Св. прпмчца Анастасия Римлянка. Преп. Аврамий Затворник
Св. преподобномъченица Анастасия Римлянка (III век). Св. преподобни Аврамий Затворник и блажена Мария, негова племенница († 360). Св. мъченици Клавдий, Астерий, Неон и Теонила († 285). Св. преподобна Анна († 826). Св. преподобни Аврамий Ростовски, Чудотворец († 1073-1077). Рожден ден на Н.Св. Патриарх Максим Български
Св. преподобномъченица Анастасия Римлянка
Преподобномъченица Анастасия Римлянка осиротяла на три години, възпитана в манастир край Рим. За вярата мъчена грубо: изтръгнали й ноктите с клещи, отсекли ръцете и краката й, избили зъбите й, откъснали езика с клещи и главата й отсекли по времето на император Валериан - в трети век.
Преп. Аврамий Затворник - подвизавал се в пост и молитва.
Н.Св. Патриарх Максим Български
Българският патриарх Максим (в света Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в благочестивото семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова.
Едва приключил прогимназия в родното си село, родителите му дават по-малкия си, дванадесетгодишен наследник за послушник в недалечния Троянски манастир.
От 1929 до 1935 година учи в Софийската Духовна семинария, която приключва с отличие. През идващите три години Марин е артист и деловодител при храма " Успение Богородично " в Русе. От есента на 1938 година до 1942 година учи богословие в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", като през ваканциите е артист, билиотекар и просветител в Троянската света обител.
На 13 декември 1941 година, през последната година на образованието си, приема в параклиса на Богословския факултет отшелнически постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния свещеник на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски " е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий.
След малко служене като митрополитски дякон и просветител в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази служба иеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 година.
Междувременно, на 14 май 1944 година, в Черепишкия манастир " Успение Богородично " се състояло ръкоположението на о. Максим в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достолепие от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1 септември 1947 до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 година) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста основен секретар на Св.Синод, като в това време е и ръководител на публицистичната гилдия на Синодалното издателство на Българската православна черква (от 1957 до 1960 година).
Хиротонисан е в епископски ранг с купата " Браницки " на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ".
На 30 октомври 1960 година е определен, а на 20 ноември е канонически одобрен за Ловчански митрополит.
След гибелта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 година.
Св. преподобномъченица Анастасия Римлянка
Преподобномъченица Анастасия Римлянка осиротяла на три години, възпитана в манастир край Рим. За вярата мъчена грубо: изтръгнали й ноктите с клещи, отсекли ръцете и краката й, избили зъбите й, откъснали езика с клещи и главата й отсекли по времето на император Валериан - в трети век.
Преп. Аврамий Затворник - подвизавал се в пост и молитва.
Н.Св. Патриарх Максим Български
Българският патриарх Максим (в света Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в благочестивото семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова.
Едва приключил прогимназия в родното си село, родителите му дават по-малкия си, дванадесетгодишен наследник за послушник в недалечния Троянски манастир.
От 1929 до 1935 година учи в Софийската Духовна семинария, която приключва с отличие. През идващите три години Марин е артист и деловодител при храма " Успение Богородично " в Русе. От есента на 1938 година до 1942 година учи богословие в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", като през ваканциите е артист, билиотекар и просветител в Троянската света обител.
На 13 декември 1941 година, през последната година на образованието си, приема в параклиса на Богословския факултет отшелнически постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния свещеник на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски " е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий.
След малко служене като митрополитски дякон и просветител в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази служба иеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 година.
Междувременно, на 14 май 1944 година, в Черепишкия манастир " Успение Богородично " се състояло ръкоположението на о. Максим в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достолепие от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1 септември 1947 до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 година) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста основен секретар на Св.Синод, като в това време е и ръководител на публицистичната гилдия на Синодалното издателство на Българската православна черква (от 1957 до 1960 година).
Хиротонисан е в епископски ранг с купата " Браницки " на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски ".
На 30 октомври 1960 година е определен, а на 20 ноември е канонически одобрен за Ловчански митрополит.
След гибелта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ