империи в периферията на Европа, които търсят самопризнание от Запада, само че по едно и също време с това са подозрителни и сериозни към същия този Запад. Тази двоякост разреши на Русия и Турция сполучливо да си партнират през подследното десетилетие. Сближаваха ги не просто стопански ползи, а твърдото им разбиране, че суверенитетът е в центъра на интернационалната политика. Неслучайно Турция е единствената страна-членка на НАТО, която не се причисли към западните наказания против Русия след Крим.

Иван Кръстев

Именно готовността на Анкара да се опълчва на Вашингтон трансформира Турция в стратегически приоритет за Москва. И Кремъл сложи Анкара в центъра на газовата си дипломация. Но желанието на Русия да играе водеща роля в Близкия Изток взриви двустранните връзки - там Русия и Турция са от разнообразни страни на фронтовата линия. Известно време Москва и Анкара успяваха да балансират и да не разрешат Сирия да унищожи икономическото им съдействие. Хора, близки до Ердоган, настояват, че решението на Москва да стартира военна интервенция в Сирия без да предизвести Турция (Ердоган е бил в Москва непросредствено преди операцията) е взривило статуквото и е обърнало другарството в злост и тотално съмнение.

Това, че Путин и Ердоган си наподобяват в разбирането си за политиката, прави спора по-труден, а не по-лесен за решение. И двамата водачи имат вяра в неограничената власт, не търпят рецензия и са подготвени да рискуват всичко за реализиране на задачите си. И двамата имат вяра в тайни теории, а зад нападателната им политика се крие чувство за неустановеност. Но в случай че Путин и Ердоган си наподобяват, техните режими и общества са доста разнообразни. Турското общество е младо, пламенно и мощно разграничено - на религиозни и всемирски насочени хора, на турци и кюрди. Партията на справедливостта и развиването може да оцелее и без Ердоган, тъй като в същността си тя е идеологическа, ислямска партия. Путин, въпреки това, съумя да реализира след Крим идеологическа консолидация, само че никой не може да си показа по какъв начин ще наподобява пост-Путинова Русия. Накратко: в този спор Турция е по-уязвима в кратковременен проект, само че Русия е по-непредсказуема в дълготраен.

Дъждовни води: НАТО предложения за участие Черна гора и акцентира поддръжката си за Турция. Руското управление възприема това като предизвикателство. Възниква ли някаква нова заплаха?
Редакцията предлага
Кръстев: Най-опасното е, че спорът сред Русия и НАТО се развихря на символно равнище. Черна гора няма да направи НАТО по-силен боен съюз, нито пък участието на тази страна съставлява някаква геополитическа опасност за Русия. Настояването на Москва да има несъгласие върху разширението на Алианса предопредели участието на Черна гора - по този начин НАТО искаше да покаже, че не Кремъл ще дефинира по какъв начин да се равива Североатлантическият пакт. В този смисъл спорът към Черна гора е пропагандна война - и нищо повече.

Дъждовни води: Путин постоянно подлага на критика Запада. Възможно ли е да се диференцират неговите рецензии и нападки: към Запада като цяло, към Съединени американски щати, към Европейски Съюз, към НАТО?

Кръстев: Голямата фиксация на Москва са Съединени американски щати. Нещо повече: голямото обвиняване на Русия против Европа е, че тя няма своя външна политика и е инструмент на американските ползи. Москва постоянно се е стремяла да раздели Европа от Америка, без да осъзнава, че таман тези опити са една от аргументите европейците да упорстват за американско военно и политическо наличие в Европа. Що се отнася до Европейски Съюз, Русия мисли Европейски Съюз като нещо краткотрайно и по тази причина европейската политика на Русия се гради на първо място върху двустранните връзки с значимите европейски страни - Франция, Германия, Англия, Италия. Това виждане за Европа изяснява и грешката на Москва в оценката за реакцията на Берлин след анексията на Крим. И изобщо: способността на Европейски Съюз да удържи политиката на наказания “изненада ” Кремъл тъкмо толкоз, колкото и анексирането на Крим изненада Запада.

България и конфликтът сред " поробители " и " освободители "

Дъждовни води: Как през последните години се е трансформирало обичайно положителното отношение на българите към Русия? Или не се е трансформирало? И по какъв начин в българското общество се отразява сега този конфликт сред „ поробители ” и „ освободители ”?

Кръстев: В българското общество има една остаряла благосклонност към Русия. Но сега тя не е обвързвана с дълготраен интерес към съветската просвета или публичен живот. Поколението, родено след 1989 година, съвсем не приказва съветски език, единици са тези, които отиват да следват в Русия и въпреки че постоянно се приказва за историческите и религиозните връзки сред нашите нации, вероятно двете съветски имена, които всички българи познават, са Путин и Шарапова. Парадоксът е, че постоянно от Русия се интересуват доста по-активно тези, които биват наричани русофоби. Защото българското русофобство е доста друго от това в Полша или балтийските републики. Там мнозина не одобряват нищо съветско и не са способни на разумен диалог за Русия. В България русофобите ненавиждат не Русия, а българските “русофили ”, които в техните очи са безкритични към всичко съветско и обичат Русия повече от България. И изобщо: ние харесваме Русия, опасяваме се от исляма, членуваме в НАТО, а вечер обичаме да гледаме турски сериали. И това не е безусловно неприятно.