Св. мъченица Юлиания
Св. Юлиания била щерка на знатни и богати родители езичници, които живеели във Витиния (Мала Азия) в края на ІІІ век. Още дребна тя била сгодена за един момък, на име Елевсий, също по този начин от благороден жанр и богохулник.
Като пораснала, тя имала случай да се просвети посредством вярата в същинския Бог и се убояла да свърже ориста си с идолопоклонник. Затова, когато пристигнало време да се омъжи, декларирала на Елевсия, че в случай че той не повярва в Христа, Комуто тя служи, да си търси друга избраница.
Като съобщил за това на родителите на Юлиания, Елевсий дружно с тях я убеждавал да се отхвърли от вярата в разпнатия Христос, само че никакви просби, нито убеждения не били в положение да склонят младата християнка да отстъпи от Тогова, Комуто тя се предала окончателно.
Разгневен до прекаленост от това, което му се показвала като неразбираема непримиримост от страна на Юлиания, татко й се отнесъл към нея със зверска свирепост. Безпощадно я бил и най-сетне пребита, я дал да я съди Елевсий, който в същото време бил шеф. Зарадвал се той изначало на опцията да отмъсти на отхвърлилата го избраница, само че като следил невероятната й хубост, Елевсий още веднъж почнал да я моли да се свърже с него, като обещавал в никакъв случай да не я принуждава да се покланя на езическите богове.
- Не мога аз да бъда твоя жена, до момента в който ти не станеш християнин – дала отговор му Юлиания.
- Бих се съгласил на това, моя изгора – отвърнал Елевсий, - в случай че не се опасявах, че като узнае за това императорът, ще ме лиши освен от ранг, само че и от живот.
- Ако ти се страхуваш от своя смъртен и краткотраен цар, то по какъв начин аз мога да не се опасявам от моя Цар вечен, Който владее над всички люде и над земните царе, и по какъв начин мога да се свържа посредством сватбен съюз с Неговия зложелател? Обърни се към моя Бог, в случай че не – постъпвай с мене както искаш. Никакви мъчения няма да ме принуждават да отстъпя от Него.
И фактически, нито молби, нито най-безчовечни изтезания не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Съблечена гола, привързана с въжета, тя била бита изначало със сухи жили, след това я обесили за косата, така че кожата с косата се отделяла от главата. В същото време изтезавали тялото й с остро желязо и измъчена, едвам жива я хвърлили в тюрма. Но сърцето на мъченицата горяло от пламенна молитва и тя с неземна разтуха превъзмогвала телесната болежка. На другия ден още веднъж взели да мъчат Юлиания, само че, покрепяна от същинска божествена мощ, тя и в огъня оставала невредима.
Поразен от свръхестествената мощ, с която мъченицата понасяла тестванията, превишаващи човешките сили, народът славел Бога на Юлиания, Който прави чудеса, и вдъхновен от екстаз, изповядал Христа, едничкия същински Бог.
По време на страданията на Юлиания повярвали към 630 души. Всички те незабавно били посечени с меч, като приели по подобен метод Кръщение посредством своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало към 290 година Тялото й било заровено от християните, и над гроба й била издигната черква.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Като пораснала, тя имала случай да се просвети посредством вярата в същинския Бог и се убояла да свърже ориста си с идолопоклонник. Затова, когато пристигнало време да се омъжи, декларирала на Елевсия, че в случай че той не повярва в Христа, Комуто тя служи, да си търси друга избраница.
Като съобщил за това на родителите на Юлиания, Елевсий дружно с тях я убеждавал да се отхвърли от вярата в разпнатия Христос, само че никакви просби, нито убеждения не били в положение да склонят младата християнка да отстъпи от Тогова, Комуто тя се предала окончателно.
Разгневен до прекаленост от това, което му се показвала като неразбираема непримиримост от страна на Юлиания, татко й се отнесъл към нея със зверска свирепост. Безпощадно я бил и най-сетне пребита, я дал да я съди Елевсий, който в същото време бил шеф. Зарадвал се той изначало на опцията да отмъсти на отхвърлилата го избраница, само че като следил невероятната й хубост, Елевсий още веднъж почнал да я моли да се свърже с него, като обещавал в никакъв случай да не я принуждава да се покланя на езическите богове.
- Не мога аз да бъда твоя жена, до момента в който ти не станеш християнин – дала отговор му Юлиания.
- Бих се съгласил на това, моя изгора – отвърнал Елевсий, - в случай че не се опасявах, че като узнае за това императорът, ще ме лиши освен от ранг, само че и от живот.
- Ако ти се страхуваш от своя смъртен и краткотраен цар, то по какъв начин аз мога да не се опасявам от моя Цар вечен, Който владее над всички люде и над земните царе, и по какъв начин мога да се свържа посредством сватбен съюз с Неговия зложелател? Обърни се към моя Бог, в случай че не – постъпвай с мене както искаш. Никакви мъчения няма да ме принуждават да отстъпя от Него.
И фактически, нито молби, нито най-безчовечни изтезания не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Съблечена гола, привързана с въжета, тя била бита изначало със сухи жили, след това я обесили за косата, така че кожата с косата се отделяла от главата. В същото време изтезавали тялото й с остро желязо и измъчена, едвам жива я хвърлили в тюрма. Но сърцето на мъченицата горяло от пламенна молитва и тя с неземна разтуха превъзмогвала телесната болежка. На другия ден още веднъж взели да мъчат Юлиания, само че, покрепяна от същинска божествена мощ, тя и в огъня оставала невредима.
Поразен от свръхестествената мощ, с която мъченицата понасяла тестванията, превишаващи човешките сили, народът славел Бога на Юлиания, Който прави чудеса, и вдъхновен от екстаз, изповядал Христа, едничкия същински Бог.
По време на страданията на Юлиания повярвали към 630 души. Всички те незабавно били посечени с меч, като приели по подобен метод Кръщение посредством своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало към 290 година Тялото й било заровено от християните, и над гроба й била издигната черква.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ