Св. Силвестър
Св. Силвестър се родил в Рим. Негов преподавател във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин.
В столицата на международната империя тогава идвали доста странници, а младият Силвестър доста обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. За повече от година негов безценен посетител бил един източен свещеник – Тимотей, който дошъл в Рим да благовествува на езичниците, които били голямо мнозинство в този интернационален град, а християните били към 200 000. Евангелският просветител спечелил мнозина идолослужители за Христа и Църквата, само че градският шеф Тарквиний заловил свещеник Тимотей и го затворил в тюрма. Три пъти го изтезавали с камшик, с цел да се отхвърли от християнската си религия и тъй като останал неотстъпчив, той бил обезглавен.
Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и гибел, в случай че не извърши затоведта. Св. Силвестър планувал близката гибел на користолюбивия и нечовечен шеф и му дал отговор с евангелските слова от притчата за безумния паралия: " Нощес ще ти изискат душата " (Лука 12:20) – и му декларирал, че неговите закани няма да се осъществен! Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тюрма и да го оковат във вериги, само че като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към среднощ починал. Силвестър бил освободен от пандиза.
Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата гибел бил определен за Римски свещеник и станал тридесет и пети папа.
През неговото светителство (314-335 г.) били извършени най-важните промени на Константин Велики (306-337 г.) за преустановяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия космополитен събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от " ден на слънцето " в " ден Господен ", тъй като в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и каузи светителят надзиравал своите духовни рожби. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.
След доста и плодоносни писания, с които привлякъл в Христовата религия мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено умрял в Господа. Светите му мощи почиват в издигнатата от него гробница върху катакомбата " Св. Прискила " и неговата гробница е една от най-старите гробници на " Вечния град ".
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
В столицата на международната империя тогава идвали доста странници, а младият Силвестър доста обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. За повече от година негов безценен посетител бил един източен свещеник – Тимотей, който дошъл в Рим да благовествува на езичниците, които били голямо мнозинство в този интернационален град, а християните били към 200 000. Евангелският просветител спечелил мнозина идолослужители за Христа и Църквата, само че градският шеф Тарквиний заловил свещеник Тимотей и го затворил в тюрма. Три пъти го изтезавали с камшик, с цел да се отхвърли от християнската си религия и тъй като останал неотстъпчив, той бил обезглавен.
Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и гибел, в случай че не извърши затоведта. Св. Силвестър планувал близката гибел на користолюбивия и нечовечен шеф и му дал отговор с евангелските слова от притчата за безумния паралия: " Нощес ще ти изискат душата " (Лука 12:20) – и му декларирал, че неговите закани няма да се осъществен! Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тюрма и да го оковат във вериги, само че като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към среднощ починал. Силвестър бил освободен от пандиза.
Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата гибел бил определен за Римски свещеник и станал тридесет и пети папа.
През неговото светителство (314-335 г.) били извършени най-важните промени на Константин Велики (306-337 г.) за преустановяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия космополитен събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от " ден на слънцето " в " ден Господен ", тъй като в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и каузи светителят надзиравал своите духовни рожби. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.
След доста и плодоносни писания, с които привлякъл в Христовата религия мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено умрял в Господа. Светите му мощи почиват в издигнатата от него гробница върху катакомбата " Св. Прискила " и неговата гробница е една от най-старите гробници на " Вечния град ".
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ