Св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноап. княз Владимир
Св. Юлита произлизала от рода на предходните римски царе. Овдовяла на младини, като имала единствено един тригодишен наследник Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата религия. Своя наследник тя кръстила незабавно след рождението му, а като станал на три години, научила го на религия и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да схване.
Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си наследник и с двете си правилни слугини избягала в Селевкия. Когато почнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, жанр и родно място. Тя се нарекла единствено християнка. Управителят тогава й лишил сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и желало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, само че Кирик с висок глас извикал: " Аз съм християнин, пусни ме при мама! " И взел с ръчичките си да драска шефа, като отвръщал лице от него.
Озлобеният шеф го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и почтена душа. Виждайки по какъв начин Кирик потърпевш преди нея, св. Юлита се изпълнила с наслада и поблагодарила на Бога, загдето нейният наследник се удостоил с страдалчески венец. След доста страдания и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на потърпевшите за Христа майка и дете били хвърлени без заравяне да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя посочила на вярващите мястото, където били заровени мъчениците и разказала за тяхното страдалчество. Мощите на светците били открити нетленни. И до през днешния ден те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата " Св. Богородица ".
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий
Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си наследник и с двете си правилни слугини избягала в Селевкия. Когато почнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, жанр и родно място. Тя се нарекла единствено християнка. Управителят тогава й лишил сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и желало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, само че Кирик с висок глас извикал: " Аз съм християнин, пусни ме при мама! " И взел с ръчичките си да драска шефа, като отвръщал лице от него.
Озлобеният шеф го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и почтена душа. Виждайки по какъв начин Кирик потърпевш преди нея, св. Юлита се изпълнила с наслада и поблагодарила на Бога, загдето нейният наследник се удостоил с страдалчески венец. След доста страдания и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на потърпевшите за Христа майка и дете били хвърлени без заравяне да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя посочила на вярващите мястото, където били заровени мъчениците и разказала за тяхното страдалчество. Мощите на светците били открити нетленни. И до през днешния ден те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата " Св. Богородица ".
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ