Св. мъченик Бонифаций
Св. страдалец Бонифаций бил плебей на богата и знатна римлянка Аглаида. Бидейки християнин единствено по име, Бонифаций и господарката му живеели беззаконно, като непрекъснато нарушавали заповедите Христови и се предавали на своите пристрастености. Но един път у Аглаида се появило предпочитание да има у себе се мощи от един потърпевш за вярата. " Ако получа мечтаното – казвала тя, - ще построя черква в името на светеца, който ще ми бъде ходатай и затъпник пред Бога. " Тя повикала своя плебей Бонифаций и му заповядала да отиде в източните страни, където имало мощно гонение против християните. Дала му доста пари за пътни разходи и за пазаруване на мощи, тъй като езичниците, като знаели какъв брой доста християните ценят останките на светите мъченици, продавали ги за пари.
Бонифаций, като изслушал заповедта на господарката си, споделил й със смях: " А какво, госпожо, в случай че аз не намеря мощи и мене самия убият? Ще приемеш ли ти с чест моето тяло? "
Аглаида сгълчала служителя си, загдето се майтапи, когато би трябвало да благоговее пред светото дело; разкаянието за греховния живот се е пробуждало в нея. Угодно било на Бога да призове към Себе Си и Бонифация, и подхванатото от него странствуване да направи за него път на избавление. Като тръгнал, Бонифаций взел да размишлява за подвизите на св. мъченици, за благочестивия живот на същинските християни, а в това време погледнал деликатно и в своята съвест. И какво тя му показала? – Живот грешен и греховен. Бонифаций потреперал. Страх Господен се събудил в душата му, със сърдечно обезсърчение той се каел за греховете си пред Бога и молел всемилосърдния Владика за помощ, с цел да изправи своя живот. Той постил и се молил през всичкото време по пътя. В такова положение на духа дошъл в килийския град Тарс. Това станало във време на Диоклетиановото гонение. Ежедневно тълпи християни били викани на съд и излъчени на страшни изтезания и гибел. В същото време, когато Бонифаций със своите спътници влизал в града, народът на тълпи се натрупал на един от площадите и гледал по какъв начин убиват християни. Бонифаций гледал техния героизъм и сърцето му се разпалвало. Веднага той се хвърлил към тях и взел да ги прегръща, като викал гръмко: " Велик е Богът на християните, Който дава мощ на Своите раби! " Той целувал нозете на светите мъченици, възхвалял ги, желал от тях да се помолят за него. Като видял това, съдията повикал Бонифаций и запитал кой е той.
- Християнин съм – дал отговор Бонифаций.
Съдията повторил своя въпрос. Бонифаций отново изповядал своята религия. Тогава съдията почнал да го заплашва с изтезания, в случай че не се съгласи да се отхвърли от вярата си. Бонифаций оповестил, че е подготвен да страда за името Христово. Започнали да го мъчат, а той се радвал и благодарел на Бога, че го удостоил да страда със светите мъченици. Жестоко го мъчили, а през нощта го затворили в тюрма.
На другия ден още веднъж почнали разпитванията, увещанията и жестоките страдания. Но Господ очевидно помагал на Своя чиновник и му облекчавал тъгите от изтезанията. Бонифаций непрекъснато прославял името Господне. Най-после съдията заповядал да му отсекат главата с меч. Бонифаций с молитва предал Богу душата си.
В това време спътниците чакали Бонифаций в страноприемницата и се чудели за какво не идва. Като знаели неговия опиянен живот, те изначало не изключително се безпокоели и помислили, че някъде той вероятно пиянства и се радостни. Минала нощта. На другия ден, като видели, че не се връща, отишли да го търсят по града, само че на вятъра. На третия ден отново тръгнали да го търсят и питали всеки, който срещали, не го ли е видял някой, като описвали неговата осанка. Никой не могъл да даде за него сведения. Най-после те инцидентно се обърнали към брата на писаря, който участвал при следствието на мъчениците. Той им споделил: " Вчера един чужденец доста пострада за Христа и бе посечен с меч. Дали вие не търсите него? "
Те описали какъв е той по осанка. " Като че ли наподобява на оня, който през вчерашния ден бе смъртно осъден " – дал отговор братът на писаря.
- Не може да бъде – дали отговор те. – Те вероятно не знаеш тогова, който ние търсим; белким един алкохолик и виновник ще отиде да страда за Христа?
- По-добре сами идете да видите – дал отговор им той. – Телата на смъртно осъдените още лежат на мястото, където бяха убити. Може би ще намерите вашия сателит.
Те отишли и с учудване познали тялото на Бонифаций сред телата на мъчениците. Досрамяло ги, че по този начин оскърбявали тоя, който се удостоил със славна гибел за Христа. За петстопитн златни монети те купили от мъчителите измъченото тяло на своя приятел и като го обвили в плащаница и помазали с благовония, го отнесли със себе си назад в Рми. Когато се приближавали до града, Аглаида във привидение чула ангелнски глас: " Приеми тоя, който беше твой раб, а в този момент нам брат и съслужител, който ще бъде пацител на твоята душа и покровител пред Бога за тебе! " Аглаида пристигнала в смут и излязла да посрещне връщащите се чиновници. Като разбрала за станалото, тя с огромна чест приела тялото на мъченика, построила на негово име превъзходна черква в покрайнините на Рим и като се покаяла за предходните си грехове, раздала имението си на небогати и почнала да живее при църквата в примирение, самоограничение и огромно благочетие. Така прекарала тя 15 години и умерено дочакала гибелта си.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Бонифаций, като изслушал заповедта на господарката си, споделил й със смях: " А какво, госпожо, в случай че аз не намеря мощи и мене самия убият? Ще приемеш ли ти с чест моето тяло? "
Аглаида сгълчала служителя си, загдето се майтапи, когато би трябвало да благоговее пред светото дело; разкаянието за греховния живот се е пробуждало в нея. Угодно било на Бога да призове към Себе Си и Бонифация, и подхванатото от него странствуване да направи за него път на избавление. Като тръгнал, Бонифаций взел да размишлява за подвизите на св. мъченици, за благочестивия живот на същинските християни, а в това време погледнал деликатно и в своята съвест. И какво тя му показала? – Живот грешен и греховен. Бонифаций потреперал. Страх Господен се събудил в душата му, със сърдечно обезсърчение той се каел за греховете си пред Бога и молел всемилосърдния Владика за помощ, с цел да изправи своя живот. Той постил и се молил през всичкото време по пътя. В такова положение на духа дошъл в килийския град Тарс. Това станало във време на Диоклетиановото гонение. Ежедневно тълпи християни били викани на съд и излъчени на страшни изтезания и гибел. В същото време, когато Бонифаций със своите спътници влизал в града, народът на тълпи се натрупал на един от площадите и гледал по какъв начин убиват християни. Бонифаций гледал техния героизъм и сърцето му се разпалвало. Веднага той се хвърлил към тях и взел да ги прегръща, като викал гръмко: " Велик е Богът на християните, Който дава мощ на Своите раби! " Той целувал нозете на светите мъченици, възхвалял ги, желал от тях да се помолят за него. Като видял това, съдията повикал Бонифаций и запитал кой е той.
- Християнин съм – дал отговор Бонифаций.
Съдията повторил своя въпрос. Бонифаций отново изповядал своята религия. Тогава съдията почнал да го заплашва с изтезания, в случай че не се съгласи да се отхвърли от вярата си. Бонифаций оповестил, че е подготвен да страда за името Христово. Започнали да го мъчат, а той се радвал и благодарел на Бога, че го удостоил да страда със светите мъченици. Жестоко го мъчили, а през нощта го затворили в тюрма.
На другия ден още веднъж почнали разпитванията, увещанията и жестоките страдания. Но Господ очевидно помагал на Своя чиновник и му облекчавал тъгите от изтезанията. Бонифаций непрекъснато прославял името Господне. Най-после съдията заповядал да му отсекат главата с меч. Бонифаций с молитва предал Богу душата си.
В това време спътниците чакали Бонифаций в страноприемницата и се чудели за какво не идва. Като знаели неговия опиянен живот, те изначало не изключително се безпокоели и помислили, че някъде той вероятно пиянства и се радостни. Минала нощта. На другия ден, като видели, че не се връща, отишли да го търсят по града, само че на вятъра. На третия ден отново тръгнали да го търсят и питали всеки, който срещали, не го ли е видял някой, като описвали неговата осанка. Никой не могъл да даде за него сведения. Най-после те инцидентно се обърнали към брата на писаря, който участвал при следствието на мъчениците. Той им споделил: " Вчера един чужденец доста пострада за Христа и бе посечен с меч. Дали вие не търсите него? "
Те описали какъв е той по осанка. " Като че ли наподобява на оня, който през вчерашния ден бе смъртно осъден " – дал отговор братът на писаря.
- Не може да бъде – дали отговор те. – Те вероятно не знаеш тогова, който ние търсим; белким един алкохолик и виновник ще отиде да страда за Христа?
- По-добре сами идете да видите – дал отговор им той. – Телата на смъртно осъдените още лежат на мястото, където бяха убити. Може би ще намерите вашия сателит.
Те отишли и с учудване познали тялото на Бонифаций сред телата на мъчениците. Досрамяло ги, че по този начин оскърбявали тоя, който се удостоил със славна гибел за Христа. За петстопитн златни монети те купили от мъчителите измъченото тяло на своя приятел и като го обвили в плащаница и помазали с благовония, го отнесли със себе си назад в Рми. Когато се приближавали до града, Аглаида във привидение чула ангелнски глас: " Приеми тоя, който беше твой раб, а в този момент нам брат и съслужител, който ще бъде пацител на твоята душа и покровител пред Бога за тебе! " Аглаида пристигнала в смут и излязла да посрещне връщащите се чиновници. Като разбрала за станалото, тя с огромна чест приела тялото на мъченика, построила на негово име превъзходна черква в покрайнините на Рим и като се покаяла за предходните си грехове, раздала имението си на небогати и почнала да живее при църквата в примирение, самоограничение и огромно благочетие. Така прекарала тя 15 години и умерено дочакала гибелта си.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ