Св. мчк Луп. Св. Ириней, еп. Лионски
Св. Ириней, един от великите отци на Църквата, се родил в Смирна. Той бил възпитаник на смирненския свещеник св. Поликарп.
``Аз живо помня - писал св. Ириней към този момент на напреднала възраст - всичко, което ми разказваше Поликарп за своите беседи с Йоан Богослов, който приказвал за Иисус Хростос, за Неговите чудеса и учения. И Поликарп правилно ни предаваше онуй, което бил чул от очевидеца на Словото на живота. Аз, по Божия благосклонност, слушах всичко това с внимание и го записах не на хартия, а в сърцето си.``
Ириней, ученикът на великия Поликарп, ръкоположен от него за презвитер, също по този начин ревниво служил Богу и дружно с Потин проповядвал в Галия. Там тия двама свети мъже турили основите на църквите в Лион и Виена през последната половина на второто столетие. Тия църкви били скоро изпитани посредством грубо гонение и се оказали правилни на Бога.
Езичниците разпространявали най-ужасни клюки срещу християните и с това възбудили срещу тях всички поданици на страната. Християните били влачени в тъмници, бити с тояги и камъни, а имуществата им били ограбвани. Но те посочили несъкрушимо геройство и твърда религия.
Между мъчените в туй време изключително бележита е една млада госпожица на име Бландина, прислужница в една християнска къща. Тя била подложена на най-жестоки изтезания, с цел да изтръгнат от нея самопризнание за приписвани на християните закононарушения, или пък да я принуждават да се отхвърли от Христа. Но тя единствено повтаряла: ``Ние сме християни и не вършим престъпления``. Няколко дни я мъчили и най-сетне я хвърлили на зверовете да я раздерат.
Престарелият еп. Потин бил също по този начин извикан на съд. На въпроса на шефа: ``Кой е Богът на християните?`` - той храбро дал отговор: ``Ти ще узнаеш, в случай че бъдеш достоен``. Мъчили го и по-късно полумъртъв го затворили в тюрма, гдето скоро предал Богу дух. Гонението и по-късно траяло със страшна мощ. Множество християни починали в жестоки мъчения. Езичниците знаели, че те имат вяра във възкресението на мъртвите, по тази причина изгаряли телата им и пепелта хвърляли в реката, като мислели, посредством това да потвърдят суетността на тяхната религия.
За живота на св. Ириней са се запазили твърда малко детайлности, по тази причина не е известно по какъв начин се е избавил от това извънредно гонение. Но след гибелта на Потин лионските християни го избрали за свещеник. Известно време той управлявал Божията черква и положил живота си за Христа в последните години на второто столетие, при царуването на Септимий Север. Във време на неговото епископство разнообразни лъжливи тълкувания на Св. Писание смущавали вярващите. Св. Ириней написал срещу ересите пет книги. В тях ясно и красноречиво излага християнското обучение и опровергава лъжеучителите.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
``Аз живо помня - писал св. Ириней към този момент на напреднала възраст - всичко, което ми разказваше Поликарп за своите беседи с Йоан Богослов, който приказвал за Иисус Хростос, за Неговите чудеса и учения. И Поликарп правилно ни предаваше онуй, което бил чул от очевидеца на Словото на живота. Аз, по Божия благосклонност, слушах всичко това с внимание и го записах не на хартия, а в сърцето си.``
Ириней, ученикът на великия Поликарп, ръкоположен от него за презвитер, също по този начин ревниво служил Богу и дружно с Потин проповядвал в Галия. Там тия двама свети мъже турили основите на църквите в Лион и Виена през последната половина на второто столетие. Тия църкви били скоро изпитани посредством грубо гонение и се оказали правилни на Бога.
Езичниците разпространявали най-ужасни клюки срещу християните и с това възбудили срещу тях всички поданици на страната. Християните били влачени в тъмници, бити с тояги и камъни, а имуществата им били ограбвани. Но те посочили несъкрушимо геройство и твърда религия.
Между мъчените в туй време изключително бележита е една млада госпожица на име Бландина, прислужница в една християнска къща. Тя била подложена на най-жестоки изтезания, с цел да изтръгнат от нея самопризнание за приписвани на християните закононарушения, или пък да я принуждават да се отхвърли от Христа. Но тя единствено повтаряла: ``Ние сме християни и не вършим престъпления``. Няколко дни я мъчили и най-сетне я хвърлили на зверовете да я раздерат.
Престарелият еп. Потин бил също по този начин извикан на съд. На въпроса на шефа: ``Кой е Богът на християните?`` - той храбро дал отговор: ``Ти ще узнаеш, в случай че бъдеш достоен``. Мъчили го и по-късно полумъртъв го затворили в тюрма, гдето скоро предал Богу дух. Гонението и по-късно траяло със страшна мощ. Множество християни починали в жестоки мъчения. Езичниците знаели, че те имат вяра във възкресението на мъртвите, по тази причина изгаряли телата им и пепелта хвърляли в реката, като мислели, посредством това да потвърдят суетността на тяхната религия.
За живота на св. Ириней са се запазили твърда малко детайлности, по тази причина не е известно по какъв начин се е избавил от това извънредно гонение. Но след гибелта на Потин лионските християни го избрали за свещеник. Известно време той управлявал Божията черква и положил живота си за Христа в последните години на второто столетие, при царуването на Септимий Север. Във време на неговото епископство разнообразни лъжливи тълкувания на Св. Писание смущавали вярващите. Св. Ириней написал срещу ересите пет книги. В тях ясно и красноречиво излага християнското обучение и опровергава лъжеучителите.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ