Св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски и 10-те му ученици. Св. мчца Юлия девица. Св. мчк Йоан Търновски
Св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски и 10-те му възпитаници. Св. мчца Юлия девственица. Св. мчк Йоан Търновски
Св. Антиоген бил свещеник на град Пидахтон. Живеел в манастир с 10 свои възпитаници. По същото време тези места обикалял жестокият изтезател на християните Филомарх. Той заловил доста от тях и ги избил. Езичникът не пожалил и светия отец, от който изискал да принесе жерва на идолите. Понеже боголюбивият дъртак и неговите възпитаници отказали, те били измъчвани и най-после посечени с меч.
Страдание на светата мъченица Юлия
Когато персите завладяли известния африкански град Картаген и отвели доста от жителите му в плен, дружно с другите пленници било взето и едно малко момиче, за което ще приказваме - блажената Юлия, щерка на един благороден човек, на име Аналсон. Тя била отведена в палестинска Сирия и продадена в иго на един търговец, греховен богохулник. Въпреки че живеело при безверен стопанин, момичето твърдо се придържало към светата религия в Христа, в която се родило, и към благочестивите християнски традиции, които усвоило от най-ранна възраст - постоянно се молело и постело. Като станала госпожица, тя усърдно се пазела в непорочност, живеела целомъдрено и в строго самоограничение и служела правилно на своя стопанин, по думите на апостола в елементарност на сърцето освен за очи като човекоугодници, само че като пред Божиите очи; тя изпълнявала с здравомислие всички предоставени й работи, които не противоречали на Бога и на целомъдрения й живот, и никой не можел да я принуди да извърши нещо обратно на това. Господарят й интензивно я принуждавал да се отхвърли от Христа и я уговарял да заживее нечестиво съгласно техните езически традиции, само че с никакви закани не било допустимо да я склони към това, тъй като тя била подготвена по-скоро да почине, в сравнение с да се отхвърли от Христа или да загуби своето непорочие. Господарят й към този момент бил подготвен да я погуби, само че като виждал, че служи правилно и работи старателно, я пощадил и се удивлявал на нейния добър манталитет, благост, примирение и строго постничество. Той виждал, че тя постела всеки ден, с изключение на в съботите и неделите, а свободното от работа време прекарвала не в празност и покой, а или в топли молебствия към Бога, или в четене на книги, на което била научена от ранно детство. Спяла рядко, даже и през нощта. На външен тип тя била постоянно бледа, суха, изнурена от писания и самоограничение. Господарят й доста се удивлявал на това, само че като виждал, че тя постъпва постоянно по този метод, почнал да я съжалява, да я обича и почита: Бог, като пазел бащински Своята угодница, света Юлия, преклонил жестокото сърце на безбожния човек да изпита благосклонност към нея. Тя към този момент била над двадесетгодишна, когато господарят й, който бил търговец, намислил да отплава с доста товари до Галия. Той взел със себе си и вярната си робиня Юлия, защото виждал, че под нейния контрол имуществото му се усилва: поради нея Бог благословил дома на този търговец (както в миналото в Египет - дома на Потифар, поради Йосиф). Поради това, дружно с богатите си товари, той взел със себе си и своята, или по-скоро, Христовата рабиня, която била по-скъпоценна от всевъзможен товар и отплавал. Той спрял на остров Корейка, около който минавал пътят му. Въпреки че на този остров имало и християнски градове, се срещали и значително езичници, и когато търговецът спрял на острова, покрай пристанището забелязал навалица от свои едноверци, които чествували някакъв езически празник и принасяли жертви на бесовете. Той отишъл там с всичките си прислужници, купил охранен бик, принесъл дружно с езичниците скверна жертва и всички почнали да ядат, да пият и да се веселят. А света Юлия останала на кораба и от дълбините на сърцето си въздишала и плачела, като скърбяла за заблудата и гибелта на тези хора.
Един човек от това сборище се качил на кораба, видял Юлия - плачеща и въздишаща девственица, схванал, че е християнка, отишъл и скрито споделил на началника на това сборище, който ръководел жертвоприношенията:
- На кораба има госпожица, която ругатни нашите богове и ни осъжда за това, че им принасяме жертви.
Тогава началникът заповядал да я влачат за косите, да я съблекат гола и да я бият грубо по цялото тяло. А мъченицата, до момента в който я биели, споделила със мощен глас:
- Изповядвам Този, Когото са били поради мен! Моят Владика е претърпял трънен венец и разтягане на кръст. Нека и аз, Неговата рабиня, бъда участничка и подражателка на Неговите премеждия, с цел да се популяризира и аз с Него в Неговото Царство!
После мъчителят заповядал да отрежат девическите й гърди; а тя понасяла мъжествено всички тези жестоки мъчения поради любовта си към Христа. Мъчителят, като желал по-бързо да я погуби, до момента в който не се е събудил господарят й, заповядал небрежно да създадат кръст и да разпънат на него мъченицата, както в миналото иудеите разпънали Христа.
И света Юлия в страданието си поради Христа се уподобила на Самия разпнат Христос, нашия Господ, като била удостоена да бъде разпъната на кръст поради Него.
Когато тя висяла на кръста и към този момент била покрай гибелта, господарят й се пробудил и щом я видял разпъната, голяма жал изпълнила сърцето му, само че с нищо не можел да й помогне: Христовата булка към този момент умирала. Когато святата й душа се освободила от телесните връзки, всички видели по какъв начин от устата й изхвърчала гълъбица, която била по-бяла от сняг, и отлетяла нагоре към небето. Заедно с това мъчителите й видели ангели; и всички били обзети от огромен страх; избягали оттова и единствено бездиханното тяло на светицата останало да виси на кръста. Но Христос Господ не го оставил: Той заповядал на ангелите Си да го пазят, до момента в който не й приготвил почтено заравяне по следния метод.
Недалеч от остров Корейка се намира малко островче, което по-рано се наричало Маргарита, а в този момент - Горгона. Там имало мъжки манастир. Божий ангел се явил на монасите, известил им всичко, което се случило на света мъченица Юлия, и им заповядал по-скоро да отплуват с транспортен съд до този остров, да смъкват от кръста многострадалното тяло на светата мъченица и да го донесат в манастира си за заравяне. Монасите се качили на кораба, вдигнали платната и отплавали. Като стигнали до пристанището, те намерили всичко по този начин, както им споделил ангелът Господен. Като снели от кръста светото й тяло, те го повили с чисто було. Намерили и отрязаните й гърди, захвърлени в близост до един камък, взели ги и ги сложили до тялото на мястото им. После отнесли тялото на кораба и наред се върнали в манастира си. Там погребали с чест тялото в църквата, като популяризирали Христос Бог, укрепил Своята рабиня за този страдалчески героизъм. На гроба й почнали да стават чудеса, заболели получавали излекуване от разнообразни болести; чудеса ставали и на мястото, където потърпевша. Християните, поданици на този остров, научили за страданията на светицата и построили дребна черква на нейно име на същото място, където била разпъната; там било тясно: това място представлявало стръмен рид. А там, където били хвърлени отрязаните й гърди, отдолу под камъка бликнала изворна вода, която била лечебна. Всички заболели, които пиели от тази вода или се миели с нея, оздравявали.
Станало и още едно знамение от камъка, до който се допрели гърдите на светицата: всяка година в деня на нейната памет от него росели, сходно на пот, ситни капчици мляко и кръв, в символ на девството и мъченичеството на света Юлия, която като мляко се избелила с девствената си непорочност и се обагрила с кръвта си, пролята за Христа. Те шапки през целия този ден, от утрото до вечерта; болните се помазвали с тях и получавали излекуване. След като минали доста години, църквата, издигната в чест на светата мъченица на мястото на нейното страдалчество, остаряла и отчасти се разрушила. Тогава поискали да построят нова, по-голяма черква на по-широко място, близо до остарялата, защото мястото там било доста тясно. Когато приготвили камъни, вар и всички належащо за градеж и към този момент желали на идващия ден да поставят основите, на сутринта намерили всички материали - на предходното място, при остарялата черква. Строителите изпаднали в неразбиране. Не след дълго още веднъж пренесли всичко на новото място; само че през нощта всичко отново било върнато. През тази нощ пазачите видели светла девственица, която натоварила целия материал, подготвен за градежа, на кола, впрегната с чифт светли волове и го превозила на остарялото място. Те разбрали, че светицата желае да възобновят храма на остарялото място и изпълнили нейното предпочитание. На двата острова - Корейка и Горгона, ставали и доста други чудеса, до момента в който честните мощи на светицата не били взети оттова и пренесени в Бресчия. И след преместването на мощите жителите на Корейка, които идват с религия в храма на светицата, не се лишават от нейната помощ и се резервират от нападенията на враговете по нейните свети и несъкрушими молебствия и заради милосърдието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух се отдава. чест и популярност, в този момент и в безкрайните епохи. Амин.
Житие на св. страдалец Йоан Търновски
Мъченик Йоан Търновски е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а татко му - Димо и въртял огромна търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина през 1812 година той банкрутирал. Наскоро Димо умрял. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съучастник на някакъв тухлар и керемидар. Обаче като млад се увлякъл в някакъв скрит план. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато пристигнал неговия ред, той от боязън примрял. Турците го свестили, само че и го измамили да одобри мохамеданство, в случай че желае да остане жив. В това положение на нерешителност той заречен и извършил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта. Той не намирал покой ни през деня, ни нощем. Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си - нито миряни, нито духовни, тъй като огромна била отговорността пред корана и турските закони, в случай че християнин посъветва към този момент потурчения да се върне в християнската религия. Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си разрешил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се подготви за страдалчество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, с цел да я продаде, тъй като му трябвали пари, а се срамувал самичък да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците почнали да търсят от кое място може един мюсюлманин да има такова нещо. Издирването стигнало до такава степен, че Йоан обществено изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда. Това било обявено на градоначалника. Йоан бил още веднъж разпитван, само че останал хладнокръвен в своята християнска религия. Подложен бил на нескончаем нечовечен пердах по краката. Той не издал нито един вопъл - единствено безшумно говорел: " Помени ме, Господи, в царството Си! " А откакто мъчението свършило, за изненада на всички Йоан скочил на крайници, сякаш нищо не е било. Окован в тежки стоманени вериги, той бил хвърлен в тюрма, гдето имало голям брой затворени за неплатени налози. Те свидетесвували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му огромна светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни самун, ни вода. Хранела го Божията берекет.
Подир седем дни шефът още веднъж изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с милувки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал даже куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било на вятъра. Мъченикът още веднъж изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал отново нечовечен побой и оскърбление, които св. Йоан като същински християнски страдалец приемал с наслада. Особено нощно време тъгите в тъмницата били тежки, жестоки. Но страдалец Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си религия. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: " Мохамеданин ли си или християнин? " Той и трите пъти отговарял: " Християнин съм и искам да умра за Христа! " Тогава съдията произнесъл смъртна присъда - мъченикът да бъде обесен на несъмнено място вън от града. Когато бойците водели наказания, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел амнистия и се молел: " Пресвета Богородице, избави ме! Обхванат от голям брой напасти, към тебе притичвам да диря избавление, о майко на Бог - Слово и Дево, избави ме от моите тежки и горчиви условия! " Пред бесилото помолил да му се позволи да си направи последна молитва. После споделил на бойците: " Сега изпълнете заповедта! " И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа денем, 16 юли 1822 година Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили.
Св. Антиоген бил свещеник на град Пидахтон. Живеел в манастир с 10 свои възпитаници. По същото време тези места обикалял жестокият изтезател на християните Филомарх. Той заловил доста от тях и ги избил. Езичникът не пожалил и светия отец, от който изискал да принесе жерва на идолите. Понеже боголюбивият дъртак и неговите възпитаници отказали, те били измъчвани и най-после посечени с меч.
Страдание на светата мъченица Юлия
Когато персите завладяли известния африкански град Картаген и отвели доста от жителите му в плен, дружно с другите пленници било взето и едно малко момиче, за което ще приказваме - блажената Юлия, щерка на един благороден човек, на име Аналсон. Тя била отведена в палестинска Сирия и продадена в иго на един търговец, греховен богохулник. Въпреки че живеело при безверен стопанин, момичето твърдо се придържало към светата религия в Христа, в която се родило, и към благочестивите християнски традиции, които усвоило от най-ранна възраст - постоянно се молело и постело. Като станала госпожица, тя усърдно се пазела в непорочност, живеела целомъдрено и в строго самоограничение и служела правилно на своя стопанин, по думите на апостола в елементарност на сърцето освен за очи като човекоугодници, само че като пред Божиите очи; тя изпълнявала с здравомислие всички предоставени й работи, които не противоречали на Бога и на целомъдрения й живот, и никой не можел да я принуди да извърши нещо обратно на това. Господарят й интензивно я принуждавал да се отхвърли от Христа и я уговарял да заживее нечестиво съгласно техните езически традиции, само че с никакви закани не било допустимо да я склони към това, тъй като тя била подготвена по-скоро да почине, в сравнение с да се отхвърли от Христа или да загуби своето непорочие. Господарят й към този момент бил подготвен да я погуби, само че като виждал, че служи правилно и работи старателно, я пощадил и се удивлявал на нейния добър манталитет, благост, примирение и строго постничество. Той виждал, че тя постела всеки ден, с изключение на в съботите и неделите, а свободното от работа време прекарвала не в празност и покой, а или в топли молебствия към Бога, или в четене на книги, на което била научена от ранно детство. Спяла рядко, даже и през нощта. На външен тип тя била постоянно бледа, суха, изнурена от писания и самоограничение. Господарят й доста се удивлявал на това, само че като виждал, че тя постъпва постоянно по този метод, почнал да я съжалява, да я обича и почита: Бог, като пазел бащински Своята угодница, света Юлия, преклонил жестокото сърце на безбожния човек да изпита благосклонност към нея. Тя към този момент била над двадесетгодишна, когато господарят й, който бил търговец, намислил да отплава с доста товари до Галия. Той взел със себе си и вярната си робиня Юлия, защото виждал, че под нейния контрол имуществото му се усилва: поради нея Бог благословил дома на този търговец (както в миналото в Египет - дома на Потифар, поради Йосиф). Поради това, дружно с богатите си товари, той взел със себе си и своята, или по-скоро, Христовата рабиня, която била по-скъпоценна от всевъзможен товар и отплавал. Той спрял на остров Корейка, около който минавал пътят му. Въпреки че на този остров имало и християнски градове, се срещали и значително езичници, и когато търговецът спрял на острова, покрай пристанището забелязал навалица от свои едноверци, които чествували някакъв езически празник и принасяли жертви на бесовете. Той отишъл там с всичките си прислужници, купил охранен бик, принесъл дружно с езичниците скверна жертва и всички почнали да ядат, да пият и да се веселят. А света Юлия останала на кораба и от дълбините на сърцето си въздишала и плачела, като скърбяла за заблудата и гибелта на тези хора.
Един човек от това сборище се качил на кораба, видял Юлия - плачеща и въздишаща девственица, схванал, че е християнка, отишъл и скрито споделил на началника на това сборище, който ръководел жертвоприношенията:
- На кораба има госпожица, която ругатни нашите богове и ни осъжда за това, че им принасяме жертви.
Тогава началникът заповядал да я влачат за косите, да я съблекат гола и да я бият грубо по цялото тяло. А мъченицата, до момента в който я биели, споделила със мощен глас:
- Изповядвам Този, Когото са били поради мен! Моят Владика е претърпял трънен венец и разтягане на кръст. Нека и аз, Неговата рабиня, бъда участничка и подражателка на Неговите премеждия, с цел да се популяризира и аз с Него в Неговото Царство!
После мъчителят заповядал да отрежат девическите й гърди; а тя понасяла мъжествено всички тези жестоки мъчения поради любовта си към Христа. Мъчителят, като желал по-бързо да я погуби, до момента в който не се е събудил господарят й, заповядал небрежно да създадат кръст и да разпънат на него мъченицата, както в миналото иудеите разпънали Христа.
И света Юлия в страданието си поради Христа се уподобила на Самия разпнат Христос, нашия Господ, като била удостоена да бъде разпъната на кръст поради Него.
Когато тя висяла на кръста и към този момент била покрай гибелта, господарят й се пробудил и щом я видял разпъната, голяма жал изпълнила сърцето му, само че с нищо не можел да й помогне: Христовата булка към този момент умирала. Когато святата й душа се освободила от телесните връзки, всички видели по какъв начин от устата й изхвърчала гълъбица, която била по-бяла от сняг, и отлетяла нагоре към небето. Заедно с това мъчителите й видели ангели; и всички били обзети от огромен страх; избягали оттова и единствено бездиханното тяло на светицата останало да виси на кръста. Но Христос Господ не го оставил: Той заповядал на ангелите Си да го пазят, до момента в който не й приготвил почтено заравяне по следния метод.
Недалеч от остров Корейка се намира малко островче, което по-рано се наричало Маргарита, а в този момент - Горгона. Там имало мъжки манастир. Божий ангел се явил на монасите, известил им всичко, което се случило на света мъченица Юлия, и им заповядал по-скоро да отплуват с транспортен съд до този остров, да смъкват от кръста многострадалното тяло на светата мъченица и да го донесат в манастира си за заравяне. Монасите се качили на кораба, вдигнали платната и отплавали. Като стигнали до пристанището, те намерили всичко по този начин, както им споделил ангелът Господен. Като снели от кръста светото й тяло, те го повили с чисто було. Намерили и отрязаните й гърди, захвърлени в близост до един камък, взели ги и ги сложили до тялото на мястото им. После отнесли тялото на кораба и наред се върнали в манастира си. Там погребали с чест тялото в църквата, като популяризирали Христос Бог, укрепил Своята рабиня за този страдалчески героизъм. На гроба й почнали да стават чудеса, заболели получавали излекуване от разнообразни болести; чудеса ставали и на мястото, където потърпевша. Християните, поданици на този остров, научили за страданията на светицата и построили дребна черква на нейно име на същото място, където била разпъната; там било тясно: това място представлявало стръмен рид. А там, където били хвърлени отрязаните й гърди, отдолу под камъка бликнала изворна вода, която била лечебна. Всички заболели, които пиели от тази вода или се миели с нея, оздравявали.
Станало и още едно знамение от камъка, до който се допрели гърдите на светицата: всяка година в деня на нейната памет от него росели, сходно на пот, ситни капчици мляко и кръв, в символ на девството и мъченичеството на света Юлия, която като мляко се избелила с девствената си непорочност и се обагрила с кръвта си, пролята за Христа. Те шапки през целия този ден, от утрото до вечерта; болните се помазвали с тях и получавали излекуване. След като минали доста години, църквата, издигната в чест на светата мъченица на мястото на нейното страдалчество, остаряла и отчасти се разрушила. Тогава поискали да построят нова, по-голяма черква на по-широко място, близо до остарялата, защото мястото там било доста тясно. Когато приготвили камъни, вар и всички належащо за градеж и към този момент желали на идващия ден да поставят основите, на сутринта намерили всички материали - на предходното място, при остарялата черква. Строителите изпаднали в неразбиране. Не след дълго още веднъж пренесли всичко на новото място; само че през нощта всичко отново било върнато. През тази нощ пазачите видели светла девственица, която натоварила целия материал, подготвен за градежа, на кола, впрегната с чифт светли волове и го превозила на остарялото място. Те разбрали, че светицата желае да възобновят храма на остарялото място и изпълнили нейното предпочитание. На двата острова - Корейка и Горгона, ставали и доста други чудеса, до момента в който честните мощи на светицата не били взети оттова и пренесени в Бресчия. И след преместването на мощите жителите на Корейка, които идват с религия в храма на светицата, не се лишават от нейната помощ и се резервират от нападенията на враговете по нейните свети и несъкрушими молебствия и заради милосърдието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух се отдава. чест и популярност, в този момент и в безкрайните епохи. Амин.
Житие на св. страдалец Йоан Търновски
Мъченик Йоан Търновски е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а татко му - Димо и въртял огромна търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина през 1812 година той банкрутирал. Наскоро Димо умрял. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съучастник на някакъв тухлар и керемидар. Обаче като млад се увлякъл в някакъв скрит план. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато пристигнал неговия ред, той от боязън примрял. Турците го свестили, само че и го измамили да одобри мохамеданство, в случай че желае да остане жив. В това положение на нерешителност той заречен и извършил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта. Той не намирал покой ни през деня, ни нощем. Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си - нито миряни, нито духовни, тъй като огромна била отговорността пред корана и турските закони, в случай че християнин посъветва към този момент потурчения да се върне в християнската религия. Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си разрешил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се подготви за страдалчество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, с цел да я продаде, тъй като му трябвали пари, а се срамувал самичък да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците почнали да търсят от кое място може един мюсюлманин да има такова нещо. Издирването стигнало до такава степен, че Йоан обществено изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда. Това било обявено на градоначалника. Йоан бил още веднъж разпитван, само че останал хладнокръвен в своята християнска религия. Подложен бил на нескончаем нечовечен пердах по краката. Той не издал нито един вопъл - единствено безшумно говорел: " Помени ме, Господи, в царството Си! " А откакто мъчението свършило, за изненада на всички Йоан скочил на крайници, сякаш нищо не е било. Окован в тежки стоманени вериги, той бил хвърлен в тюрма, гдето имало голям брой затворени за неплатени налози. Те свидетесвували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му огромна светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни самун, ни вода. Хранела го Божията берекет.
Подир седем дни шефът още веднъж изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с милувки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал даже куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било на вятъра. Мъченикът още веднъж изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал отново нечовечен побой и оскърбление, които св. Йоан като същински християнски страдалец приемал с наслада. Особено нощно време тъгите в тъмницата били тежки, жестоки. Но страдалец Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си религия. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: " Мохамеданин ли си или християнин? " Той и трите пъти отговарял: " Християнин съм и искам да умра за Христа! " Тогава съдията произнесъл смъртна присъда - мъченикът да бъде обесен на несъмнено място вън от града. Когато бойците водели наказания, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел амнистия и се молел: " Пресвета Богородице, избави ме! Обхванат от голям брой напасти, към тебе притичвам да диря избавление, о майко на Бог - Слово и Дево, избави ме от моите тежки и горчиви условия! " Пред бесилото помолил да му се позволи да си направи последна молитва. После споделил на бойците: " Сега изпълнете заповедта! " И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа денем, 16 юли 1822 година Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ