Св. вмчца Евфимия Всехвална. Св. Людмила Чешка. Св. Киприан
Св. вмчца Евфимия Всехвална
Св. Евфимия се празнува на 16 септември, когато потърпевша, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV космополитен събор в Халкидон.Речник
Тоя събор бил призован при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 година Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи - божествена и човешка, а единствено една - божествена.
На събора най-вече се показал цариградския патриарх Анатолий и йерусалимския патриарх Ювеналий. Спорове и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил - и православни, и еретици да напишат поотделно своето изповедание и двете да ги слагат в ковчега, в който били мощите на света Евфтимия. На това се съгласили всички.
Двете вероизповедания били написани и сложени върху мощите на великомъченицата. Ковчегът бил затворен и с царски щемпел запечатан, а още и военна стража била сложена. Тогава всички прекарали три дни в пост и молитва. Когато на четвъртия ден отворили ковчега, всички видели, че православното вероизповедание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото - под нейните нозе. Така с Божия мощ разногласието бил решен в интерес на православните.
Света мъченица Людмила
Блажената Людмила била родом от Сърбия, щерка на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада брачна половинка били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, построили църкви и сложили в тях свещеници. Те имали трима сина и една щерка. На тридесет и шест годишна възраст Боривой умрял. Блажената Людмила понасяла своята тъга с цялостна лоялност на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът й Братислав наследил престола на своя татко и откакто управлявал народа си тридесет и три години, също умрял.
Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и по всякакъв начин се стараела да я погуби. Като научила за това, света Людмила се отдръпнала в град Течин. Снаха й подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила. Когато отишли там, злодеите събрали и доста други сходни на тях зли хора.
Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала блажената Людмила, разрушили вратите и влезнали вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията й и я удушили. Така блажената Людмила угодила на Бога и потърпевша страдалчески.
Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години. Бог популяризирал с доста чудеса мястото на нейното заравяне. Тя не била заровена в черква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба й. Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите й в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и през днешния ден те явяват доста знамения и чудеса.
Светителя Киприан, митрополит Киевски
Свети Киприан, митрополит Киевски и всеруски вълшебник, бил родом от България (от Търново, бел.ред.) и се отличавал със светия си живот, огромното си любомъдрие и грамотност в свещените книги (2). Той назидавал всички със своето боговдъхновено обучение и душеспасителни директиви. Свети Киприан ревниво се подвизавал в делото на непрестанното учителство (3), наставлявал паството си да обитава в боязън Божий, по всякакъв начин да се въздържа от смехотворство и празнодумство и изключително да усърдства в молитвата и същинското смирение.
Той обичал тихия, безгласен живот и по тази причина постоянно се оттеглял в своето митрополитско село Голенишчево*. Това безметежно място било ситуирано сред две реки - Сетун и Раменис, и било заобиколено с гъста гора. Тук той построил храм в името на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст. Тук ръкополагал епископи и свещеници и старателно се занимавал с преписване и превод на доста свещени книги от гръцки на славянски (4) език. Той написал и житие на великия вълшебник светителя Петър, митрополит на цяла Русия (5).
Свети Киприан се упражнявал доста и в молитвата и четенето на Божествените трудове (6). Винаги имал в мозъка си паметта за гибелта, страшния съд Христов, мъченията на грешниците и блаженството на праведниците.
Преуспявайки в тези богоугодни подвизи, митрополит Киприан достигнал дълбоки старини и лежащ на смъртния одър в своето село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той написал прощална грамота, в която давал амнистия и благословия на всички вярващи и самичък с същинско християнско любомъдрие и примирение желал амнистия от тях. Свети Киприан направил по този начин, тъй като знаел каква мощ има смирението: то покрива греховете и насочва всичко към положително. Преди кончината си светителят заповядал на епископите и доближените си да прочетат грамотата над гроба му при неговото заравяне (7).
В такова примирение, с благодарствена молитва на уста, той умрял в Господа в година 6914 от сътворението на света (през 1406 година от Р.Хр., бел.ред.), на шестнадесетия ден от месец септември (8).
Св. Евфимия се празнува на 16 септември, когато потърпевша, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV космополитен събор в Халкидон.Речник
Тоя събор бил призован при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 година Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи - божествена и човешка, а единствено една - божествена.
На събора най-вече се показал цариградския патриарх Анатолий и йерусалимския патриарх Ювеналий. Спорове и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил - и православни, и еретици да напишат поотделно своето изповедание и двете да ги слагат в ковчега, в който били мощите на света Евфтимия. На това се съгласили всички.
Двете вероизповедания били написани и сложени върху мощите на великомъченицата. Ковчегът бил затворен и с царски щемпел запечатан, а още и военна стража била сложена. Тогава всички прекарали три дни в пост и молитва. Когато на четвъртия ден отворили ковчега, всички видели, че православното вероизповедание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото - под нейните нозе. Така с Божия мощ разногласието бил решен в интерес на православните.
Света мъченица Людмила
Блажената Людмила била родом от Сърбия, щерка на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада брачна половинка били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, построили църкви и сложили в тях свещеници. Те имали трима сина и една щерка. На тридесет и шест годишна възраст Боривой умрял. Блажената Людмила понасяла своята тъга с цялостна лоялност на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът й Братислав наследил престола на своя татко и откакто управлявал народа си тридесет и три години, също умрял.
Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и по всякакъв начин се стараела да я погуби. Като научила за това, света Людмила се отдръпнала в град Течин. Снаха й подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила. Когато отишли там, злодеите събрали и доста други сходни на тях зли хора.
Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала блажената Людмила, разрушили вратите и влезнали вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията й и я удушили. Така блажената Людмила угодила на Бога и потърпевша страдалчески.
Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години. Бог популяризирал с доста чудеса мястото на нейното заравяне. Тя не била заровена в черква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба й. Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите й в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и през днешния ден те явяват доста знамения и чудеса.
Светителя Киприан, митрополит Киевски
Свети Киприан, митрополит Киевски и всеруски вълшебник, бил родом от България (от Търново, бел.ред.) и се отличавал със светия си живот, огромното си любомъдрие и грамотност в свещените книги (2). Той назидавал всички със своето боговдъхновено обучение и душеспасителни директиви. Свети Киприан ревниво се подвизавал в делото на непрестанното учителство (3), наставлявал паството си да обитава в боязън Божий, по всякакъв начин да се въздържа от смехотворство и празнодумство и изключително да усърдства в молитвата и същинското смирение.
Той обичал тихия, безгласен живот и по тази причина постоянно се оттеглял в своето митрополитско село Голенишчево*. Това безметежно място било ситуирано сред две реки - Сетун и Раменис, и било заобиколено с гъста гора. Тук той построил храм в името на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст. Тук ръкополагал епископи и свещеници и старателно се занимавал с преписване и превод на доста свещени книги от гръцки на славянски (4) език. Той написал и житие на великия вълшебник светителя Петър, митрополит на цяла Русия (5).
Свети Киприан се упражнявал доста и в молитвата и четенето на Божествените трудове (6). Винаги имал в мозъка си паметта за гибелта, страшния съд Христов, мъченията на грешниците и блаженството на праведниците.
Преуспявайки в тези богоугодни подвизи, митрополит Киприан достигнал дълбоки старини и лежащ на смъртния одър в своето село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той написал прощална грамота, в която давал амнистия и благословия на всички вярващи и самичък с същинско християнско любомъдрие и примирение желал амнистия от тях. Свети Киприан направил по този начин, тъй като знаел каква мощ има смирението: то покрива греховете и насочва всичко към положително. Преди кончината си светителят заповядал на епископите и доближените си да прочетат грамотата над гроба му при неговото заравяне (7).
В такова примирение, с благодарствена молитва на уста, той умрял в Господа в година 6914 от сътворението на света (през 1406 година от Р.Хр., бел.ред.), на шестнадесетия ден от месец септември (8).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ