Св. пророк Исаия
Св. оракул Исаия, наследник Амосов, произлизал от рода на юдейските царе и пророчествал във втората половина на VІІІ век преди Христа. Той бил женен и имал деца. Сред развратения народ той живеел свято, спазвал строго закона Господен и угаждал на Бога, Който му се явил в отлично привидение и му заповядал да възвести Неговата воля на юдейския народ. Исаия самичък споделя за това отлично събитие в глава VІ на своята книга.
В храма той видял Господа в популярност, да седи на висок трон и областен от шестокрили серафими, които славели Неговото великолепие и Му пеели хвалебна ария: " Свят, свят, свят Господ Саваот! Цялата земя е изпълнена с Неговата популярност! " Обладан от благочестив боязън, Исаия помислил в сърцето си: " О, аз окаяния, който съм човек неверен и пребивавам измежду грешници, а с очите си видях Царя, Господа Саваота! "
Докато той мислел по този начин, един от серафимите взел от жертвеника жарък въглен, прилетял до него, докоснал се до устата му и споделил: " Ето, това се докосна до устата ти, и твоето безвластие се лиши от тебе, и прегрешението ти се очисти! " И по-късно Исаия чул гласа на Господа, Който питал: " Кого да проводя? Кой ще отиде при тия люде? " – “Ето ме, Господи – споделил Исаия, - Проводи мене! " И Господ му споделил: “Иди и кажи на тоя народ: С уши ще чуете – и не ще разберете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, да не би да видят, с уши са чуят и със сърце да схванат, та да се извърнат, с цел да ги изцеря " (Ис. 6:8-10).
Оттогава Исаия, дисциплиниран на Божията заръка, встъпил в пророческо служение. Господ му възвестил, че ще накаже юдейския народ поради неговата непризнателност и нечестие. Господ сравнявал тоя народ с лозе, за което с обич и усърдие се грижи стопанинът: оградил го, изкопал в него лин, грижливо окопавал и поливал лозите и очаквал от тях богат плод; само че лозето не възнаградило трудовете му и вместо предстоящото грозде то подивяло.
“И в този момент, поданици йерусалимски и мъже юдейски, отсъдете сред Мене и Моето лозе! Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо до момента в който чаках да принесе положително грозде, то даде диво грозде? Аз ще ви кажа какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените и то ще бъде тъпкано; и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят; и ще обрасне то с тръни и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Юда – обична Негова градина. И чака Той правораздаване, само че ето – кръвопролитие; чака истина, ето – вик. " (Ис. 5:3-7).
Тия думи, предвещащи опустошение на Йерусалим, Исаия предавал на народа, като го увещавал да се покае. Но народът не го слушал и се предавал на безвластие и идолопоклонство. Господ в безпределното си състрадание, се бавел с гнева си и нееднократно избавял Йерусалим от настъпление на враговете. Но чудесните личби не обръщали към Него сърцата на юдеите.
След няколко нечистиви царе на престола встъпил цар Езекия, който почитал Господа от цялата си душа, разрушил идолските капища и възстановил поклонението на единия Бог. Господ посредством него посочил, че слуша молитвите на тия, които с обич и религия се обръщат към Него. Асирийците обсадили Йерусалим и техния цар Сенахерим пратил да кажат на Езекия да се съобщи, тъй като няма от кое място да чака избавление. Действително, гибелта се посочила неизбежна. Но Езекия се обърнал към Бога с топла молитва за избавление и пратил да замолят оракул Исаия – и той също да моли Господа да отвърне бедствието. Исаия успокоил царя, като му съобщил, че Господ ще се застъпи за Йерусалим и че враговете ще се отдръпват.
Същата нощ ангел поразил със гибел 185 000 души в асирийския стан. Ужасеният Сенахерим дигнал обсадата и бързо се отдръпнал с останалата си армия, и Йерусалим бил избавен.
Скоро след това благочестивият цар Езекия тежко болен. Исаия по заръка на Господа пристигнал при него и го съветвал да приведе в ред делата си, тъй като скоро ще почине. Тая новина прекомерно натъжила царя и той почнал със сълзи да моли Бога, да му продължи живота. Исаия още не бил съумял да излезе от царския замък, когато Господ му споделил: " Върни се и кажи на Езекия, че Аз видях сълзите му и чух молението му и му давам още 15 години живот! " Исаия извършил заповяданото и, с цел да увери царя в истиността на своите думи, направил знамение като върнал сянката на слънчевия часовник с 10 степени обратно. Езекия фактически излекуван, благодарил на Бога за спасението и продължавал да му служи старателно.
Вавилонският цар, като разбрал за оздравяването на Езекия, пратил при него пратеници да го поздравят. Тук Езекия се увлякъл от пустославие и с огромна горделивост посочил на пратениците всички свои съкровища. Исаия разбрал за това и предсказал на царя, че всичкото това благосъстояние ще бъде разграбено и отнесено във Вавилон. Царят схванал, че не би трябвало да се надява на благосъстоянието и да се хвали с богатства, които така скоро минават, само че че би трябвало да търси същински и безконечни богатства. " Господ е обективен – споделил Езекия, - дано пребъде мир и истина през всички дни на живота ми! "
Увещавайки народа към смирение, Исаия му предричал освен бедствия, които щели да го реализиран, само че предсказал рухването на доста тогавашни могъщи страни и градове.
Особено пророкът се стараел да възбуди в юдеите религия и благочестие, като им предсказвал за дохождането на Месия-Христос: той приказвал за Иисуса Христа по-ясно и по-подробно, в сравнение с всички други пророци, заради което от отците на Църквата е наименуван “старозаветен евангелист ". Вдъхновен от Божия дух, той наблюдавал в пророчествата си целия земен живот на Спасител, от Неговото раждане от Дева, до доброволната Негова гибел за избавление на индивидите. Пророкът предсказал също и за Йоан Предтеча, който трябвало да благовествува на юдеите за Иисус Христос (Ис. 40:3-5).
Пророкът загатва и за чудесата, които Господ щял да извърши във времето на своя земен живот: " ето, вашият Бог ще пристигна и ще ви избави. Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее. Защото води ще бликнат в пустинята и потоци в степите. " (Ис. 33:1-6).
С особена акуратност Исаия приказва за страданията на Спасителя. Той предвещава, че Иисус Христос ще се яви на земята в преклонен тип, и че като Го видят без великолепие и популярност, людете не ще узнаят в Него Сина Божи, от дълго време упования Месия - Христос, че Той непринудено ще одобри премеждия и най-после ще бъде наказан на гибел, " и към злодейци ще бъде присъединен " (Исая, глава 53).
Пророкът предвещава разпространяването на Христовото обучение по цялата галактика, което ще бъде светлина за народите до земните краища. Той приканва всички от името на Господа към вярата и истината, към Божията берекет, която е нагоре от всички богатства.
Той подканя към смирение за греховете, приказва за милосърдието на Бога, постоянно подготвен да елементарни на този, който с разкайване се отвръща от пътя на нечестието. Той съпоставя словото Божие с дъжд, който освежава земята и й дава мощ да създаде храна за всяко живо създание. Такава плодородна мощ ще има словото Божие, в случай че отворим сърцата си за него. То ще създаде в тях плодове за безконечен живот.
Подобно на оракул Йеремия, Исаия се старае да защищити от двуличие юдеите, склонни да извършват единствено външните обреди на закона. Той приказва, че приятният на Господа пост не се състои единствено в лишението от храна и в помрачението на лицето в символ на притворно примирение.
" Не подобен пост съм избрал Аз – споделя Господ. Но разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на независимост и всеки хомот разкъсай! Раздели хляба си с гладните и скитниците бедняци заведи вкъщи си! Видиш ли гол, облечи го, и от еднокръвния се не се крий! Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето излекуване скоро ще процъфти, и твоята истина ще тръгне пред тебе, и славата Господня ще те съпровожда! " (Ис. 58:5-9).
Исаия пророчествал в течение на 60 години.
След като предсказал вавилонското пленение, той предвъзвестил завръщането на юдеите в Йерусалим във времето на Кир, и славата, и успехите на тоя популярен цар, който той назовава по има 100 години преди раждането му.
Преданието приказва, че Исаия починал в дълбока напреднала възраст – на 126 години. При цар Манасия, който се разгневил на пророка, загдето изобличавал пороците му, и заповядал да го прережат с дървен трион. Благочестиви люде погребали тялото му покрай Силоамския поток, който се явил – както приказва преданието – по негова молитва. Това станало към 675 година преди Рождество Христово.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
В храма той видял Господа в популярност, да седи на висок трон и областен от шестокрили серафими, които славели Неговото великолепие и Му пеели хвалебна ария: " Свят, свят, свят Господ Саваот! Цялата земя е изпълнена с Неговата популярност! " Обладан от благочестив боязън, Исаия помислил в сърцето си: " О, аз окаяния, който съм човек неверен и пребивавам измежду грешници, а с очите си видях Царя, Господа Саваота! "
Докато той мислел по този начин, един от серафимите взел от жертвеника жарък въглен, прилетял до него, докоснал се до устата му и споделил: " Ето, това се докосна до устата ти, и твоето безвластие се лиши от тебе, и прегрешението ти се очисти! " И по-късно Исаия чул гласа на Господа, Който питал: " Кого да проводя? Кой ще отиде при тия люде? " – “Ето ме, Господи – споделил Исаия, - Проводи мене! " И Господ му споделил: “Иди и кажи на тоя народ: С уши ще чуете – и не ще разберете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, да не би да видят, с уши са чуят и със сърце да схванат, та да се извърнат, с цел да ги изцеря " (Ис. 6:8-10).
Оттогава Исаия, дисциплиниран на Божията заръка, встъпил в пророческо служение. Господ му възвестил, че ще накаже юдейския народ поради неговата непризнателност и нечестие. Господ сравнявал тоя народ с лозе, за което с обич и усърдие се грижи стопанинът: оградил го, изкопал в него лин, грижливо окопавал и поливал лозите и очаквал от тях богат плод; само че лозето не възнаградило трудовете му и вместо предстоящото грозде то подивяло.
“И в този момент, поданици йерусалимски и мъже юдейски, отсъдете сред Мене и Моето лозе! Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо до момента в който чаках да принесе положително грозде, то даде диво грозде? Аз ще ви кажа какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените и то ще бъде тъпкано; и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят; и ще обрасне то с тръни и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Юда – обична Негова градина. И чака Той правораздаване, само че ето – кръвопролитие; чака истина, ето – вик. " (Ис. 5:3-7).
Тия думи, предвещащи опустошение на Йерусалим, Исаия предавал на народа, като го увещавал да се покае. Но народът не го слушал и се предавал на безвластие и идолопоклонство. Господ в безпределното си състрадание, се бавел с гнева си и нееднократно избавял Йерусалим от настъпление на враговете. Но чудесните личби не обръщали към Него сърцата на юдеите.
След няколко нечистиви царе на престола встъпил цар Езекия, който почитал Господа от цялата си душа, разрушил идолските капища и възстановил поклонението на единия Бог. Господ посредством него посочил, че слуша молитвите на тия, които с обич и религия се обръщат към Него. Асирийците обсадили Йерусалим и техния цар Сенахерим пратил да кажат на Езекия да се съобщи, тъй като няма от кое място да чака избавление. Действително, гибелта се посочила неизбежна. Но Езекия се обърнал към Бога с топла молитва за избавление и пратил да замолят оракул Исаия – и той също да моли Господа да отвърне бедствието. Исаия успокоил царя, като му съобщил, че Господ ще се застъпи за Йерусалим и че враговете ще се отдръпват.
Същата нощ ангел поразил със гибел 185 000 души в асирийския стан. Ужасеният Сенахерим дигнал обсадата и бързо се отдръпнал с останалата си армия, и Йерусалим бил избавен.
Скоро след това благочестивият цар Езекия тежко болен. Исаия по заръка на Господа пристигнал при него и го съветвал да приведе в ред делата си, тъй като скоро ще почине. Тая новина прекомерно натъжила царя и той почнал със сълзи да моли Бога, да му продължи живота. Исаия още не бил съумял да излезе от царския замък, когато Господ му споделил: " Върни се и кажи на Езекия, че Аз видях сълзите му и чух молението му и му давам още 15 години живот! " Исаия извършил заповяданото и, с цел да увери царя в истиността на своите думи, направил знамение като върнал сянката на слънчевия часовник с 10 степени обратно. Езекия фактически излекуван, благодарил на Бога за спасението и продължавал да му служи старателно.
Вавилонският цар, като разбрал за оздравяването на Езекия, пратил при него пратеници да го поздравят. Тук Езекия се увлякъл от пустославие и с огромна горделивост посочил на пратениците всички свои съкровища. Исаия разбрал за това и предсказал на царя, че всичкото това благосъстояние ще бъде разграбено и отнесено във Вавилон. Царят схванал, че не би трябвало да се надява на благосъстоянието и да се хвали с богатства, които така скоро минават, само че че би трябвало да търси същински и безконечни богатства. " Господ е обективен – споделил Езекия, - дано пребъде мир и истина през всички дни на живота ми! "
Увещавайки народа към смирение, Исаия му предричал освен бедствия, които щели да го реализиран, само че предсказал рухването на доста тогавашни могъщи страни и градове.
Особено пророкът се стараел да възбуди в юдеите религия и благочестие, като им предсказвал за дохождането на Месия-Христос: той приказвал за Иисуса Христа по-ясно и по-подробно, в сравнение с всички други пророци, заради което от отците на Църквата е наименуван “старозаветен евангелист ". Вдъхновен от Божия дух, той наблюдавал в пророчествата си целия земен живот на Спасител, от Неговото раждане от Дева, до доброволната Негова гибел за избавление на индивидите. Пророкът предсказал също и за Йоан Предтеча, който трябвало да благовествува на юдеите за Иисус Христос (Ис. 40:3-5).
Пророкът загатва и за чудесата, които Господ щял да извърши във времето на своя земен живот: " ето, вашият Бог ще пристигна и ще ви избави. Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее. Защото води ще бликнат в пустинята и потоци в степите. " (Ис. 33:1-6).
С особена акуратност Исаия приказва за страданията на Спасителя. Той предвещава, че Иисус Христос ще се яви на земята в преклонен тип, и че като Го видят без великолепие и популярност, людете не ще узнаят в Него Сина Божи, от дълго време упования Месия - Христос, че Той непринудено ще одобри премеждия и най-после ще бъде наказан на гибел, " и към злодейци ще бъде присъединен " (Исая, глава 53).
Пророкът предвещава разпространяването на Христовото обучение по цялата галактика, което ще бъде светлина за народите до земните краища. Той приканва всички от името на Господа към вярата и истината, към Божията берекет, която е нагоре от всички богатства.
Той подканя към смирение за греховете, приказва за милосърдието на Бога, постоянно подготвен да елементарни на този, който с разкайване се отвръща от пътя на нечестието. Той съпоставя словото Божие с дъжд, който освежава земята и й дава мощ да създаде храна за всяко живо създание. Такава плодородна мощ ще има словото Божие, в случай че отворим сърцата си за него. То ще създаде в тях плодове за безконечен живот.
Подобно на оракул Йеремия, Исаия се старае да защищити от двуличие юдеите, склонни да извършват единствено външните обреди на закона. Той приказва, че приятният на Господа пост не се състои единствено в лишението от храна и в помрачението на лицето в символ на притворно примирение.
" Не подобен пост съм избрал Аз – споделя Господ. Но разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на независимост и всеки хомот разкъсай! Раздели хляба си с гладните и скитниците бедняци заведи вкъщи си! Видиш ли гол, облечи го, и от еднокръвния се не се крий! Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето излекуване скоро ще процъфти, и твоята истина ще тръгне пред тебе, и славата Господня ще те съпровожда! " (Ис. 58:5-9).
Исаия пророчествал в течение на 60 години.
След като предсказал вавилонското пленение, той предвъзвестил завръщането на юдеите в Йерусалим във времето на Кир, и славата, и успехите на тоя популярен цар, който той назовава по има 100 години преди раждането му.
Преданието приказва, че Исаия починал в дълбока напреднала възраст – на 126 години. При цар Манасия, който се разгневил на пророка, загдето изобличавал пороците му, и заповядал да го прережат с дървен трион. Благочестиви люде погребали тялото му покрай Силоамския поток, който се явил – както приказва преданието – по негова молитва. Това станало към 675 година преди Рождество Христово.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ