Преп. Наум Охридски. Св. свщмчк Методий, епископ Патарски. Св. Калист, патр. Константинополски
Св. преподобни Наум Охридски бил българин от доблестен генезис. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за духовник.
Подир гибелта на св. Методий той дружно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с наслада. Св. Климент като преподавател на славянска книжовност изпратил в югозападната част на страната, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 година на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис-Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за свещеник. Тогава на негово място за преподавател бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него 10 години.
Преставил се в Господа в 910 година, откакто приел монашеско пострижение директно преди гибелта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.
Свети свещеномъченик Методий, свещеник Патарски
Божият ласкател Методий, който се отдал на работа на Господа от ранни години, бил почтен съсъд, приел в себе си Светия Дух. Затова, по Божествен избор, той се сподобил с епископско достолепие, като станал архипастир на словесните овце в град Патара, Ликийска област. Свети Методий ръководел своето словесно паство с богоугодно усърдие, като го направлявал към съвършенство с кротки поуки.
В дните на епископството на свети Методий зародила Оригеновата разкол, която прелъстила мнозина. Виждайки нейното разгръщане, свети Методий - този същински овчар - изгарял с изобличенията си ереста като с огън. Със своето изпълнено с мъдрост и Божествена берекет обучение той изтребил надвисналата над правилните еретическа мъгла.
Неговите боговдъхновени директиви осияли вселената сходно на мълнии и като тон на рационална тръба по пялата галактика се разнесъл звукът на неговите поуки. Затова невидимият зложелател не бил в положение да понесе ревността, с която бил вдъхновен свети Методий в своите велики писания, подети поради благочестието и Христовата Църква. Той въоръжил против светия свещеник своите забележими прислужници - езичниците, които се покланяли на идолите. По неговите внушения езичниците решили да предадат на мъчителна гибел Божия чиновник, който се бил обрекъл още преди страданията на " живоносно умъртвяване ". Те хванали Христовия светител и отсекли честната му глава с меч. И минал свети Методий в по-добрия живот. Като жива жертва се принесъл този, който първоначално служил на Агнеца Божий, а след това самичък бил заклан като агнец.
Така се увенчал с двоен венец положителният подвижник на благочестието, който се борил с ересите и изповядвал Христа пред езичниците без боязън, дори до проливане на кръв и мъченическа гибел, която последвала при царуването на Аврелиан.
Калист I е византийски свещеник, космополитен патриарх през 1350-1353 и 1354-1363 година.
Сведенията за първите години от живота му са нищожни. Ученик на Григорий Палама и Григорий Синаит, той прекарва 28 години като духовник във Филотеевия манастир в Света гора. През 1350 година е определен за патриарх на Константинопол, и се демонстрира като деятелен последовател на исихазма, признат от призован от него събор за непротиворечащ на православието. През 1353 година отхвърля да короняса кандидата за императорския престол Матей Кантакузин и е отхвърлен от патриаршеския пост, само че през идната година още веднъж го заема.
През 1363 година патриарх Калист е изпратен от император Йоан V Палеолог да търси помощ против османците от намиращата се в Сяр вдовица на сръбския крал Стефан Душан Елена Българска, само че умира по пътя от Света гора към Сяр.
Подир гибелта на св. Методий той дружно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с наслада. Св. Климент като преподавател на славянска книжовност изпратил в югозападната част на страната, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 година на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис-Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за свещеник. Тогава на негово място за преподавател бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него 10 години.
Преставил се в Господа в 910 година, откакто приел монашеско пострижение директно преди гибелта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.
Свети свещеномъченик Методий, свещеник Патарски
Божият ласкател Методий, който се отдал на работа на Господа от ранни години, бил почтен съсъд, приел в себе си Светия Дух. Затова, по Божествен избор, той се сподобил с епископско достолепие, като станал архипастир на словесните овце в град Патара, Ликийска област. Свети Методий ръководел своето словесно паство с богоугодно усърдие, като го направлявал към съвършенство с кротки поуки.
В дните на епископството на свети Методий зародила Оригеновата разкол, която прелъстила мнозина. Виждайки нейното разгръщане, свети Методий - този същински овчар - изгарял с изобличенията си ереста като с огън. Със своето изпълнено с мъдрост и Божествена берекет обучение той изтребил надвисналата над правилните еретическа мъгла.
Неговите боговдъхновени директиви осияли вселената сходно на мълнии и като тон на рационална тръба по пялата галактика се разнесъл звукът на неговите поуки. Затова невидимият зложелател не бил в положение да понесе ревността, с която бил вдъхновен свети Методий в своите велики писания, подети поради благочестието и Христовата Църква. Той въоръжил против светия свещеник своите забележими прислужници - езичниците, които се покланяли на идолите. По неговите внушения езичниците решили да предадат на мъчителна гибел Божия чиновник, който се бил обрекъл още преди страданията на " живоносно умъртвяване ". Те хванали Христовия светител и отсекли честната му глава с меч. И минал свети Методий в по-добрия живот. Като жива жертва се принесъл този, който първоначално служил на Агнеца Божий, а след това самичък бил заклан като агнец.
Така се увенчал с двоен венец положителният подвижник на благочестието, който се борил с ересите и изповядвал Христа пред езичниците без боязън, дори до проливане на кръв и мъченическа гибел, която последвала при царуването на Аврелиан.
Калист I е византийски свещеник, космополитен патриарх през 1350-1353 и 1354-1363 година.
Сведенията за първите години от живота му са нищожни. Ученик на Григорий Палама и Григорий Синаит, той прекарва 28 години като духовник във Филотеевия манастир в Света гора. През 1350 година е определен за патриарх на Константинопол, и се демонстрира като деятелен последовател на исихазма, признат от призован от него събор за непротиворечащ на православието. През 1353 година отхвърля да короняса кандидата за императорския престол Матей Кантакузин и е отхвърлен от патриаршеския пост, само че през идната година още веднъж го заема.
През 1363 година патриарх Калист е изпратен от император Йоан V Палеолог да търси помощ против османците от намиращата се в Сяр вдовица на сръбския крал Стефан Душан Елена Българска, само че умира по пътя от Света гора към Сяр.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ