Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец
Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, татко му, шеф на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След гибелта на родителите си Димитрий заел висок боен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, назад, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, изискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тюрма. Устроили празненство в цирка. Лий, фамозен герой, приканил наказаните християни на битка и ги хвърлял там в котловина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил позволение от господаря си да иде на битка - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по разпореждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.
[На същия ден] Възпоминание на огромен и заплашителен земетръс.
† Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. В него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика. От тях родословие благовонно миро и по тази причина Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната мощ на мощите му, св. Димитър бил уважаван като настойник на гр. Солун. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от Х век.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във превъзходната базилика, издигната на мястото на дребния храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от целия свят.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се популяризирала необятно на Балканите. Особено уважаван е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.
Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на гр. Ловеч, византийският император подписал кротичък контракт, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така почнала историята на Второто българско царство.
В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Житие на свети великомъченик Димитрий Мироточиви
Баща му имал висок длъжностен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел намерено да изповяда вярата си, тъй като в това време имало огромно и доста свирепо гонение против християните. Една от стаите на своя богат дом той трансформирал в молилня. В нея били сложени на уместно място две икони - на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли дружно със своята благочестива брачна половинка. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молебствия към Бога.
Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и интензивно се молели на Бога да ги подари с правоприемник. Бог чул молитвите им. Родил им се наследник, който нарекли Димитрий.
Целият град взел присъединяване в насладата на положителния градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.
Когато Димитрий поотраснал и бил към този момент кадърен да схваща истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.
С цялата си чиста и почтена душа дребният Димитрий вярвал в същинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си духовник. И синът бил кръстен.
След гибелта на родителите си Димитрий наследил огромно благосъстояние.
Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, разбрал за гибелта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо просветен, разумен и интелигентен, упълномощил му същия пост - шеф на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който приканва името на Разпнатия.
Димитрий бил признат от жителите на Солун с огромна наслада и респект. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той почнал намерено пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов деятел Павел. Учил всички на същинската религия.
Св. Димитър Солунски. Руска икона. Днес в Московския Ермитаж. Късно през есента на 306 година новият източен император Галерий се прибирал с войската си от отдалечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като разбрал, че ще мине през града този нов ужасяващ гонител на Църквата, дал половината от своето благосъстояние на правилния си прислужник Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката гибел.
Като дошъл в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са правилни обвиняванията, ориентирани против Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се оповестил самоуверено за християнин и изобличил езическото многобожие.
Затворен бил в тюрма. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря неведнъж и свободно думите на Псалмопевеца:
- Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми окажеш помощ! Господ е мое очакване от млади години!
В тъмницата св. Димитрий не претавал да пее и слави Бога. Там той имал чудно привидение, което още повече възпламенило сърцето му с обич ъкм Бога и с готовност да пролее кръвта си за избавителното Христово дело в света. Видял ярък ангел, който му посочил страдалчески венец и рекъл:
- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди неустрашим!
Димитрий дал отговор:
- Радвам се в Господа и се забавлявам в Бога, моя Спасител!
В това време, когато Димитрий бил в пандиза, в открития градски спектакъл, стадион, се устройвали игри за забавление на императора, който обичал да гледа жестоки битки, стигащи до гибел.
Императорът имал собствен обичан герой на име Лий, който умъртвявал своите съперници, като отвисоко ги хвърлял отвън арената върху остри копия. Обикновено го карали по този начин да се бори с християните.
Свети войни Арета, Нестор и Никита. Стенопис от сръбския манастир Манасиjа. Източник: spcportal.orgВ Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с възмущение гледал какъв брой доста християни са умъртвявани по тоя ужасяващ метод. И решил самичък да отиде на битка против императорския любим. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, разкрил му желанието си и изискал да го благослови и да се помоли за него.
Св. Димитрий го прекръстил и му споделил:
- Ти ще победиш, само че ще бъдеш непреодолим!
Нестор излязъл на арената против бореца Лий, като авансово извикал:
- Боже Димитриев, помилвай ме!
В гнева си императорът незабавно заповядал: Нестор да бъде погубен с копие. Заповедта била изпълнена.
Като разбрал, че св. Димитрий благословил Нестор за битка с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде осъден със гибел по същия метод, по който бил осъден Нестор.
Рано сутринта на 26 октомври 306 година бойци влезнали в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в миг, когато се молел, и го умъртвили.
Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни пристигнали, взели го и скрито го погребали.
Верният Димитриев прислужник бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя стопанин. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях правил доста чудеса. Давал на страдащи от разнообразни заболявания и недъзи излекуване.
Като разбрал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.
Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий дребен храм, където се правили доста чудеса.
Един илирийски придворен на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на признателност построил огромен храм. При събарянето на дребния храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги сложили в новата черква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца - страдалец св. Димитрий Мироточиви.
Св. великомъченик Димитрий доста пъти спасявал град Солун от противников набези.
Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци почнали разпалено да си оспорват " покровителството на небесния пълководец св. Димитрий от Солун ". Българите казвали, че той бил от славянски генезис.
У русите и изобщо у всички славянски нации се вижда още от антични времена изключително честване на св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон въобще на славянството.
Страдание и чудеса на светия прочут великомъченик Димитрий Солунски
Свети Великомъченик Димитрий(1), наследник на благородни и благочестиви родители, произхождал от град Солун, където татко му бил градоначалник. По това време нечестивите царе повдигнали грубо гонение против християните. Затова татко му, който скрито вярвал в Господ Иисус Христос и изпълнявал Неговите заповеди, не се осмелявал очевидно да изповядва Неговото пресвято име, боейки се от страшните закани на езичниците. В загадка стая вътре в дома си той имал две свети икони, украсени със злато и със скъпоценни камъни; на едната от тях бил изобразен нашият Господ Иисус Христос, а на другата - Пресвета Богородица. Пред тях той палел свещи и кадял тамян. В тази уединена молилня дружно със брачната половинка си постоянно възнасял молебствия към Истинния Бог, живеещ във висините, към Единородния Негов наследник и към Пренепорочната Владичица. Тези благочестиви съпрузи обилно обдарявали бедните с лепта и в никакъв случай не отказвали помощ на нуждаещите се. Само едно нещо мощно ги натъжавало: нямали си деца. Те старателно молели Господа да им подари правоприемник. И след известно време желанието им се изпълнило.
Всевишният чул молбите и им дарил наследник Димитрий. Голямо било ликуването на родителите; те горещо благодарили на Бога. Целият Солун бил съпричастен с насладата на своя градоначалник, който устроил софра за всички и изключително за сиромасите.
Когато детето поотраснало и към този момент можело да схваща истината, родителите му го въвели в молилнята, където били светите икони и като му ги показали, споделили:
- Ето обликът на Единия Истинен Бог, сътворил небето и земята, а това е Пресвета Богородица.
Те го научили на светите Христови заповеди, обяснили му всичко, посредством което човек може да познае Господ Иисус Христос и му посочили какъв брой суетна и пагубна е вярата в скверните езически богове.
От този миг Димитрий, направляван както от думите на родителите си, а още повече наставен свише от Дух Светий, познал истината; Божията берекет към този момент почивала върху него. Той повярвал в Господа от цялата си душа и като се поклонил на светите икони, с страхопочитание ги целунал.
Тогава родителите му повикали духовник и неколцина познати християни и кръстили детето в своя скришен храм в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Като приел своето кръщение Димитрий се поучавал в същинската религия, растял както на години, по този начин и по разсъдък, изкачвал се все по-високо по стълбицата на добродетелите и Божията берекет от ден на ден го просвещавала и го извисявала.
Когато Димитрий достигнал пълноправие, родителите му се преселили от този краткотраен живот, като съумели да предадат на своя наследник образец за Богоугоден живот и го оставили правоприемник на целия си парцел.
Междувременно цар Максимиан, узнавайки за гибелта на солунския градоначалник, повикал при себе си неговия наследник Димитрий. Като забелязал, че той е рационален и смел, царят го назначил за шеф на цялата Солунска област. Поверявайки му тази служба, той споделил:
- Пази родния си град и го очисти от нечестивите християни; предавай на гибел всеки, който даже единствено призове името на Разпнатия.
Като приел царското предопределение, Димитрий се върнал вкъщи си и бил посрещнат с чест от жителите на града. Той от дълго време желаел да утвърди в родния си град светлината на същинската религия и скърбял, когато виждал, че жителите на Солун се покланяли на бездушни идоли. След идването си в града той намерено почнал да изповядва и да популяризира нашия Господ Иисус Христос; поучавал всички на заповедите Христови, обръщал езичниците към светата религия и изкоренявал скверното многобожие; с една дума той станал втори деятел Павел за жителите на Солун. Слухът за това скоро стигнал и до самия Максимиан. Царят, като разбрал, че поставеният от него за шеф Димитрий е християнин и към този момент е обърнал мнозина към своята религия, мощно се разгневил. Връщайки се от Сарматската война, царят се спрял в Солун. Още преди идването на Максимиан в града Димитрий поверил на своя правилен прислужник Луп цялото имущество, което наследил от родителите си - злато, сребро, скъпоценни камъни и облекла, и му наредил да раздаде всичко това на бедните и на нуждаещите се.
- Разпредели това земно благосъстояние сред тях - добавил светецът, - а ние ще търсим за себе си небесно благосъстояние.
Самият той почнал да се моли и да пости, готвейки се по този метод за страдалчески венец. Царят неотложно почнал да разпитва дали това, което е чул за Димитрий, е истина. Като излязъл пред царя, без да се смути, Димитрий изповядал, че е християнин и порицал езическото многобожие. А злият изтезател незабавно заповядал да затворят изповедника на същинската религия в тюрма. Като влезнал там Димитрий се молел със словата на оракул Давид: " Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми окажеш помощ. Защото Ти си моя вяра, Господи Боже, мое очакване от младините ми. На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане... Радват се устата ми, когато Те възпявам, и душата ми, която си Ти избавил; и езикът ми всеки ден ще разгласява Твоята истина... "
Димитрий седял в тъмницата като в ярък чертог, прославяйки Бога. Дяволът, който желаел да го уплаши, се трансформирал в скорпион и желал да ужили светеца по крайници. Като се осенил с кръстно предсказание, Димитрий без страх настъпил скорпиона, произнасяйки словата на Давид: " Аспида и василиск ще настъпиш, лъв и дракон ще стъпчеш ".
Прекарвайки по подобен метод времето си в тъмницата, светецът бил почетен с посещаване от Божий ангел; небесният делегат се явил пред него в ярка светлина с прелестен божествен венец в ръцете и рекъл:
- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди неустрашим и корав!
А светецът отвърнал:
- Радвам се в Господа и се забавлявам в Бога, моя избавител!
Това събитие на ангела утешило и ободрило страдалеца; той още по-силно възжелал да запечата с кръвта си изповядването на същинската религия Христова.
Междувременно царят устроил игри и почнал да се забавлява със зрелища. Той имал един фамозен герой, родом варварин (2) на име Лий. Максимиан заповядал да построят висок подиум и с огромно наслаждение следил по какъв начин Лий побеждава съперниците си и ги хвърля отвисоко върху копия, като ги обрича на мъчителна гибел. Сред феновете се намирал един младеж християнин на име Нестор. Силна духовна дружба го свързвала с Димитрий, който бил негов ментор във вярата.
Като видял, че Лий убива мнозина и изключително трудно погубва християните, които били заставяни принудително да влизат в пердах с него, този момък, като добил кураж, поискал да излезе против царския герой. Но преди този момент отишъл в тъмницата при Димитрий. Нестор му разказал всичко, което правел Лий с християните и признал, че желае да се бори с този палач, и изискал да го благослови. Като го осенил с кръстното предсказание, Димитрий му предсказал:
- Ти ще удържиш победа над Лий, само че ще претърпиш огромни страдания за Христа!
Като излязъл на арената, Нестор на висок глас извикал:
- Боже Димитриев, помогни ми в битката с моя съперник!
След това самоуверено влезнал в пердах с Лий, надделял го и го хвърлил върху острите копия. Гибелта на Лий мощно опечалила царя и той незабавно заповядал да предадат блажения Нестор на гибел.(3) Но това не могло да утеши Максимиан, през целия ден и цяла нощ той скърбял за гибелта на Лий. Като разбрал, че Нестор е излязъл да се бори с Лий по съвет и с благословията на Димитрий, царят наредил да пронижат с копия и светия великомъченик.
- Лий, - споделил Максимиан, - беше хвърлен върху острите копия. Нека и Димитрий да загине от същата гибел, с каквато Нестор погуби нашия обичан герой. "
Но безумният изтезател се заблуждавал, като мислел, че гибелта на праведника и на грешника е идентична. Защото гибелта на грешниците е жестока, само че кончината на светиите е почтена пред очите на Господа.
Веднага щом се зазорило утрото на 26 октомври в тъмницата при Димитрий влезнали бойци. Те заварили светия мъж да се моли. Въпреки това на мига се хвърлили върху него и го пронизали с копията си. Така Христовият изповедник предал своята свята душа в ръцете на Създателя.(4)
През нощта християните скрито взели тялото на светеца, захвърлено без чест в праха, и благоговейно го погребали.
Свидетел на блажената кончина на светия великомъченик бил неговият правилен раб Луп. Той благоговейно взел ризата на своя стопанин, напоена с кръв, в която натопил и пръстена му. С тази риза и с пръстена той направил доста чудеса, като лекувал всевъзможни заболявания и прогонвал духа на лукавия.
Слухът за тези чудеса се разнесъл из Солун, тъй че всички заболели почнали да се стичат при Луп. Като разбрал за това Максимиан заповядал да заловен блажения Луп и да му отсекат главата. Така положителният раб последвал господаря си в небесната обител.
Когато минали доста години и гоненията против християните престанали, над гроба на Свети Димитрий издигнали незначителен храм. Тук ставали доста чудеса, доста боледуващи получавали излекуване. Един благороден илирийски придворен на име Леонтий(5) имал тежък, неизцерим кусур. Като чул за чудесата на светия мъченик, той се обърнал с религия към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били заровени мощите на светия великомъченик, той в същия момент получил излекуване и станал напълно здрав, като благодарял на Бога и прославял Неговия ласкател Свети Димитрий.
В знак на благодарността си към светеца Леонтий поискал да издигне в чест на този прочут великомъченик огромна и прелестна черква. Предишният незначителен храм бил съборен. Когато почнали да копаят, с цел да положат новите основи, намерили мощите на Свети Великомъченик Димитрий напълно непокътнати, без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, тъй че целият град се извършил с благовоние.
Св. Димитър Солунски. Руска икона. Днес в Московския Ермитаж. На това духовно празненство се събрал доста народ. Светите мощи били изкопани от земята с огромно страхопочитание, при което доста заболели получили излекуване посредством помазване с изтичащото миро.(6) Леонтий се зарадвал не толкоз за своето излекуване, що се касае за откриването на светите мощи. Той скоро приключил започнатото дело и построил прелестен храм на името на Свети Димитрий. В специфичен ковчег, обкован със злато и сребро, и декориран със скъпоценни камъни, били положени благословените мощи на великомъченика. Но грижите на Леонтий не спрели дотук: той купил села и лозя и ги завещал за прехрана на служещите при храма. Когато му пристигнало времето да се върне в родината си, той решил да вземе със себе си част от мощите на светеца, с цел да построи в своя град черква в чест на Свети Димитрий. Но светецът му се явил и му забранил да отделя мощите. Тогава Леонтий взел единствено обагрената с кръв плащаница и като я поставил в позлатен ковчег, се отправил вкъщи си в Илирия.
През време на пътуването тази плащаница по молитвите на светеца станала причина за доста чудеса. На Леонтий му се наложило да премине през една огромна река, която била мощно придошла и ужасно бушувала (7), боязън и смут го обзели, само че внезапно пред него се явил Свети Димитрий и рекъл:
- Вземи в ръцете си ковчега с плащаницата и престани да се боиш.
Леонтий постъпил съгласно съвета на светеца; и самичък той, и всички, които били с него, наред минали. Когато се върнал в родината си, на първо време съградил прелестен храм в чест на Свети Великомъченик Димитрий. Като призовавал с религия името му, самият Леонтий по молитвите на светеца вършел чудеса. Управителят на Илирия бил грубо болен, гной и струпеи покривали цялото му тяло от главата до нозете. Леонтий избавил болния, като се обърнал с молитва към Свети Димитрий; по същия чудодеен метод той излекувал един кръвоточив и излекувал един бесноват; и доста други чудеса станали там по молитвите на светеца. Но изключително доста чудеса станали в Солун, където почивали мощите на този великомъченик.
Веднъж в храма, отдаден на светия великомъченик, зародил пожар. Особено мощно бил развален сребърният сенник над мощите на Божия ласкател: от огъня той се разтопил. Тогавашният архиепископ Евсевий доста желал да направи нов сенник. Но имал прекомерно малко сребро. В храма се намирал сребърен престол, останал напълно невредедим от пожара. Този престол архиепископът намислил да претопи на сенник, само че не бързал да споделя на никого за желанието си. В същото време при храма имало един благоверен презвитер на име Димитрий. Светият великомъченик му се явил и рекъл:
- Иди и кажи на епископа на града: не дръзвай да претопяваш трона, който се намира в моя храм.
Димитрий незабавно се отправил към Евсевий, с цел да му съобщи желанието на светеца да се откаже от желанието си. Отначало архиепископът бил изумен от думите на своя подопечен, само че след това, предположил, че Димитрий е съумял по някакъв метод да узнае за желанието му и престанал да се учудва, даже направил забележка на презвитера. След няколко дни архиепископът заповядал на майсторите да се явят при него. В същото това време презвитерът Димитрий пристигнал за повторно при Евсевий и споделил:
- Светият великомъченик още веднъж се яви в съновидение на мен, неверния и ми заповяда да ти кажа: " Заради любовта ти към мен, не претопявай трона. "
Архиепископът още веднъж отпратил внезапно презвитера, само че и не наредил да се претопи трона, решил да изчака малко. След известно време още веднъж изискал да съобщи трона за претопяване, само че Свети Димитрий, като се явил на същия презвитер, рекъл:
- Не унивайте, аз самичък ще се погрижа за моя храм и за моя град; предоставете на мен грижата за това.
Тогава архиепископът към този момент не можал да сдържи сълзите си и споделил на всички, които го заобикаляли:
- Братя, да изчакаме още малко, тъй като самият Христов ласкател ни дава обещание помощта си.
Архиепископът още не бил изрекъл тези думи, когато пристигнал един солунски жител на име Мина и донесъл със себе си 75 фунта сребро.
- Свети Димитър - споделил Мина - постоянно ме е избавял от рискове и даже ме е спасявал от гибел. Отдавна желаех да направя пожертвование в храма на моя милосърден настойник и огромен покровител. А през днешния ден още от сутринта някакъв глас ме подбуди: " Върви и направи това, което от дълго време възнамеряваше да направиш. "
Предавайки среброто, Мина поискал то да бъде изразходвано за сенник при гроба на великомъченика. След това се явили и други солунски жители и също донесли сребро. От пожертвованията бил изработен прелестен сенник.
При царуването на Мавриций(8) аварите(9) поискали огромен налог от жителите на Византия, само че императорът отказал да извърши настояването им. Тогава те събрали голяма армия, в която влизали основно славяни и решили да завладяват Солун, който се отличавал със своята оживена търговия и огромни благосъстояния. Император Мавриций изпратил армия, само че разразилата се малко преди този момент зараза мощно засегнала солунските поданици, а и неприятелската армия била голяма - броят й достигал 100 хиляди души. Десет дни преди идването на враговете Свети Димитрий се явил на архиепископ Евсевий и му споделил, че над града е надвиснала страшна заплаха. Солуняни мислели, че неприятелската армия няма да се приближи скоро. Но неприятелят внезапно се появил близо до градските крепостни стени. Даже можел гладко да влезе през нощта в града, само че могъщата десница на Всевишния по молитвите на Свети Димитрий спряла по чудодеен метод страшните врагове. Те помислили един от укрепените манастири, намиращи се отвън града, за самия Солун и престояли там цяла нощ; на сутринта разбрали грешката си и се устремили към самия град. Вражеските пълчища напряко тръгнали в офанзива, само че тук, на градската стена, пред очите на всички се появил Свети Димитрий като въоръжен боец и поразил с копие първия от неприятелите, който се покачил на стената, и го изхвърлил от нея. Падайки той повлякъл със себе си другите настъпващи. Тогава внезапно смут обзел враговете и те неотложно отстъпили. Но обсадата едвам започвала. При типа на множеството врагове обезсърчение обладало дори най-храбрите. Всички мислели, че гибелта на града е неизбежна. Но след това, като видяли бягството на враговете и покровителството на божествения покровител, жителите се ободрили и почнали да имат вяра, че бранителят на Солун Свети Димитрий няма да изостави родния си град, няма да допусне да бъде високомерен от враговете.
Междувременно неприятелите почнали да настъпват отново към града, придвижили се по-близо и с непрестанен обстрел раздрусали основите на градските стени. Облаци от стрели и камъни, пуснати от метателните оръдия, закрили дневната светлина. Цялата вяра останала на помощ свише и тълпи народ изпълнили храма на Свети Димитрий. По това време в града имало един богобоязлив и доста благодетелен човек на име Илюстрий. Като пристигнал през нощта в църквата на светия великомъченик той горещо се помолил на Бога и на Неговия прочут ласкател за избавянето на града от враговете. И внезапно се сподобил да види извънредно привидение: пред него се явили двама светли юноши, които приличали на царски бодигардове - това били Божии ангели. Вратите на храма сами се разтворили необятно пред тях и те влезнали в църквата. Илюстрий ги последвал, воден от мощно предпочитание да види какво ще се случи. Като влезнали те със мощен глас извикали:
- Къде е господарят, който живее тук?
Тогава се появил различен младеж, наподобяващ по външен тип на прислужник, и ги попитал:
- За какво ви би трябвало?
- Господ ни изпрати при него с цел да му предадем нещо - отвърнали те.
Като показал гроба на светеца, прислужникът споделил:
- Ето го!
- Възвести му за нас - споделили те.
Тогава юношата повдигнал завесата и оттова излязъл Свети Димитрий. На външен тип той бил подобен, какъвто го изобразявали на иконите. От него се излъчвала ярка светлина, сходна на слънчевата. От боязън и от ослепителния искра Илюстрий едвам можел да гледа светеца. Дошлите юноши поздравили Димитрий.
- Благодатта да бъде с вас - дал отговор светецът. - Какво ви води при мене?
А те му отвърнали:
- Владиката ни изпрати. Заповядва да напуснеш града и да отидеш при Него, тъй като Той желае да го съобщи в ръцете на враговете.
Като чул това, светецът преклонил глава и мълчал, проливайки горчиви сълзи. А юношата прислужник споделил на пристигналите:
- Ако знаех, че вашето идване няма да донесе наслада на моя стопанин, нямаше да ви пусна в храма.
Тогава и светецът почнал да приказва:
- Така ли реши моят Господ? Такава ли е волята на Владиката на всички - да съобщи града, изкупен с почтена кръв, в ръцете на враговете, които не Го познават, не имат вяра в Него и не почитат Неговото свято име?
На това пристигналите дали отговор:
- Ако нашият Владика не би решил по този начин, не би ни изпратил при тебе!
Тогава Свети Димитрий споделил:
- Вървете, братя, и кажете на моя Владика, че Неговият раб Димитрий споделя по този начин: Познавам Твоята благотворителност, човеколюбиви Владико Господи; даже беззаконията на целия свят не могат да надминат Твоето състрадание. Заради грешниците Ти проля Своята свята кръв; Ти постави за нас душата Си; прояви и в този момент милостта Си върху този град и не искай от мен да го напусна. Ти Сам ме сложи за пазач на този град. Позволи ми да имитирам на Теб, моя Владика: дай ми да положа душата си за жителите на този град и в случай че им е съдено да загинат, тогава и аз ще почина дружно с тях. Господи, не погубвай града, в който всички приканват Твоето свято име. Дори и да са съгрешили, тези хора въпреки всичко не са отстъпили от Тебе; а нали Ти Си Бог на каещите се?
Дошлите юноши попитали Димитрий:
- Така ли да отговорим на изпратилия ни Владика?
- Да, по този начин отговорете - споделил той, - тъй като зная, че Господ " не се гневи до дъно, нито се постоянно сърди ".
Като споделил това, светецът влезнал в гробницата и свещеният ковчег се затворил; а беседвалите с него ангели станали невидими. Ето защо бил определен Илюстрий - да види това чудно и ужасно привидение. Накрая, като пристигнал на себе си, той паднал на земята, благодарил на светеца за грижата му за града, възнесъл му хвала за това, че помолил Владиката да не предава жителите на Солун в ръцете на враговете. На сутринта разказал на жителите за всичко забелязано и чуто и ги окуражил мъжествено да се борят с неприятелите. Като чули описа на Илюстрий, всички със сълзи молели Господа да им изпрати благосклонност и призовавали Свети Димитрий на помощ. Със застъпничеството на светеца градът останал цял; скоро враговете отстъпили от стените с огромен позор, нямайки сили да завладяват града, защитаван от славния Божий ласкател. На седмия ден от обсадата без никаква забележима причина враговете се обърнали в безпорядъчно бягство, като изоставили палатките и метателните оръдия. По-късно някои от враговете, попаднали в плен, разказали следното:
- Още от първия ден на обсадата видяхме при вас такова голям брой бранители, че те надалеч превъзхождаха нашата армия. Бяхме уверени, че огромно ваше войнство се крие зад стените. Вчера то внезапно се устреми към нас и ние побягнахме.
Тогава изумените жители попитали:
- Кой предвождаше войнството?
- Видяхме - дали отговор пленниците - огнен блестящ мъж на бял кон в снежнобяла дреха.
Като чули това, солунските жители разбрали кой бил обърнал враговете в бягство. Така Свети Димитрий защитил своя град.
Скоро откакто неприятелите отстъпили, друго злополучие сполетяло града. Враговете, които били голямо голям брой, опустошили по време на обсадата всички зърнени ресурси в региона, тъй че в самия град настанал огромен глад; доста хора почнали да умират от дефицит на храна. Като видял, че родният му град умира от апетит, светецът няколко пъти се явявал на кораби, плаващи в морето, обхождал пристанища и доста острови, като на всички места заповядвал на корабите с пшеница да плават към Солун. И по този метод избавил от апетит града си.(10)
Когато благочестивият цар Юстиниан(11) съградил прелестния и превъзходен храм в Цариград в чест на Премъдростта Божия, той изпратил в Солун почтени мъже, с цел да донесат оттова част от мощите на светеца за декорация и за освещение на новоиздигнатия храм. Като пристигнали в Солун, пратениците се доближили до ковчега, където почивали мощите на великомъченика, с цел да изпълнят царската заповед; внезапно от ковчега се издигнал огнен дирек, посипвайки всички със снопове искри, а от огъня се чул глас:
- Спрете и не се осмелявайте!
Обзети от боязън, присъстващите паднали на земята. След това пратениците, като взели единствено малко пръст от това свещено място, се върнали при царя и му разказали всичко, което се случило с тях. Всички, които слушали описа им, били изумени и удивени. Едната половина от взетата свещена пръст пратениците предали на царя, а другата положили в църковната съдохранителница.
В отговорностите на един младеж на име Онисифор влизало да възпламенява свещите и да оправя кандилата в църквата на Свети Димитрий. Подучен от дявола, той почнал да краде свещи и скрито ги продавал, а парите, извоювани от тази продажба, присвоявал. Свети Димитрий не понесъл това злочинство, осъществявано в храма, отдаден на него; той се явил в съня на Онисифор и с най-голяма благосклонност почнал да го изобличава:
- Брате Онисифоре, неприятно ми е, че крадеш свещи. С това ти причиняваш загуба на тези, които ги принасят; не по-малко вредиш и на самия себе си. Спомни си, че хората, постъпващи като теб, ги чака наказване. Остави това зло дело и се покай.
Онисифор, като се събудил, почувствал позор и боязън. Но след време не запомнил заповедта на светеца и още веднъж почнал да краде.И наказването скоро го постигнало. Един благоверен човек, като станал рано сутринта, пристигнал в църквата на Свети Димтрий и принесъл няколко огромни свещи. Той ги запалил, сложил ги на гроба на великомъченика и като се помолил, излязъл от храма. Като се доближил до свещите, Онисифор протегнал ръката си, с цел да ги вземе, когато внезапно се разнесъл глас от гроба на светеца:
- Ти още веднъж правиш същото!
Поразен от този глас като от гръм, Онисифор на мига рухнал на земята и лежал като труп до тогава, до момента в който не влезнал някой от клириците. Дошлият вдигнал обзетия от боязън младеж. Веднага щом пристигнал на себе си, Онисифор разказал всичко: и за греховната си пристрастеност, и за първото му явяване насън на светеца, и за повторното изобличение. Тогава всички, като чули този роман, изпаднали в огромна възбуденост и поклонение пред светеца.
Много пленници били освободени от Свети Великомъченик Димитрий от игото на неверниците. Един свещеник бил заловен и отведен окован от варварите, само че светецът му се явил, освободил го от оковите и охраняван, епископът наред се върнал в Солун. Друг път варварите, като нахлули в града, завладели доста поданици. Между пленените се намирали две прелестни девици; те умеели прелестно да бродират на гергеф и да изобразяват върху тъкан разнообразни цветя, дървета, птици, зверове и човешки лица. Варварите ги отвели в своята земя и ги предали на своя княз. Като разбрал за тяхното изкуство, князът им споделил:
- Известно ми е, че във вашата страна има един популярен Бог - Димитрий, който прави чудеса; избродирайте ликът му върху платно и аз ще му се поклоня.
Девиците дали отговор:
- Не, княже, Димитрий не е Бог, а единствено популярен Божий прислужник и християнски покровител. А твоето искане няма да осъществим, тъй като знаем, че ти не искаш да му се поклониш, а да се погавриш с изображението му.
- В моята власт са животът и гибелта ви - отвърнал им князът. - Изберете, което желаете: направете това, което желая от вас, и ще б
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, изискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тюрма. Устроили празненство в цирка. Лий, фамозен герой, приканил наказаните християни на битка и ги хвърлял там в котловина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил позволение от господаря си да иде на битка - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по разпореждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.
[На същия ден] Възпоминание на огромен и заплашителен земетръс.
† Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. В него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика. От тях родословие благовонно миро и по тази причина Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната мощ на мощите му, св. Димитър бил уважаван като настойник на гр. Солун. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от Х век.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във превъзходната базилика, издигната на мястото на дребния храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от целия свят.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се популяризирала необятно на Балканите. Особено уважаван е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.
Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на гр. Ловеч, византийският император подписал кротичък контракт, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така почнала историята на Второто българско царство.
В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Житие на свети великомъченик Димитрий Мироточиви
Баща му имал висок длъжностен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел намерено да изповяда вярата си, тъй като в това време имало огромно и доста свирепо гонение против християните. Една от стаите на своя богат дом той трансформирал в молилня. В нея били сложени на уместно място две икони - на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли дружно със своята благочестива брачна половинка. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молебствия към Бога.
Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и интензивно се молели на Бога да ги подари с правоприемник. Бог чул молитвите им. Родил им се наследник, който нарекли Димитрий.
Целият град взел присъединяване в насладата на положителния градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.
Когато Димитрий поотраснал и бил към този момент кадърен да схваща истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.
С цялата си чиста и почтена душа дребният Димитрий вярвал в същинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си духовник. И синът бил кръстен.
След гибелта на родителите си Димитрий наследил огромно благосъстояние.
Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, разбрал за гибелта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо просветен, разумен и интелигентен, упълномощил му същия пост - шеф на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който приканва името на Разпнатия.
Димитрий бил признат от жителите на Солун с огромна наслада и респект. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той почнал намерено пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов деятел Павел. Учил всички на същинската религия.
Св. Димитър Солунски. Руска икона. Днес в Московския Ермитаж. Късно през есента на 306 година новият източен император Галерий се прибирал с войската си от отдалечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като разбрал, че ще мине през града този нов ужасяващ гонител на Църквата, дал половината от своето благосъстояние на правилния си прислужник Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката гибел.
Като дошъл в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са правилни обвиняванията, ориентирани против Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се оповестил самоуверено за християнин и изобличил езическото многобожие.
Затворен бил в тюрма. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря неведнъж и свободно думите на Псалмопевеца:
- Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми окажеш помощ! Господ е мое очакване от млади години!
В тъмницата св. Димитрий не претавал да пее и слави Бога. Там той имал чудно привидение, което още повече възпламенило сърцето му с обич ъкм Бога и с готовност да пролее кръвта си за избавителното Христово дело в света. Видял ярък ангел, който му посочил страдалчески венец и рекъл:
- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди неустрашим!
Димитрий дал отговор:
- Радвам се в Господа и се забавлявам в Бога, моя Спасител!
В това време, когато Димитрий бил в пандиза, в открития градски спектакъл, стадион, се устройвали игри за забавление на императора, който обичал да гледа жестоки битки, стигащи до гибел.
Императорът имал собствен обичан герой на име Лий, който умъртвявал своите съперници, като отвисоко ги хвърлял отвън арената върху остри копия. Обикновено го карали по този начин да се бори с християните.
Свети войни Арета, Нестор и Никита. Стенопис от сръбския манастир Манасиjа. Източник: spcportal.orgВ Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с възмущение гледал какъв брой доста християни са умъртвявани по тоя ужасяващ метод. И решил самичък да отиде на битка против императорския любим. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, разкрил му желанието си и изискал да го благослови и да се помоли за него.
Св. Димитрий го прекръстил и му споделил:
- Ти ще победиш, само че ще бъдеш непреодолим!
Нестор излязъл на арената против бореца Лий, като авансово извикал:
- Боже Димитриев, помилвай ме!
В гнева си императорът незабавно заповядал: Нестор да бъде погубен с копие. Заповедта била изпълнена.
Като разбрал, че св. Димитрий благословил Нестор за битка с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде осъден със гибел по същия метод, по който бил осъден Нестор.
Рано сутринта на 26 октомври 306 година бойци влезнали в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в миг, когато се молел, и го умъртвили.
Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни пристигнали, взели го и скрито го погребали.
Верният Димитриев прислужник бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя стопанин. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях правил доста чудеса. Давал на страдащи от разнообразни заболявания и недъзи излекуване.
Като разбрал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.
Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий дребен храм, където се правили доста чудеса.
Един илирийски придворен на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на признателност построил огромен храм. При събарянето на дребния храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги сложили в новата черква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца - страдалец св. Димитрий Мироточиви.
Св. великомъченик Димитрий доста пъти спасявал град Солун от противников набези.
Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци почнали разпалено да си оспорват " покровителството на небесния пълководец св. Димитрий от Солун ". Българите казвали, че той бил от славянски генезис.
У русите и изобщо у всички славянски нации се вижда още от антични времена изключително честване на св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон въобще на славянството.
Страдание и чудеса на светия прочут великомъченик Димитрий Солунски
Свети Великомъченик Димитрий(1), наследник на благородни и благочестиви родители, произхождал от град Солун, където татко му бил градоначалник. По това време нечестивите царе повдигнали грубо гонение против християните. Затова татко му, който скрито вярвал в Господ Иисус Христос и изпълнявал Неговите заповеди, не се осмелявал очевидно да изповядва Неговото пресвято име, боейки се от страшните закани на езичниците. В загадка стая вътре в дома си той имал две свети икони, украсени със злато и със скъпоценни камъни; на едната от тях бил изобразен нашият Господ Иисус Христос, а на другата - Пресвета Богородица. Пред тях той палел свещи и кадял тамян. В тази уединена молилня дружно със брачната половинка си постоянно възнасял молебствия към Истинния Бог, живеещ във висините, към Единородния Негов наследник и към Пренепорочната Владичица. Тези благочестиви съпрузи обилно обдарявали бедните с лепта и в никакъв случай не отказвали помощ на нуждаещите се. Само едно нещо мощно ги натъжавало: нямали си деца. Те старателно молели Господа да им подари правоприемник. И след известно време желанието им се изпълнило.
Всевишният чул молбите и им дарил наследник Димитрий. Голямо било ликуването на родителите; те горещо благодарили на Бога. Целият Солун бил съпричастен с насладата на своя градоначалник, който устроил софра за всички и изключително за сиромасите.
Когато детето поотраснало и към този момент можело да схваща истината, родителите му го въвели в молилнята, където били светите икони и като му ги показали, споделили:
- Ето обликът на Единия Истинен Бог, сътворил небето и земята, а това е Пресвета Богородица.
Те го научили на светите Христови заповеди, обяснили му всичко, посредством което човек може да познае Господ Иисус Христос и му посочили какъв брой суетна и пагубна е вярата в скверните езически богове.
От този миг Димитрий, направляван както от думите на родителите си, а още повече наставен свише от Дух Светий, познал истината; Божията берекет към този момент почивала върху него. Той повярвал в Господа от цялата си душа и като се поклонил на светите икони, с страхопочитание ги целунал.
Тогава родителите му повикали духовник и неколцина познати християни и кръстили детето в своя скришен храм в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Като приел своето кръщение Димитрий се поучавал в същинската религия, растял както на години, по този начин и по разсъдък, изкачвал се все по-високо по стълбицата на добродетелите и Божията берекет от ден на ден го просвещавала и го извисявала.
Когато Димитрий достигнал пълноправие, родителите му се преселили от този краткотраен живот, като съумели да предадат на своя наследник образец за Богоугоден живот и го оставили правоприемник на целия си парцел.
Междувременно цар Максимиан, узнавайки за гибелта на солунския градоначалник, повикал при себе си неговия наследник Димитрий. Като забелязал, че той е рационален и смел, царят го назначил за шеф на цялата Солунска област. Поверявайки му тази служба, той споделил:
- Пази родния си град и го очисти от нечестивите християни; предавай на гибел всеки, който даже единствено призове името на Разпнатия.
Като приел царското предопределение, Димитрий се върнал вкъщи си и бил посрещнат с чест от жителите на града. Той от дълго време желаел да утвърди в родния си град светлината на същинската религия и скърбял, когато виждал, че жителите на Солун се покланяли на бездушни идоли. След идването си в града той намерено почнал да изповядва и да популяризира нашия Господ Иисус Христос; поучавал всички на заповедите Христови, обръщал езичниците към светата религия и изкоренявал скверното многобожие; с една дума той станал втори деятел Павел за жителите на Солун. Слухът за това скоро стигнал и до самия Максимиан. Царят, като разбрал, че поставеният от него за шеф Димитрий е християнин и към този момент е обърнал мнозина към своята религия, мощно се разгневил. Връщайки се от Сарматската война, царят се спрял в Солун. Още преди идването на Максимиан в града Димитрий поверил на своя правилен прислужник Луп цялото имущество, което наследил от родителите си - злато, сребро, скъпоценни камъни и облекла, и му наредил да раздаде всичко това на бедните и на нуждаещите се.
- Разпредели това земно благосъстояние сред тях - добавил светецът, - а ние ще търсим за себе си небесно благосъстояние.
Самият той почнал да се моли и да пости, готвейки се по този метод за страдалчески венец. Царят неотложно почнал да разпитва дали това, което е чул за Димитрий, е истина. Като излязъл пред царя, без да се смути, Димитрий изповядал, че е християнин и порицал езическото многобожие. А злият изтезател незабавно заповядал да затворят изповедника на същинската религия в тюрма. Като влезнал там Димитрий се молел със словата на оракул Давид: " Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми окажеш помощ. Защото Ти си моя вяра, Господи Боже, мое очакване от младините ми. На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане... Радват се устата ми, когато Те възпявам, и душата ми, която си Ти избавил; и езикът ми всеки ден ще разгласява Твоята истина... "
Димитрий седял в тъмницата като в ярък чертог, прославяйки Бога. Дяволът, който желаел да го уплаши, се трансформирал в скорпион и желал да ужили светеца по крайници. Като се осенил с кръстно предсказание, Димитрий без страх настъпил скорпиона, произнасяйки словата на Давид: " Аспида и василиск ще настъпиш, лъв и дракон ще стъпчеш ".
Прекарвайки по подобен метод времето си в тъмницата, светецът бил почетен с посещаване от Божий ангел; небесният делегат се явил пред него в ярка светлина с прелестен божествен венец в ръцете и рекъл:
- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди неустрашим и корав!
А светецът отвърнал:
- Радвам се в Господа и се забавлявам в Бога, моя избавител!
Това събитие на ангела утешило и ободрило страдалеца; той още по-силно възжелал да запечата с кръвта си изповядването на същинската религия Христова.
Междувременно царят устроил игри и почнал да се забавлява със зрелища. Той имал един фамозен герой, родом варварин (2) на име Лий. Максимиан заповядал да построят висок подиум и с огромно наслаждение следил по какъв начин Лий побеждава съперниците си и ги хвърля отвисоко върху копия, като ги обрича на мъчителна гибел. Сред феновете се намирал един младеж християнин на име Нестор. Силна духовна дружба го свързвала с Димитрий, който бил негов ментор във вярата.
Като видял, че Лий убива мнозина и изключително трудно погубва християните, които били заставяни принудително да влизат в пердах с него, този момък, като добил кураж, поискал да излезе против царския герой. Но преди този момент отишъл в тъмницата при Димитрий. Нестор му разказал всичко, което правел Лий с християните и признал, че желае да се бори с този палач, и изискал да го благослови. Като го осенил с кръстното предсказание, Димитрий му предсказал:
- Ти ще удържиш победа над Лий, само че ще претърпиш огромни страдания за Христа!
Като излязъл на арената, Нестор на висок глас извикал:
- Боже Димитриев, помогни ми в битката с моя съперник!
След това самоуверено влезнал в пердах с Лий, надделял го и го хвърлил върху острите копия. Гибелта на Лий мощно опечалила царя и той незабавно заповядал да предадат блажения Нестор на гибел.(3) Но това не могло да утеши Максимиан, през целия ден и цяла нощ той скърбял за гибелта на Лий. Като разбрал, че Нестор е излязъл да се бори с Лий по съвет и с благословията на Димитрий, царят наредил да пронижат с копия и светия великомъченик.
- Лий, - споделил Максимиан, - беше хвърлен върху острите копия. Нека и Димитрий да загине от същата гибел, с каквато Нестор погуби нашия обичан герой. "
Но безумният изтезател се заблуждавал, като мислел, че гибелта на праведника и на грешника е идентична. Защото гибелта на грешниците е жестока, само че кончината на светиите е почтена пред очите на Господа.
Веднага щом се зазорило утрото на 26 октомври в тъмницата при Димитрий влезнали бойци. Те заварили светия мъж да се моли. Въпреки това на мига се хвърлили върху него и го пронизали с копията си. Така Христовият изповедник предал своята свята душа в ръцете на Създателя.(4)
През нощта християните скрито взели тялото на светеца, захвърлено без чест в праха, и благоговейно го погребали.
Свидетел на блажената кончина на светия великомъченик бил неговият правилен раб Луп. Той благоговейно взел ризата на своя стопанин, напоена с кръв, в която натопил и пръстена му. С тази риза и с пръстена той направил доста чудеса, като лекувал всевъзможни заболявания и прогонвал духа на лукавия.
Слухът за тези чудеса се разнесъл из Солун, тъй че всички заболели почнали да се стичат при Луп. Като разбрал за това Максимиан заповядал да заловен блажения Луп и да му отсекат главата. Така положителният раб последвал господаря си в небесната обител.
Когато минали доста години и гоненията против християните престанали, над гроба на Свети Димитрий издигнали незначителен храм. Тук ставали доста чудеса, доста боледуващи получавали излекуване. Един благороден илирийски придворен на име Леонтий(5) имал тежък, неизцерим кусур. Като чул за чудесата на светия мъченик, той се обърнал с религия към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били заровени мощите на светия великомъченик, той в същия момент получил излекуване и станал напълно здрав, като благодарял на Бога и прославял Неговия ласкател Свети Димитрий.
В знак на благодарността си към светеца Леонтий поискал да издигне в чест на този прочут великомъченик огромна и прелестна черква. Предишният незначителен храм бил съборен. Когато почнали да копаят, с цел да положат новите основи, намерили мощите на Свети Великомъченик Димитрий напълно непокътнати, без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, тъй че целият град се извършил с благовоние.
Св. Димитър Солунски. Руска икона. Днес в Московския Ермитаж. На това духовно празненство се събрал доста народ. Светите мощи били изкопани от земята с огромно страхопочитание, при което доста заболели получили излекуване посредством помазване с изтичащото миро.(6) Леонтий се зарадвал не толкоз за своето излекуване, що се касае за откриването на светите мощи. Той скоро приключил започнатото дело и построил прелестен храм на името на Свети Димитрий. В специфичен ковчег, обкован със злато и сребро, и декориран със скъпоценни камъни, били положени благословените мощи на великомъченика. Но грижите на Леонтий не спрели дотук: той купил села и лозя и ги завещал за прехрана на служещите при храма. Когато му пристигнало времето да се върне в родината си, той решил да вземе със себе си част от мощите на светеца, с цел да построи в своя град черква в чест на Свети Димитрий. Но светецът му се явил и му забранил да отделя мощите. Тогава Леонтий взел единствено обагрената с кръв плащаница и като я поставил в позлатен ковчег, се отправил вкъщи си в Илирия.
През време на пътуването тази плащаница по молитвите на светеца станала причина за доста чудеса. На Леонтий му се наложило да премине през една огромна река, която била мощно придошла и ужасно бушувала (7), боязън и смут го обзели, само че внезапно пред него се явил Свети Димитрий и рекъл:
- Вземи в ръцете си ковчега с плащаницата и престани да се боиш.
Леонтий постъпил съгласно съвета на светеца; и самичък той, и всички, които били с него, наред минали. Когато се върнал в родината си, на първо време съградил прелестен храм в чест на Свети Великомъченик Димитрий. Като призовавал с религия името му, самият Леонтий по молитвите на светеца вършел чудеса. Управителят на Илирия бил грубо болен, гной и струпеи покривали цялото му тяло от главата до нозете. Леонтий избавил болния, като се обърнал с молитва към Свети Димитрий; по същия чудодеен метод той излекувал един кръвоточив и излекувал един бесноват; и доста други чудеса станали там по молитвите на светеца. Но изключително доста чудеса станали в Солун, където почивали мощите на този великомъченик.
Веднъж в храма, отдаден на светия великомъченик, зародил пожар. Особено мощно бил развален сребърният сенник над мощите на Божия ласкател: от огъня той се разтопил. Тогавашният архиепископ Евсевий доста желал да направи нов сенник. Но имал прекомерно малко сребро. В храма се намирал сребърен престол, останал напълно невредедим от пожара. Този престол архиепископът намислил да претопи на сенник, само че не бързал да споделя на никого за желанието си. В същото време при храма имало един благоверен презвитер на име Димитрий. Светият великомъченик му се явил и рекъл:
- Иди и кажи на епископа на града: не дръзвай да претопяваш трона, който се намира в моя храм.
Димитрий незабавно се отправил към Евсевий, с цел да му съобщи желанието на светеца да се откаже от желанието си. Отначало архиепископът бил изумен от думите на своя подопечен, само че след това, предположил, че Димитрий е съумял по някакъв метод да узнае за желанието му и престанал да се учудва, даже направил забележка на презвитера. След няколко дни архиепископът заповядал на майсторите да се явят при него. В същото това време презвитерът Димитрий пристигнал за повторно при Евсевий и споделил:
- Светият великомъченик още веднъж се яви в съновидение на мен, неверния и ми заповяда да ти кажа: " Заради любовта ти към мен, не претопявай трона. "
Архиепископът още веднъж отпратил внезапно презвитера, само че и не наредил да се претопи трона, решил да изчака малко. След известно време още веднъж изискал да съобщи трона за претопяване, само че Свети Димитрий, като се явил на същия презвитер, рекъл:
- Не унивайте, аз самичък ще се погрижа за моя храм и за моя град; предоставете на мен грижата за това.
Тогава архиепископът към този момент не можал да сдържи сълзите си и споделил на всички, които го заобикаляли:
- Братя, да изчакаме още малко, тъй като самият Христов ласкател ни дава обещание помощта си.
Архиепископът още не бил изрекъл тези думи, когато пристигнал един солунски жител на име Мина и донесъл със себе си 75 фунта сребро.
- Свети Димитър - споделил Мина - постоянно ме е избавял от рискове и даже ме е спасявал от гибел. Отдавна желаех да направя пожертвование в храма на моя милосърден настойник и огромен покровител. А през днешния ден още от сутринта някакъв глас ме подбуди: " Върви и направи това, което от дълго време възнамеряваше да направиш. "
Предавайки среброто, Мина поискал то да бъде изразходвано за сенник при гроба на великомъченика. След това се явили и други солунски жители и също донесли сребро. От пожертвованията бил изработен прелестен сенник.
При царуването на Мавриций(8) аварите(9) поискали огромен налог от жителите на Византия, само че императорът отказал да извърши настояването им. Тогава те събрали голяма армия, в която влизали основно славяни и решили да завладяват Солун, който се отличавал със своята оживена търговия и огромни благосъстояния. Император Мавриций изпратил армия, само че разразилата се малко преди този момент зараза мощно засегнала солунските поданици, а и неприятелската армия била голяма - броят й достигал 100 хиляди души. Десет дни преди идването на враговете Свети Димитрий се явил на архиепископ Евсевий и му споделил, че над града е надвиснала страшна заплаха. Солуняни мислели, че неприятелската армия няма да се приближи скоро. Но неприятелят внезапно се появил близо до градските крепостни стени. Даже можел гладко да влезе през нощта в града, само че могъщата десница на Всевишния по молитвите на Свети Димитрий спряла по чудодеен метод страшните врагове. Те помислили един от укрепените манастири, намиращи се отвън града, за самия Солун и престояли там цяла нощ; на сутринта разбрали грешката си и се устремили към самия град. Вражеските пълчища напряко тръгнали в офанзива, само че тук, на градската стена, пред очите на всички се появил Свети Димитрий като въоръжен боец и поразил с копие първия от неприятелите, който се покачил на стената, и го изхвърлил от нея. Падайки той повлякъл със себе си другите настъпващи. Тогава внезапно смут обзел враговете и те неотложно отстъпили. Но обсадата едвам започвала. При типа на множеството врагове обезсърчение обладало дори най-храбрите. Всички мислели, че гибелта на града е неизбежна. Но след това, като видяли бягството на враговете и покровителството на божествения покровител, жителите се ободрили и почнали да имат вяра, че бранителят на Солун Свети Димитрий няма да изостави родния си град, няма да допусне да бъде високомерен от враговете.
Междувременно неприятелите почнали да настъпват отново към града, придвижили се по-близо и с непрестанен обстрел раздрусали основите на градските стени. Облаци от стрели и камъни, пуснати от метателните оръдия, закрили дневната светлина. Цялата вяра останала на помощ свише и тълпи народ изпълнили храма на Свети Димитрий. По това време в града имало един богобоязлив и доста благодетелен човек на име Илюстрий. Като пристигнал през нощта в църквата на светия великомъченик той горещо се помолил на Бога и на Неговия прочут ласкател за избавянето на града от враговете. И внезапно се сподобил да види извънредно привидение: пред него се явили двама светли юноши, които приличали на царски бодигардове - това били Божии ангели. Вратите на храма сами се разтворили необятно пред тях и те влезнали в църквата. Илюстрий ги последвал, воден от мощно предпочитание да види какво ще се случи. Като влезнали те със мощен глас извикали:
- Къде е господарят, който живее тук?
Тогава се появил различен младеж, наподобяващ по външен тип на прислужник, и ги попитал:
- За какво ви би трябвало?
- Господ ни изпрати при него с цел да му предадем нещо - отвърнали те.
Като показал гроба на светеца, прислужникът споделил:
- Ето го!
- Възвести му за нас - споделили те.
Тогава юношата повдигнал завесата и оттова излязъл Свети Димитрий. На външен тип той бил подобен, какъвто го изобразявали на иконите. От него се излъчвала ярка светлина, сходна на слънчевата. От боязън и от ослепителния искра Илюстрий едвам можел да гледа светеца. Дошлите юноши поздравили Димитрий.
- Благодатта да бъде с вас - дал отговор светецът. - Какво ви води при мене?
А те му отвърнали:
- Владиката ни изпрати. Заповядва да напуснеш града и да отидеш при Него, тъй като Той желае да го съобщи в ръцете на враговете.
Като чул това, светецът преклонил глава и мълчал, проливайки горчиви сълзи. А юношата прислужник споделил на пристигналите:
- Ако знаех, че вашето идване няма да донесе наслада на моя стопанин, нямаше да ви пусна в храма.
Тогава и светецът почнал да приказва:
- Така ли реши моят Господ? Такава ли е волята на Владиката на всички - да съобщи града, изкупен с почтена кръв, в ръцете на враговете, които не Го познават, не имат вяра в Него и не почитат Неговото свято име?
На това пристигналите дали отговор:
- Ако нашият Владика не би решил по този начин, не би ни изпратил при тебе!
Тогава Свети Димитрий споделил:
- Вървете, братя, и кажете на моя Владика, че Неговият раб Димитрий споделя по този начин: Познавам Твоята благотворителност, човеколюбиви Владико Господи; даже беззаконията на целия свят не могат да надминат Твоето състрадание. Заради грешниците Ти проля Своята свята кръв; Ти постави за нас душата Си; прояви и в този момент милостта Си върху този град и не искай от мен да го напусна. Ти Сам ме сложи за пазач на този град. Позволи ми да имитирам на Теб, моя Владика: дай ми да положа душата си за жителите на този град и в случай че им е съдено да загинат, тогава и аз ще почина дружно с тях. Господи, не погубвай града, в който всички приканват Твоето свято име. Дори и да са съгрешили, тези хора въпреки всичко не са отстъпили от Тебе; а нали Ти Си Бог на каещите се?
Дошлите юноши попитали Димитрий:
- Така ли да отговорим на изпратилия ни Владика?
- Да, по този начин отговорете - споделил той, - тъй като зная, че Господ " не се гневи до дъно, нито се постоянно сърди ".
Като споделил това, светецът влезнал в гробницата и свещеният ковчег се затворил; а беседвалите с него ангели станали невидими. Ето защо бил определен Илюстрий - да види това чудно и ужасно привидение. Накрая, като пристигнал на себе си, той паднал на земята, благодарил на светеца за грижата му за града, възнесъл му хвала за това, че помолил Владиката да не предава жителите на Солун в ръцете на враговете. На сутринта разказал на жителите за всичко забелязано и чуто и ги окуражил мъжествено да се борят с неприятелите. Като чули описа на Илюстрий, всички със сълзи молели Господа да им изпрати благосклонност и призовавали Свети Димитрий на помощ. Със застъпничеството на светеца градът останал цял; скоро враговете отстъпили от стените с огромен позор, нямайки сили да завладяват града, защитаван от славния Божий ласкател. На седмия ден от обсадата без никаква забележима причина враговете се обърнали в безпорядъчно бягство, като изоставили палатките и метателните оръдия. По-късно някои от враговете, попаднали в плен, разказали следното:
- Още от първия ден на обсадата видяхме при вас такова голям брой бранители, че те надалеч превъзхождаха нашата армия. Бяхме уверени, че огромно ваше войнство се крие зад стените. Вчера то внезапно се устреми към нас и ние побягнахме.
Тогава изумените жители попитали:
- Кой предвождаше войнството?
- Видяхме - дали отговор пленниците - огнен блестящ мъж на бял кон в снежнобяла дреха.
Като чули това, солунските жители разбрали кой бил обърнал враговете в бягство. Така Свети Димитрий защитил своя град.
Скоро откакто неприятелите отстъпили, друго злополучие сполетяло града. Враговете, които били голямо голям брой, опустошили по време на обсадата всички зърнени ресурси в региона, тъй че в самия град настанал огромен глад; доста хора почнали да умират от дефицит на храна. Като видял, че родният му град умира от апетит, светецът няколко пъти се явявал на кораби, плаващи в морето, обхождал пристанища и доста острови, като на всички места заповядвал на корабите с пшеница да плават към Солун. И по този метод избавил от апетит града си.(10)
Когато благочестивият цар Юстиниан(11) съградил прелестния и превъзходен храм в Цариград в чест на Премъдростта Божия, той изпратил в Солун почтени мъже, с цел да донесат оттова част от мощите на светеца за декорация и за освещение на новоиздигнатия храм. Като пристигнали в Солун, пратениците се доближили до ковчега, където почивали мощите на великомъченика, с цел да изпълнят царската заповед; внезапно от ковчега се издигнал огнен дирек, посипвайки всички със снопове искри, а от огъня се чул глас:
- Спрете и не се осмелявайте!
Обзети от боязън, присъстващите паднали на земята. След това пратениците, като взели единствено малко пръст от това свещено място, се върнали при царя и му разказали всичко, което се случило с тях. Всички, които слушали описа им, били изумени и удивени. Едната половина от взетата свещена пръст пратениците предали на царя, а другата положили в църковната съдохранителница.
В отговорностите на един младеж на име Онисифор влизало да възпламенява свещите и да оправя кандилата в църквата на Свети Димитрий. Подучен от дявола, той почнал да краде свещи и скрито ги продавал, а парите, извоювани от тази продажба, присвоявал. Свети Димитрий не понесъл това злочинство, осъществявано в храма, отдаден на него; той се явил в съня на Онисифор и с най-голяма благосклонност почнал да го изобличава:
- Брате Онисифоре, неприятно ми е, че крадеш свещи. С това ти причиняваш загуба на тези, които ги принасят; не по-малко вредиш и на самия себе си. Спомни си, че хората, постъпващи като теб, ги чака наказване. Остави това зло дело и се покай.
Онисифор, като се събудил, почувствал позор и боязън. Но след време не запомнил заповедта на светеца и още веднъж почнал да краде.И наказването скоро го постигнало. Един благоверен човек, като станал рано сутринта, пристигнал в църквата на Свети Димтрий и принесъл няколко огромни свещи. Той ги запалил, сложил ги на гроба на великомъченика и като се помолил, излязъл от храма. Като се доближил до свещите, Онисифор протегнал ръката си, с цел да ги вземе, когато внезапно се разнесъл глас от гроба на светеца:
- Ти още веднъж правиш същото!
Поразен от този глас като от гръм, Онисифор на мига рухнал на земята и лежал като труп до тогава, до момента в който не влезнал някой от клириците. Дошлият вдигнал обзетия от боязън младеж. Веднага щом пристигнал на себе си, Онисифор разказал всичко: и за греховната си пристрастеност, и за първото му явяване насън на светеца, и за повторното изобличение. Тогава всички, като чули този роман, изпаднали в огромна възбуденост и поклонение пред светеца.
Много пленници били освободени от Свети Великомъченик Димитрий от игото на неверниците. Един свещеник бил заловен и отведен окован от варварите, само че светецът му се явил, освободил го от оковите и охраняван, епископът наред се върнал в Солун. Друг път варварите, като нахлули в града, завладели доста поданици. Между пленените се намирали две прелестни девици; те умеели прелестно да бродират на гергеф и да изобразяват върху тъкан разнообразни цветя, дървета, птици, зверове и човешки лица. Варварите ги отвели в своята земя и ги предали на своя княз. Като разбрал за тяхното изкуство, князът им споделил:
- Известно ми е, че във вашата страна има един популярен Бог - Димитрий, който прави чудеса; избродирайте ликът му върху платно и аз ще му се поклоня.
Девиците дали отговор:
- Не, княже, Димитрий не е Бог, а единствено популярен Божий прислужник и християнски покровител. А твоето искане няма да осъществим, тъй като знаем, че ти не искаш да му се поклониш, а да се погавриш с изображението му.
- В моята власт са животът и гибелта ви - отвърнал им князът. - Изберете, което желаете: направете това, което желая от вас, и ще б
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ