Св. прор. Елисей. Св. Методий Цариградски
Св. оракул Елисей бил от Рувимовото коляно. Живял в IX век преди Христа. Ученик на оракул Илия - правил доста чудеса.
По Божие предписание св. оракул Елисей бил предназначен за пророческо служение от св. оракул Илия. При възнесението на оракул Илия той получил неговия плащ и оракулски подарък. Той се трудил повече от шестдесет години при шест израилски царе - от Ахав до Иоас (Йоахаз). То е засвидетелствано в Трета (19 глава) и Четвърта книга Царства (глави 2-9 и 13). Подобно на оракул Самуил, към него се обръщали за помощ и елементарните хора. Притежавал изключителна мощ на духа, твърда религия и проницателност. На царете говорел храбро, изобличавайки нечестието им.
Пророкът направил голям брой чудеса: разделил водите на р.Йордан и минал по сухото й дъно, избавил бедна вдовица от гладна гибел като по превъзходен метод напълнил съдовете с олио, възкресил с молитвите си ненадейно умряло момченце, излекувал от проказа сирийския военачалник Нееман, трансформирал солената вода в питейна, по превъзходен начил в пустинята набавил вода за войската на израилския и йудейския цар, които воювали с моавитяните. Във привидение, разказано в IV Цар. 5 гл., пророкът разказал за висшата Божия власт над всички нации. Той взел участие в държавните каузи (при въздигането на Азаил на сирийския трон, IV Цар. 8 гл., помазването на Ииуй IV Цар. 8 гл. и др.), предсказал успеха над врага на израилския цар Иоахаз и със своята проницателност и мъдри препоръки донесъл победи на израилските царе. Въпреки напъните на пророците, идолопоклонството и гнусните езически традиции подронили духовната база на израилския народ. Заради прегрешението на отстъплението Бог позволил Израилското царство да бъде унищожено от асирийските войски в 722 година преди Христа (IV Цар. 17 глава).
Св. оракул Елисей умрял в дълбока напреднала възраст в Самария при Иоас (IV Цар. 2-10 гл.). " И приживе вършеше той чудеса, и след гибелта делата му бяха чудни " (Сир. 48:15). Година след гибелта му труп, пренебрегнат в пещерата, в която лежали мощите на пророка, възкръснал от до момента си с него (IV Цар. 13:21).
В Своите поуки Господ Иисус Христос няколко пъти споменавал Илия и Елисей, по тази причина всеки набожен би трябвало да се запознае с техния живот и подвизи.
Както св. оракул Илия, по този начин и оракул Елисей проповядвали устно и не оставили след себе си документално слово.
Житие на светия наш отец Методий, патриарх Константинополски
Роденият в Сицилия Христов светител Методий приел отшелнически облик в младите си години и преуспявал в добродетелния живот. При царуването на иконобореца Лъв Арменец той заемал длъжността апокрисиарий при светейшия Цариградски патриарх Никифор. Патриархът пратил Методий при папата в Рим с едно предписание по отношение на църковните каузи. Той съзнателно останал в Рим за дълго време, тъй като нечестивият Лъв свалил от патриаршеския трон светейшия Никифор и сложил еретика иконоборец Теодот Милисийски, наименуван Каситер. След кончината на Лъв и лъжепатриарха Теодот Методий се завърнал от Стария в Новия Рим. В презвитерски ранг той служил на Господа в истина и преподобие, непрекъснато воювайки с иконоборческата разкол, която по това време изключително се засилила: след Лъв Арменец царският трон бил ангажиран още веднъж от разколник иконоборец Михаил Травлос, а за патриарси били избирани неблагочестиви хора.
Блаженият Методий поел популярен героизъм, като почнал спор с еретиците и ги укорявал. Заради тая активност нечестивият цар го предал на страдания и тюрма, както за това оповестява историкът Зонара. Той споделя, че при започване на царуването си Михаил Травлос се посочил като милосърден властник: освободил от тъмниците мнозина от светите отци, заточени от Лъв Арменец поради почитането на иконите, само че по-късно, след много време, отменил това положително дело, осъществено от двуличие, и без да крие злобното си нечестие, почнал гонение срещу православните. Той се опълчил с гняв срещу Методий и Евтимий, свещеник Сардийски, без да загатваме многото други, потърпевши от него. Заради иконопочитанието той пратил Евтимий в заточение, а Методий затворил в тъмницата на Акрит. Зонара разказва по този начин нечестието на Михаил Травлос: съгласно думите му, той подражавал във всичко на цар Копроним; тъй като благоволял към иудеите, заповядал да се пости в събота; като не вярвал във възкресението на мъртвите, осмивал вярата за благословен задгробен живот; отнасял се с подигравка и към предсказанията на светите пророци; твърдял, че бесове не съществуват и не считал за грях скверните скотски деяния; почитал предателя Иуда за светец и считал, че той ще бъде избавен. Той ненавиждал книжовната мъдрост и попречил родителите да пращат децата в православни учебни заведения, та като изучат свещеното Писание, да не изобличат безумието му, а оставайки невежи и неуки, да следват еретическото му подвеждане. Така споделя Зонара. Методий мъжествено се противил на зловерния цар като умен овчар, умел в Божественото Писание, православните догмати и преданията на светите отци. Заради това като изповедник на истината понасял освен окови и тюрма, само че даже и рани.
След гибелта на Михаил Травлос се възцарил синът му Теофил правоприемник освен на престола, само че и на зловерието на татко си, той предал на мъчения и гибел мнозина поради честното удостояване на светите икони. Но обичайки учението, той обновил запустелите цариградски учебни заведения и заповядал още веднъж да стартират занятия. Той освободил от изгнание и свети Методий, както споделя гръцкият историк Михаил Гликос. По чудноват метод, споделя той, Бог извел Методий от мрачната тюрма: заради любовта си към знанията Теофил постоянно прекарвал времето си над книгите и един път в ръцете му попаднала книга, чието наличие му било неразбираемо. Някой от доближените му загатнал, че Методий, пандизчията в Акритската тюрма, е прочут с умеенето си да пояснява сложните за схващане места в книгите. Царят незабавно заповядал да му доведат свети Методий. След тяхната среща и сказка, той схванал, че преподобният е умен мъж и го освободил от почитание към него.
Когато получил свободата, свети Методий още веднъж встъпил в вербален дуел с еретиците, като ги учел да въздават на светите икони достойните чест и поклонение и с това още веднъж провокирал гнева на иконоборците. За активността на свети Методий в отбрана на православието научил царят и мощно се разгневил на Божия ласкател, само че скрил недоволството си за по-подходящо време. През тия дни гърците водели война със сарацините и царят трябвало да бъде при войската си. Тръгвайки към полковете, той взел със себе си и свети Методий, сякаш, от една страна, поради молитвата, а от друга поради беседите върху писанието и разясняването на неразбираемите въпроси, в които, както самичък се убедил, свети Методий бил доста умел. В реалност царят взел със себе си Божия ласкател от боязън, че в случай че свети Методий остане в столицата, може да се зароди национално неодобрение срещу иконоборците: народът обичал преподобния като свят мъж и преподавател, който прелестно схваща освен от духовно ръководство, само че и от гражданско. Затова царят не го оставил в столицата, а го взел със себе си. Но ето, че по Божието допущение, измаилтяните победили гърците, унищожили съвсем цялата царска армия, така че царят едвам съумял да се избави с бягство, дружно с малцината останали от полковете му. Тогава нечестивият цар излял върху свети Методий гнева, притихнал до тогава в сърцето му:
Бог даде успеха на враговете ни казвал Теофил, тъй като измежду нас има идолопоклонници.
Свети Методий възразил на това:
Господ, поругаван от християните в светата Си икона, се разгневи на тях и позволи враговете да удържат победа.
Изпълнен с гняв, царят наредил грубо да наказват свети Методий и по-късно да го заточат на един остров: заповядал да го затворят дружно с двама разбойници в дълбока гробна пещера, където не прониквала слънчева светлина. Така свети Методий станал жив труп, както Иона в утробата на кита, пребивавайки в земните глъбини и благодарейки на Бога. На един риболовец било поръчано да му доставя храна, толкоз нищожна, едвам не почине от глад; мъчителите желали да удължат живота на Божия ласкател, а с него и страданията му в гробницата.
През време на затворничеството на свети Методий, цар Теофил предал на мъчения поради почитането на честните икони двама свети изповедници Теофил и Теодор: на лицата им създали надпис с нажежено желязо, свидетелстващ за тяхното поклонение на светите икони, а след това царят ги пратил на изгнание. Пътят им минавал около острова, където в гробната пещера обитавал Методий. Светите изповедници инцидентно срещнали рибаря, който носел храна на заточеника, и в детайли разузнали от него всичко за Божия ласкател. Като нямали опция да се срещнат с него, тъй като защитата им била доста строга, Теодор и Теофан му написали следното одобрение, а рибарят се съгласил да го съобщи:
" До живия, който като мъртъв седи в гробница, до земния, който посещава небесните страни, до носещия вериги пишат окованите с " начертани " лица. "
Като прочел пратеното по рибаря одобрение и научил от него за подвизите на мъчениците, свети Методий благодарил на Бога, задето им е дарувал такова геройство. После на собствен ред им дал отговор на приветствието с такова писмо:
" Погребаният преди гибелта и окованият във вериги поздравява пандизчиите с " начертани лица ", които са записани на небесата в книгата на живота. "
Свети Методий останал в изгнание до гибелта на цар Теофил и когато единият гроб приел същинския труп, другият, сходно на кита, изхвърлил от утробата си оракул Иона, дарувал на света " живия труп ". Когато гибелта склопила очите на Теофил, затворила нечестивите му уста и наложила безмълвие на хулния му език, славният изповедник видял дневна светлина и още веднъж отворил устата си за проповед на благочестието.
След кончината на Теофил се възцарил синът му Михаил (III), и защото бил в невръстна възраст, управлявала майка му Теодора. Първа грижа на царицата бил църковният мир, изцяло опустошен от иконоборството: от дните на първия цар иконоборец Лъв Исавър до гибелта на Теофил минали 100 и двадесет години. През това време Христовата икона била поругавана от християните и по тази причина прогневеният Бог пращал огромни бедствия на християнското царство. През тези години сарацините завзели доста християнски страни и отвели огромна част от жителите им в плен. Също тогава гръко-римската страна се разделила на две царства: преди този момент царят на Новия Рим, гръцкият държател, управлявал и Стария Рим, тъй че Изтокът и Западът били обединени под скиптъра на един цар гръцкия. Но заради разпространяването на иконоборческата разкол, обвързвана с люти мъчения на доста изповедници на благочестието, Западът се откъснал от властта на гръцките царе и сложил собствен личен цар. Затова гръцкият цар бил заставен да ръководи единствено Гърция, само че даже не цялата, тъй като Палестина със светия град Иерусалим, Сирия, Арабия и Египет с подчинените му области били завладени от сарацините. Всичко това Бог позволил поради греховете на християните, изпаднали от благочестието в разкол и поругали светите икони.
Осъзнавайки последното събитие, благочестивата и изпълнена с боговдъхновен разсъдък кралица Теодора положила всички старания да унищожи проклетата иконоборческа разкол, като утвърдила правоверието и върнала в светата Църква почитането на честните икони. Тя заповядала да бъдат освободени от тъмниците и върнати от изгнание всички изповедници на благочестието, с цел да дойдат на събора в Константинопол, който трябвало да възвърне с подобаваща чест светите икони на храмовете.
По тоя декрет бил освободен от гробницата си и свети Методий. На патриаршеския трон, като низост на запустението на свято място, към момента обитавал лъжепатриархът Иоан, наименуван Аний разколник и мъдрец, подложен от цар Теофил. Понеже светите отци не желаели да встъпят в общение с него, благочестивата кралица Теодора лишила лъжепатриарха от престола му и го прогонила от Църквата. За огромна наслада на всички православни по Божие снизхождение на патриаршеския трон бил повдигнат светият изповедник Методий.
Това въздигане на свети Методий, станало повече по Божий, в сравнение с по човешки избор, било предсказано доста преди този момент от преподобния Иоаникий Велики, за което житието му повествува следното.
Игуменът на Ахавронския манастир Евстратий запитал един път преподобния Иоаникий:
Отче, докога ще бъдат поругавани светите икони и докога ще продължава това състояние, при което църквите запустяват, а се множат гонителите и като диви зверове похищават стадото Христово?
Светият отец дал отговор:
Почакай още малко, брате, и ще видиш проявата на силата Божия: църковното ръководство ще поеме някой на име Методий. Озарен от Божествения Дух той ще управлява Църквата съгласно истината, ще изтреби ересите, ще укрепи Църквата с православните догмати, ще въдвори мир и единодушие, а тия, които се противят, ще смири десницата на Всевишния.
Това знамение на преподобния Иоаникий се сбъднало ясно в свети Методий. След гибелта на цар Теофил той бил подложен за патриарх на Цариград като заслужен за тоя висок ранг, като здрав дирек на правоверието и непоколебимо одобрение на благочестието, като декориран с мъченичеството Христов боец, определен от Бога и съдбоносен от проникновен мъж за велико архиерейско служение.
Свети Методий дружно с благоверната кралица Теодора свикал в Константинопол поместен събор, който удостоверил догматическите избрания на Седмия космополитен събор, състоял се при царуването на Константин и Ирина в Никея против иконоборците. Тия, които не приемали догматите на Вселенския събор, свиканият от свети Методий поместен събор предал още веднъж на анатема. Доставили наслада на православните, обърнали църковния ужас в мир, бурята и вълнението в тишина, отците на събора внесли с огромно празненство през първата неделя на света Четиридесетница честните икони в Господнята черква. И настъпила огромна наслада освен в Цариград, само че и по всички места на земята, където имало православни християни.
Докато православните християни тържествували навсякъде, завистта терзаела сърцата на тези, в чиито души била вкоренена иконоборческата разкол: това били към този момент низвергнатият от престола лъжепатриарх Аний и брат му Ареабор, който бил сенатор и заседавал в царските покои, а също и някои други велможи и хора с по-нисък сан. Като не знаели какво да подхващат, в злобата си, те замисляли по какъв начин да оклеветят свети Методий. Еретиците подкупили със злато една единомислена с тях знатна жена синът й бил основен консул в Смирна, с цел да отиде при царицата и възпитателите на младия цар и да им заяви, че новопоставеният патриарх Методий сякаш блудствал с нея. Клеветниците сметнали, че ще им бъде по-удобно да хулят както учението на свети Методий, защитаващ почитането на честните икони, по този начин и самите икони, в случай че им се удаде да опозорят патриарха, като пуснат неприятен слух за него и очернят името му. Подучената от еретиците жена отишла при царицата и възпитателите на младия цар и намерено пред всички наклеветила свети Методий и обвинила почтения мъж. За да одобряват клеветата й за истина, тя плачела, като че ли била претърпяла принуждение от новопоставения патриарх. Те се учудвали на тая постъпка на първосвещеника, породила огромен съблазън; мълвата незабавно плъзнала из града, смущавайки православните и доставяйки наслада и празненство на нечестивите. Еретиците се надсмивали над православните " Ето какъв патриарх имате, ето кого следвате. "
Когато клеветата стигнала до самия свети Методий, той недоумявал от кое място можело да пристигна тя. Имайки чиста съвест, в душата си се радвал на незаслуженото злополучие, само че наред с това се огорчавал, като виждал тая огромна сексапил за народа и насмешките на еретиците над православните. Как постъпил Христовият светител, мъж с почтени ръце и чисто сърце, опазил от майчина вътрешност непорочна чистотата на тялото си? Желаейки не толкоз да очисти себе си от лъжливото обвиняване, едвам отклони съблазънта от Църквата и да затвори лъжливите уста на еретиците, патриархът решил да пожертва свяна си и да открие незнайния никому до тогава кусур, от който страдал и който ясно разкривал неспособността на първосвещеника към скотски грях. Той пратил да кажат в царските покои, че желае обективен съд, който да проверява делото сред него и оная жена. Когато се изправил пред съда, състоящ се от почтени хора, не поискал да спори с безсрамната жена, а изискал по безспорен метод да засвидетелства своята непорочност, уверен от настъпилата нужда да престъпи естествения си срам, чието съблюдаване било изключително наложително за човек от неговия ранг. Затова светейшият Методий разкрил " тайното място " на тялото си, което било обхванато от болест, тъй че крайната плът била като че умъртвена. Всички разбрали какъв брой лъжлива била клеветата на дамата, тъй като видели, че не е допустимо за толкоз болен човек да извърши скотски грях. Православните се зарадвали, че е отстранена съблазънта в Църквата и е снета клеветата от синовете на благочестието. А еретиците се покрили със позор и нечестивите им уста замлъкнали, тяхното зло се обърнало върхутях и насмешките донесли посрамване и оскърбление за тях самите.
Когато съдиите попитали светителя от кое място има тоя кусур, той разкрил и повода за него, която до тогава също не бил споделял с никого:
Когато бях пратен от светейшия патриарх Никифор в Рим и останах там, по действието на пакостника на плътта, ангела сатанин, бях атакуван от мощно плътско предпочитание, съчетано с възбуждане на плътските членове. Много дни и нощи се борех с похотната пристрастеност, като се изнурявах с пост и бдение и умъртвявах себе си с многочислени писания. Но все пак пристрастеността не ме оставяше и тъй като ми се струваше, че към този момент съм покрай падението, със сълзи паднах пред светия висш деятел Петър, като се оставях на неговата помощ и просех от него благосклонност. Молих го с даруваната му от Бога плодородна мощ да ме избави от плътското прелъщение и по този начин да не допусне да се оскверни тялото ми, осветено за непорочност. Скърбях доста и когато за малко се унесох в сън, ми се яви свети Петър и докосна с десницата си тайните елементи на моето тяло. От допира му усетих мощна болежка, като че ли някой с огън изгори болното място, и мощно извиках. А деятел Петър ми рече: " Отсега нататък към този момент няма да изпитваш плътско греховно прелъщение. " Веднага се пробудих от сън и се открих с тая увреда, която към този момент видяхте.
Тоя роман на свети Методий умилил съдиите. Те го признали за почтен, а оная жена заповядали да бъде осъдена, с цел да каже кой я подучил да оклевети почтения и чист Божий архиерей. И незабавно се явили палачи, с цел да я отведат на мъчения. Тя, като видяла меча, запаления огън и острите стоманени пръчки, мощно се уплашила и разкрила истината: посочила имената на всички, които я наели и подучили, споделила и за многото получено от тях злато и показала мястото в дома си, където го била скрила. Съдиите пратили в дома на дамата доверени прислужници и те в действителност намерили златото, което донесли в съда. Съдиите произнесли смъртна присъда както за дамата, по този начин и за ония, които я подучили да оклевети свети Методий. А светият патриарх, който с незлобието си бил правилен и същински почитател на Господа, освен не позволил осъществяването на смъртната присъда, само че даже освободил враговете си и от избраните им мъчения. Той единствено им наложил наказването на всички огромни празници със запалени свещи да минават от Влахернската черква на Пречистата Богородица до съборната черква на света София и тук при дверите на храма да изслушват анатема, и това се изпълнявало. Тогава замлъкнали хулните разколнически уста и иконоборческата разкол била изцяло унищожена с Божията берекет, с молитвата и непрестанното радение на Божия ласкател, светейшия патриарх Методий, който излязъл от породените му незаслужени беди затрупан с още по-голяма популярност.
Но на враговете му не било обещано това, което просел Давид за съгрешаващите: " извърши лицата им с непочтеност, та да потърсят Твоето име, Господи! ". Заслепени от завист и с окаменяло сърце, към първите си злодеяния те включили нови, не по-малко неприятни. Лъжепатриархът Иоан, наименуван Аний, виновникът за всички несгоди, бил пратен да се поклони в един манастир. При своето престояване там, виждайки светите икони на Спасителя Христа, на Пречистата Богородица и светите ангели, актуализирани от благочестивите ревнители след иконоборческото опустошение, Аний заповядал на дякона си да избоде очите на светите икони. Дяконът извършил заповедта. За това известили благоверната кралица Теодора. Ревнувайки за Христа Бога, тя наредила първо да избодат очите на самия лъжепатриарх, само че след това склонила пред молбите на някои сенатори и заменила първото наказване с бичуване. Тя заповядала да нанесат двеста удара с камшик на лъжепатриарха, заслужен за безкрайни страдания и голям брой смърти, тъй като, до момента в който бил на власт, измъчвал до гибел доста праведници и даже до момента в който бил в изгнание, не преставал да предава на непочтеност светите икони.
А светейшият патриарх Методий след всички църковни безредици и злострадания, понесени поради Христовата икона, прекарал остатъка от живота си на църковното кормило в мир и тишина, украсявайки Цариградския патриаршески трон с ангелското си лице и ангелоподобното си житие, като ръководел стадото на словесните Христови овци към истината и го насищал с храната на боговдъхновените учения. Под негово въздействие повишено почитането на светите икони, в които се почитали изобразените върху тях първообрази. Наред с това той се грижел в Цариград още веднъж да се въздава почтена респект на честните мощи на Божиите угодници: в дните на владичеството на иконоборците честните мощи били поругавани, както и иконите те бивали заплювани, тъпкани с крайници, влачени и поругавани по улиците, хвърляни в блата и торища, а от време на време ги горели или хвърляли във водата, с цел да ги унищожат. Недокоснати останали единствено ония мощи, които благочестиви ръце съумели да скрият в земята. Станало по този начин, че в Цариград повече не се и споменавало за мощите на светите Божии угодници. Затова Христовият светител положил всички старания още веднъж да обогати града с честните мощи и да научи православните да ги почитат по достолепие.
Преди всичко той тържествено пренесъл в столицата от мястото на първичното им заравяне мощите на преподобния Теодор Студит, които се запазили нетленни осемнадесет години след преставянето му. После пренесъл в Цариград честните мощи на патриарх Никифор, заровен на мястото на заточението му; за това преместване в детайли се споделя на 13-ия ден от март. Накрая той приготвял за цариградската черква като драгоценно богатство и нетленни мощи своето многострадално и осветено с непорочност тяло: той към този момент наближавал кончината си, която и самичък планувал, и за която получил предсказване от преподобния Иоаникий. Предсказал изначало патриаршеството му, по-късно той предсказал и кончината му. Те двамата, надарени от Светия Дух с проницателност, планували кончината един другиму, както се приказва за това в житието на преподобния Иоаникий. На петата година от царуването на Михаил светият патриарх Методий прозрял, че наближава преподобният Иоаникий да се престави в Господа и отишъл при него с целия си клир, молейки го за последна благословия и молитва. Преподобният Иоаникий беседвал с патриарха, поучил пристигналите с него в православната религия, и му предсказал, че и той скоро ще премине от краткотрайното във безконечното житие. После, след молитва и последно прощаване, те се разделили. Патриархът се завърнал, а преподобният Иоаникий останал в килията си, молейки се и подготвяйки се за кончината си. На третия ден по-късно преподобният се преставил в Господа (4 ноември), а седем месеца по-късно, през 14 ден на юни, умрял и светейшият патриарх Методий. Така се сбъднало пророчеството на преподобния Иоаникий, че и патриархът скоро след него ще иде във вечността.
Смъртта на свети Методий провокирала огромна тъга и рев в цялата константинополска черква, лишила се от подобен популярен отец и общочовешки светилник. Той бил заровен с почести, подобаващи на високия му живот и служение на архиерей. Свети Методий водил Христовата Църква четири години и три месеца, а след това минал във безконечния живот. Причислен към лика на светите иерарси, той се преставил на Пастиреначалника и великия Архиерей, минал небесата, на нашия Господ Иисус Христос, от всички светии прославян Бог, Комуто и от нас, неверните, да бъде чест и популярност с Отца и Светия Дух в този момент и всеки път и во веки веков.
Амин
По Божие предписание св. оракул Елисей бил предназначен за пророческо служение от св. оракул Илия. При възнесението на оракул Илия той получил неговия плащ и оракулски подарък. Той се трудил повече от шестдесет години при шест израилски царе - от Ахав до Иоас (Йоахаз). То е засвидетелствано в Трета (19 глава) и Четвърта книга Царства (глави 2-9 и 13). Подобно на оракул Самуил, към него се обръщали за помощ и елементарните хора. Притежавал изключителна мощ на духа, твърда религия и проницателност. На царете говорел храбро, изобличавайки нечестието им.
Пророкът направил голям брой чудеса: разделил водите на р.Йордан и минал по сухото й дъно, избавил бедна вдовица от гладна гибел като по превъзходен метод напълнил съдовете с олио, възкресил с молитвите си ненадейно умряло момченце, излекувал от проказа сирийския военачалник Нееман, трансформирал солената вода в питейна, по превъзходен начил в пустинята набавил вода за войската на израилския и йудейския цар, които воювали с моавитяните. Във привидение, разказано в IV Цар. 5 гл., пророкът разказал за висшата Божия власт над всички нации. Той взел участие в държавните каузи (при въздигането на Азаил на сирийския трон, IV Цар. 8 гл., помазването на Ииуй IV Цар. 8 гл. и др.), предсказал успеха над врага на израилския цар Иоахаз и със своята проницателност и мъдри препоръки донесъл победи на израилските царе. Въпреки напъните на пророците, идолопоклонството и гнусните езически традиции подронили духовната база на израилския народ. Заради прегрешението на отстъплението Бог позволил Израилското царство да бъде унищожено от асирийските войски в 722 година преди Христа (IV Цар. 17 глава).
Св. оракул Елисей умрял в дълбока напреднала възраст в Самария при Иоас (IV Цар. 2-10 гл.). " И приживе вършеше той чудеса, и след гибелта делата му бяха чудни " (Сир. 48:15). Година след гибелта му труп, пренебрегнат в пещерата, в която лежали мощите на пророка, възкръснал от до момента си с него (IV Цар. 13:21).
В Своите поуки Господ Иисус Христос няколко пъти споменавал Илия и Елисей, по тази причина всеки набожен би трябвало да се запознае с техния живот и подвизи.
Както св. оракул Илия, по този начин и оракул Елисей проповядвали устно и не оставили след себе си документално слово.
Житие на светия наш отец Методий, патриарх Константинополски
Роденият в Сицилия Христов светител Методий приел отшелнически облик в младите си години и преуспявал в добродетелния живот. При царуването на иконобореца Лъв Арменец той заемал длъжността апокрисиарий при светейшия Цариградски патриарх Никифор. Патриархът пратил Методий при папата в Рим с едно предписание по отношение на църковните каузи. Той съзнателно останал в Рим за дълго време, тъй като нечестивият Лъв свалил от патриаршеския трон светейшия Никифор и сложил еретика иконоборец Теодот Милисийски, наименуван Каситер. След кончината на Лъв и лъжепатриарха Теодот Методий се завърнал от Стария в Новия Рим. В презвитерски ранг той служил на Господа в истина и преподобие, непрекъснато воювайки с иконоборческата разкол, която по това време изключително се засилила: след Лъв Арменец царският трон бил ангажиран още веднъж от разколник иконоборец Михаил Травлос, а за патриарси били избирани неблагочестиви хора.
Блаженият Методий поел популярен героизъм, като почнал спор с еретиците и ги укорявал. Заради тая активност нечестивият цар го предал на страдания и тюрма, както за това оповестява историкът Зонара. Той споделя, че при започване на царуването си Михаил Травлос се посочил като милосърден властник: освободил от тъмниците мнозина от светите отци, заточени от Лъв Арменец поради почитането на иконите, само че по-късно, след много време, отменил това положително дело, осъществено от двуличие, и без да крие злобното си нечестие, почнал гонение срещу православните. Той се опълчил с гняв срещу Методий и Евтимий, свещеник Сардийски, без да загатваме многото други, потърпевши от него. Заради иконопочитанието той пратил Евтимий в заточение, а Методий затворил в тъмницата на Акрит. Зонара разказва по този начин нечестието на Михаил Травлос: съгласно думите му, той подражавал във всичко на цар Копроним; тъй като благоволял към иудеите, заповядал да се пости в събота; като не вярвал във възкресението на мъртвите, осмивал вярата за благословен задгробен живот; отнасял се с подигравка и към предсказанията на светите пророци; твърдял, че бесове не съществуват и не считал за грях скверните скотски деяния; почитал предателя Иуда за светец и считал, че той ще бъде избавен. Той ненавиждал книжовната мъдрост и попречил родителите да пращат децата в православни учебни заведения, та като изучат свещеното Писание, да не изобличат безумието му, а оставайки невежи и неуки, да следват еретическото му подвеждане. Така споделя Зонара. Методий мъжествено се противил на зловерния цар като умен овчар, умел в Божественото Писание, православните догмати и преданията на светите отци. Заради това като изповедник на истината понасял освен окови и тюрма, само че даже и рани.
След гибелта на Михаил Травлос се възцарил синът му Теофил правоприемник освен на престола, само че и на зловерието на татко си, той предал на мъчения и гибел мнозина поради честното удостояване на светите икони. Но обичайки учението, той обновил запустелите цариградски учебни заведения и заповядал още веднъж да стартират занятия. Той освободил от изгнание и свети Методий, както споделя гръцкият историк Михаил Гликос. По чудноват метод, споделя той, Бог извел Методий от мрачната тюрма: заради любовта си към знанията Теофил постоянно прекарвал времето си над книгите и един път в ръцете му попаднала книга, чието наличие му било неразбираемо. Някой от доближените му загатнал, че Методий, пандизчията в Акритската тюрма, е прочут с умеенето си да пояснява сложните за схващане места в книгите. Царят незабавно заповядал да му доведат свети Методий. След тяхната среща и сказка, той схванал, че преподобният е умен мъж и го освободил от почитание към него.
Когато получил свободата, свети Методий още веднъж встъпил в вербален дуел с еретиците, като ги учел да въздават на светите икони достойните чест и поклонение и с това още веднъж провокирал гнева на иконоборците. За активността на свети Методий в отбрана на православието научил царят и мощно се разгневил на Божия ласкател, само че скрил недоволството си за по-подходящо време. През тия дни гърците водели война със сарацините и царят трябвало да бъде при войската си. Тръгвайки към полковете, той взел със себе си и свети Методий, сякаш, от една страна, поради молитвата, а от друга поради беседите върху писанието и разясняването на неразбираемите въпроси, в които, както самичък се убедил, свети Методий бил доста умел. В реалност царят взел със себе си Божия ласкател от боязън, че в случай че свети Методий остане в столицата, може да се зароди национално неодобрение срещу иконоборците: народът обичал преподобния като свят мъж и преподавател, който прелестно схваща освен от духовно ръководство, само че и от гражданско. Затова царят не го оставил в столицата, а го взел със себе си. Но ето, че по Божието допущение, измаилтяните победили гърците, унищожили съвсем цялата царска армия, така че царят едвам съумял да се избави с бягство, дружно с малцината останали от полковете му. Тогава нечестивият цар излял върху свети Методий гнева, притихнал до тогава в сърцето му:
Бог даде успеха на враговете ни казвал Теофил, тъй като измежду нас има идолопоклонници.
Свети Методий възразил на това:
Господ, поругаван от християните в светата Си икона, се разгневи на тях и позволи враговете да удържат победа.
Изпълнен с гняв, царят наредил грубо да наказват свети Методий и по-късно да го заточат на един остров: заповядал да го затворят дружно с двама разбойници в дълбока гробна пещера, където не прониквала слънчева светлина. Така свети Методий станал жив труп, както Иона в утробата на кита, пребивавайки в земните глъбини и благодарейки на Бога. На един риболовец било поръчано да му доставя храна, толкоз нищожна, едвам не почине от глад; мъчителите желали да удължат живота на Божия ласкател, а с него и страданията му в гробницата.
През време на затворничеството на свети Методий, цар Теофил предал на мъчения поради почитането на честните икони двама свети изповедници Теофил и Теодор: на лицата им създали надпис с нажежено желязо, свидетелстващ за тяхното поклонение на светите икони, а след това царят ги пратил на изгнание. Пътят им минавал около острова, където в гробната пещера обитавал Методий. Светите изповедници инцидентно срещнали рибаря, който носел храна на заточеника, и в детайли разузнали от него всичко за Божия ласкател. Като нямали опция да се срещнат с него, тъй като защитата им била доста строга, Теодор и Теофан му написали следното одобрение, а рибарят се съгласил да го съобщи:
" До живия, който като мъртъв седи в гробница, до земния, който посещава небесните страни, до носещия вериги пишат окованите с " начертани " лица. "
Като прочел пратеното по рибаря одобрение и научил от него за подвизите на мъчениците, свети Методий благодарил на Бога, задето им е дарувал такова геройство. После на собствен ред им дал отговор на приветствието с такова писмо:
" Погребаният преди гибелта и окованият във вериги поздравява пандизчиите с " начертани лица ", които са записани на небесата в книгата на живота. "
Свети Методий останал в изгнание до гибелта на цар Теофил и когато единият гроб приел същинския труп, другият, сходно на кита, изхвърлил от утробата си оракул Иона, дарувал на света " живия труп ". Когато гибелта склопила очите на Теофил, затворила нечестивите му уста и наложила безмълвие на хулния му език, славният изповедник видял дневна светлина и още веднъж отворил устата си за проповед на благочестието.
След кончината на Теофил се възцарил синът му Михаил (III), и защото бил в невръстна възраст, управлявала майка му Теодора. Първа грижа на царицата бил църковният мир, изцяло опустошен от иконоборството: от дните на първия цар иконоборец Лъв Исавър до гибелта на Теофил минали 100 и двадесет години. През това време Христовата икона била поругавана от християните и по тази причина прогневеният Бог пращал огромни бедствия на християнското царство. През тези години сарацините завзели доста християнски страни и отвели огромна част от жителите им в плен. Също тогава гръко-римската страна се разделила на две царства: преди този момент царят на Новия Рим, гръцкият държател, управлявал и Стария Рим, тъй че Изтокът и Западът били обединени под скиптъра на един цар гръцкия. Но заради разпространяването на иконоборческата разкол, обвързвана с люти мъчения на доста изповедници на благочестието, Западът се откъснал от властта на гръцките царе и сложил собствен личен цар. Затова гръцкият цар бил заставен да ръководи единствено Гърция, само че даже не цялата, тъй като Палестина със светия град Иерусалим, Сирия, Арабия и Египет с подчинените му области били завладени от сарацините. Всичко това Бог позволил поради греховете на християните, изпаднали от благочестието в разкол и поругали светите икони.
Осъзнавайки последното събитие, благочестивата и изпълнена с боговдъхновен разсъдък кралица Теодора положила всички старания да унищожи проклетата иконоборческа разкол, като утвърдила правоверието и върнала в светата Църква почитането на честните икони. Тя заповядала да бъдат освободени от тъмниците и върнати от изгнание всички изповедници на благочестието, с цел да дойдат на събора в Константинопол, който трябвало да възвърне с подобаваща чест светите икони на храмовете.
По тоя декрет бил освободен от гробницата си и свети Методий. На патриаршеския трон, като низост на запустението на свято място, към момента обитавал лъжепатриархът Иоан, наименуван Аний разколник и мъдрец, подложен от цар Теофил. Понеже светите отци не желаели да встъпят в общение с него, благочестивата кралица Теодора лишила лъжепатриарха от престола му и го прогонила от Църквата. За огромна наслада на всички православни по Божие снизхождение на патриаршеския трон бил повдигнат светият изповедник Методий.
Това въздигане на свети Методий, станало повече по Божий, в сравнение с по човешки избор, било предсказано доста преди този момент от преподобния Иоаникий Велики, за което житието му повествува следното.
Игуменът на Ахавронския манастир Евстратий запитал един път преподобния Иоаникий:
Отче, докога ще бъдат поругавани светите икони и докога ще продължава това състояние, при което църквите запустяват, а се множат гонителите и като диви зверове похищават стадото Христово?
Светият отец дал отговор:
Почакай още малко, брате, и ще видиш проявата на силата Божия: църковното ръководство ще поеме някой на име Методий. Озарен от Божествения Дух той ще управлява Църквата съгласно истината, ще изтреби ересите, ще укрепи Църквата с православните догмати, ще въдвори мир и единодушие, а тия, които се противят, ще смири десницата на Всевишния.
Това знамение на преподобния Иоаникий се сбъднало ясно в свети Методий. След гибелта на цар Теофил той бил подложен за патриарх на Цариград като заслужен за тоя висок ранг, като здрав дирек на правоверието и непоколебимо одобрение на благочестието, като декориран с мъченичеството Христов боец, определен от Бога и съдбоносен от проникновен мъж за велико архиерейско служение.
Свети Методий дружно с благоверната кралица Теодора свикал в Константинопол поместен събор, който удостоверил догматическите избрания на Седмия космополитен събор, състоял се при царуването на Константин и Ирина в Никея против иконоборците. Тия, които не приемали догматите на Вселенския събор, свиканият от свети Методий поместен събор предал още веднъж на анатема. Доставили наслада на православните, обърнали църковния ужас в мир, бурята и вълнението в тишина, отците на събора внесли с огромно празненство през първата неделя на света Четиридесетница честните икони в Господнята черква. И настъпила огромна наслада освен в Цариград, само че и по всички места на земята, където имало православни християни.
Докато православните християни тържествували навсякъде, завистта терзаела сърцата на тези, в чиито души била вкоренена иконоборческата разкол: това били към този момент низвергнатият от престола лъжепатриарх Аний и брат му Ареабор, който бил сенатор и заседавал в царските покои, а също и някои други велможи и хора с по-нисък сан. Като не знаели какво да подхващат, в злобата си, те замисляли по какъв начин да оклеветят свети Методий. Еретиците подкупили със злато една единомислена с тях знатна жена синът й бил основен консул в Смирна, с цел да отиде при царицата и възпитателите на младия цар и да им заяви, че новопоставеният патриарх Методий сякаш блудствал с нея. Клеветниците сметнали, че ще им бъде по-удобно да хулят както учението на свети Методий, защитаващ почитането на честните икони, по този начин и самите икони, в случай че им се удаде да опозорят патриарха, като пуснат неприятен слух за него и очернят името му. Подучената от еретиците жена отишла при царицата и възпитателите на младия цар и намерено пред всички наклеветила свети Методий и обвинила почтения мъж. За да одобряват клеветата й за истина, тя плачела, като че ли била претърпяла принуждение от новопоставения патриарх. Те се учудвали на тая постъпка на първосвещеника, породила огромен съблазън; мълвата незабавно плъзнала из града, смущавайки православните и доставяйки наслада и празненство на нечестивите. Еретиците се надсмивали над православните " Ето какъв патриарх имате, ето кого следвате. "
Когато клеветата стигнала до самия свети Методий, той недоумявал от кое място можело да пристигна тя. Имайки чиста съвест, в душата си се радвал на незаслуженото злополучие, само че наред с това се огорчавал, като виждал тая огромна сексапил за народа и насмешките на еретиците над православните. Как постъпил Христовият светител, мъж с почтени ръце и чисто сърце, опазил от майчина вътрешност непорочна чистотата на тялото си? Желаейки не толкоз да очисти себе си от лъжливото обвиняване, едвам отклони съблазънта от Църквата и да затвори лъжливите уста на еретиците, патриархът решил да пожертва свяна си и да открие незнайния никому до тогава кусур, от който страдал и който ясно разкривал неспособността на първосвещеника към скотски грях. Той пратил да кажат в царските покои, че желае обективен съд, който да проверява делото сред него и оная жена. Когато се изправил пред съда, състоящ се от почтени хора, не поискал да спори с безсрамната жена, а изискал по безспорен метод да засвидетелства своята непорочност, уверен от настъпилата нужда да престъпи естествения си срам, чието съблюдаване било изключително наложително за човек от неговия ранг. Затова светейшият Методий разкрил " тайното място " на тялото си, което било обхванато от болест, тъй че крайната плът била като че умъртвена. Всички разбрали какъв брой лъжлива била клеветата на дамата, тъй като видели, че не е допустимо за толкоз болен човек да извърши скотски грях. Православните се зарадвали, че е отстранена съблазънта в Църквата и е снета клеветата от синовете на благочестието. А еретиците се покрили със позор и нечестивите им уста замлъкнали, тяхното зло се обърнало върхутях и насмешките донесли посрамване и оскърбление за тях самите.
Когато съдиите попитали светителя от кое място има тоя кусур, той разкрил и повода за него, която до тогава също не бил споделял с никого:
Когато бях пратен от светейшия патриарх Никифор в Рим и останах там, по действието на пакостника на плътта, ангела сатанин, бях атакуван от мощно плътско предпочитание, съчетано с възбуждане на плътските членове. Много дни и нощи се борех с похотната пристрастеност, като се изнурявах с пост и бдение и умъртвявах себе си с многочислени писания. Но все пак пристрастеността не ме оставяше и тъй като ми се струваше, че към този момент съм покрай падението, със сълзи паднах пред светия висш деятел Петър, като се оставях на неговата помощ и просех от него благосклонност. Молих го с даруваната му от Бога плодородна мощ да ме избави от плътското прелъщение и по този начин да не допусне да се оскверни тялото ми, осветено за непорочност. Скърбях доста и когато за малко се унесох в сън, ми се яви свети Петър и докосна с десницата си тайните елементи на моето тяло. От допира му усетих мощна болежка, като че ли някой с огън изгори болното място, и мощно извиках. А деятел Петър ми рече: " Отсега нататък към този момент няма да изпитваш плътско греховно прелъщение. " Веднага се пробудих от сън и се открих с тая увреда, която към този момент видяхте.
Тоя роман на свети Методий умилил съдиите. Те го признали за почтен, а оная жена заповядали да бъде осъдена, с цел да каже кой я подучил да оклевети почтения и чист Божий архиерей. И незабавно се явили палачи, с цел да я отведат на мъчения. Тя, като видяла меча, запаления огън и острите стоманени пръчки, мощно се уплашила и разкрила истината: посочила имената на всички, които я наели и подучили, споделила и за многото получено от тях злато и показала мястото в дома си, където го била скрила. Съдиите пратили в дома на дамата доверени прислужници и те в действителност намерили златото, което донесли в съда. Съдиите произнесли смъртна присъда както за дамата, по този начин и за ония, които я подучили да оклевети свети Методий. А светият патриарх, който с незлобието си бил правилен и същински почитател на Господа, освен не позволил осъществяването на смъртната присъда, само че даже освободил враговете си и от избраните им мъчения. Той единствено им наложил наказването на всички огромни празници със запалени свещи да минават от Влахернската черква на Пречистата Богородица до съборната черква на света София и тук при дверите на храма да изслушват анатема, и това се изпълнявало. Тогава замлъкнали хулните разколнически уста и иконоборческата разкол била изцяло унищожена с Божията берекет, с молитвата и непрестанното радение на Божия ласкател, светейшия патриарх Методий, който излязъл от породените му незаслужени беди затрупан с още по-голяма популярност.
Но на враговете му не било обещано това, което просел Давид за съгрешаващите: " извърши лицата им с непочтеност, та да потърсят Твоето име, Господи! ". Заслепени от завист и с окаменяло сърце, към първите си злодеяния те включили нови, не по-малко неприятни. Лъжепатриархът Иоан, наименуван Аний, виновникът за всички несгоди, бил пратен да се поклони в един манастир. При своето престояване там, виждайки светите икони на Спасителя Христа, на Пречистата Богородица и светите ангели, актуализирани от благочестивите ревнители след иконоборческото опустошение, Аний заповядал на дякона си да избоде очите на светите икони. Дяконът извършил заповедта. За това известили благоверната кралица Теодора. Ревнувайки за Христа Бога, тя наредила първо да избодат очите на самия лъжепатриарх, само че след това склонила пред молбите на някои сенатори и заменила първото наказване с бичуване. Тя заповядала да нанесат двеста удара с камшик на лъжепатриарха, заслужен за безкрайни страдания и голям брой смърти, тъй като, до момента в който бил на власт, измъчвал до гибел доста праведници и даже до момента в който бил в изгнание, не преставал да предава на непочтеност светите икони.
А светейшият патриарх Методий след всички църковни безредици и злострадания, понесени поради Христовата икона, прекарал остатъка от живота си на църковното кормило в мир и тишина, украсявайки Цариградския патриаршески трон с ангелското си лице и ангелоподобното си житие, като ръководел стадото на словесните Христови овци към истината и го насищал с храната на боговдъхновените учения. Под негово въздействие повишено почитането на светите икони, в които се почитали изобразените върху тях първообрази. Наред с това той се грижел в Цариград още веднъж да се въздава почтена респект на честните мощи на Божиите угодници: в дните на владичеството на иконоборците честните мощи били поругавани, както и иконите те бивали заплювани, тъпкани с крайници, влачени и поругавани по улиците, хвърляни в блата и торища, а от време на време ги горели или хвърляли във водата, с цел да ги унищожат. Недокоснати останали единствено ония мощи, които благочестиви ръце съумели да скрият в земята. Станало по този начин, че в Цариград повече не се и споменавало за мощите на светите Божии угодници. Затова Христовият светител положил всички старания още веднъж да обогати града с честните мощи и да научи православните да ги почитат по достолепие.
Преди всичко той тържествено пренесъл в столицата от мястото на първичното им заравяне мощите на преподобния Теодор Студит, които се запазили нетленни осемнадесет години след преставянето му. После пренесъл в Цариград честните мощи на патриарх Никифор, заровен на мястото на заточението му; за това преместване в детайли се споделя на 13-ия ден от март. Накрая той приготвял за цариградската черква като драгоценно богатство и нетленни мощи своето многострадално и осветено с непорочност тяло: той към този момент наближавал кончината си, която и самичък планувал, и за която получил предсказване от преподобния Иоаникий. Предсказал изначало патриаршеството му, по-късно той предсказал и кончината му. Те двамата, надарени от Светия Дух с проницателност, планували кончината един другиму, както се приказва за това в житието на преподобния Иоаникий. На петата година от царуването на Михаил светият патриарх Методий прозрял, че наближава преподобният Иоаникий да се престави в Господа и отишъл при него с целия си клир, молейки го за последна благословия и молитва. Преподобният Иоаникий беседвал с патриарха, поучил пристигналите с него в православната религия, и му предсказал, че и той скоро ще премине от краткотрайното във безконечното житие. После, след молитва и последно прощаване, те се разделили. Патриархът се завърнал, а преподобният Иоаникий останал в килията си, молейки се и подготвяйки се за кончината си. На третия ден по-късно преподобният се преставил в Господа (4 ноември), а седем месеца по-късно, през 14 ден на юни, умрял и светейшият патриарх Методий. Така се сбъднало пророчеството на преподобния Иоаникий, че и патриархът скоро след него ще иде във вечността.
Смъртта на свети Методий провокирала огромна тъга и рев в цялата константинополска черква, лишила се от подобен популярен отец и общочовешки светилник. Той бил заровен с почести, подобаващи на високия му живот и служение на архиерей. Свети Методий водил Христовата Църква четири години и три месеца, а след това минал във безконечния живот. Причислен към лика на светите иерарси, той се преставил на Пастиреначалника и великия Архиерей, минал небесата, на нашия Господ Иисус Христос, от всички светии прославян Бог, Комуто и от нас, неверните, да бъде чест и популярност с Отца и Светия Дух в този момент и всеки път и во веки веков.
Амин
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ