Св. Св. Констанин и Елена всъщност са син и майка.

Св. Св. Констанин и Елена в действителност са наследник и майка.

Още преживе император Константин е наименуван Велики. За да го нарекат по този начин, неговите поданици-християни са имали много съществени учредения.

Той е първия римски император, който стопира гоненията, изтезанията и убийствата на християни. През 313 сл. Хр Константин издава едиктът от Милано и християните си отдъхват. Епохата, в която първите вярващи в един-единствен господ са разпъвани на кръст и хвърляни на лъвовете от Нерон към този момент е в историята. Нещо повече – самият император става ревнив християнин. По негово време е направен  и " уставът “ на християнската черква. " Указанията “ в какво би трябвало да има вяра същинският набожен са наречени " Символът на вярата “. Строят се църкви. Ако сте се чудили за какво Истанбул се е наричал Константинопол – не се чудете. Градът е кръстен навръх този Константин. Той реалокира столицата на Римската империя от Рим в този град, издигнат особено за задачата. Всъщност " Истанбул “ е зле произнесено и сдъвкано " Константинопол “…

Любопитното за този изтъкнат християнски светец е, че макар цялата си обич, отбрана и  развиване на християнството, Константин става християнин едвам на смъртния си одър…Всъщност той прави Църквата формалната институция на християнството. За положително или зло. Или и за двете…

Библията (βιβλία –книга от  βιβλίον – хартия, свитък на старогръцки) e настолната книга на християнството. Това потвърдено е най-популярната книга на човечеството. Съществуват цялостни преводи на светата книга на 451 езика и частични преводи на още към 2500… Било е време, когато писанието – въпреки и в разнообразни разновидности е било единствения източник на просвещение и информация изобщо. Стотици генерации са вярвали в непогрешимостта на библията. Днес, при по-внимателен прочит елементарно ще се откриват логичен неточности, чисти заемки от митове и предания, времеви несъответствия, а  съгласно някои и чисти измислици за наивници. В последна сметка, вярата е вътрешно чувство, което не се нуждае от доказателства. Но все пак… При сериозен обзор на християнските догми ще открием обаче неща, които са необятно прокламирани от Църквата, обаче не участвам в Светата книга.

Ето някои от тях..

- Никъде не е написано, че Адам и Ева са изяли тъкмо ябълка. Обяснението още първоначално е за " плодно дръвче “, " плод “, само че на никое място не е упомената думата " ябълка “.

- В Библията на никое място не се загатва за седемте смъртни гряха. Всичко това е добавено към доктрината на Църквата 600 години след разпъването на Христос. Всъщност главната информация за това идва от " Божествената комедия “ на Данте…

-  В Библията на никое място не се загатва за чистилище – " краткотрайната спирка на тестване “ сред парадайса и пъкъла. Това е измислица на католиците чак от 13.

- Исус не е роден нито на 25 декември, нито на 7 на януари. Никъде в Евангелията не се показва точната дата на раждането му. Всъщност 25 декември е рождена дата на една сюрия предхристòви божества.  Богът на Слънцето - Хор е роден на 25 декември към 3000 година прочие н. е. от девицата Изида Мери. Древногръцкият Дионис също е черпил на тази дата. Големият съперник на Христос по време на Римската империя – господ Митра също е роден на тази " божествена “ дата…

Най-важното съгласно мен. Което обръща много от станалите наложителни християнски традиции и ненапълно смисъла на вярата  :

- В Библията на никое място не се кръщават деца. Само възрастни! Самият Исус е кръстен на 30 години.  " Който повярва и се кръсти – той ще бъде избавен. " Това трансформира много разпоредбите на Църквата, нали… Де факто пеленачетата се кръщават, без да имат право да изразят свободна воля... И без никой да ги пига. Предрешението на религиозната принадлежност е един от " греховете “ на Църквата. Лично мнение на създателя, несъмнено.