Св. мчк Юстин Философ. Св. мчци Юстин и дружината му. Мчк Неон
Св. страдалец Юстин Философ бил родом от Сирия. Писал в отбрана на Христовата религия. Страдал в тюрма, търпял мъчения - тялото му раздирали; разранен, посечен бил с секира в 166 година.
Св. Юстин Философ (Иустин Философ) (Юстин Мъченик) (ок. 105 - ок. 165/7) - раннохристиянски богослов и мъдрец, отец на Църквата, един от първите и най-ярките християнски писатели-апологети. Роден в Сирия, в фамилията на гръцки колонист, принадлежащ към състоятелната провинциялна аристокрация, което разрешило да получи положително обучение. В своите търсения на истината и смисъла на живота св. Юстин минал поредно през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и неоплатониците. Възгледите му били построени върху вярата че " разсъдъкът доминира над всичко ". Повратно събитие в неговата духовно развиване била срещата с чужд дъртак, която способствала за обръщането на св. Юстин в християнството. Старецът изказал мисълта, че " фенът на думите " е " лингвист ", " софист ", а не мъдрец, до момента в който същинският " фен на мъдростта " е " фен на делото ", т.е. човек, за който заветите на Писанията са управление за деяние. Около 133 година св. Юстин приел Свето кръщение и траял заниманията си с любомъдрие, само че този път изцяло уверен, че християнството е истинната философия ( " Христос-Логос и Истината-Логос са тъждествени " ). В Рим св. Юстин основал първата християнска философска школа и траял да носи облеклото на тогавашните философи до края на живота си (дотогава мнозина считали, че в Христа имат вяра единствено необразованите). Сред учениците му бил и Тациян (Tatian), който по-късно го нарекъл " заслужен за всяко учудване ".
Основни съчинения: на св. Юстин са " Против всички ереси ", " Лирник ", " Първа и втора апология " в отбрана на християните до императора (150 и 162 г.), философско-богословския " Разговор с Трифон-иудея ", а също " Против Маркион " (съхранени са единствено фрагменти), " Към елините ", " Изобличение ", " За божественото единодържавие " (не е съхранено). Той дефинирал редица догматически въпроси от учението на Църквата и трудовете му са огромен принос в развиването на апофатическото богословие. Участвал в разнообразни дебати (исторически са потвърдени успеха на св. Юстин над циника Крискент и други езически философи). Придържал се към това направление в патристиката, което търсело синтез на християнските полезности и античните идеали за разсъдъка и се опитал да употребява гръцкото философско завещание за откриване на християнското вероучение. Според оценката на Евсевий " За божественото единодържавие " се състои " освен от нашето Писание, само че и по елинските книги ".
По оскърбителен донос на Крискент, св. Юстин и шест от учениците му били хванати, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Знаменитата проповед на св. Юстин в съда за ипостасната Истина-Христос и неговата гибел потвърдили, че той не е бил " лингвист ", а мъдрец - в най-възвишения смисъл на думата. Църквата уважава св. Юстин на 1 юни като " небесен настойник на рода на философите " и всички, търсещи истината.
Св. Юстин Философ (Иустин Философ) (Юстин Мъченик) (ок. 105 - ок. 165/7) - раннохристиянски богослов и мъдрец, отец на Църквата, един от първите и най-ярките християнски писатели-апологети. Роден в Сирия, в фамилията на гръцки колонист, принадлежащ към състоятелната провинциялна аристокрация, което разрешило да получи положително обучение. В своите търсения на истината и смисъла на живота св. Юстин минал поредно през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и неоплатониците. Възгледите му били построени върху вярата че " разсъдъкът доминира над всичко ". Повратно събитие в неговата духовно развиване била срещата с чужд дъртак, която способствала за обръщането на св. Юстин в християнството. Старецът изказал мисълта, че " фенът на думите " е " лингвист ", " софист ", а не мъдрец, до момента в който същинският " фен на мъдростта " е " фен на делото ", т.е. човек, за който заветите на Писанията са управление за деяние. Около 133 година св. Юстин приел Свето кръщение и траял заниманията си с любомъдрие, само че този път изцяло уверен, че християнството е истинната философия ( " Христос-Логос и Истината-Логос са тъждествени " ). В Рим св. Юстин основал първата християнска философска школа и траял да носи облеклото на тогавашните философи до края на живота си (дотогава мнозина считали, че в Христа имат вяра единствено необразованите). Сред учениците му бил и Тациян (Tatian), който по-късно го нарекъл " заслужен за всяко учудване ".
Основни съчинения: на св. Юстин са " Против всички ереси ", " Лирник ", " Първа и втора апология " в отбрана на християните до императора (150 и 162 г.), философско-богословския " Разговор с Трифон-иудея ", а също " Против Маркион " (съхранени са единствено фрагменти), " Към елините ", " Изобличение ", " За божественото единодържавие " (не е съхранено). Той дефинирал редица догматически въпроси от учението на Църквата и трудовете му са огромен принос в развиването на апофатическото богословие. Участвал в разнообразни дебати (исторически са потвърдени успеха на св. Юстин над циника Крискент и други езически философи). Придържал се към това направление в патристиката, което търсело синтез на християнските полезности и античните идеали за разсъдъка и се опитал да употребява гръцкото философско завещание за откриване на християнското вероучение. Според оценката на Евсевий " За божественото единодържавие " се състои " освен от нашето Писание, само че и по елинските книги ".
По оскърбителен донос на Крискент, св. Юстин и шест от учениците му били хванати, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Знаменитата проповед на св. Юстин в съда за ипостасната Истина-Христос и неговата гибел потвърдили, че той не е бил " лингвист ", а мъдрец - в най-възвишения смисъл на думата. Църквата уважава св. Юстин на 1 юни като " небесен настойник на рода на философите " и всички, търсещи истината.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ