Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят.
Живее през ХI век, просиява с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи правят многочислени чудеса. Оттам стартират нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я вършат " своя " и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име, което на гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя. Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 година, по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий.
В Търново светите мощи остават до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, само че когато османците превземат и тази твърдина в 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена, този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш. Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Живее през ХI век, просиява с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и приключва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи правят многочислени чудеса. Оттам стартират нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я вършат " своя " и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име, което на гръцки значи " петък ". Това е денят на кръстната гибел на Спасителя. Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди - знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 година, по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий.
В Търново светите мощи остават до рухването на българската столица през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, само че когато османците превземат и тази твърдина в 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена, този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм " Св. Три светители " в Яш. Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ