Св. Епифаний Кипърски
Св. Епифаний, който се популяризирал със своя живот, ерудиция и чудеса, бил наследник на безпаричен еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без татко, и майка му с труда си издържала двете си деца – наследник и щерка. Живеели в огромна беднотия, случвали се дни, когато нямали даже самун.
Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, тъй като нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било прекомерно настойчиво и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро пристигнал един евреин, който поискал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов съотечественик той му споделил:
- Ние с тебе се покланяме на еднакъв Бог, Който обича справедливостта и истината, по тази причина не би трябвало да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по същинската му цена, с цел да не би, измамвайки се един различен, да прогневим Бога!
Момчето дало отговор:
- Аз няма да ти продам магарето, тъй като не го бива за работа. Майка ми от потребност ме прати да го продам, тъй като нямаше какво да ядем. Но щом ти ми приказваш, че е неверно поради облага да се ощетява близък, то аз няма да ти го продам, тъй като се багра от Бога и не ти искам зло.
Евреинът бил изумен от мозъка и честността на момчето, дал му пари за самун и Епифаний се отправил за дома си дружно с добичето.
На връщане го срещнал човек, който също по този начин желал да купи магарето, само че Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил – за какво. В това време магарето почнало да рита и хвърлило момчето, което се блъснало. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.
- Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето.
- Син Божи, Когото разпнали евреите – дал отговор непознатият.
Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че самичък е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.
Сиромашията на фамилията му още повече се усилила. Майката била принудена да продаде равнищата си и търсела някъде да подреди сина си да учи на поминък, когато внезапно им пристигнала непредвидена помощ. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тяхната бедност, оказал помощ им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и почнал да го учи.
Момчето, което било разсъдливо и мъдро, скоро придобило огромни познания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил правоприемник на целия си парцел. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели дружно в доволство и благополучие.
Станало потребност Епифаний да отде в село, с цел да прегледа останалото му завещание. По същия път вървял един инок на име Лукиан, който пишел книги, и с парите, получени от продажбата им, хранел просяците. Епифаний влезнал в диалог с него и те тръгнали дружно, когато ненадейно ги срещнал бедняк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: " Смили се над мене, дребосъче Божи! Ето към този момент три дни не съм ял нищо! " Лукиан нямал пари, само че снел горната си дреха и я дал на просяка, като му споделил: " Продай тази дреха и си купи самун! "
Епифаний се чудел на милосърдието на инока и внезапно се удостоил с чудно привидение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква религия е. Лукиан схванал, че берекет свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го приканва. Той почнал да му приказва за Христа и му обяснил истините на християнската религия.
Думите му надълбоко трогнали Епифаний. Той повярвал от цялото си сърце и помолил инока да пристигна при него в къщи. Лукиан се съгласил и скоро Епифаний и сестра му повярвали и поискали да се кръстят. Когато те посредством молитва и проучване на християнския закон се приготвили да одобряват светото свещенодействие Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в черква, с цел да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал инцидентно Епифаний и видял, че лицето му е огряно от невероятна светлина и че над главата му сияе венец. Той схванал, че Божията берекет почива върху него.
Скоро по-късно Епифаний поверил сестра си на благочестиви дами и постъпил в манастир. С удивителна ревнивост тоя почнал да учи Свещеното писание и скоро със своя непоколебим и свят живот спечелил уважението на всички иноци. Бог му дал мощ да прави чудеса и мнозина почнали да прибягват до неговата помощ и молебствия. След като проживял много дълго в манастира, Епифаний поискал необитаем живот. Но славата на неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили покрай него.
Епифаний се стараел да заобикаля славата и известността и постоянно оставял мястото, където се бил популяризирал посредством някое знамение, и заминавал другаде, с цел да може в уединение и мълчание да се съобщи на молитва. Но на всички места се събирали при него възпитаници, тъй като той бил твърда умен, с удивителна изясненост обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал доста езичници към същинския Бог.
Епифаний бил на към 60 години, когато по превъзходен метод бил възведен в ранг свещеник Кипъркси. Веднъж Епифаний говорел на свети Иларион Палестински за своето предпочитание да живее в уединение. Иларион му дал отговор.
- Иди в град Саламин! Там би трябвало да живееш
Но Епифаний предпочел да отиде в Аскалон и Газа, като се надявал там да заживее усамотено.
– Аз ти споделям – повторил Иларион, - иди в Саламин, там ти би трябвало да живееш!
Епифаний обаче на послушал съвета на стареца, а постъпил по личното си предпочитание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единият трябвало да отиде в Саламин, а другият в Аскалон. Епифаний се качил на последния и тръгнал. Изведнъж се вдигнала страшна стихия. Корабът дълго се носел по вълните и най-сетне бил изхвърлен на брега покрай Саламин.
В това време в Саламин ставал избор на свещеник, на мястото на наскоро умрелия. Там се събрали епископите от всякакви градове на острова и били в усложнение – кого да изберат. И поискали съвета на един свят дъртак, свещеник Папий, който всички уважавали за неговите добродетебли и за страданията му по време на последното гонение. Папий бил на повече от 100 години. Той молил Бога да го научи и молитвата му била чута.
Епифаний, откакто си поотпочинал малко в Саламин, се готвел да напусне града и с един собствен възпитаник отишъл на пазара да си купи нещо за път. Той взел два хубави грозда и желал да заплати за тях, когато внезапно към него тълпата взела да тича насам-нататък и да приказва, че идат епископите. Епифаний погледнал: двама дякони водели на разположение почтения дъртак и след тях вървели няколко епископи. А какво било учудването на Епифаний, кагото видял, че те идват напряко към него и пред него стопират!
- Чедо Епифание – нарекъл го старецът по име, - остави гроздовете и дойди с нас в черква!
Изуменият Епифаний тръгнал след тях. В черква духовенството го посрещнало с думите:
- Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!
Епифаний почнал да отхвърля и със сълзи молел епископите да изберат другиго. Тогава Папий му споделил:
- Би трябвало да замълча за даденото ми признание. Но тъй като ти се отказваш, аз съм заставен да ти оповестя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, разпоредиха това на мене неверния. Аз дълго се молих и Господ насън ми сподели: " Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде тук свещеник! Името му е Епифаний. "
След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за свещеник и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.
Не доста време преди гибелта си Епифаний, към този момент съкрушен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в същото време императрица Евдоксия, брачна половинка на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна свещеник Епифаний, като му представяла Йоан за разколник. Епифаний я увещавал към състрадание и благост и не се съгласил да извърши волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си. Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до избраното му място за заточение, тъй като императрицата се уплашила от националното неспокойствие. А Епифаний болен на връщане и чувствайки, че заболяването му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им директиви, благословил ги и на третия ден с молитва умрял в Господа на 115-годишна възраст. Известието за неговата гибел опечалило всички поданици на острова.
Епифаний бил доста академик, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, сред които " Изложение на ересите " и " Тълкуване на библейските пророци ".
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, тъй като нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било прекомерно настойчиво и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро пристигнал един евреин, който поискал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов съотечественик той му споделил:
- Ние с тебе се покланяме на еднакъв Бог, Който обича справедливостта и истината, по тази причина не би трябвало да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по същинската му цена, с цел да не би, измамвайки се един различен, да прогневим Бога!
Момчето дало отговор:
- Аз няма да ти продам магарето, тъй като не го бива за работа. Майка ми от потребност ме прати да го продам, тъй като нямаше какво да ядем. Но щом ти ми приказваш, че е неверно поради облага да се ощетява близък, то аз няма да ти го продам, тъй като се багра от Бога и не ти искам зло.
Евреинът бил изумен от мозъка и честността на момчето, дал му пари за самун и Епифаний се отправил за дома си дружно с добичето.
На връщане го срещнал човек, който също по този начин желал да купи магарето, само че Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил – за какво. В това време магарето почнало да рита и хвърлило момчето, което се блъснало. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.
- Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? – запитало момчето.
- Син Божи, Когото разпнали евреите – дал отговор непознатият.
Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че самичък е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.
Сиромашията на фамилията му още повече се усилила. Майката била принудена да продаде равнищата си и търсела някъде да подреди сина си да учи на поминък, когато внезапно им пристигнала непредвидена помощ. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тяхната бедност, оказал помощ им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и почнал да го учи.
Момчето, което било разсъдливо и мъдро, скоро придобило огромни познания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил правоприемник на целия си парцел. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели дружно в доволство и благополучие.
Станало потребност Епифаний да отде в село, с цел да прегледа останалото му завещание. По същия път вървял един инок на име Лукиан, който пишел книги, и с парите, получени от продажбата им, хранел просяците. Епифаний влезнал в диалог с него и те тръгнали дружно, когато ненадейно ги срещнал бедняк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: " Смили се над мене, дребосъче Божи! Ето към този момент три дни не съм ял нищо! " Лукиан нямал пари, само че снел горната си дреха и я дал на просяка, като му споделил: " Продай тази дреха и си купи самун! "
Епифаний се чудел на милосърдието на инока и внезапно се удостоил с чудно привидение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква религия е. Лукиан схванал, че берекет свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го приканва. Той почнал да му приказва за Христа и му обяснил истините на християнската религия.
Думите му надълбоко трогнали Епифаний. Той повярвал от цялото си сърце и помолил инока да пристигна при него в къщи. Лукиан се съгласил и скоро Епифаний и сестра му повярвали и поискали да се кръстят. Когато те посредством молитва и проучване на християнския закон се приготвили да одобряват светото свещенодействие Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в черква, с цел да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал инцидентно Епифаний и видял, че лицето му е огряно от невероятна светлина и че над главата му сияе венец. Той схванал, че Божията берекет почива върху него.
Скоро по-късно Епифаний поверил сестра си на благочестиви дами и постъпил в манастир. С удивителна ревнивост тоя почнал да учи Свещеното писание и скоро със своя непоколебим и свят живот спечелил уважението на всички иноци. Бог му дал мощ да прави чудеса и мнозина почнали да прибягват до неговата помощ и молебствия. След като проживял много дълго в манастира, Епифаний поискал необитаем живот. Но славата на неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили покрай него.
Епифаний се стараел да заобикаля славата и известността и постоянно оставял мястото, където се бил популяризирал посредством някое знамение, и заминавал другаде, с цел да може в уединение и мълчание да се съобщи на молитва. Но на всички места се събирали при него възпитаници, тъй като той бил твърда умен, с удивителна изясненост обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал доста езичници към същинския Бог.
Епифаний бил на към 60 години, когато по превъзходен метод бил възведен в ранг свещеник Кипъркси. Веднъж Епифаний говорел на свети Иларион Палестински за своето предпочитание да живее в уединение. Иларион му дал отговор.
- Иди в град Саламин! Там би трябвало да живееш
Но Епифаний предпочел да отиде в Аскалон и Газа, като се надявал там да заживее усамотено.
– Аз ти споделям – повторил Иларион, - иди в Саламин, там ти би трябвало да живееш!
Епифаний обаче на послушал съвета на стареца, а постъпил по личното си предпочитание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба – единият трябвало да отиде в Саламин, а другият в Аскалон. Епифаний се качил на последния и тръгнал. Изведнъж се вдигнала страшна стихия. Корабът дълго се носел по вълните и най-сетне бил изхвърлен на брега покрай Саламин.
В това време в Саламин ставал избор на свещеник, на мястото на наскоро умрелия. Там се събрали епископите от всякакви градове на острова и били в усложнение – кого да изберат. И поискали съвета на един свят дъртак, свещеник Папий, който всички уважавали за неговите добродетебли и за страданията му по време на последното гонение. Папий бил на повече от 100 години. Той молил Бога да го научи и молитвата му била чута.
Епифаний, откакто си поотпочинал малко в Саламин, се готвел да напусне града и с един собствен възпитаник отишъл на пазара да си купи нещо за път. Той взел два хубави грозда и желал да заплати за тях, когато внезапно към него тълпата взела да тича насам-нататък и да приказва, че идат епископите. Епифаний погледнал: двама дякони водели на разположение почтения дъртак и след тях вървели няколко епископи. А какво било учудването на Епифаний, кагото видял, че те идват напряко към него и пред него стопират!
- Чедо Епифание – нарекъл го старецът по име, - остави гроздовете и дойди с нас в черква!
Изуменият Епифаний тръгнал след тях. В черква духовенството го посрещнало с думите:
- Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!
Епифаний почнал да отхвърля и със сълзи молел епископите да изберат другиго. Тогава Папий му споделил:
- Би трябвало да замълча за даденото ми признание. Но тъй като ти се отказваш, аз съм заставен да ти оповестя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, разпоредиха това на мене неверния. Аз дълго се молих и Господ насън ми сподели: " Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде тук свещеник! Името му е Епифаний. "
След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за свещеник и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.
Не доста време преди гибелта си Епифаний, към този момент съкрушен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в същото време императрица Евдоксия, брачна половинка на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна свещеник Епифаний, като му представяла Йоан за разколник. Епифаний я увещавал към състрадание и благост и не се съгласил да извърши волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си. Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до избраното му място за заточение, тъй като императрицата се уплашила от националното неспокойствие. А Епифаний болен на връщане и чувствайки, че заболяването му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им директиви, благословил ги и на третия ден с молитва умрял в Господа на 115-годишна възраст. Известието за неговата гибел опечалило всички поданици на острова.
Епифаний бил доста академик, знаел пет езика – гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски – и написал няколко духовни книги, сред които " Изложение на ересите " и " Тълкуване на библейските пророци ".
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ