Св. мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний
Св. Мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист били християни и служели в царския замък при персийския цар Сапор. Цар Сапор желаел да живее в мир с император Константин Велики и по тази причина при започване на своето царуване не преследвал своите жители, които приемали християнството.
След гибелта на Константин обаче той почнал война с наследника му Констанций.
Жреците и персийските маги, които ненавиждали християните, настойчиво убеждавали Сапора, че неговите жители – християни се намират в непрекъсната връзка с враговете като техни едноверци и ги подкрепят във войната против него. Сапор изискал персите – християни да се отрекат от вярата си.
Но за същинския християнин вярата е по-скъпа от живота, и огромното голям брой от тях предпочели да страдат и одобряват гибел, в сравнение с да се отрекат от вярата си.
Започнало ужасно гонение. Гонителите били изумени от огромното число християни, които се намирали в тяхната страна.
Оказало се, че и в царския замък имало доста християни.
Тогава довели при царя трима негови придворни: Акиндин, Пигасий и Анемподист, упрекнати, че изповядват християнската религия. Сапор използвал всички ограничения, с цел да ги склони да се отрекат от вярата си, като им обещавал награди, в случай че покажат смиреност, а при положение на опозиция ги заплашвал със гибел. Но те останали твърди във вярата си и приели да бъдат подложени на страшни изтизания.
Бог покрепял светите мъченици, като им дал невероятна неотстъпчивост. Езичниците били изумени. Един от мъчителите – Автоний – захвърлил оръжието, с което измъчвал почтените, и извикал: " Велик е християнският Бог! "
Осъдили го на гибел. Като чул присъдата си, той радостно извикал:
" Слава на Тебе, Господи, Боже, в Когото имат вяра християните! Вярвам и аз в Тебе, прекланям се на Тебе и за Тебе загивам. Спаси ме, мен недостойния, посредством великото си състрадание! "
В това време светите мъченици с обич се молели за новообърнатия във вярата. И така, мястото за смъртно наказване станало място за празненство на същинската религия.
Сановникът Елпидифор също се обърнал към вярата, от богохулник станал християнин. Смело декларирал на царя, че има вяра в Разпнатия Христос. И той бил отведен на гибел пред събралото се голям брой народ, и мнозина повярвали в Христа.
Светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист, откакто претърпяли разнообразни мъчения, били изгорени. Заедно с тях потърпевша и приела страдалчески венец и майката на цар Сапор.
Царят, твърдоглав в неверието, издал заповед, с която се осъждали на гибел всички християни, живеещи в страната му. Тази заповед била издадена по време, когато християните чествали Христовите премеждия. У християните пламнала неудържима ревнивост. Те почнали на тълпи да идват пред двореца и да изповядват вярата си. На Велики петък и на самата Пасха към хиляда души отдали живота си за вярата, а включително бил и Азат – любимецът на царя.
След това Сапор се убедил, че не е в положение да изтреби християнството от страната си, отменил първата заповед и издал втора, съгласно която се предават на гибел единствено християнските свещенослужители.
След гибелта на Константин обаче той почнал война с наследника му Констанций.
Жреците и персийските маги, които ненавиждали християните, настойчиво убеждавали Сапора, че неговите жители – християни се намират в непрекъсната връзка с враговете като техни едноверци и ги подкрепят във войната против него. Сапор изискал персите – християни да се отрекат от вярата си.
Но за същинския християнин вярата е по-скъпа от живота, и огромното голям брой от тях предпочели да страдат и одобряват гибел, в сравнение с да се отрекат от вярата си.
Започнало ужасно гонение. Гонителите били изумени от огромното число християни, които се намирали в тяхната страна.
Оказало се, че и в царския замък имало доста християни.
Тогава довели при царя трима негови придворни: Акиндин, Пигасий и Анемподист, упрекнати, че изповядват християнската религия. Сапор използвал всички ограничения, с цел да ги склони да се отрекат от вярата си, като им обещавал награди, в случай че покажат смиреност, а при положение на опозиция ги заплашвал със гибел. Но те останали твърди във вярата си и приели да бъдат подложени на страшни изтизания.
Бог покрепял светите мъченици, като им дал невероятна неотстъпчивост. Езичниците били изумени. Един от мъчителите – Автоний – захвърлил оръжието, с което измъчвал почтените, и извикал: " Велик е християнският Бог! "
Осъдили го на гибел. Като чул присъдата си, той радостно извикал:
" Слава на Тебе, Господи, Боже, в Когото имат вяра християните! Вярвам и аз в Тебе, прекланям се на Тебе и за Тебе загивам. Спаси ме, мен недостойния, посредством великото си състрадание! "
В това време светите мъченици с обич се молели за новообърнатия във вярата. И така, мястото за смъртно наказване станало място за празненство на същинската религия.
Сановникът Елпидифор също се обърнал към вярата, от богохулник станал християнин. Смело декларирал на царя, че има вяра в Разпнатия Христос. И той бил отведен на гибел пред събралото се голям брой народ, и мнозина повярвали в Христа.
Светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист, откакто претърпяли разнообразни мъчения, били изгорени. Заедно с тях потърпевша и приела страдалчески венец и майката на цар Сапор.
Царят, твърдоглав в неверието, издал заповед, с която се осъждали на гибел всички християни, живеещи в страната му. Тази заповед била издадена по време, когато християните чествали Христовите премеждия. У християните пламнала неудържима ревнивост. Те почнали на тълпи да идват пред двореца и да изповядват вярата си. На Велики петък и на самата Пасха към хиляда души отдали живота си за вярата, а включително бил и Азат – любимецът на царя.
След това Сапор се убедил, че не е в положение да изтреби християнството от страната си, отменил първата заповед и издал втора, съгласно която се предават на гибел единствено християнските свещенослужители.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ