Св. Галактион бил едничък син на богати родители, които живели

...
Св. Галактион бил едничък син на богати родители, които живели
Коментари Харесай

Св. мъченици Галактион и Епистима

Св. Галактион бил едничък наследник на богати родители, които живели в град Емеса (Сирия) в царуването на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, само че по своя живот били почтени за особена благосклонност и снизхождение Божие, което се изразило в това, че след дълго бездетство Бог ги сподобил със наследник. Майката на Галактион, преди още да се роди синът, била просветена в истините на Христовото обучение и без знанието на мъжа си била покръстена от един християнски духовник на име Онуфрий.
Когато след раждането на детето бащата поискал да принесе благодарствена жертва на боговете, дамата му обяснила, че езическите идоли са лъжливи и му разказала по какъв начин стигнала до познанието на същинския Бог. След това просветила мъжа си в християнската истина. Той повярвал в Христа и приел кръщение от същия духовник Онуфрий. Оттогава в дома им зацарило християнско благочестие, в което бил учтив и синът им Галактион.
Когато Галактион станал на 24 години, по избор на родителите, бил благоприятен за една госпожица от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо благополучие - да познае Христа и да Го обикне повече от всичко. Той просвещавал последователно своята прелестна по душа невяста в знание на божественото обучение и съумял да й показа във всичкия искра хубостта на християнското девство - съумял да я докара да разбере думите на Спасителя: „ Който може да схване, дано схване!” (Мат. 19:12).
Епистима с наслада възприела християнството. Кръстил я самичък Галактион. Тя се съгласила с неговото предпочитание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот. Тогава те отишли в пустинната планина Публион, покрай Синай, и се поселили в два обособени манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели те, без да се виждат и без да поддържат връзка между тях, само че не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която не закъсняла да се трансформира във постоянно общение в другия свят...
Управителят на страната, като разбрал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият доста християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил бойци да ги заловят. Иноците и инокините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си единствено Галактион. Войниците го заварили изчерпателен в четене на Св. Писание. Те го взели и го довели при шефа. Като разбрала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, с цел да може дружно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на Оня, поради Когото се били разделили на земята.
Като разбрал за това решение на Епистима, Галактион се зарадвал и я насърчавал в идния героизъм.
Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско вероизповедание, шефът заповядал да го подложат на жестоки изтезания посредством побой. Епистима самоуверено почнала да упреква шефа, задето така грубо мъчи почтения. На доблестната християнка шефът дал отговор с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, изумени от нейното великолепие в страданието, повярвали в нейния Бог. Още повече възбуден от това, шефът засилил изтезанията на християните: той заповядал да им забият под ноктите на ръцете и нозете остри клечки и след туй да им отсекат ръцете и нозете. А мъчениците с непоколебимо самообладание понасяли изтезанията, продължавайки да славословят своя Бог. Тогава им откъснали езиците. Най-после ги обезглавили и турили завършек на техния страдалчески героизъм и начало на тяхното постоянно блажено упокоение в царството на божествената обич.
Един инок - Евтолмий, който по-рано бил прислужник при родителите на Епистима и с нея дружно приел кръщение, скрито взел останките на мъчениците, положил ги в драгоценен ковчег и ги направил предмет на общо уважение. Той самият написал и житието на мъчениците Галактион и Епистима, в което приказва за себе си като за техен съжител и очевидец на тяхната мъченическа гибел.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР