Св. мъченик Евдоксий
Св. страдалец Евдоксий бил пълководец при царуването на Диоклетиан (284-305 г.). Живеел като ревнив християнин.
Избухнало грубо гонение против вярващите. За да запазят живота си, доста християни напуснали жилищата си и се отдалечили в пустинни места. Там намерили леговище. В пустинно място намерил леговище с жена си Василиса и децата си също и Евдоксий.
Отряд бойци бил изпратен да го търси. Войниците пристигнали на това място. Срещнали го, само че не го познали. Запитали го дали знае къде се крие военачалникът Евдоксий.
Той ги приел в новото си жилище с топло внимание. Нагостил ги, дал им опция да си починат. Накрая им разкрил, че той е точно търсеният пълководец Евдоксий.
След като успокоил фамилията си и го поучил по какъв начин да живее, Евдоксий отпътувал с бойците за основния град на оная област.
Управителят го повикал на разпит. Предложил му да се откаже от вярата си, с цел да резервира живота и военното си звание. Поискал от него неотложно да принесе жертва на идолите. Евдоксий уверено отказал. Смело изповядал вярата си във Възкресителя на мъртвите Господ Иисус Христос. Управителят заповядал да бъде взето оръжието му и да бъдат снети от него знаковете на военното звание.
Този екзалтиран богохулник изтръпнал от смут, като видял по какъв начин доста от присъстващите на разпита бойци се разоръжили, хвърлили от себе си знаковете на военното звание и едногласно изповядали, че са също християни. Изповедниците се оказали толкоз доста, повече от хиляда души, че било решено да бъдат осъдени единствено най-главните сред тях, военачалниците.
Скоро Евдоксий бил изправен още веднъж на съд. След като отначало твърдо декларирал, че никой не ще го отклони от Христа спасителя, той бил подложен на люти изтезания и най-после наказан на гибел.
Когато го водили към мястото, гдето щял да бъде убит, той забелязал в тълпата своята брачна половинка и двете си деца да плачат. Евдоксий се обърнал към жена си и й споделил:
- Не плачи за мене! Напротив, почитай деня на моята гибел за Христа Господа като ден на радостно празненство!
После видял своя другар Зенон и му споделил:
- Бог, Комуто служим, няма да ни раздели. Ние като в една лодка ще отплуваме дружно към безконечния живот!
Вдъхновен от тия пламенни думи, Зенон възкликнал:
- И аз съм християнин! Изповядвам Христа, Сина Божи, и желая да умра за Него!
Новият изповедник бил заловен неотложно и обезглавен. Подир своя другар получил страдалчески венец и Евдоксий. Също пролели кръвта си за Христовото име и основните военачалници, които мъжественият и хладнокръвен Евдоксий бил посветил в истините на Евангелието. Това станало в 311 година
По-късно в Цариград бил издигнат храм на името на св. страдалец Евдоксий.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Избухнало грубо гонение против вярващите. За да запазят живота си, доста християни напуснали жилищата си и се отдалечили в пустинни места. Там намерили леговище. В пустинно място намерил леговище с жена си Василиса и децата си също и Евдоксий.
Отряд бойци бил изпратен да го търси. Войниците пристигнали на това място. Срещнали го, само че не го познали. Запитали го дали знае къде се крие военачалникът Евдоксий.
Той ги приел в новото си жилище с топло внимание. Нагостил ги, дал им опция да си починат. Накрая им разкрил, че той е точно търсеният пълководец Евдоксий.
След като успокоил фамилията си и го поучил по какъв начин да живее, Евдоксий отпътувал с бойците за основния град на оная област.
Управителят го повикал на разпит. Предложил му да се откаже от вярата си, с цел да резервира живота и военното си звание. Поискал от него неотложно да принесе жертва на идолите. Евдоксий уверено отказал. Смело изповядал вярата си във Възкресителя на мъртвите Господ Иисус Христос. Управителят заповядал да бъде взето оръжието му и да бъдат снети от него знаковете на военното звание.
Този екзалтиран богохулник изтръпнал от смут, като видял по какъв начин доста от присъстващите на разпита бойци се разоръжили, хвърлили от себе си знаковете на военното звание и едногласно изповядали, че са също християни. Изповедниците се оказали толкоз доста, повече от хиляда души, че било решено да бъдат осъдени единствено най-главните сред тях, военачалниците.
Скоро Евдоксий бил изправен още веднъж на съд. След като отначало твърдо декларирал, че никой не ще го отклони от Христа спасителя, той бил подложен на люти изтезания и най-после наказан на гибел.
Когато го водили към мястото, гдето щял да бъде убит, той забелязал в тълпата своята брачна половинка и двете си деца да плачат. Евдоксий се обърнал към жена си и й споделил:
- Не плачи за мене! Напротив, почитай деня на моята гибел за Христа Господа като ден на радостно празненство!
После видял своя другар Зенон и му споделил:
- Бог, Комуто служим, няма да ни раздели. Ние като в една лодка ще отплуваме дружно към безконечния живот!
Вдъхновен от тия пламенни думи, Зенон възкликнал:
- И аз съм християнин! Изповядвам Христа, Сина Божи, и желая да умра за Него!
Новият изповедник бил заловен неотложно и обезглавен. Подир своя другар получил страдалчески венец и Евдоксий. Също пролели кръвта си за Христовото име и основните военачалници, които мъжественият и хладнокръвен Евдоксий бил посветил в истините на Евангелието. Това станало в 311 година
По-късно в Цариград бил издигнат храм на името на св. страдалец Евдоксий.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ