Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан, е

Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан, е един от седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. По националност той бил евреин, а по занимание левит – духовник при храма.
Св. ап. Петър в първото си съборно обръщение го назовава " наследник ми Марко " (Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били доста близки между тях. Св. ап. Петър назовава евангелист Марк собствен наследник в нравствен смисъл, тъй като го обърнал в християнството и го кръстил.
За бащата на евангелист Марк не намираме сведения нито в Свещените книги на Новия Завет, нито в античната християнска литература. Църковното поверие също не приказва нищо за него. Очевидно, той е умрял още когато Марк е бил дребен.
В книгата " Деяния на светите апостоли " са дадени някои сведения за майката на евангелист Марк. От Деян. 12:12 узнаваме, че тя се казвала Мария и че имала къща в Йерусалим. В тази къща отишъл св. ап. Петър, откакто по превъзходен метод бил освободен от тъмницата и се избавил от преследването на Ирода Агрипа. В къщата на Мария апостолът тогава намерил мнозина християни, събрани на молитва. Според едно антично църковно поверие в тази къща Иисус Христос направил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, в нея били събрани апостолите, когато Дух Свети слязъл върху тях в деня Петдесетница, в нея първите християни се събирали за молитва.
За живота и апостолската активност на евангелист Марк сведения намираме в книгата " Деяния на светите апостоли " и в посланията на апостолите Петър и Павел. Като възпитаник и помощник на св. ап. Петър той бил с него в Рим и там през 44 година написал своето Евангелие. В него, по настоятелна молба на римските християни, той изложил проповедта на св. ап. Петър.
Евангелист Марк е бил известно време сателит и асистент и на св. ап. Павел. Той го е придружавал през време на първото му странствуване. През 47–48 година е бил с него на остров Кипър.
Между 52 – 62 година евангелист Марк е проповядвал Христовото обучение в Египет. В Александрия, основен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин свещеник. Под неговото управление Александрийската черква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите епохи на християнството. Александрия станала първоначален пункт за проповед на християнството в близките на Египет страни. Първият човек, който проповядвал и се кръстил в Александрия, бил един майстор (обущар), на име Аниан, който евангелист Марк излекувал от рискова рана. След това цифрата на християните бързо се увеличавало. Смутени от този триумф на евангелската проповед, езичниците принудили Марка да напусне Александрия. Тогава той отишъл в прилежащите на Египет страни Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие. В Александрия оставил за собствен заместител свещеник Ананий.
След 62 година евангелист Марк още веднъж посетил Рим. Там той се видял и с ап. Павел, който през 63 година бил още в окови, и с ап. Петър, който през 62 година също бил в Рим.След това пътувал в Мала Азия, изпратен от св. ап. Павел да извърши някои поръчки до малоазийските църкви. В Рим се завърнал дружно с ап. Тимотей към края на 66-та или при започване на 67 година, малко преди мъченическата гибел на първовърховните апостоли. След това още веднъж се завърнал в Александрия и траял своята проповедническа активност. За да приготви ръководители за вярващите, основал в Александрия учебно заведение, което скоро станало известно в целия Изток.
Близко до морския бряг евангелист Марк построил първия християнски храм, където се събирали доста християни, с цел да участват на богослужението. Езичниците не могли да гледат умерено, по какъв начин цифрата на вярващите в Христа се усилва всеки ден, и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия господ Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не взе участие в езическото празненство. Това озлобило езичниците и те, като нахлули в храма, където евангелистът правил свещенодействие, хванали го, извели го вън и, като го вързали за шията с въже, с крясъци го повели по градските улици. Кръвта на светия страдалец обагряла камъните на калдаръма. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: " Благодари Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да понасям премеждия за Твоето име ". Вечерта затворили мъченика в тюрма. През нощта му се явил ангел и му споделил, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде присъединен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена завинаги. След това му се явил самичък Спасителят и му споделил: " Мир не тебе, благовестителю Мой ".
На другия ден мъчението траяло с още по-голямо озлобление. Мъченикът – деятел не преставал да се моли. Най-после, като произнесъл думите: " В Твоите ръце, Господи, предавам духа си ", безшумно умрял. Това станало на 25 април. Тялото му погребали в издигнатата от него черква. Над неговите свети мощи дълго време ставало избирането на александрийските патриарси.
Мощите на св. евангелист Марк били наречени " Първо богатство в Александрия ". През 827 година те били пренесени от венециански търговци в гр. Венеция. Върху мястото, където били положени, през десети век бил повдигнат възвишен храм на негово име. Евангелист Марк и до момента се смята за настойник на град Венеция.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).